3 в 1 събираме трима неподражаеми артисти, които дават на Музиката театрален мизансцен, на който да се вихри Кабарето на Битието...
King Krule vs 
Ben Clementine vs 
Högni
Кой? – Арчи Маршъл, пънк-гласът на spoken word поезията; Бенджамин Клемънтайн, декаденс-гласът на номад поезията; Хьогни Егилсон или гласът зад не един и два GusGus и Hjaltalín хита, бликащ като поезия, родена от лава, застиваща върху исландски лед.
Какво? – Кабаре Да Да – да, гласовете и на тримата – Арчи, Бен и Хьогни – са толкова контрастни, колкото различни един от друг са и техните нови албуми, но достатъчно е да чуеш дори първите песни от The OOZ (на King Krule), I Tell a Fly (на Бенджамин Клемънтайн) и от соловия дебют Two Trains на Högni, за да осъзнаеш, че все пак те споделят нещо общо – и трите албума сякаш са родени на сцената на кабаре, като онова Cabaret Voltaire, родило Dada движението, защото също като в Dada естетиката и трите албума забъркват толкова контрастни и еклектични елементи в едно, че се получава нещо... което няма еквивалент и трудно влиза в измислените досега жанр-рамки...
Арчи Маршъл опита да смеси поезия, музика, рисунки и видео в предишния си проект A New Place 2 Drown, но сякаш именно в света на The OOZ това вече се получава натурално и перфектно – Dum Surfer, Slush Puppy, Logos, Lonely Blue, Cadet Limbo, Czech One, Half Man Half Shark и La Lune рисуват лабиринта на съвременния свят, с трипхоп-блус-пънк-боса нова щрихи, в който се лутаме като лабораторни мишки, които в края на работния ден се забиват в The OOZ кабарето, за да забравят докъде са стигнали и... утре да започне всичко отначало.
Не по-малко метафорична и символистична е картинката и при Бенджамин Клемънтайн – пътят по който достигна до Mercury Prize наградения си дебют At Least for Now и номадския (все още) живот, който води му помагат да усети контрастите по света и бездните, делящи хората, така че да ги превърне в театър на сетивата, в който неподражаем глас, пиано, клавесин, хор и барабани разказват нео-ноар-оперета за Света и... личното спасение – Farewell Sonata, God Save the Jungle, Better Sorry Than a Safe, Phantom of Aleppoville, Jupiter, One Awkward Fish и By the Ports of Europe водят отвъд земните кръгове на Ада... поне докато си в Ave Dreamer кабарето на Бен.
В кабарето на Хьогни Егилсон (неслучайно в актива му, освен всичко, се броят и няколко саундтрака за театрални представления) картинката е малко по-различна, но отново става дума за лично спасение – когато единствените два локомотива, набраздявали някога исландската земя, Minør и Pionér (откъдето идва и заглавието на албума) са спрени от движение (изпълнили задачата си по пренасяне на материалите за строежа на пристанището в Рейкявик), тогава Хьогни не е бил дори роден, но... затова метафорите са ни подръка. Все пак, всеки някога се е чувствал "спрян от движение", потънал в забвение след като е изпълнил мисията си, нали...
А Хьогни изпълни перфектно мисията си и в GusGus, и в Hjaltalín, и сега дойде момент за най-личното, най-интимното, най-скъпоценното... време за себе си. За личното кабаре на емоциите... шарено и амбивалентно, колкото Живота... Време за раздяла с миналото (Break-up и Parallel), за сбогуване със страховете (Crash и Shed Your Skin), време за хорова полифония на Мечтите с Komdu með, Andaðu, Óveðursský и Enn næða orð, които да поставят релсите за нов Живот.
Кога? – в есенните следобеди на непримиримост към статуквото, за да се събудим в зимата на нашето доволство.
Защо? – защото Кабарето на Живота кара Битието на Поезията да звучи непосилно леко... или както казват исландците: Andaðu/Диша се!
