Цял месец джубокс обороти при нас въртят:..
Funkstörung – Funkstörung
Кой? – Михаел Факеш и Кристиан Де Лука, бийт ветерани с верен усет към броукън ритъм кефа.
Какво? – китна бийт среща след 10 години – да, причината Михаел и Кристиан да се срещнат отново зад микс пулта след последния им албум от 2006 се нарича Bon Djerry, парчето, което записват специално за годишнината на Mouse on Mars.
И ето, че тогава нахлуват хубави студио спомени и се раждат свежи нови тракове – Who Is Who? (с изгряващата вокал звезда на Adi), Fall Into You (изкушава с глас Audego), Killers (със стария им авер Taprikk Sweezee), So Simple (или Джейми Лидъл на груув ниво) и комбините с вокалиста Anothr като Laid Out, Drown In Time и All The Things, които допълват сладко Funkstörung мелбата на лятото.
Кога? – от изгрев до залез.
Защо? – Михаел Факеш и Кристиан Де Лука знаят две и двеста по въпроса Who Is Who на немската броукън бийт сцена.
Howling – Sacred Ground
Кой? – Ри Къминг и Франк Видеман, или Ry X а.к.а 1/3 от The Acid + ½ от дуото Âme = свещен бийт съюз.
Какво? – земя на хипнотични мантри и бийт сънища – да, всичко започна от онзи вселенски Howling хит (дал и името на проекта), но Ry X се оказа особено хиперактивен агент и паралелно с дуото Howling задвижи и триото The Acid – неслучайно преработените и добре познати парчета като Howling, Signs, Short Line, Litmus и Stole The Night звучат като близнаци на тракове от Liminal дебюта на The Acid, но това, което тук маркира границата между различните проекти на Ry X носи имената X Machina, Quartz, Lullaby и Forest – дзен-хаус поеми, в които хипнотично шепнатите като мантра вокали на Ри се сливат перфектно с епичните Innervisions мелодии на Франк до постигане на Sacred Ground мир.
Кога? – на свещената земя, лежаща между залеза и изгрева – неслучайно Howling питат Who Stole The Night, нали!?
Защо? – Sacred Ground е хубав край с хубави хора.
Jamie xx – In Colour
Кой? – Джейми Смит, по-познат като вундербийт Х мастера на The xx.
Какво? – спектрален бийт анализ – в дебютния соло албум на Jamie xx има всичко – от тракове, очертаващи лимитите на хипер претрупания му диджей график напоследък, като SeeSaw (с Four Tet и Роми хх), добре познатите Sleep Sound, Girl и Gosh (чиято втора част сякаш питчва Orbital класиката Belfast), през кич недоразумението I Know There's Gonna Be (Good Times) и моментите, напомнящи Far Nearer и работата му с покойния Гил-Скот Херън като Obvs и Hold Tight до най-епично поп звучащите The xx песни досега като Loud Places (претендент за летен фестивален хит) и Stranger In A Room (с Оливър хх) – а това означава, че следващият The xx албум ще бъде или техния гранде денс опус евър, или... разочарование.
Кога? – след летен дъжд, когато на хоризонта изплува дъга с целия спектър на бийт цветовете на нощта.
Защо? – за да знаем каква окраска придобива следващия The xx албум.
Prefuse 73 – Rivington Não Rio
Кой? – Гилермо Скот Херен, бийт иноватор с глич-хоп ДНК.
Какво? – триптих бийт прераждане – може да са минали 20 години от първите записи на Гилермо Херен, но те все още звучат актуално, може би, защото стоят в основата на съвременната бийт сцена – специфичното му усещане за ритъм живее нов живот в последното му творение (допълнено от двете ЕР-та Forsyth Gardens и Every Color of Darkness) с тракове като Through A Lit And Darkened Path, Applauded Assumptions, 140 Jabs Interlude, Mojav Mating Call, Ages Upon Ages Upon You, What They Got и Search the Sky, а дзенбийт поеми (изпети от Сам Дю, Роб Кроу и Helado Negro) като Infrared, Quiet One, See More Than Just Stars и Inside разкриват, че Prefuse 73 е открил както нови форми за изразяване, така и вътрешния мир и хармония след раздялата с лейбъла Warp.
Кога? – в моментите на редене на следобедните пъзели на бийт удоволствието в очакване на нощта.
Защо? – See More Than Just А Beat е картинката, когато звучи Prefuse 73.
Herbert – The Shakes
Кой? – Матю Хърбърт, всепризнат концепт гений на хиперреализма в музиката.
Какво? – летен видеоShake дневник – ясно е, че Матю Хърбърт може да създаде музика от всеки одушевен и неодушевен обект – запазената му марка семплиране на звуци от живота отново е тук (протестни шествия в Strong, използвани куршуми в Safety...), но този път фокусът не пада върху границите на експеримента, а върху денс продължението на албумите му Bodily Functions и Scale.
Фриволната бийбопхаус вакханалия на Smart, Stop, Middle и ефирното Even с кръшни стъпки се покланят пред класики като The Audience, Something Isn't Right и The Movers and The Shakers, докато Strong, Battle и Bed (с гласа на Ade Omotayo) вървят по следите на Moving Like a Train и It's Only. Ако не ви е достатъчно, Хърбърт допълва концепцията с хитър минимъл видеосериал за всеки трак, който пасва идеално на ембиънт наблюденията на живота в Warm, Safety и Silence, за да може пълната The Shakes концепт картинка да изгрее на хоризонта с епичното Peak.
