My Mir

Alfa Mist – Variables

Кой? – Алфа Секитолеко, нео-джаз пиано факир от британската фючър-фюжън сцена.

Какво? – Нео-джаз Разцвет – случайно или не почти всички Alfa Mist албуми (като Structuralism, Bring Backs и четвъртия Variables) излизат през април сякаш готови да озвучат мултиколорния и мултисензитивен зов на Природата за нов Живот... Така както британската нео-джаз сцена избухна в тотал разцвет преди десетина години, изпъстрена със свежест и колаборации, растящи като гъби, а Alfa Mist е играл в комбина с кого ли не – от Юсеф Дейес, Том Миш, Джордън Ракай и Лойл Карнър до Мансур Браун...

Случайно или не, още от първите му релийзи (като Nocturne и Antiphon), около него гравитира, като ято мигриращи птици, истинско семейство от верни сподвижници – певицата (басист и визуален артист) Кея Томас-Дайк, която тук лее меден глас в Aged Eyes, тромпетистът Джони Уудъм и китаристът Джейми Лийминг в нео-джаз красотите Foreword, The Gist, Genda (Go Away), заглавното Variables и епичното BC...

Случайно или не всички Alfa Mist издания варират между би-бопа на джаза (усвоен по слух, а не по пиано образование) и хип-хопа на Душата като настоящия Variables събира в експресивна картина цялата Alfa Mist палитра – от афробийт нюансираното Apho (с южноафриканеца Bongeziwe Mabandla) до запазените му джази-хоп речитативи в Borderline и 4th Feb (Stay Awake)... или както твърди последното: Too much time out in the darkest corner – време е за излизане от сенките на нео-джаз сцената и за тотал Alfa Mist разцвет... It's Written in the Stars...

Кога? – когато търсиш саундтрак за пролетния дъжд, блестящ на промъкващото се знойно слънце...

Защо? – защото ако искаш да си алфа лидер, трябва да си Variable и колаборативен по ДНК-а...

Nubya Garcia                           vs                          Ezra Collective

Кой? – Нубая Гарсия, британската кралица на тенор саксофона среща "братята" си по неоджаз орбита Феми и Ти Джей Колиосо, Джо Армън-Джоунс, Джеймс Молисън и Айфи Огунйоби или Ezra Collective, първият джаз бенд, удостоен с Mercury Prize.

Какво? – НеоДжаз Одисея – да, най-очевидната звукова нишка, свързваща орбитите на Нубая Гарсия и Ezra Collective във Вселената на британската неоджаз сцена не е използването на тенор саксофона, а се крие... във фигурата (и пръстите) на Джо Армън-Джоунс (въпреки, че Феми Колиосо, един от братята-съоснователи на Ezra Collective, бие барабаните заедно с Моузис Бойд още в дебютния Nubya's 5ive албум на Гарсия)...

А именно в третия албум и за Нубая Гарсия (с Odyssey), и за Ezra Collective (с Dance, No One's Watching) ключова роля играят електрическото пиано и синтезаторите на Джо Армън-Джоунс – и двата албума приличат на разговори с близки приятели, с които си довършвате изреченията, докато коментирате хем различни, хем общи, споделени теми...

Да, на пръв поглед, и Нубая Гарсия, и Ezra Collective не изневеряват на неоджаз естетиката и формулата, донесла им Mercury Prize-номинация за предишните им албуми (Ezra Collective дори станаха първата джаз формация, спечелила такава награда миналата година с албума Where I'm Meant to Be) – и в двата албума ключови щрихи към неоджаз Вселената добавят гост-музиканти – при Нубая Гарсия са емблематичните Есперанца Сполдинг и Джорджия Ан Мълдроу (в епичните Dawn и We Walk In Gold), при Ezra Collective със силни акции влизат Язмин Лейси, Оливия Дийн, M.anifest и Moonchild Sanelly (в God Gave Me Feet for Dancing, No One's Watching Me и Streets Is Calling);

И двата албума използват ювелирно струнни аранжименти (да не забравяме, че първите инструменти за Нубая Гарсия са цигулката и виолата), но по-важното е, че и в двата албума клавишите под пръстите на Джо Армън-Джоунс говорят с другите инструменти на различни теми като владеят и джаз, и соул, и афробийт, и дъб, и реге, и фънк, и кумбия, и хип-хоп акцентите – да, идеята за многообразие не изключва тази за заедност и разбирателство (чуйте Odyssey, Set It Free, Water's Path, In Other Words, Living, Our Element (Act 3), Hear My Cry, Ajala, Shaking Body, Expensive, Why I Smile и Have Patience) като именно там се крие и причината Ezra Collective да бъдат първата джаз формация, която ще напълни Уембли, а защо не и самата Нубая Гарсия да им бъде специален гост в такъв паметен концерт...

