Днес, 3 в 1 паролата е... Strings of Piano – 3 албума, които поставят фокуса дотолкова върху пианото, че дори струнните аранжименти звучат като пиано акорди...
Robot Koch vs 
Daniel Brandt vs 
Luca D'Alberto
Кой? – Роберт Кох, берлински бас герой с Ел Ей страст към пианото; Даниел Бранд, 1/3 от нео-класическия колектив Brandt Brauer Frick във втора соло акция; Лука Д'Алберто, италиански нео-класически виртуоз както на пианото, така и с цигулката;
Какво? – Сферата на Пианото – И трите албума тук – Sphere на Robot Koch, Channels на Daniel Brandt и Exile на Luca D'Alberto – играят с широк спектър от музикален инструментариум, но над всичко се откроява Ореола на Пианото...
Албумът Hypermoment бе онзи преломен момент за Роберт Кох – в него, за пръв път, Кох се осмели да пее, както го прави и тук, в парчетата Numb и All In Your Mind; за пръв път, игра в комбина с пианиста Julien Marchal, както го прави и тук, в Movement III, Crystal Grid, Psychic (с хоровата игра на Fiora и Delhia de France), в Blurry и Dark Water – пиано аранжименти се усещат навсякъде, дори в цигулката на Savannah Jo Lack в Numb, в Dark Water и в техно-ориентираното Black Hole или в дъб епоса Monolith...
Всъщност, Hypermoment беляза и онзи момент, в който Кох откри най-добрата визуална реплика на музиката си, в лицето на Микаел Льо Гоф – неслучайно, двамата в комбина са разработили Sphere като аудио-кинематографичен трип, специално за по-добрите планетариуми по света (а защо не и у нас) – резултатът, наистина, е като разходка из Сферата на вътрешния и външен мир...
В Космоса на Даниел Бранд пианото също играе важна роля – доказано е както в Brandt Brauer Frick албумите, така и в миналогодишната му соло акция Eternal Something или в пърформансите му по творбата Six Pianos на Стив Райх... Пианото е във фокуса и на втория му соло албум, само дето Channels (както подсказва заглавието) далеч не е соло акция – Бранд вече е заформил ново трио Eternal Something (с бас китариста Паскал Бидо и тромбониста Флориан Юнкер) и това си личи в Channels...
Тракове като Flamingo, Sailboats III, Cherry Dream, Daze, Ltd и Twentynine Palms превръщат интимната пиано медитация от Eternal Something в техноркестров ескейпизъм за Душата... и приближават Даниел към носталгията по Brandt Brauer Frick звука... а това приближава нас към нов Brandt Brauer Frick албум, както обеща и Паул Фрик...
Италианецът Лука Д'Алберто, от своя страна, също владее идеално размиването на жанровите рамки в клишето, наречено нео-класицизъм – направи го чудесно в дебютния албум Endless (не без помощта на маестро Хенрик Шварц), но сега, с Exile, превръща любимите си пиано и цигулка в "кеф-изгнаници" на дансинга...
Да, Pianodiscoteque е достатъчно красноречиво по въпроса (и за комбината с Патрик Кристенсен/PC Nackt от берлинското студио Chez Chérie), но всъщност, всички тракове тук като Exile, Like We Were, Consequences, Grace, Astronaut In The Rising Sun и The Truth About Us са сънища на двама любовници (пианото и цигулката), които копнеят да се срещнат някъде завинаги, докато все още са заточени в Exile-а на реалността... Идеална Love Song за пиано и цигулка, които шепнат Wait For Me един на друг...
Кога? – в следобеда на есенната меланхолия, докато звездното небе не открие най-красивия планетариум пред очите ти...
Защо? – защото The Truth About Us се крие All In Your Mind, който сънува Twentynine Palms...
