My Mir

Puma Blue     vs     Chet Faker

Кой? – Джейкъб Алън, британски бард, сънуващ акустичен соул в сатенена прегръдка с електроника и Гласът на Големия бариерен риф на соула, Никълъс Джеймс Мърфи, когото познаваш като Chet Faker.

Какво? – Blue Нèга – да, Puma Blue и Chet Faker споделят сънуването на акустичен соул в любовна среща с броукънбийт електроника... Да, тези "сънища" звучат като любовна нèга/блаженство между глас, пиано и китара, но сантименталната тригонометрия на актуалните им, трети албуми – Croak Dream на Puma Blue и A Love for Strangers на Chet Faker – включва и меланхолично-сърцераздиращи сакс/офон партии, които намигат, че когато Светът е за двама меланхолията може да бъде блаженство... Истинска Blue Нèга...

Да, едва 5 години изминаха от триумфалния дебютен In Praise Of Shadows албум на Puma Blue, а Джейкъб Алън вече доказа, че освен дзен-естетиката на сумрачния соул (да, In Praise Of Shadows е вдъхновен от класическо есе на Джуничиро Танизаки), той владее перфектно и сантименталната тригонометрия на соула с последвалите Holy Waters и специалните микстейп/филми antichamber и A Late Night Special...

Да, Нощта е времето на Puma Blue, както Раздялата следва Любовта като Сянка, без която и двете не могат, а 5 години по-късно соул "сънят" в Croak Dream е хиперколоритен – "Shared Beds, Shared Truths"-лирики, записи в Real World студиото на Питър Гейбриъл с The Smile-продуцента Сам Петс-Дейвис и абонат-триото (Харви Грант, Камерън Доусън и Елис Дюпюи), с което Джейкъб играе неизменно от In Praise Of Shadows насам...

И, този път, "прегръдката" на баритон-сакс-изповедите на Майлс Спилсбъри със сънувани акорд-епизоди ала Portishead и Massive Attack, така че емблематични "сънища" като Desire, Croak Dream, Hold You, Mister Lost, (Fool), Hush, Jaded, Cocoons, Yearn Again и Silently да разкрият, че Blue Нèга е възможна в един свят, където винаги търсиш Другия...

От своя страна, Никълъс Джеймс Мърфи винаги е търсел Другия... в себе си – дузина години след ювелирния Built On Glass дебют, A Love for Strangers звучи като прегръдка между всички алтерего-Chet Faker-персони – има я емблематично-разтапящата Глас-пиано симбиоза (Just My Hallelujah, Can You Swim? и Over You са от лукса на Chet Faker-марката); има ги инди-рок-фънк отклоненията на Ник Мърфи, когато реши да се подвизава с рожденото си име (Far Side of the Moon, Inefficient Love и The Thing About Nothing с aLex/София Инсуа)...

Има го и комбо-алтерегото му, носещо своя отпечатък от броукънбийт-соул игрите му с Flume и Marcus Marr, в This Time For Real, 1000 Ways, OH NO OH NO и A Level of Light, които намигат към момента на "завръщане" към Chet Faker-алтерегото с Hotel Surrender...

Неслучайно, обаче, A Love for Strangers ще завърши с Just My Hallelujah-намигане към класиката на Ленърд Коен/Джеф Бъкли, както Remember Me събира емблематично в прегръдка всички Chet Faker-персони (в идеалната компания, както из целия албум, на сакс-влизанията от Себ Борковски и струнната епопея на Джейк Фолби) – все пак, за да изпиташ A Love for Strangers, първо трябва да (за)обичаш... себе си – така гласи първият Blue Нèга закон, когато Светът е за Двама...

Кога? – в здрачния час, когато Blue Нèга изплува на хоризонта в любовна прегръдка с Луната...

Защо? – защото Животът е игра за Двама...