Depeche Mode – Spirit
Кой? – Дейв Гахан, Мартин Гор и Анди Флетчър, триумвиратът, с който си израснал, ако си отгледан в духа на електропопа.
Какво? – Dum Spiro Spero / Докато дишам, се надявам – да, Depeche Mode навършват 37 години, което си е... половин човешки живот, направо. А когато си достигнал такава възраст имаш трайно изградени навици – също както Дейв, Мартин и Анди на всеки 4 години са готови с нов албум. Когато си на такава възраст знаеш, че само промените могат да те спасят от пропадане в монотонните коловози на живота, затова Depeche Mode заменят Бен Хилиър (продуцирал последните три албума Playing the Angel, Sounds of the Universe и Delta Machine) с Джеймс Форд (половината от електронното дуо Simian Mobile Disco и от триото The Last Shadow Puppets, и продуцент на албуми на Florence + the Machine, Arctic Monkeys, Peaches, Klaxons, Джеси Уеър...) – всъщност, тотален електроника агент, също като Марк LFO Бел (стояш зад Exciter) и Тим Bomb The Bass Сименън (отговорен за Ultra), а може би, точно такова преобразяване търсят и самите Дейв, Мартин и Анди.
А когато си навършил 37 години знаеш, че можеш да разчиташ винаги само на семейството си и всеки един от техните гласове е важен – неслучайно от Playing the Angel насам, освен традиционните соло акции на Мартин, като здрачните тук Eternal и Fail, Гор споделя писането на парчета с Дейв, отговорен за Cover Me, Poison Heart и No More (This Is the Last Time). Вярата и доверието между двамата се усеща най-силно в общото You Move, както вслушването в нови гласове, чужди мнения и търсенето на нови членове на DM семейството се усеща в So Much Love и Scum (особено в алтернативните им миксове, където се набива на ухо бийт програмирането на Matrixxman, а с особен интерес очакваме и двойната ремикс метаморфоза на Where's the Revolution от 
героя Pearson Sound).
И все пак, когато си изживял половин живот знаеш, че духът на времето се отразява в твоята душа, в твоите очи и съзнание и... можеш спокойно да заявиш, че не си станал свидетел на грам еволюция (feel nothing inside факт, наистина) като в Going Backwards, Poorman и Where's the Revolution; можеш да се обърнеш назад и да видиш, че човечеството (а и ти самия) вършите все едни и същи грешки (като в The Worst Crime, Scum, No More (This Is the Last Time) и Fail), но пък може да отсееш и нещата, които наистина обичаш и на които държиш (в Eternal, You Move, Cover Me и So Much Love), така че накрая латинската поговорка Dum Spiro Spero да звучи като рефрена от Завръщането (не съвсем като това на Depeche Mode): Докато дишаш, се бориш... за духа на промяната. Докато си жив и Той е жив.
Кога? – в бурни дни на равносметки и разочарования от статуквото или в нощите на 14 май (Любляна), 17 май (Атина)... или която спирка си избереш от Global Spirit Tour-а, стартиращ на 5 май.
Защо? – Get on Board крещят отвсякъде изборни кампании и плакати, но най-вероятно ще им отвърнеш с Where's the Revolution, изпявайки им We're Going Backwards, но какъвто и живот да водиш важното е здрав Spirit в здраво тяло да има.
