Rival Consoles – Persona
Кой? – Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.
Какво? – Персонификация на Техното – да, след като изтръгна Howl в името на синт спасение на Душата, в новия албум на Райън Лий Уест, отново на фокус е спектъра на човешките емоции... или по-скоро граничната зона между различните такива. Да, заглавието е вдъхновено от едноименния филм (и началната му сцена) на Ингмар Бергман, но бийткинематографията на Райън Лий тук се стреми повече към органичното (за разлика от синт одисеята в Howl), повече към акустичните инструменти (и вибрации) като естествено продължение на човешкото тяло и... Душа.
Да, откриващите Unfolding и Persona сякаш катализират надигналите се в Howl (и в последвалото Night Melody ЕР) емоции, за да се открие съвсем нов фин, почти Hidden ембиънт спектър в Be Kind, Untravel, Rest, Dreamer's Wake, Memory Arc и Phantom Grip, което с кристалните си перкусии отваря пътя към ослепителния свят на Sun's Abandon (украсено с вокални семпли) и I Think So.
Кога? – не че обичаме да се повтаряме, но Rival Consoles наистина озвучава момента, в който човешките призраци на деня се губят в черните дупки на нощта.
Защо? – защото за всяка Персона най-важното е не просто да Иска, а да Бъде... Be Kind... или поне I Think So...
