My Mir

The Internet – Hive Mind

Кой? – Сидни Syd Бенет, Стив Лейси, Мат Martians, Патрик Пейдж II и Кристофър Смит или Ел Ей неглиже героите на нео-соул-Odd Future-груува.

Какво? – Roll Груува на Вечното Лято – "Hey, Melt Festival, hope you don't get Melt-ed" закачаше се Syd с необичайната немска, тотална жега (надскачаща дори летния Ел Ей пек)... и изведнъж решението да пуснеш група като The Internet в 4 следобед на главната сцена (сред пост-индъстриъл панорама от всевъзможно напечени кранове и бетон) започва да ти звучи не толкова безумно...

... защото, да, четвъртият The Internet албум диша, издиша и претопява Вечното Лято – онова хамачно-напевното като в La Di Da, Come Together, It Gets Better (With Time), Beat Goes On и Hold On; онова жадното за грууви закачки (о, да рифовете на Стив Лейси) и авантюри като в Roll (Burbank Funk), Come Over, Bravo, Mood, Next Time/Humble Pie и Wanna Be, които сякаш знаят какво си правил (и ще правиш) това лято...

Кога? – под хамака на летния залез, когато с La Di Da припев на уста и Roll (Burbank Funk) чупка в тазобедрените стави очакваш изкушенията на Вечното Синьо Лято...

Защо? – защото Syd Бенет, Стив Лейси и компания рулират Melt Mood-а на Вечното Лято като сладолед под палмова сянка...

The Internet Live @ Melt! Festival 2018 © фотография MIR

Днес, 3 в 1 паролата е... НеоСоул Kinda Music... такава, каквато извира от рожденика, днес, Моузис Съмни, от американския му брат по соул орбита Ник Хаким и британските им груув роднини Том Миш и Юсеф Дейес... 3 албума, които свалят проклятието на втория албум, за да те преведат през катарзиса на битието...

Moses Sumney vs Nick Hakim vs Tom Misch & Yussef Dayes

Кой? – Моузис Съмни, роденият с неосоул в кръвта мулти глас-инструменталист; неговият американски брат по соул орбита Ник Хаким и брит асовете на ню-соул-джаз времената Том Миш и Юсеф Дейес в комбо акция...

Какво? – НеоСоул Kinda Music – да, и трите албума тук – græ (на Sumney), What Kinda Music (на Tom Misch & Yussef Dayes) и WILL THIS MAKE ME GOOD (на Hakim) – и трите са втори албуми за всеки от артистите, но доказват, че такова проклятие като труден втори албум май не съществува... и трите разкриват как ще звучи неосоула в близките години... но по-важното е, че и трите албума доказват как в тези времена на изолация никой човек не е остров, дори и латинското наименование за остров да произлиза от думата Изолация...

Да, græ е най-добрият подарък, който Моузис Съмни можеше да пожелае за рождения си ден – този втори албум не само е най-амбициозния му досега (20 трака, всички концептуално визуализирани), не само брилянтно продължава интимната-Cut Me до дъно-дисекция на човешката Душа, започнала в Aromanticism, но и прилича на... парти с най-добри приятели за рожден ден – да, græ е записан основно с Даниъл OPN Лопатин, но в него с акции влизат и Джеймс Блейк, и Thundercat, и Иън Ченг, и Шабака Хътчингс, и Нубия Гарсия, и FKJ...

... списъкът е предълъг, но албумът е концептуално-фокусиран и подрежда контрастния пъзел от емоционален ексхебиционизъм и скрити послания, от експлозивност и интровертна срамежливост (дали е случайно, че кориците и на двата му албума досега намират Моузис в гръб)... контрастен пъзел, който на живо подрежда Bless Me-картинка от която няма изолация поне в близките Me in 20 Years на неосоула... И как иначе, с такива приятели като на Моузис Съмни...

Приятелството е ключово и в комбо играта на Том Миш и Юсеф Дейес... Всъщност и двамата винаги са играли музиката като споделено удоволствие – в дебютния Geography на Том се намира място за срещи с De La Soul, Loyle Carner, GoldLink и Poppy Ajudha, да не говорим за акциите с Джордън Ракай и Майкъл Киванука, така че няма нищо изненадващо в играта тук с Ракай и Фреди Гибс (в Nightrider)...

От своя страна виртуозния барабанист Юсеф Дейес, като част от екс-дуото Yussef Kamaal (с Хенри Kamaal Williams Ву и дебютния Black Focus) или пък соло (с Duality) е влизал в комбо акции с гребена на брит ню-джаз-соул вълната (Alfa Mist, Mansur Brown, Роко Паладино...)...

