My Mir

Murcof  vs  Bibio   vs  Ben Lukas Boysen

Кой? – Фернандо Корона, мексикански IDM специалист с безпогрешен Murcof-усет за ембиънт панорамата; Стивън Уилкинсън, електроакустичен Bibio-бард и пасторален ембиънт художник; Бен Лукас Бойсен, немски агент с богато глич-Hecq минало и бляскаво ембиънт бъдеще

Какво? – Кино по Ноти – да, и Murcof, и Bibio, и Бен Лукас Бойсен владеят до съвършенство кинематографията на бийта (да не говорим, че и тримата имат солиден опит в създаването на музика за филми, саундтраци и аудиовизуални проекти, въобще), но последните им творения – Twin Color - Vol 1 (на Murcof), PHANTOM BRICKWORKS LP II (на Bibio) и Alta Ripa на Бойсен – са скрити, всъщност, филмови наративи (в които Животът е най-добрия сценарист), разказани минималистично-ювелирно по ноти (предимно чрез пиано и синтезатори), така че и трите истории да се превърнат във властелини на Ембиънт Пейзажа...

Да, Фернандо Murcof Корона и преди се е заигравал с утопичния звук на Космоса (в красноречивия албум Cosmos от 2007-а), но този път е зарязал семплирането на класически инструменти в полза на синтезаторите и с помощта на белгийския визуален артист Симон Жийфюс (и резиденция във френския институт за звукови иновации и изследвания IRCAM) създава истинска сай-фай Вселена, в която, като ехо от човешкия екзистенц, звучи гласът на дъщеря му Алина Корона (във въздействащите Going Home, Enemy и Fight), така че с композиции като Cosmic Drifter, All These Worlds Part. II, Tomorrow Part. II и They Glow пред очите ти да изникне реквием за вечното търсене от Човека на своето място във Вселената.

Проектът PHANTOM BRICKWORKS на Стивън Bibio Уилкинсън пък винаги е залагал на най-малко две сетива за пълно душевно поразяване (да не говорим, че самият Стивън, като заклет фотограф, заснема 8 и 16 мм-овите филми от поредицата, започнала през 2017-а) докато създава ювелирно-призрачен саундтрак на изоставени селища, постройки или древни келтски руини из Уелс и цяла Британия.

Като ембиънт пиано, вокални семпли и ефирни синтезатори играят Гласа и Следата на фантомния човешки екзистенц – DOROTHEA'S BED, DINORWIC, PHANTOM BRICKWORKS VI, LLYN PERIS, SURAM, PHANTOM BRICKWORKS VII и SPIDER BRIDGE се гмурват още по-надълбоко в търсене на изгубеното време, а границите между минало, настояще и бъдеще съвсем се размиват...

Миналото, настоящето и бъдещето също се сливат деликатно и ембиънт-ювелирно в албума Alta Ripa, който взима заглавието си от древното римско име на родния град на Бен Лукас Бойсен – чудесна метафора за идентичност, принадлежност и за отпечатъка на Времето, също каквато беше музиката за тазгодишния филм Falling Into Place, която Бен създаде в компанията на Джон Хопкинс, пианистката Лиза Моргенщерн и челистката Ан Мюлер...

Да, и в Alta Ripa се усещат мотиви от комбината на Бойсен с Моргенщерн, но тук "филмът" е друг – хем интроспективен, хем експанзивен, в който има място и за глич-Hecq минало (в Mass, Nox и Quasar), има място и за семейни Spells от класическа музика (в Alta Ripa и Mere), има място и за бъдещи авантюри (чуйте Vineta с Том Адамс и Fama), така че накрая да осъзнаеш, че най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Кога? – в следобедното съвършенство на зимния здрач...

Защо? – защото най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...