Всъщност, и двата албума завършват епично със знаковите композиции Triumphance и Everybody – еманация на начина, по който са записани двата албума; еманация на идеята за заедност и многообразие; еманация на целия спектър от емоции...

Кога? – когато осъзнаеш, че "The Journey is Yours"...

Защо? – защото "Dance Is Life"...

"Show Me How" гласи заглавието на трак от дебютния MYT албум на младото Moses Yoofee Trio, а пианистът Моузис Йофий, басистът Роман Клобе и барабанистът Ноа Фюрбрингер вече доказаха с OCEAN ЕР, че владеят ноу-хау за нео-джаз и броукън бийт груув... Сега е време за ювелирния MYT албум, затова (насред световното им турне) си поговорихме с Моузис, Роман и Ноа за Берлин и лейбъла LEITER, за UK jazz сцената, за Сърцето на Музиката и за максимата "Show Me How to Do It with Less, with Nothing"...

Хей, Моузис, Роман и Ноа, как се срещнахте тримата?

М: С Роман учехме заедно в Jazz Institute в Берлин, а преди повече от 5 години той се свърза през Instagram с Ноа, предложи ми да го включим в общите ни джемсешъни в университета, а после и в репетиционното ни студио... след това дойде пандемията и имахме предостатъчно време да се опознаем и да записваме музика...

Най-важното място в Света на Moses Yoofee Trio е...?

Р: Берлин, естествено, откъдето сме и където се срещнахме... Без Берлин Moses Yoofee Trio нямаше да съществува.

Германия има nu-jazz традиции, с лейбъли като Sonar Kollectiv, Compost... но вие сякаш играете по-скоро в зоната на броукън бийта и UK jazz сцената... как определяте мястото си?

М: Да, американската и UK jazz сцените винаги са ни вълнували... Хора като Робърт Гласпър и цялата кохорта около него или легенди като Хърби Хенкок... В UK всичко около лейбъла Brownswood... Alfa Mist, Нубая Гарсия, Юсеф Дейес, Мансур Браун, corto. alto...

Иначе, джаз сцената в Берлин определено е във възход... С много колаборации между артистите, с много нова музика, която се записва... дори, струва ми се, започва да се оформя характерен берлински звук...

Ако триото ви е жив организъм, каква част от тялото му играе всеки един от вас?

Р: Мисля, че всички ние сме Сърцето му...

М: Е, споделяме си и ръцете, краката, мозъка му... Опитваме се да бъдем Едно Цяло...

Защо избрахте LEITER, лейбълът на Нилс Фрам, да издаде дебютния ви албум MYT?

Р: Те издадоха дебютното ни OCEAN EP и това беше естественото продължение... Все пак, в началото, когато се оглеждахме за лейбъл, потърсихме и Brownswood, и Ninja Tune, но LEITER ни подкрепиха, а винаги е супер, когато се поддържаме локално... LEITER имат страхотно студио (Funkhaus - б.а.), невероятно добри хора са, много бяхме доволни от работата с тях по ЕР-то, а и те залагат на много разнообразни и контрастни артисти, което ни допада...

С какво албумът MYT се различава от предишните ви издания?

Н: Прекарахме 10-12 дни в писане и записване на музика в студиото Black Forrest край Щутгарт, където и спяхме... Беше си цял процес, докато ЕР-то го записахме в Берлин, за 3-4 дни... импровизирано, импулсивно и решихме да го оставим така, спонтанно... Докато за албума имахме демо версии на повечето парчета, имахме и импровизирани части, но добре обмислени и узрели...

Албумът е предимно инструментален... Защо избрахте ENNY за да запишете трака Green Light?

Р: Искаше ни се да имаме вокална колаборация в албума, особено с рапър, защото е лесно за тях да редят речитатив върху инструментал... Свързахме се с ENNY, защото и тримата харесваме музиката, която прави, а тя взе че ни отговори ентусиазирано... изпратихме ѝ демо версия на албума и тя си избра това парче Green Light...

А как подбрахте другите гост-музиканти като EVÎN, Wanja Slavin...?

