Plaid – Polymer
Кой? – Анди Търнър и Ед Хендли, брит асове в IDM играта.
Какво? – Полимери с часовников механизъм – да, също като структурата на полимерите (да се чете като пълен списък на видовете пластмаса) и Plaid албумите са изградени от повтарящи се съставни части (като синкопатен бийт, например), но това изобщо не превръща музиката им в "пластмасова", напротив... Да, макроформулата на десетия, юбилеен Plaid албум се заиграва с пластмасовия/полимерен ковчег, в който живее днешния ни Свят (парчето Drowned Sea брилянтно определя нивата на замърсеност) и ако тази болно-актуална тема е широко дискутирана днес (дори дуото Matmos създаде албума Plastic Anniversary само от звуци, изцяло синтезирани от пластмасови обекти), то Анди и Ед имат своя отговор на синдрома на полимерната свръхконсумация...
Живите инструменти (китари, кларинет, цигулка, мандолина) на Бенет Уолш (с когото Plaid свирят не само по концерти, но и записват отново след албуми като The Digging Remedy и Rest Proof Clockwork) играят в симбиоза със синкопатни бийт плетки и игриви синт линии в Meds Fade, Nurula, The Pale Moth, Crown Shy, Praze... Всъщност, този юни маркира 20 години от издаването на албума Rest Proof Clockwork (неслучайно, парчето Dead Sea в него се превръща в Drowned Sea тук) и Анди и Ед отбелязват юбилея с едни от най-добрите екземпляри в Plaid дискографията като Drowned Sea, Maru, Los, Ops, All to Get Her, Dust и особено Dancers... Така се танцува Апокалипсиса на Полимера с часовников механизъм...
Кога? – когато жежкото лято удари градуса на полимерното топене...
Защо? – защото музиката на Plaid е вечна и неразградима... като макроформулата на Полимера с часовников механизъм...