My Mir

5 албума, които ще направят есента ти многоцветна. И 5 видеоклипа с: родилните и житейски неволи на един робот, градът на Кинг Бас Конг, любов с трета степен на изгаряне, Shadowсфери и основният въпрос в любовта... и в живота.

Apparat – The Devil's Walk / Mute

Знаете ли как със завързани очи да познаете, че гледате филм на Алехандро Гонзалес Иняриту – ослушвайте се за натрапчив акорд от акустична китара, чийто струни са пресъхнали от тъга и успяват да прошепнат само откъслечни, сподавени хрипове. Е, филмът (записан в родното на Иняриту Мексико) на берлинския бийт титан Саша Ринг е малко по-различен, но отново потапя в космическата бездна на меланхолията и на онези така интимни чувства, спотаени на дъното на душата. Просто при Саша се ослушвай за: толкова дълбок бас, че да го усетиш с корема си и за реещи се в небето синт мелодии, по чийто криле пълзят нощни духове. Добави "китарата на Иняриту" и шепнещи като полет на птица вокали и ще получиш Ash/Black Veil и Black Water – двата страхотни първи сингъла от новия му албум The Devil's Walk. Те красноречиво описват не само целия албум, но и мига в който Саша се превръща в нещо, което Том Йорк беше в края на 90-те – иконичен имидж на отнесен гений, който не пее, а хипнотично шепти картини и си играе с жанровете, както си поиска. Само дето Том зафлиртува с IDM-а, а Саша "скъса" с него след брилянтната симбиоза Moderat, която заформи с берлинските си авери Modeselektor. Иначе от "дяволската разходка" на Саша не пропускай парчето Candil De La Calle, а сега виж чудното видео към Song Of Los – третият сингъл от албума.

Modeselektor – Monkeytown / Monkeytown

Някак естествено, докато говорихме за Саша Ринг и Том Йорк, стигнахме и до берлинските бас мастери Modeselektor. Неслучайно, защото и Саша, и Том са замесени в третото горила бас приключение на Гернот Бронсер и Себастиан Цари. И да, парчетата с Том Йорк (Shipwreck и This) са също толкова добри, колкото и предишната им колаборация The White Flash. И да, отново има цял куп интересни агенти, замесени в горила аферата – абонатът Siriusmo в Green Light Go, неумолимия рапър Busdriver в Pretentious Friends, неглижарите Anti Pop Consortium в Humanized и закачливата Miss Platnum в емблематичното Berlin. И да, това е първият албум, който Гернот и Себастиан издават от прясно създадения собствен лейбъл Monkeytown – логично най-накрая намериха дом за бас обсебената горила (тяхна запазена лого марка). И да, почти звучи като да е града на Кинг Бас Конг, в който стъпките му отекват тежко, тежко, тежко... Но по-добре чуйте сами!

Emika – Emika / Ninja Tune

Берлинската връзка продължава с родената в Чехия, откърмена в Лондон и Бристол, и развихрила се в Берлин, Ема Джоли или просто Emika. Гърл пауъра сред "нинджите", нежната еволюция в дъбстепа, Apparat в женско тяло – наречи я както искаш, по-важното за Ема е да те отведе в света на боровинковите нощи. И успява. Да, самата тя оприличава музиката си на боровинки – тъмни, странно лилави, но опиташ ли ги, усещаш, че са по-вкусни, отколкото изглеждат. Миналата година хитовите сингли Drop The Other, Count Backwards и Double Edge вече погъделичкаха приятно небцето, а сега дебютният ù албум обещава, че сладкото от боровинки ще е на мода в есенните вечери. Ммм...

DJ Shadow – The Less You Know The Better / Island

В новия албум на Джошуа Дейвис няма каба гайди, както се надявахме. Обаче има много жица – явно не ни е излъгал като разказваше, че напоследък слушал много метъл и рок банди. Супер. Още по-хубавото е, че всичко е подплатено с класни брекбийт/хип хоп ритми, с чудни семпли, със страхотни вокални партии на Юкими Нагано от Little Dragon (Scale It Back), на Том Век в Warning Call и на Талиб Куели в Stay the Course. Лошото е, че албумът е толкова хаотичен, колкото идеите в главата на български политик. Обаче всичко му прощаваме: заради ръчно рисуваните, шеговити обложки на албума и съпътстващите сингли, и заради Shadowсферата с парчета като тези...

