My Mir

Bonobo – Migration

Кой? – Саймън Грийн или броукън бийт мастерът на соул темпо насладата.

Какво? – на север от границата, на запад от Bonobo – не, във формулата за Migration не влизат нито бежански кризи, нито миграционни политики, нито социални послания. Нито Саймън Грийн има предвид житейската си миграция към Ел Ей или визитацията си на стотиците места (едно от които България) при най-епичното му досега турне The North Borders, въпреки директните ърбан препратки с тракове като Kerala (не че едноименният индийски щат има нещо общо с тази Brandy-семплирана Cirrus версия), Ontario и Outlier (по името на фест платформата на Саймън, обиколила Лондон, Рим, Мадрид и Ню Йорк миналата година).

Просто, с Black Sands и особено с The North Borders, Саймън намери зона на безграничен комфорт, в която обича да се връща след околосветски трип и затова формулата се повтаря, но в по-минорен (заради света наоколо ли, що ли) акорд – отново имаме четирима гост-вокалисти: Rhye в медитативното Break Apart, Ник Chet Faker Мърфи в хипнотичното No Reason, Никол Hundred Waters в Surface и най-добрата комбина тук (лайв тур фаворит отсега) Bambro Koyo Ganda с мароканската гнава банда Innov Gnawa;

отново имаме вокални семпли с мантра бийт (Migration, Grains и Figures)... проблемът е, че запазения Bonobo звук вече е толкова копи/пейст-ван и дори доведен до по-голямо съвършенство от други саунд агенти, че в един момент гражданинът на бийт света Саймън Грийн може да се почувства като миграционно дърво без корен.

Кога? – когато денят мигрира към нощта, там, където Figures на здрача живеят в Grains сенките на удоволствието.

Защо? – шестият Bonobo албум не е за шестица, нооо... Саймън Грийн винаги е знаел как да раздвижи скованите от студа тазобедрени стави... или както нашепва Ник Мърфи: Body Knows!

Puma Blue     vs     Chet Faker

Кой? – Джейкъб Алън, британски бард, сънуващ акустичен соул в сатенена прегръдка с електроника и Гласът на Големия бариерен риф на соула, Никълъс Джеймс Мърфи, когото познаваш като Chet Faker.

Какво? – Blue Нèга – да, Puma Blue и Chet Faker споделят сънуването на акустичен соул в любовна среща с броукънбийт електроника... Да, тези "сънища" звучат като любовна нèга/блаженство между глас, пиано и китара, но сантименталната тригонометрия на актуалните им, трети албуми – Croak Dream на Puma Blue и A Love for Strangers на Chet Faker – включва и меланхолично-сърцераздиращи сакс/офон партии, които намигат, че когато Светът е за двама меланхолията може да бъде блаженство... Истинска Blue Нèга...

Да, едва 5 години изминаха от триумфалния дебютен In Praise Of Shadows албум на Puma Blue, а Джейкъб Алън вече доказа, че освен дзен-естетиката на сумрачния соул (да, In Praise Of Shadows е вдъхновен от класическо есе на Джуничиро Танизаки), той владее перфектно и сантименталната тригонометрия на соула с последвалите Holy Waters и специалните микстейп/филми antichamber и A Late Night Special...

Да, Нощта е времето на Puma Blue, както Раздялата следва Любовта като Сянка, без която и двете не могат, а 5 години по-късно соул "сънят" в Croak Dream е хиперколоритен – "Shared Beds, Shared Truths"-лирики, записи в Real World студиото на Питър Гейбриъл с The Smile-продуцента Сам Петс-Дейвис и абонат-триото (Харви Грант, Камерън Доусън и Елис Дюпюи), с което Джейкъб играе неизменно от In Praise Of Shadows насам...

И, този път, "прегръдката" на баритон-сакс-изповедите на Майлс Спилсбъри със сънувани акорд-епизоди ала Portishead и Massive Attack, така че емблематични "сънища" като Desire, Croak Dream, Hold You, Mister Lost, (Fool), Hush, Jaded, Cocoons, Yearn Again и Silently да разкрият, че Blue Нèга е възможна в един свят, където винаги търсиш Другия...

От своя страна, Никълъс Джеймс Мърфи винаги е търсел Другия... в себе си – дузина години след ювелирния Built On Glass дебют, A Love for Strangers звучи като прегръдка между всички алтерего-Chet Faker-персони – има я емблематично-разтапящата Глас-пиано симбиоза (Just My Hallelujah, Can You Swim? и Over You са от лукса на Chet Faker-марката); има ги инди-рок-фънк отклоненията на Ник Мърфи, когато реши да се подвизава с рожденото си име (Far Side of the Moon, Inefficient Love и The Thing About Nothing с aLex/София Инсуа)...

Има го и комбо-алтерегото му, носещо своя отпечатък от броукънбийт-соул игрите му с Flume и Marcus Marr, в This Time For Real, 1000 Ways, OH NO OH NO и A Level of Light, които намигат към момента на "завръщане" към Chet Faker-алтерегото с Hotel Surrender...

Неслучайно, обаче, A Love for Strangers ще завърши с Just My Hallelujah-намигане към класиката на Ленърд Коен/Джеф Бъкли, както Remember Me събира емблематично в прегръдка всички Chet Faker-персони (в идеалната компания, както из целия албум, на сакс-влизанията от Себ Борковски и струнната епопея на Джейк Фолби) – все пак, за да изпиташ A Love for Strangers, първо трябва да (за)обичаш... себе си – така гласи първият Blue Нèга закон, когато Светът е за Двама...

Кога? – в здрачния час, когато Blue Нèга изплува на хоризонта в любовна прегръдка с Луната...

Защо? – защото Животът е игра за Двама...