Днес, 3 в 1 паролата е... Electronic Body Music – не, не онзи тренди, спряган повсеместно ЕВМ, а просто пост-индъстриъл, който да усещаш с тялото си...
Ital Tek vs LORN
vs Prequel Tapes
Кой? – Алън Майсън, британски оператор в зоната на броукън-бас-здрача; Маркос Ортега, американски неконвенционален глич-бийт експресионист; Марко Фрайвогел, немски обсесивен фен на аналоговите синтезатори, запознат с Inner Systems на техното.
Какво? – Electronic Body Music – да, и тримата – Ital Tek, LORN и Prequel Tapes – имат различно модус операнди за музикално поразяване, но това, което правят в новите си албуми (Bodied, REMNANT и Everything Is Quite Now) е споделянето (без много думи... да, за инструментална музика говорим) на една епична пост-индъстриъл панорама, която няма много общо с тренди ЕВМ пейзажа и корените на индустриалното техно, а е по-скоро плод на ембиънт синт|ез и бас, които да усещаш в недрата на тялото си...
Да, неслучайно, новото творение на Алън Майсън носи името Bodied – с ефирните, вокални дихания в откриващите парчета Adrift, Become Real и Cipher, човек сякаш излиза от външната си обвивка, за да останат само недрата на тялото... Там, в Bodied зоната, където властват Blood Rain, Prima, Lithic и Vanta импулси (да се чете чело + цигулка + китара + бас), неподвластни на разума... там, където телом и духом са само понятия Across Time, а Hymnal е химнът на Bodied-Човека, преоткрил своето пост-индъстриъл / пост-човешко бъдеще... Както би казал един Блейд Рънър: The Circle Is Complete!
Всъщност, Маркос Ортега (или просто LORN) дава на Блейд Рънър право на REPLIKA – KOLD MIRAGE, L'APPEL DU VIDE, OUT OF THE FRAME, MEMORY MANAGEMENT и DRAWN OUT LIKE AN ACHE са като саундтрак на хуманоиден силует, бродещ из епичен пост-индъстриъл пейзаж със синт-вперен поглед в бъдещето човешко...
Въпросът за миналото, бъдещето и настоящето пък вълнува Prequel Tapes дотолкова, че да заяви Everything Is Quite Now – да, вторият му албум излиза от Inner Systems зоната на индустриалното техно и поема на пост-индъстриъл трип на съзряването – от откриващото Returning Systems, през This Hidden Place и Run Into The Night до Clouds и Core (Red), всичко прилича на ембиънт медитация, с която Блейд Рънъра е приел Съдбата си и търси своя по-добра версия, докато пее Night Noise Lullaby на човечеството.
Кога? – идеален саундтрак за Края на Лятото, когато завали Дъжда на Меланхолията...
Защо? – защото Тялото е най-добрия проводник на Музиката...
