Björk – Fossora
Кой? – Бьорк Гудмунсдотир, Кралицата-шаман на авангард попа.
Какво? – Lullabies with Sincerity – да, когато Бьорк шепнеше See This Possible Future... and Be In It... в закриващото Utopia албума Future Forever, едва ли е предполагала, че бъдещето ще донесе загубата на майка ѝ Хилдур (през 2018-а) и вирусната пандемия на самоизолирането, но... десетият ѝ албум Fossora е истински образец-терапия за това как Be In It да не бъде просто оцеляване в онова, което предложи Бъдещето, а пълноценно изживяване на всеки Земен миг... Hope is a Muscle that Allows Us to Connect настоява Бьорк в пост-пандемичното Atopos като всъщност подсказва, че всяко чувство може да бъде емоционално трениран мускул, който да ни свързва, да ни обединява (Our Union is Stronger) в общност, в Семейство...
Дори скръбта – Ancestress и Her Mother's House не само са прекрасни сбогувания на Бьорк с майка ѝ Хилдур, но и вокалните участия в тях на сина ѝ Синдри и дъщеря ѝ Исадора са чудесен начин за децата ѝ да почувстват Силата на Семейството... Бихме нарекли Fossora "Семейният" албум на Бьорк (все пак са първите записи с двете ѝ деца), ако "гъбената" метафора (в артуърка на албума и заглавия като Fungal City, Mycelia) за всичкосвързаност не водеше към нещо по-голямо и от Семейството... Свързаност като тази на Бьорк с Исландия в Sorrowful Soil (и хорът hamrahlíðarkórinn, познат ни от Utopia) – отдавна не ѝ се беше случвало да прекара толкова време в родната Исландия, че чак да изпее исландската фолклорна песен Fagurt Er í Fjörðum...
Всъщност, целият албум Fossora някак напомня 25-годишната Jóga (да, толкова се навършиха от Homogenic ерата този септември) и нейния "emotional state of emergency" – зов към всичко родно, изконно и искрено като тектоничните бийтове са заменени с оркестрови тимпани, кларинети (секстетът Murmuri) и скоростните emergency-габа удари на дуото Gabber Modus Operandi (в заглавното Fossora, Atopos и Trölla-Gabba)...
Най-важна, обаче, е искреността – неслучайно, гъбите са здраво свързани под земята и устойчиви на всякакви атмосферни условия, но трудно се развиват в изкуствена среда – Бьорк разчита на това, когато разширява собствения свят/Семейство (със Serpentwithfeet във Fungal City и с Емили Никълас в Allow) и закачливо се заиграва с темата в Ovule ("Our Lovemaking Avatars in a Shell"), защото когато и последната нота от Fossora отзвучи ще стане ясно, че един свят в state of emergency като нашия има нужда само от Lullabies with Sincerity...
Кога? – когато разбереш, че Our Differencies Are Irrelevant...
Защо? – защото Hope is a Muscle that Allows Us to Connect... или както се казва: Тренирай емоционално!
