Trentemøller – Memoria
Кой? – Андерс Трентмьолер, датският крал на синт-ноар електрониката.
Какво? – Селективна Памет – от 2010 година (и по-точно от Into The Great Wide Yonder албума) насам, на всеки три години, неизменно, Трентмьолер селектира най-доброто от стилните си упражнения по синт-ноар естетика в албум – Memoria не прави изключение, като 3 години след Obverse фокусът отново пада върху онзи адреналинов синтез между замечтани инди китарни рифове, епични синт-ноар линии и синкопирани барабани.
В центъра на Memoria (кой не би искал да ги чуе на живо) са Glow, In The Gloaming, The Rise, When The Sun Explodes, Dead Or Alive (или Silver Surfer, Ghost Rider Go за новите поколения) и All Too Soon, които събират най-доброто на което са способни Трентмьолер и неговия бенд (неслучайно вокалното богатство на Memoria е изцяло поето от Лизбет Фрице), но и подсказват, че 15 години след дебютния шедьовър The Last Resort в селективната памет на Андерс за минимъл дъбтехно поезията е останало бяло петно...
Е, вярно има и класически мистъри инструментали като Swaying Pine Trees, A Summer's Empty Room и Linger, но всичко е Like A Daydream за един синт-ноар маниак на 50 (да, толкова ще навърши Андерс тази есен) със селективна дъбтехно памет.
Кога? – идеален саундтрак за пост-пандемичен изгрев на пролетта когато The Sun Explodes...
Защо? – защото животът е въпрос на селективна Memoria...
