Мелодия на годината Vol.2 с участието на: соул спасители в (ръжта) нощта; електро-акустични формули за мир; паднали NIN ангели; дигитален Lidell фънк; Ego Free Sex Free поп; черните криле на R'n'Brothers Inc.; Cave Street блус и симфонични молитви за по-малко Война и повече Мир по света.
Rhye – Woman
В началото бе Open (напомняща най-добрите Шаде години), след това The Fall (събуждаща носталгия по La Ritournelle одата на Себастиен Телие) и ето, че дебютът като дуо на опитните соул манипулатори (всеки със солиден музикален бекграунд) Майк Милош и Робин Ханибал легна присърце на всеки, който търси миг носталгично пиано удоволствие в зимата на хорското недоволство. Или саундтрак (с парчета като Verse, 3 Days, Hunger, One of Those Summer Days) на залязващото зимно слънце, което да стопля с идеята, че всичко е наред, щом има някой, който мисли за теб и те чака под свещите на нощта. О, да, нежна е нощта!
Atoms For Peace – AMOK
В AMOK формулата за мир атомите буквално и преносно са два – Том Йорк и Найджъл Годрич (продуцент на Radiohead и лидер в полувремето на проекта Ultraista), които вече дълги години заформят здраво музикално ядро, около което понякога кръжат свободни електрони (RHCP басиста Флий, перкусионистите Джоуи Уаронкър и Мауро Рефоско, наети от Йорк за лайв изпълнения на соловия му албум The Eraser) в опит за електроакустично съвършенство. И го постигат в парчета като Default, Dropped. Ingenue, Before Your Very Eyes и Stuck Together Pieces, които оплитат (ала The Eraser + Ultraista + The King of Limbs) дигитален броукън бийт и психеделичен соул в трепетно очакване на новия албум на Radiohead. Дотогава, мир вам и ексклузив Atoms For Peace концерти.
How To Destroy Angels – Welcome Oblivion
Музиката помни много случаи, в които съпруг и съпруга се бракосъчетават не само с халка, но и с общи песни – получава се винаги нещо интимно, чаровно и от сърце. Трент Резнър и Мерикуин Маандиг не правят изключение от правилото, а когато към двойката влюбени гълъбчета се присъединят и семейни приятели като Роб Шеридан и Atticus Ross, вече не говорим просто за лирично отклонение, а за класно упражнение по стил (с парчета като Strings and Аttractors, On the Wing, Welcome Oblivion, The Loop Closes) и влизане във форма с нови идеи (в Ice Age, Too Late All Gone, How Long?) преди турнето и албума на Nine Inch Nails през лятото и догодина. Никакво забвение, добре дошли NIN ангели отново.
Jamie Lidell – Jamie Lidell
След като с предишния си албум Compass беше изгубил вярната посока, сега, в четвъртия Джейми се връща към добрия, стар дигитален Prince фънк, който му се отдава идеално. Дали заради колаборацията му в проекта Mostly Robot (с Tim Exile и други експеримент агенти), дали от желание да не се повтаря, но сега Lidell фънкът се лее по-изкривен от всякога – парчета като You Naked, What A Shame, Do Yourself А Faver, Big Love, So Cold въртят туист в тазобедрените стави, докато ехото им напомня класически Dâm-Funk творения. С две думи – фънкаделик парти.
Autre Ne Veut – Anxiety
Артър Ашин и Том How To Dress Well Крел са като двама близнаци родени от майката на декаденс попа и кривото аренби, но с различни съдби – Том обира светлината на тренди прожекторите, докато Артър стои в сянката му и прави по-интригуващи неща във втория си албум. Достатъчно е да чуеш Ego Free Sex Free обаче, за да разбереш, че Артър ни най-малко живее с Drama Cum Drama комплекси за малоценност и подценяване, а парчета като Play by Play, Counting, Warning и I Wanna Dance With Somebody само затвърждават истината, че двамата декаденс аренби "близнаци" са на равна бийт нога в живота.
Inc. – No World
Дигитално или изсвирено с инструменти соул и аренби – за братята Андрю и Даниъл Ейдж (натрупали опит като студийни музиканти за Pharrell и Raphael Saadiq) няма никакво значение, важното е да е направено с финес и да звучи интимно като флирт приказка за лека нощ. Точно това се лее на талази в дебюта им с парчета като Black Wings, Angel и Careful ... или както се пее в хитовото The Place: "Чувствам, че съм бил тук и преди..." И никак не беше зле!
Nick Cave & The Bad Seeds – Push The Sky Away
Ник Кейв може хладнокръвно да шепти ежедневието си в нета, пред телевизора или това, което вижда през прозорците на къщата си и пак да направи сенчест блус албум от това. 15-ти поред. Може спокойно да сложи голата си жена на обложката, да пусне два-три (съвсем не) скандални клипа от близки дружки като режисьорите Джон Хилкоут и Гаспар Ное, и да изреди световното житие и битие в една песен. Може и го прави в парчета като Higgs Boson Blues, Jubilee Street и Mermaids, защото Ник и компания вече сами по себе си са жанр, и както умозаключават накрая: "If they think / That you should do it the same / You've got to just / Keep on pushing / Push The Sky Away."
Apparat - Krieg Und Frieden
Напрегната година се очертава за Саша Ринг – епичният саундтрак за театралния римейк по класиката Война и Мир на Толстой е само апетитно предястие преди участието му в новия албум на DJ Koze и гранде завръщането на триото Moderat (Apparat + Modeselektor) през август. Дотогава опусът за лаптоп и симфоничен оркестър Krieg Und Frieden (в крачка с предишния му албум The Devil's Walk) ще ни хвърля в меланхоличен размисъл (с теми като 44, Lighton, Austerlitz, A Violent Sky) върху идеята за по-малко Война и повече Мир по света. Дерзайте!
