My Mir

Mount Kimbie – Love What Survives

Кой? – Доминик Мейкър и Кай Кампос, бритстеп дуото, което изкласи пост-дъбстеп училището и завърши с отличие.

Какво? – (п)есента на Mount Kimbie зрелостта – когато заявихме, че с втория албум Cold Spring Fault Less Youth идва лятото на тяхната бийт зрялост, можехме само да предполагаме, че Mount Kimbie ще продължат точно оттам, където спряха – откриващото Four Years And One Day не само маркира периода, разделящ втория от третия им актуален албум, но и задава тона за всичко, което ни очаква. Да, в Love What Survives няма тотално епичен хит като Made To Stray, няма я и минимъл дъбстеп естетиката от дебюта им Crooks & Lovers (Love What Survives, все пак...), но има изобилие от песни (да, песни), които да припяваш на техен концерт.

Всъщност, Love What Survives напомня точно енергията на техен лайв – екстатична смяна на контрастни настроения и усещания (силните колаборации Marilyn с Micachu, Blue Train Lines с по-добрия King Krule и закриващото How We Got By с Джеймс Блейк), умела и постепенна градация на съспенса (SP12 Beat, Audition и чудесните "дуети" с беквокала на щат Андреа Баленси в You Look Certain (I'm Not So Sure) и T.A.M.E.D, напомнящо добрите Деймън Олбърн дни) до достигане на пика на хедонизма в Delta... Направо, Made To Love What Survives...

Кога? – в следобедите на (п)есенно доволство, когато припева на Дом Мейкър в T.A.M.E.D: "Think About Me Every Day" няма да ти излезе от главата... Forever...

Защо? – защото Δ Delta може и да е четвъртата буква от пост-дъбстеп Азбуката.

James Blake – Assume Form

Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на Modern Soul-а.

Какво? – Barefoot Соул – да, някъде между Overgrown и третия албум The Colour In Anything, Джеймс Блейк се превърна в нещо като любим агент за комбо-бийт-поп акции отвъд Атлантика (питайте Kendrick Lamar, Beyoncé, JAY-Z, Frank Ocean, Chance The Rapper, Oneohtrix Point Never...) и ако сега в комбината с André 3000 се пита шеговито Where's The Catch?, то уловката е дали четвъртият албум Assume Form ще приеме Формата на холивудски блокбъстър, натъпкан с примамливи звездни имена, но изпразнен от съдържание...

За щастие, Блейк има други планове за фючър соул формулата на успеха (споделена и с Moses Sumney в Tell Them), защото вече е открил баланса между това, което желае (чуйте Assume Form, Into The Red, Can't Believe The Way We Flow, Don't Miss It, Power On и Lullaby For My Insomniac)...

... и онова, което другите очакват от него (I'll Come Too, Are You In Love?, Mile High и Where's The Catch?), за да достигне перфектната хармония – да, Barefoot In The Park с Rosalía е най-добрата комбо акция, в която Блейк е влизал от години – която приближава Джеймс до максималната форма на онова описано като I Connect Motion To Feelings в Assume Form...

Кога? – в следобедните залези на зимата, когато If It Feels Like А Home... Power On, Power On, Power On ...

Защо? – защото всеки има нужда от лекотата да бъде Barefoot In The Park... дори (или най-вече) през зимата...

James Blake – Playing Robots Into Heaven

Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на дигиталния броукън соул.

Какво? – Playing Robots Into Feelings – "I Connect Motion To Feeling" редеше Блейк в четвъртия си албум Assume Form, но всъщност Джеймс прави именно това вече дузина години, от дебютния си албум до днес... След като изигра биг-бизнес-(само)иронията с предишния албум Friends That Break Your Heart, сега Блейк се завръща към есенцията на дигиталния Motion To Feeling броукън соул, с който изгря на бийт небосклона...

Завръща се и към комбо игрите с лайв китариста му Роб Airhead Макандрюс, което не се беше случвало от албума Overgrown насам, а емблематичните им тракове тук като Tell Me, Loading, Big Hammer, I Want You to Know, Night Sky и Fire the Editor намигат именно към пост-dub-2step естетиката отпреди декада, донесла му и Mercury Prize...

Ултразвездните поп-хоп-гост колаборации, с които натрупа тонове трансатлантическа слава са оставени в миналото като живота му на Острова, а само като ехо се чуват семплите на Snoop Dogg и NERD в I Want You to Know, на The Ragga Twins в Big Hammer или на спиричуъл хора в He's Been Wonderful...

Вечни са само бийт комбините с Дом Mount Kimbie Мейкър и с романтичната половина на Блейк, Джамийла Джамил (и с двамата Джеймс играе неизменно от Assume Form насам) в Asking to Break, I Want You to Know, If You Can Hear Me и емблематичното Loading, така че накрая да припяваш: "Wherever I Go I'm Only as Good as My Mind"... Точно като Robot(s) into Heaven, нали...

Кога? – идеално за меланхолията в края на лятото, когато на рулетката се върти I'm Feelin' So Low, High, Low, High...

Защо? – защото когато се питаш Where Are My Wings, Джеймс Блейк знае отговора.

  James Blake – Trying Times 

Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на поп-епичния броукън соул.

Какво? – Times за Ретроспектива – да, 2026-а маркира 15 години от дебютния James Blake албум, но ще отбележи и 10 от издаването на The Colour in Anything – затова, неслучайно, Trying Times идва със специален алтернативен артуърк от илюстратора сър Куентин Блейк (отговорен за визията на повечето издания на Роалд Дал класиките), сякаш за да напомни триумфално както първата им колаборация по The Colour in Anything артуърка, така и да намигне, че Джеймс Блейк и звуково, и ментално се намира някъде там... след Overgrown, след Mercury Prize почитането и първото Грами, и срещата с половинката си Джамийла Джамил... моментът, когато се главо-бийт-блъскаш какво да правиш с Rest Of Your Life...

"No Pressure / Of Your Life, oh" както се пее, нали, и Джеймс заложи на сигурно – продуцентският триумвират, който той заформи, от Assume Form насам, с Джамийла и Дом Mount Kimbie Мейкър, играе и тук в повечето композиции; хитрото семплиране (намигащо хем към бекграунда на Блейк, хем към вечните му влияния) също отново е тук в Death of Love (с You Want It Darker откъса от Ленърд Коен) и в Days Go By (с I Luv U семпъла от дебютния Dizzee Rascal);

Лайв бендът му, начело с китариста Роб Airhead Макандрюс, също е тук, подчертавайки че I Had a Dream She Took My Hand, Death of Love, Rest Of Your Life, Make Something Up и заглавното Trying Times ще играят акценти в актуалното турне; регулярният хитов речитатив (от трансатлантическите славни времена) отново е тук с рапъра Dave в Doesn't Just Happen и Through The High Wire от неслучилия се комбо албум на Блейк с Канйе Ye Уест;

Дори хоровите включвания в Death of Love и струнният Bolt Strings квартет в Just A Little Higher не са изненада след Playing Robots Into Heaven епопеята... и тогава, на Джеймс (а и на нас) не остава друго освен да опитаме Make Something Up, въпреки че "We Never Rehearsed for That" – такъв е Животът... Trying Times, нали...

Кога? – когато трябва да "Adjust Your Sights / 'Cause They're Playing Us"...

Защо? – защото Времената са такива... трудни... Trying Times, дет се вика...