След като се изгубихме 3 в 1 в Бермудския триъгълник на нео-соула по мъжки, сега се обръщаме към женското Начало и Бъдещето на онези Гласове, сякаш създадени за соул музиката – забравяме клишета като Глас-кадифе-коприна-сатен- и просто слушаме...
Ibeyi vs 
Sudan Archives vs 
Kelela
Кой? – Лиза-Кейнде и Наоми Диаз или нео-фемина-кахон близначките Ibeyi; Келела Мицанекристос или просто Kelela-гласът на нео-аренби живота; Sudan Archives или момичето от Охайо, което намери решението на уравнението цигулка + глас + бийт = нео-соул.
Какво? – No Man Is Big Enough For My Voice – да, не е за вярване, че в края на 2017-а все още говорим за равноправие на половете в музикалната (и не само) индустрия; не е за вярване, че 17 години Бьорк крие (спекулира със) сексуално посегателство от Ларс фон Триер; не е за вярване, че вече говорим за man free фестивали (в Швеция подготвят два такива за 2018-а)... Да, и трите албума тук – Ash на Ibeyi, Take Me Apart на Kelela и едноименният дебют на Sudan Archives – рисуват нео-фемина портрета на силната и независима жена, както в музиката, така и в живота... и в трите албума няма да откриеш кадаиф романтиката, така характерна за соул и аренби музиката...
Всъщност, причината да съберем 3 в 1 тези албуми не се крие в нео-фемина-соул картинката (най-силно изразена при Ibeyi), която рисуват те – по-важно е да разберем дали и защо Sudan Archives ще се превърне в Ibeyi и Kelela, дебютирали като нея силно и оригинално като стил преди години, но поели днес към поп естетиката и модерни, актуални теми (обречени на публично-лицемерно дискутиране) като нео-фемина-Образа и Бъдещето на Жената днес...
Ако в близките години сте били на Ibeyi концерт, то сте наясно, че близначките Лиза-Кейнде и Наоми Диаз постоянно търсят нови музикални хоризонти и културни препратки, така че семплираните заигравки с бг фолклора и не щеш-неволите на мома Драгана (част от ренесанса на интереса към Мистерията на българските гласове) в откриващото I Carried This for Years може и да, а може и да не дойдат като изненада. Не е изненада и, че за разлика от дебютния Ibeyi, вторият албум на близначките е пълен с гост-музиканти (такъв е естествения път на глобалния успех и натрупаното публично внимание) – като се започне от Камаси Уошингтън (в емблематичното тук Deathless) и Chilly Gonzales (в When Will I Learn), мине се през Мишел Ндгочело (в Transmission/Michaelion), та се стигне до хаванската връзка с Mala Rodriguez в Me Voy...
Не е изненада и, че повечето от песните са вече на английски (разширяване на ареала, нали), Но е изненада, че всички са бродирани с болките и раните на Жената днес – от красноречивите No Man Is Big Enough for My Arms (семплиращо прословута реч на Мишел Обама) и Deathless, през I Wanna Be Like You, Waves и Ash до напомнящите първия албум Valé, Transmission/Michaelion и Away Away – всичко тук рисува (като обложката на албума) нео-фемина-портрет... а свещите, които Лиза-Кейнде и Наоми Диаз палят в края на всеки свой концерт в памет на сестра им Янира вече ще горят в трибют за Жената днес...
Нео-фемина-Глас на жената дава и дългоочаквания дебютен албум на Kelela – да, няма тотал хитове като Rewind, но има достатъчно бийт теми за размисъл във Frontline, Take Me Apart, Enough, Truth or Dare, Blue Light, Turn to Dust и LMK; да, отборът ко-продуценти е почти същия Fade to Mind и Night Slugs кръг от микстейпа Cut 4 Me, като този път парада води Jam City в компанията на Kingdom, Bok Bok, Kwes...
... Но дори новото саунд дизайн Arca попълнение и лирика приносът на Роми хх Крофт не могат да разсеят усещането (като от Ibeyi албума) за поп шлифоване в името на масовото задоволяване – да, и Ibeyi, и Kelela дават Глас на усещанията на Жената днес от не едно и две поколения, но... доколко лично и интимно е колективното...
В този смисъл, нео-фемина играта на Sudan Archives печели със същия свеж баланс от дебютите на Ibeyi и Kelela – женската Душа диша, живее и говори (само трябва Някой да я чуе) за света наоколо през оригинални поглед и Глас – с иновативната комбина цигулка + глас + бийт емблематичното Come Meh Way, както и Paid, Time, Queen Kunta, Oatmeal, Goldencity, Wake Up и актуалното Water поглеждат към вселената на Жената, която знае коя е и каква иска да бъде (и на каква цена) в свят, където публично се лицемерничи с полово равноправие, а в дълбочината на същината нищо не се променя...
Всъщност, никога не сме харесвали делението мъже-жени в която и да е сфера, а фактът, че кариерите на Ibeyi, Kelela и Sudan Archives тръгват след подадена мъжка ръка – Лиза-Кейнде и Наоми Диаз са откритие на Ричард Ръсел, мениджърът на XL Recordings, с когото записват и за актуалния му проект Everything Is Recorded; Келела пък дължи доста на гост-вокалите за тракове на Teengirl Fantasy и мъжките Fade to Mind/Night Slugs крюта, а Sudan Archives стартира не без микс помощта на Matthewdavid – това не само, че не е аргумент в полза на различните права на половете, ами напротив, само подчертава идеята, че обединението и единението е в основата на еволюцията на половете... без предразсъдъци, без злоупотреба с права и идентичност, без страх от нарушаване на личното, интимното... или както пее Melanie De Biasio – Your Freedom is the End Of Me...
Кога? – когато искаш да видиш Света през очите на Жената днес...
Защо? – защото The Measure of Any Society is How It Treats Its Women and Girls не трябва да е просто част от речта на Мишел Обама, семплирана в No Man Is Big Enough for My Arms!
