Florence + The Machine – High As Hope
Кой? – Флорънс Уелч, нео-хипи кралицата на Великобритания.
Какво? – Hunger As Hope – да, светът се храни с Надеждата, че може да види по-добри времена... и неслучайно си играе с изрази като "храниш празни надежди"... но и Гладът, и Надеждата понякога наистина не могат да бъдат утолени... като черна дупка са, в която изчезва всичко – Флорънс Уелч идеално знае това и го играе убедително в Hunger...
И ако "Happiness is an Extremely Uneventful Subject" както твърди Флорънс в No Choir финала на четвъртия си албум High As Hope, то тя има Щастието в нейния отбор да играят музиканти като Джейми хх (в епичния Big God хит тук), като Sampha (и пианото му на смирението в одата Grace за по-малката сестра на Флорънс), като Камаси Уошингтън (в Big God, South London Forever и 100 Years)...
И най-вече има Щастието (от дебютния Lungs насам) храненето с болка и тъга да се превръща в епични, жизнеутвърждаващи, универсални оди за Живота, които виждат, чуват и дишат по-Добрите Времена Напред като Hunger, Sky Full of Song, Grace, The End of Love и Big God – да, онзи Big Enough, та да си играе с Глада и Надеждите неутолимо Човешки...
Кога? – когато дойде The End of Love и погледнеш с Grace нагоре към Sky Full of Song, където Big God на Щастието ти се усмихва... или в Melt! нощта на 13 юли.
Защо? – защото We Need A Big God... Big Enough to Hold Your Florence + The Machine...