Кога? – ако подредиш 12-те парчета (със заглавие от по една дума) в списък с нещата, които правиш през деня, то вече ще имаш (описан в аудиодневник) и един летен ден на...
Защо? – Матю Хърбърт винаги е знаел как (може да) звучи Живота.
Werkha – Colours Of A Red Brick Raft
Кой? – Том Лий, манчестърски агент с кръвна група броукън бийт положителна.
Какво? – шарен пикник в бийт парка – дебютният Werkha албум прилича на слънчева игра на открито с жанровете на броукън бийта и топлия соул глас на Бриони Джармън-Пинто – от фънк съзерцателните Dusk и City Shuffle, през афробийт игривите Sidesteppin', Dim The Light, Flinch/Quiver и Highwaves до броукън груува на Border Kite и А Revolution Blue, всичко звучи сякаш Том и Саймън Bonobo пускат хвърчила в парка заедно.
Кога? – в следобедните часове на залеза, когато всичко плува в керемиденочервения изгрев на нощта.
Защо? – нищо ново под слънцето, но под Werkha слънцето лятото ще звучи още по-добре.
Glenn Astro – Throwback
Кой? – немски бийтмейкър от Есен, със страст към винтидж хип-хоп, фънк и соул семпли, точно по вкуса на най-добрия му авер Max Graef.
Какво? – с бийт бриз на море – първите акорди на Gonville, откриващото парче в Throwback може и да звучат носталгично (като музиката от стар български филм-класика), но есенцията от винтидж хип-хоп, фънк и соул семпли в хаус фонотеката на дебютния албум на Glenn Astro служи единствено за отправна точка на носталгията към... лятото – Throwback, Computerkiller, Bochum, You Can't Groove, Long Live Human (One for Sveta), Gonville и Kilometer Disco (последните две в комбо с Max Graef) рисуват така калейдоскопично цветовете и звуците на лятото, че като затвориш очи бриза и морето ще са с теб целогодишно.
Кога? – когато свериш часовника си по лятно хамачно време и си готов за Kilometer Disco през нощта.
Защо? – защото You Can Groove в компанията на Glenn Astro.
Becoming Real – Pure Apparition
Кой? – Тоби Ридлър, британски бийт агент, свързан колкото с пост-грайм вълната, толкова и с всяка кръстопътна бас-техно ситуация
.
Какво? – ноктюрно в техно-грайм мажор – от sinogrime мотивите в Tibetan Moves и The Deal Set Adrift, през хибридната техно-грайм игра в Bleach, Sps 7 и Pure Apparition до footwork закачките в D.A.R.E. и Only In Real (вокалният семпъл в него сякаш казва "щастие" на чист български) – всичко в дебютния албум на Тоби Ридлър води към Pure бийт шастие в нощната сянка на града.
Кога? – по залез слънце, когато на парти хоризонта изгрява луната на счупения бийт.
Защо? – защото Only In Real със семплираното в него "щастие" е достатъчно за Becoming Real симпатия.
Lakker – Tundra
Кой? – Дара Смит и Йън Макдонъл, ирландско дуо, чието хибридно техно влиза като ирландско уиски.
Какво? – техно хипноза в летен сън – тундрата през лятото се превръща в безбрежно място, където животът кипи и разпуква скованата от лед и хибернация земя за нов битие цикъл – по същия начин звучат вокалните семпли (от женски хор, от гърленото пеене на ескимоси, камбанен звън...), които Lakker използват (ала постхуманистичния груув на Holly Herndon) в компанията на ембиънт техно бас пейзажа на парчета като Milch, Three Songs, Ton'neru и Halite, за да може природните сили да рукнат в Mountain Divide, Tundra и Pylon, оставяйки далеч назад в съзнанието индустриалното ехо на Цивилизацията.
Кога? – на ръба между деня и нощта, на границата между Града и Природата.
Защо? – животът е вечен кръговрат и това идеално звучи от музикалната картина на Lakker.
Mbongwana Star – From Kinshasa
Кой? – Коко Нгамбали, Тео Нзонза, Ранди Каламбаи, Жан-Клод Камина, Родрик Матузолеле, Лиъм Фаръл a.k.a Doctor L – афробийт ансамбъл за промяна или From Kinshasa to the Moon.
Какво? – афробийт лятото на нашето доволство – когато Коко Нгамбали и Тео Нзонза изсвирват последния акорд на предишния си проект Staff Benda Bilili, те вече се оглеждат за Mbongwana (или "промяна", както се превжда) и я намират в лицето на бийт продуцента Лиъм Фаръл a.k.a Doctor L (записал Black Voices албума с легендата Тони Алън).
Срещата им се превръща в песни като Malukayi, Kala, Shegue и Nganshe, които гледат на живота през призмата на шарен афробийт калейдоскоп, който събира характерни Конго ритми и мелодии с хип-хоп, електро и постпънк нюанси до оформяне на афропанорама без граници, която (и думичка да не разбираш) пак ще припяваш.
Кога? – когато си настроен за авантюристичен трип From Kinshasa to the Moon.
Защо? – глобализмът не е това, което беше, време е за Mbongwana...
