Ludovico Einaudi – The Summer Portraits
Кой? – Людовико Айнауди, италианският властелин на 88-те клавиша и на нео-класиката.
Какво? – Таймлапс на Лятото – да, повече от декада отлетя от In a Time Lapse албума на Людовико и именно нещо подобно прави Айнауди в The Summer Portraits (в Аби Роудс компанията на London Contemporary Orchestra, дирижиран от Робърт Еймс) като 13 "музикални фотографии" извикват, като ехо, образите на едно безкрайно синьо лято, на една островна ваканция, на едни морски картини (неслучайна е композицията тук Oil On Wood, нали)...
Да, неслучайно Киното и въобще визуалните изкуства (помните Cinema компилацията, нали) често прибягва до семплите, хем интимни, хем епични, музикални фрази на Людовико, защото те улавят репетитивно есенцията на петолинието на Живота и го превръщат в Поезия – да, в Pathos, To Be Sun и Summer Song може да усетиш играта на слънцето върху водата, върху кожата ти...
... с Rose Bay, Punta Bianca, Santiago и Oil On Wood може да усетиш мириса на места, на които си бил... с Jay, Maria Callas, Sequence и Episode One могат да изникнат, като ехо, човешки лица, спомени или изгубени илюзии, за да се превърне всичко In Memory Of A Dream... там, където всекидневния живот, като в таймлапс, се превръща в Поезия...
Кога? – когато искаш да извикаш Лятото през Зимата...
Защо? – защото Красотата е в... Простотата... или както казва Людовико: "To Our Summers... Endless Memories"...