Да не говорим, че и двамата са израснали в югоизточен Лондон и ето, че моментът за общ джемсешън дойде – в играта влизат симбиоза-сърцетуп груув заедно с басиста Роко Паладино (да, синът на Пино) и саксофона на Kaidi Akinnibi (в Storm Before The Calm), дори с бащите на Том и Юсеф (в Julie Mangos) и семпъл от Арита Франклин (в The Real), а резултатът ще Lift Off-не закиченото ти с корона от вируси лято...

Борбата с вътрешните демони винаги е подреждала пъзела на Душата и е водила до The Light – парчето, с което се запознахме с Ник Хаким, а просветлението продължи с дебютния му албум Green Twins... Точно 3 години по-късно Ник пита WILL THIS MAKE ME GOOD давайки отговори, които винаги ще вълнуват човешката дисторшън душа и подреждайки не само собствения пъзел (корицата на албума е красноречива, нали)...

Така че стопмоушън соул катарзисът тук не само да открие най-обширната (и химно-хорова) музикална Вселена на Хаким (чуйте QADIR, LET IT OUT, WTMMG, BOUNCING, SEEING DOUBLE, VINCENT TYLER и WHOO), но и да преведе изгубените Души в Хаоса наоколо извън самоизолацията...

Кога? – когато се питаш като What Kinda Music ще звучи лятото, а отговорът на WILL THIS MAKE ME GOOD ще е græ, естествено...

Защо? – защото All This Will Make You Good... или поне по-малко изолиран от Човечността...

Nick Hakim – COMETA

Кой? – Ник Хаким, в когото, само и единствено, гласовете на Чили и Перу могат да звучат като едрозърнеста фотография на Ню Йорк.

Какво? – Стопмоушън Соул – да, ако преди две години Ник Хаким питаше реторично WILL THIS MAKE ME GOOD с втория си албум, то отговорът на провежданата от него стопмоушън соул терапия вече е налице – COMETA идва от галактиката на катарзисната Душа с "опашка" от вътрешен мир, хармония и усещане за... пълноценност.

И няма как да е иначе след като за две години, като истинска музикална комета, Хаким освети три албума – ремикс изданието на WILL THIS MAKE ME GOOD, соул комбина-албума с Рой Нейтънсън Small Things, който, всъщност, задава тона и баланса на COMETA-та тук. Да, третият албум на Хаким открива красотата на Вселената в "малките неща", така че Ник да възкликне I'm Feeling Myself Right Now...

Пукаща като винилова плоча МРС мекота, опушена ривърб атмосфера като едрозърнеста фотография на Ню Йорк, китари като люлеещи се столове и пиано като дъжд от есенни листа – да, импресии като Ani, Happen, Only One, Something, Slid Under, Market и Perfume имат за цел любовно да те извадят от световъртежа на лудналия свят наоколо... А след M1, Vertigo и Feeling Myself (в които мелодично се усеща комбината с Helado Negro) няма как да не си повтаряш до откат: "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer"... досущ като един влюбен... в Живота Ник Хаким...

Кога? – идеален за floating припек на последните лъчи от щедрото октомврийско слънце...

Защо? – защото "Slow Down, Make This Moment Last a Bit Longer" е идеалната стопмоушън соул терапия на Душата...

Charlotte Day Wilson – Cyan Blue

Кой? – Шарлот Дей Уилсън, канадска неосоул-Stone Woman дива.

Какво? – 13 нюанса Синьо – да, преди 3 години Шарлот Дей заяви ALPHA присъствието си в неосоул ареала, но в нашите уши дебютира по-рано с girl power-шедьовъра Work и последвалите комбо игри с BadBadNotGood (с които винаги ще я свързваме по канадски, за добро или лошо)... Затова именно да избегне асоциации, връзки и препратки Шарлот Дей открива пословично-трудния-втори албум с въпроса "Can I have it my way, my way?" в My Way, а нейният път следва хамачната меланхолия на лятото (с което винаги ще я свързваме)...

Нейният път отново я свързва с Alpha продуцента Джак Рошон, с River Tiber (в Money), а новостите идват в комбината Forever със Snoh Aalegra и импресията-римейк на Over The Rainbow (да, същата от Магьосникът от Оз) като през целия Cyan Blue албум Шарлот Дей не спира да разговаря с по-младото си "Аз" и да му задава въпроси като "Am I the Same as You? Just a different Shade of Blue?"...

