Днес, 3 в 1 паролата е... ЕмбиънТехно – 3 албума, които доказват, че в играта със светлосенките на Техното се ражда портрета на Ембиънт средата на живот на Човека.
Answer Code Request vs 
Molécule vs Recondite
Кой? – Патрик Грьосер, Berghain експерт по спектрален анализ на техното; Ромен Делайе, френски техно концептуалист със страст към Полярния кръг; Лоренц Брюнер, немски класик на здрачния техно импресионизъм
Какво? – Техно Панорама – да, и трите албума тук – Gens на Answer Code Request, -22.7°C на Molécule и Daemmerlicht на Recondite – живеят в техно среда, но съществуват в толкова много ембиънт цветове и светлосенки, че изграждат живописна Панорама на... Звуците на нашия Екзистенц.
Още в дебютния си Code албум Патрик Грьосер разкри, че в ДНК-то на неговото техно е закодиран генофонда и на ембиънта, и на брекбийта, но в Gens картинката е сякаш още по-HD изпипана и поставена под микроскоп (както подсказва прекрасния артуърк на Сара Шьонфелд за албума) до съвършенството на най-малкия детайл.
Лупата на фокуса е поставена върху генотипа на човешките емоции и най-вече върху метаморфозата им (погледнете пак крилото на обложката) – ембиънт хармонията в Mora, Orarum, Gens и An Unattainable Distance е следвана от нервните импулси в Sphera, Res, Sensa, Audax и брекбийт играта на адреналина в Tu, Cicadae и Knbn2 (сякаш излязло от албум на Shed), за да се появи под техно микроскопа (Ab Intus неслучайно означава "отвътре" на латински) картинката на генотипа на това, което ни прави... Хора – Gens означава именно това на френски, неслучайно, ще заяви на чист немски с техно акцент Answer Code Request.
От своя страна, френският техно концептуалист Ромен Делайе винаги се е интересувал от това как външната среда влияе/изгражда Хората – дебютният му албум 60°43' Nord бе записан на риболовен кораб при 34-дневно плаване из Атлантическия океан, а сега, с -22.7°C той акостира в Гренландия – да, това е най-ниската температура, измерена при 5-седмичния му престой в малко инуитско селище, а епичната, ембиънт-ледена панорама наоколо звучи навсякъде в -22.7 – пукащият лед в Âriâ, величествено-плаващите ледници в Sila, свистящите ветрове в Délivrance и Qivitoq, полярните бели нощи в Jour Blanc, откъслечните (като на духове) човешки гласове и кучешки лай (в Âriâ, Violence, Artefacts)... и Белота... безкрайно необятна като в епичния финал Inlandsis.
Лоренц Брюнер пък винаги е обичал да живее в техно здрача... или в Полумрака (в Daemmerlicht както казват немците) – прочут с дух-техно виденията си в зимен сън, Лоренц (с най-ниско ВРМ темпо от всички Recondite албуми досега) навлиза още по-дълбоко в здрачната бездна на... човешката ембиънт панорама на емоциите... Толкова дълбоко, че Daemmerlicht, Durch Den Hohlweg, Hoehlenlichter, Der Steinmetz, Am Sonntag, Unten са като кинематографично синт-ехо на чистия сантимент, роден от досега с околната среда (Im Holz/В гората, Im Regen/В дъжда...) и стигащ до Вангелис катарзиса във Von Der Kanzel и Immer Da.
Кога? – в Зимата на Нашето Техно Доволство...
Защо? – защото когато в зоната на Здрача (иначе казано Daemmerlicht-а) термометърът закове -22.7°C все още може да бъдем... Хора... или просто Gens...
