След срещата с три силни и оригинални фемина-синт образи, сега е време да разберем как мъжката ръка пипа синт кийборди, осцилатори... и други 3 в 1 генератори на електросигнали.
Ben Frost vs 
Alessandro Cortini vs 
Not Waving
Кой? – Бен Фрост, австралийският нойз шаман; Алесандро Кортини или синт мастерът в Nine Inch Nails институцията; Алесио Наталиция или бриталианският синт двигател с вътрешно Not Waving горене.
Какво? – Синт Дисторшън на Света – да, и трите албума тук – The Centre Cannot Hold (на Бен Фрост), Avanti (на Алесандро Кортини) и Good Luck (на Not Waving) – използват синтезаторни трикове, за да изразят изкривяването и криворазбраността на Света около нас... Дотолкова, че ако подредиш заглавията на трите албума може и да намериш ПостАпокалиптичен път към... Нов Живот.
Достатъчно е дори само да погледнеш заглавията в The Centre Cannot Hold, за да разбереш (без да си на "ти" със силно-социалната ангажираност на Бен) отношението на австралийския нойз шаман към Света наоколо – импресията A Single Hellfire Missile Costs $100,000 и мускулните инжекции Threshold Of Faith, Trauma Theory, All That You Love Will Be Eviscerated и Entropy In Blue са достатъчно красноречиви, а drone нойз аргументите в тях в комбина с китарен дисторшън и ембиънт размисли в A Sharp Blow In Passing, Eurydice's Heel, Meg Ryan Eyez, Healthcare и Ionia не само казват (без думи) повече от всички думи за състоянието на Света, но и... намигат към идеята, че всичко на този свят е циклично... вълна след вълна... като аудио-визуалните вълни в лайв шоуто на Фрост.
Идеята за цикличност живее и в Avanti – проектът, който Алесандро Кортини представи миналата година на фестивала Berlin Atonal – идеята за израстването, от детските спомени (и логично със заглавия на родния за Алесандро италиански език) с преминаващите през всички цикли на живота Iniziare, Perdonare, Aspettare, Non Fare, Vincere и Perdere до синт кресчендото на финала на Finire... като безкрайно равна ЕКГ линия на Живота.
Кривите Синт линии на Живота вълнуват и Алесио Наталиция – да, той използва повече вокали от дебютния си Animals като в Where Are We, ювелирната комбина с Marie Davidson, но често гласовете при него играят като ритъм пулс в еклектичния му синт калейдоскоп.
Me Me Me, Children Are Our Phuture, Her Quality и Tool [I Dont Give A Shit] разиграват по този начин сцени от изкривения технопоп живот наоколо, достигащи до синт нойз откровенност в Walk Of Shame и Watch Yourself, а синт съвършенството в Teach Me и Roll Along With The Pain Of It All [I'll Text U] разкрива как да се справиш с... Хаоса наоколо.
Кога? – идеален саундтрак за справяне с предзимната депресия... или както се казва Roll Along With The Pain Of It All.
Защо? – защото когато The Centre Cannot Hold, даваш Avanti и си пожелаваш Good Luck... така е в Живота... Вълна след Вълна...