Да, Alpha поп хедонизма отстъпва тук място за по-Blue теми за размисъл като ювелирното Canopy, като Dovetail, като I Don't Love You, Do U Still, Last Call... за да се стигне до прозрението "But I'm still You and You're still Me / Eyes always Blue and sometimes Green"...

Кога? – когато искаш Лятото ти да е в няколко нюанса Синьо...

Защо? – защото "I'm still Blue as Ever But it still Fades every day into Green"...

Jordan Rakei – The Loop

Кой? – Джордън Ракай, новозеландски виа британски неосоул посланик на добра воля и на добрия мастергруув...

Какво? – The Masterpiece – да, измина декада от дебютното издание Groove Curse на Джордън и той я оползотвори с повече от Royal план, в който, може би, всички негови Hopes and Dreams се случиха – Ракай записа еволюционно в актива си пет албума (Cloak, Wallflower, Origin, What We Call Life и актуалния The Loop), без да споменаваме акциите под хаус алтер егото му Dan Kye; стана и баща (честито!), и мълниеносно се превърна в британски посланик на неосоула и мастергруува редом с Том Миш, Джеймс Блейк и Джейми Уун (дори Джордън използва един от беквокалистите му, Уилсън Ати, в целия The Loop)...

Да, The Loop затваря еволюционно кръга и озвучава Everything Everything най-важно в процеса на самоусъвършенстване на Ракай в близката декада – има го Значението и Смисъла на Семейството (Flowers, Freedom, Learning, State of Mind, Hopes and Dreams и A Little Life разказват ювелирно най-важното от личния живот на Джордън);

има ги лайв фаворитите Freedom, Friend or Foe, Learning, Miracle и Trust, които разкриват епично диамантеното полиране на Ракай в струнните, хорови и оркестрови аранжименти (не без помощта на Spitfire Audio-семпъл-композиторката Хомей Шмиц, селектирана от Джордън в Late Night Tales), а когато добавим вокалните (спиричуъл) изповеди в A Little Life, Hopes and Dreams, Forgive, Miracle, Royal и Friend or Foe ето, че се получава The Masterpiece-a (засега) в неосоул живота на Джордън Ракай.

Кога? – когато искаш да "Come to Peace with You"... и така Loop-нато безкрай...

Защо? – защото "I'll show my Love to the Very End" както изпява Джордън Ракай... Вярвай му!

Jamie Woon – 3, 10, WHY, WHEN

Кой? – Джейми Уун, Гласът-кадифе на британския неосоул и вечен герой.

Какво? – 3 10 Woon When – да, това е 3-ия албум на вечния MIR герой Джейми Уун... да, идва точно 10 години след Mercury Prize номинирания Making Time... И да, въпросът не е Защо или Кога, въпросът е в "woo, yeah, waiting for the right time", защото Джейми (както сам признава) е от олдскул агентите, които се появяват само когато имат нещо за казване, въпрос на Place N Time, както се казва...

А Времето е за нов ко-продуцент, а именно Мартин Терефе (който напоследък, освен с поп звезди, натрупа активи със събирането на каймака на нео-UK-джаз сцената в концептуалния London Brew албум) и орнаментирал Уун компанията тук със страхотни струнни аранжименти в All The Way, Pulling on a Thread и фаворитното Ghost...

О, да, в Уун арсенала има Време за нови трикове (дори за поетични цитати от Рилке в The Heart's Mountains и вокодерни фънк ефекти в Place N Time, Pulling on a Thread и Peace of Mind), но има Време и за добре смазаната нео-фънк-груув машина от Making Time турнето – да, 3, 10, Why, When е записан отново с барабаниста Дан Сий и басиста Дан Гулино, със стилни ембиънт акции от Дейв Окуму и Пол Уайт, с Холи Уокър (която връща комплиментите на Уун за продуцирането на албума ѝ Unsung)...

Има Време и за Heavy Going усещането да си част от Абсурда наоколо – лайв фаворитите A Velvet Rope, When, Ghost, Place N Time, Peace of Mind и Heavy Going... са достатъчно красноречиви по въпроса "Method-acting in a World Gone Crazy", а лайтмотивът "Change in a Changeless Way" си остава силна алтернатива на Лудостта наоколо...

Кога? – когато търсиш Place N Time, за да намериш Peace of Mind... или както се казва: "Not A Question Why, It's a Question of When"...

Защо? – максимата "Change in a Changeless Way" си е Контра на Абсурда, в който живееш... освен ако не те устройва да си "Stone... Cold... Animal"..

3, 10, WHY, WHEN ревю с подкрепата на