Ben Westbeech – There's More To Life Than This / Strictly Rhythm

Гласът на Бен е мечта за всеки денс продуцент – прекрасният му есид соул дебютен албум Welcome to the Best Years of Your Life го подсказа, а колаборативните му хитове Squeeze Me и I Can See категорично го затвърдиха. Затова следващата стъпка на Бен бе да изпипа тази формула до съвършенство като покани Висша лига от свои любими продуценти (Хенрик Шварц, Midland, Motor City Drum Ensemble, Redlight, Lovebirds, Георг Левин и Размус Фабер), за да запишат... компилация от класни хаус сингли. Е, да, те са навързани в перфектен ред, така че да разкажат една любовна история, но пак си остават... сингли. Като цяло – получило му се е (къде повече, къде по-малко), но след като миналата година издаде UK funky хита Fatherless под алтер-егото си Breach, като че ли започва да го гризе дилемата – да поема ли всичко в свои ръце или да продължа да давам гласа си наляво-надясно? Do I give or Do I take... като в любовта... това е въпросът в емблематичното за този албум парче Inflections. Отговорът ще научим съвсем скоро наживо от самия Бен!

Apparat – LP5

Кой? – Саша Ринг, Moderat-ен бард и емблематичен берлински IDM лорд.

Какво? – Дух Ех Apparat|us – да, 2019-а маркира 10 години от дебютния Moderat албум и неслучайно, и Modeselektor, и Apparat отбелязват юбилея със... соло акции... Неслучайно, обаче, и над двете соло авнтюри се рее Moderat сянката – и докато в Who Else Гернот Бронсер и Себастиан Цари сублимират адреналиновата еуфория от епичните лайв техно-поп-Moderat акции, то LP5 звучи като афтър-партито на Саша Ринг, където да останеш насаме със себе си до дъното на най-съкровените и интимни страсти на Душата...

Всъщност, именно Moderat тур вакханалията шлифова Саша като вокалист, което не само му дава увереността да пробва различни тембър и вокални техники в 10-те LP5 парчета, но и му осигурява смелостта да подреди най-еклектичния и богат на музикални идеи Apparat-пъзел досега (в играта влизат пиано, китара, тромбон, тромпет, саксофон, арфа и струнните аранжименти на челиста Филип Тим от лайв Apparat бенда) – да, DAWAN, VOI_DO, LAMINAR FLOW, BRANDENBURG, EQ_BREAK и OUTLIER звучат като брилянтно хомогенен микс от албуми като Walls, The Devil's Walk и Krieg Und Frieden...

HEROIST и CARONTE играят Moderat акции, а най-хубавото (и неочаквано) е оставено за гранде финала – IN GRAVITAS не само събира всички Apparat духове (и светове) в едно, но и го прави в рамките на няколко ноти, с такава лекота и ювелирност, че може да заявим In Apparat|us Veritas...

Кога? – когато The Process Reveals All The False Meaning... но остава винаги Духа на истински важните неща...

Защо? – защото In Apparat|us Veritas...

Apparat – A Hum Of Maybe

Кой? – Саша Ринг, Moderat-ен бард и емблематичен берлински IDM лорд.

Какво? – A Hum Of Yes – "If We Start Again/ Don't Call It Again/ Just Start" изповядва Саша Ринг в ембиънт закриващото Recalibration, слагащо поан финала на актуалната A Hum Of Maybe епопея и наистина тук сякаш reset-а започва оттам, където финишира триумфалното LP5 турне...

Шлифованият Apparat лайв бенд, заформен от Саша с Филип Йохан Тим, Кристоф Хаман, Йорг Вянер и Кристиан Колхаас е достигнал електро-акустично съвършенство още в откриващите Glimmerine, A Slow Collision и Gravity Test, които намигат, че Саша и компания знаят и две, и двеста по въпроса за лайв еуфорията и драма амплитудите в името на електросоул съспенс за масово поразяване...

Да, шестият албум A Hum Of Maybe звучи като ритуална прегръдка между всички Apparat духове (и светове) в едно ювелирно цяло – да, Enough For Me (с Hallo-Hallo-поздрав от невръстната дъщеря на Саша) и Lunes могат сладко да ви подхлъзнат към близо 20-годишна Walls носталгия;

Да, An Echo Skips A Name ще намигне към последните Moderat акции (вокодерният alternate take, обаче, е друга бира), докато Hum Of Maybe, Williamsburg, Recalibration и Pieces, Falling (Apparat комбото с Ян-Филип Bi Disc Лоренц) определено ще съживят панорамната The Devil's Walk отпреди 15 години (неслучайно, може би, защото Carsten Aermes отново е "виновен" за ювелирния артуърк на албума)...

Както неслучайно, Tilth, или Apparat симбиозата с KÁRYYN, ще опреснява (но само ментално, звуково е на друго ниво) друга Apparat-комбо класика, а именно Goodbye със Soap&Skin... Така или иначе, "There's No Men/ But The Ground Remembers Us/ We've Never Left/ Just Changed Rooms"... или иначе казано: In Apparat|us Veritas...

Кога? – когато Животът е на кръстопът, просто бъди A Hum Of Yes...

Защо? – защото In Apparat|us Veritas...

© Carsten Aermes