Да, 88-ят ден (а.к.а Piano Day) от годината отмина и замина, но в новата ни рубрика 3 в 1 поглеждаме към новите албуми на трима от властелините на 88-те клавиша на нашето време.
Hauschka vs 
Sakamoto vs 
Hamasyan
Кой? – Фолкер Бертелман, Рюичи Сакамото и Тигран Хамасян – трима пиано виртуози от три различни поколения в една обща мисия с 88 каузи.
Какво? – Концерт за три пиана и Вселената... вътре и извън нас – да, новите албуми What If (на Hauschka), async (на Рюичи Сакамото) и An Ancient Observer (на Тигран Хамасян) се различават като утрото, деня и нощта, различни са и като концепция, и като подход към пианото, но се обединяват в едно – търсенето на бъдещ Живот отвъд смисъла на съществуването ни в Хаоса и Ада на съвремието.
Достатъчно е да чуете, подредени като на броеница, We Live A Thousand Years (неслучайно всяка от композициите на Hauschka е концептуално продължение на заглавието What If като утопичен поглед напред във времето), Life, Life (все пак, Сакамото пребори рака на гърлото и уравненията на екзистенца го вълнуват, още от времето на сай-фай инсталацията и опера Life) и The Cave of Rebirth (Тигран винаги е търсил нов живот за арменската фолк музика през призмата на всевъзможни жанрове), за да уловите свързващата нишка – Животът като дзен-медитация върху момента/детайла/звука с минималистичната (ала саундтрака на Завръщането) дизайн естетика на Сакамото в ZURE, solari, walker, stakra, ubi и във fullmoon (нещо като екзистенц дискусия във Вавилонската кула);
или Животът като What If поглед в бъдещето, където манипулираните пиано и синт машини в Constant Growth Fails, My Kids Live On Mars, Nature Fights Back, Knowledge Is Passed On и Familiar Things Disappear просто служат за прелюдия към универсална Abandoned City реалност;
или пък Животът като пътуване през вековете, в което гласът, пръстите и душата на Тигран са субективна пиано машина на времето, преминаваща през миналото, настоящето и бъдещето в Nairian Odyssey, Egyptian Poet, Etude No. 1 и Fides Tua като истински Ancient Observer изследовател на познатата ни Вселена.
Кога? – хубаво е утрото да те отведе на Nairian Odyssey, а през деня да си кажеш What If I Need Exile, за да може в тишината на нощта да откриеш fullmoon смисъла на Life, Life и да положиш душа и тяло в The Cave of Rebirth...
Защо? – защото Животът е като пиано – в него има поне 88 (или ∞∞) чернобели версии на битието и в една от тях все ще откриеш Смисъла и Бъдещето.
