Hania Rani – Ghosts
Кой? – Хана Ранишевска, полската кралица в 88-клавишната Вселена.
Какво? – Ехо като Ghost(s) – да, в живота ни всяко нещо оставя следа, която като призрачно ехо звучи в бъдещето и ни помага да пътуваме във времето и пространството. Именно това прави и третия албум Ghosts на Hania Rani – например, Ghosts е композиция за театрална постановка от компилацията Music for Film and Theatre на Ханя и въпреки, че не присъства тук, сякаш пуска тематична нишка, която отвежда Рани в швейцарските Алпи, в околностите и дома на скулптора-класик Алберто Джакомети, за да запише музиката за документалния филм On Giacometti, където ще се появи и скицата на емблематичното тук Dancing with Ghosts, преди да добие вокалната компания, като ехо, на Патрик Уотсън...
Whispering House пък ще ни върне към Исландия, вдъхновила дебютния ù албум Esja, и колаборациите с Олафур Арналдс, като тук двамата създават медитативно вокално-ехо-заклинание като най-простичък метод за пътуване във времето и пространството...
Да, третият албум Ghosts на Ханя е и най-колаборативния, и най-поп ориентирания досега – перкусиите на Дънкан Белами от Portico Quartet в ювелирните Don't Break My Heart и Thin Line добавят сюжетни линии в историята на Рани, които като ехо отвеждат до композициите ù с цял лайв бенд Hello и 24.03 (маркиращо грандиозния ù Cercle концерт)...
Да, много неща в картинката за Ханя Рани се промениха от албумите Esja и Home насам (чуйте Moans и A Day in Never), но с Utrata и Komeda, като ехо на Nostalgia, всичко ще се завръща към семплото медитативно пиано, към Началото, към Призраците, които ще живеят вечно в Бъдещето...
Кога? – идеално за меланхолията на Есента, населена от призраците на Лятото.
Защо? – защото във Вселената нищо не се губи, само оставя Ghosts следи като ехо...
