Мигрирал си на дансинга с Тях неведнъж. Познаваш (може би) бийтплетките им добре. Срещали сме те с Тях все по хубави поводи – сега е време за четвъртия им албум Migration Pads, но за него и всичко най-важно, което стои зад него те оставяме в имиграционната власт на Никко 99 mistakes и Маргг Casio Blaster или иначе казано 1000 names.
Много неща се промениха в личния ви живот от Invisible Architect насам – за едни сватба, за други деца... Днес, кое е най-важното нещо в света на 1000 names?
Най-важното е да се завърнем към live пърформансите – да бъдат сензитивни и по-лайв с всичките му грешки.
Четвърти албум за четвърти различен лейбъл – намерихте ли точното място за вашата музика или продължавате да следвате инерцията и най-вече интуицията си?
Нещата се случват извън нашия контрол. Отправили сме се на пътешествие, в което срещаме различни идентичности и вдъхновения - както свои, така и чужди. Може би това ще си остане така завинаги.
С Kelpe се запознахте на Sound:frame фестивала във Виена или...? Как реши той да издаде вашия албум през неговия лейбъл и по-важното, защо именно избрахте този лейбъл DRUT?
С Кел се знаем отдавна – писали сме си чрез социалните мрежи, виждали сме се в Сърбия, Литва, Виена... и някъде там ни бе споменал, че ще прави лейбъл, в който ни покани. За нас, естествено, е чест да сме в лейбъла на един от нашите вдъхновители.
История, с която ще запомните създаването на албума или такава в определено парче от него?
Албумът се разстла в един период от 3 години, трудно е да отбележим някоя конкретна случка, но си спомняме как миналото лято стояхме пред верандата в Мелник и оставяхме природата да ни се разкрие. Такива звуци трудно ще откриеш в града. Разхождахме се сред крави и диви ягоди... Безвремиеее...
Веднага се набива на очи и уши трака Enter Jules Verne... очевидно е на какво е посветен... защо е тази силна връзка с клуба?
Защото там се чувстваме добре. Защото е културен мотор, има много прах и пушек, жените са разголени, а мъжете престават да бъдат нащрек – ако чуете парчето, веднага ще усетите втренчения поглед на Грейс Джоунс. Така си го представяме и клипа, ако има такъв.
Албумът се казва Migration Pads... защо избрахте такова заглавие? Интересно, че предишния ви албум Invisible Architect бе записан именно в миграция (между Берлин и София)... Май сте разменили заглавията хронологично?
Ами със закъснение, пак ни се мигрира. Трябваше да е синт падс, хехе – по-скоро миграция към по-малко семпли и повече изсвирени от нас неща.
От Invisible Architect насам солидно използвате вокални семпли... по-фокусираната работа с вокали ли е посока, в която искате да развивате музиката си или друго ви вълнува най-силно на електронната сцена днес?
Винаги сме ползвали вокални семпли, не са били така открояващи се, но вокалите са част от инструментите, които ползваме, така гледаме на тях. Работили сме с певици като Dena, Kid A, които набират скорост... В този албум ползваме прекрасния глас на Indiana Wolf Gang.
Кой е отговорен за артуърка на обложката? С нея сякаш се завръщате към стила на дебютния ви албум и дори на първото ЕР – шарено, игриво...?
Артуърка е на прекрасната Kruella d'Enfer. Да, искахме да се върнем към първоначалния си наивистичен поглед. Вдъхновяваме се от илюстрации и те са част от нашия свят. Така решихме, че Круела е най-подходяща за това пътешествие. Познаваме я от години, но в точния момент се срещнахме за колаборация.
Какво в музиката днес отчитате като "оргазъм" (ако се заиграем с трака Radar Orgazm) на музикалния ви радар?
За всеки е различно. Все по-трудно се изненадват хората. Затова да изключим музикалния радар и да се наслаждаваме.
Четвърти албум, няколко ЕР-та, солиден лайв опит и в България, и навън... какъв е пътят, според вас, за успех и развитие на българската електронна сцена и нейните продуценти?
Все същият – по-добри клубове, повече продуценти, по-голяма сцена. За продуцентите – да се изключат от всяко заобикалящо ги мнение, да заживеят в своя балон и да наредят своя свят само според техните идеи и фантазии.
С каква цел създадохте платформата Slow Low... прави впечатление, че лейбълът е по-скоро фокусиран в организиране на ивенти и парти естетика, отколкото в издаване на музика?
Да, това е нашата парти платформа, която движим с жените ни и която съвсем скоро ще избухне с нова сила. Искаме да каним български и чужди гост диджеи и продуценти. Освен това да е и визуално преживяване. Хората да се обичат, да става мазало и да е по-яко от това, което майка ти е виждала в Берлин.
Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?
Най-добре нищо не казвай.
В дневника на 1000 names следващите няколко месеца са отбелязани като... ?
Подготвяме първия си live от три години насам, искаме да го представим подобаващо - датата е 28 ноември, а мястото Fabrica 126!
