Bicep – Isles
Кой? – Анди Фъргюсън и Матю Макбрайър, "двуглавият мускул" на добре оформения UK кросоувър хаус.
Какво? – никой не е самотен остров – да, вторият албум на Анди и Мат завари Албиона в двойна изолация – и COVID-на, и Brexit-на – може би, затова двамата Feel My Bicep агенти решиха да надградят дебюта си с двойна доза шарено мулти-култи (отвъд затворените трип граници) семплиране и колабориране до достигане на пълен техниколор блясък и хай-парти-дефинишън картинка...
Да, много неща се промениха от първите им тракове през 2010-а, но печелившата прогресив-брекбийт-хаус схема от дебютния им албум се запазва и тук – отново имаме епични синт мелодии, хитовото Glue направи прехода плавен като свърши там, където започна Atlas (грациозно семплиращо Love Song на Офра Хаза); отново имаме тракове със заглавия от по една дума – кратко, ясно, запомнящо се и влизащо като брекбийт-Fir-бод; отново имаме хитро семплиране – да, Анди и Мат не са първите, няма и да са последните открили акапела съкровище в албума Мистерията на българските гласове, записан от хора на БНР (в случая на емблематичното Apricots е песента Сватба в отчетлив рефрен акцент, който бракосъчетава идеално брекбийт, български хор и полигласното Gebede-Gebede пеене от африканско Малави).
А като добавим Боливуд семплите в Sundial, колаборациите с хор в Lido, етно (отново) семплирането в Rever (и канадската челистка Julia Kent), в Saku (и вокалите на Clara La San в Х) и финалното Hawk с корейката machìna... е, получава се наистина хай-мулти-култи-дефинишън картинка, която не признава нито Брекзит-на, нито пандемична изолация... Идеално за днешните времена, нали...
Кога? – когато душата ти иска, а тялото на изолацията не дава... или в нощта на 26 февруари, с концертен стрийм от Saatchi Gallery...
Защо? – защото никой не е самотен остров когато е време за... Сватба със сладко от Apricots...