М: Повечето са наши приятели от Берлин... This Could Be The End с EVÎN дори не беше планирана колаборация, а просто семпъл на звук от задавяне, който разработихме с нея... Саксофонистът Wanja Slavin в Deep също е наш приятел, с когото сме работили и преди, а ни се искаше да има и алт саксофон, и други инструменти в сесиите за албума...

Имате ли си любим трак от MYT за свирене на живо?

Н: За мен всички са вълнуващи... все пак, на турнето имаме изцяло нов сетлист, само с три стари парчета, всичко останало е ново и интригуващо...

М: Моето е Push...

Р: Gemini... може би, заради китарното ми соло в него, хаха...

На мен любимо ми е Show Me How... Към кого се обръщате в него?

М: Естествено, първо композираме музиката, после идват заглавията при нас... Аз предложих това заглавие, защото някак отразява идеята ни по минималистичен начин да изразиш супер емоционално усещане... За мен това звучи като: "Show Me How to Do It with Less, with Nothing"... Сякаш Публиката пита, а ние отговаряме...

Според вас, като музиканти и продуценти, кой е Звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Р: За мен това са струнните инструменти... Звукът от струнен квартет или струнните на цял оркестър... А, може би, най-директен е звукът на човешкия глас...

М:.. или пък соло на чело... Не знам, всичко опира до хармониите, до мелодията...

Откривате ли и къде Мира в тези абсурдни времена, в които живеем?

Н: За мен това е Музиката... и възможността да Я свиря... Винаги е била защитно и защитено пространство за мен... Един концерт, час и половина, може да бъде такова мирно, лечително и сигурно място, след което да се върнеш в Реалността...

М: Музиката и Приятелствата... Или просто да се оттеглиш за миг от Всичко, защото Музиката невинаги носи Мира...

И за финал, мото или философия за Живота, която следвате?

М: Let's Go... да го направим...

Н: Смиреност, смиреност... никога не знаеш какво наистина се случва в Живота на хората, които срещаш...

Интервюто с Moses Yoofee Trio достига до вас с подкрепата на  

Joe Armon-Jones – All The Quiet (Part I) vs All The Quiet (Part II)

Кой? – Джо Армън-Джоунс, британски неоджаз мастър агент на 88-клавишната Вселена и пиано жокер в проектите на Нубая Гарсия и Ezra Collective.

Какво? – All The Quiet Summer – да, когато си изкласил музикалното си образование редом с Нубая Гарсия и Моузис Бойд няма как бъдещето да не ти предложи комбина-сърф по Голямата Вълна на UK неоджаз сцената, но така или иначе, Музиката за клавишния факир Джо Армън-Джоунс винаги е била въпрос на споделено удоволствие – 7 години след соловия дебют Starting Today, Джо и в актуалния двоен албум All The Quiet отново играе комбина с Asheber (в Kingfisher и Westmoreland), тук пак са и тенор саксофона на Нубая Гарсия, и китарата на Оскар Джероум...

Да, комбина-акциите с познати лица (като Goya Gumbani, Язмин Лейси, Hak Baker, Greentea Peng и Wu-Lu) също са налице, по-шлифовани от всякога, но фокусът, за разлика от мулти-комбинативния Archetype албум (с Mala, Maxwell Owin, Fatima, Shabaka и кого ли още не), този път пада върху клавишите на Армън-Джоунс, които владеят и джаз, и соул, и афробийт, и дъб, и реге, и фънк, и хип-хоп "разговори" и се движат като морска вода по пясъчния и/ли скалист бряг (неслучайно лейбълът на Джо носи името Aquarii Records, може би)...

Да, рязка граница между двете части на албума няма, напротив допълват се като споделена мисъл, Историята е хамачно-летен-ескейпизъм, всичко най-важно е казано на 24-те страници (с дизайн от Ралф Бериман) към двойния албум, а дори когато думите си "почиват" извън бийт-хамака на инструментали като Nothing Noble, Forgiveness, The Citadel, Hurry Up & Wait, Lavender, PSR Orchestra, Paladin of Sound & Circumstance, War Transmission и Journey South, дори тогава става ясно, че целта е да бъдеш на Остров сред Морето от ядрен Хаос наоколо... Иначе казано, Acknowledgement Is Key в една история, "режисирана" от Армън-Джоунс-клавишите, в която главен герой е Лятото, а сценарист си Ти...

Кога? – когато 88 клавиша рисуват морските вълни и играещото върху тях слънце, и всичко става... All The Quiet...

Защо? – защото все по-рядко се постига Мира (Душевен), дори когато около теб е... All The Quiet...