My Mir

Beth Gibbons – Lives Outgrown

Кой? – Бет Гибънс, култ дамата на британския трипхоп.

Какво? – Тук и Сега, Too Far to Rewind – "Hey, You Over There / Change Your Heart Instead of Stare" ще те/се надъха екзистенциално Бет Гибънс, за да продължи с "Time Changes / Life changes / Is What Changes Things"... И да, от една страна, малко е да се каже, че много неща се промениха отпреди 30 години, когато с Portishead издадоха дебютния Dummy, но почти всяка една от тези екзистенц промени (от личните ѝ загуби и скърби до състоянието на Света днес) изплуват в 10-те парчета от Lives Outgrown, първият солов албум на Бет 30 години след дебюта ѝ с Portishead.

От друга страна, Lives Outgrown е записан с барабаниста Лий Харис (с когото Бет, заедно с близкия им Talk Talk басист Пол Rustin Man Уеб, създадоха епичния оркестров албум Out of Season през 2002-а), а оркестровата секция тук дели мащаб и атмосфера и с Out of Season, и със специалното издание Henryk Górecki: Symphony No. 3, което Бет сътвори със симфоничния ансамбъл на Полското национално радио...

Струнните аранжименти и хем интимните, хем маршово-епични барабанни части пък извикват, като ехо, най-доброто от Portishead времената (о, да, продуцентът Джеймс Форд е вещ в съхраняването на есенцията и магията на артистите, с които работи, както с Depeche Mode, така и с Бет сега) – Rewind, Floating on a Moment, Reaching Out, Lost Changes, Burden of Life, Oceans, For Sale и Beyond the Sun са ювелирни образци, но думите на Бет "Gone Too Far to Rewind" разкриват, че това не е носталгична Rewind-равносметка на всичко случило се в близките години, а просто изповедта, без грим и излишни щрихи, на една Жена (чието "heart is tired of mourn"), събрала есенцията на екзистенц мъдростта от непосилната лекота на битието, за да е ясно, че "All We Have is Here and Now"...

Кога? – когато осъзнаеш, че "Forever Ends, You will Grow Old / You're Gonna Be"...

Защо? – защото е "Time to Recognize the Damage Done"...

Ela Minus – DÍA

Кой? – Габриела Химено, колумбийска-виа-Ню Йорк аналогова синт-дива с ежедневни, малки, технопоп acts of rebellion...

Какво? – Vamos като Елà – "they told us it was hard, but they were wrong" гласеше първия сингъл от дебютния албум acts of rebellion на Ela Minus и макар с друго значение може идеално да обобщи втория (по презумпция и традиция винаги труден) албум на Габриела.

Завидната лекота от acts of rebellion, с която Ela Minus влезе в света на аналоговия технопоп се усеща и в DÍA, още с първите акорди на откриващото инструментално ABRIR MONTE (като Fever Ray ехо напомнящо откриващата Туин Пийкс тема), сякаш изкачващо метафоричната планина, за която говори заглавието му...

Гледката, която се открива оттам, в срещата по-нататък с BROKEN, IDOLS, I WANT TO BE BETTER, ONWARDS и UPWARDS (записани отново под микс надзора на Марта Салони, обгрижвала саунд чистотата и в последния на Depeche Mode) пък разкрива състояние на вътрешен мир и комфорт, ненарушими дори когато говорим за края на света (като в QQQQ), може би защото ежедневните, малки, технопоп актове на COMBAT дават сили да преминеш през Ада на абсурдното ни съвремие...

Кога? – казват, че утрото е по-мъдро от вечерта, затова си пуснете DÍA през... Нощта...

Защо? – защото "I'd Love to Save You But You've Got to Save Yourself"...

Blood Orange – Essex Honey

Кой? – Девонте Хийнс, британски виа Ню Йорк фючър-поп-бард, с Lightspeed Champion минало и богато Blood Orange настояще...

Какво? – Essex Honey Is Who We Are – съвсем неслучайно Дев Хийнс създаде фона (а и влезе в роля като самия себе си) в продуцирания и режисиран от Лука Гуаданино сериал We Are Who We Are – петият му Blood Orange албум Essex Honey е същата ретро-футура ода за Съзряването ("knowing the truth about love and a loss of youth"), само че вместо в крайнините на Венеция, се разиграва в провинциален Есекс, близо до Лондон, в средата на 90-те...

Да, онзи Countryside от детството на Дев, онази The Last of England (чудно изсвирен броукънбийт за референция) с The Train (King's Cross), с чудното The Field, която Дев напуска също както се губи Майка (да, целият албум е като писмо, с което Дев се сбогува с покойната си майка – "I keep getting closer to your loss"), за да се озове Somewhere in Between...

Има, обаче, няколко неща, с които Дев никога не се разделя от втория Blood Orange албум Cupid Deluxe насам – интимното, сякаш шепнещо пиано (за компания тук идват чело трели, които маркират акценти и смени на настроението); ретрошик времевите препратки, сякаш Blood Orange албумите са саундтрак на отделен времеви отрязък, като тук има място и за броукънбийт, и за акции на 90-ски герои като Бен Уат (в Scared of It), и за Westerberg-трибюти към бандата the Replacements, и за семплирани думи на Зейди Смит, и за авто-намигания към вселенски хитове като Time Will Tell...

Но това, което наистина не се променя е "Семейството" от колаборатори (в близките декади Дев е играл в комбина с кого ли не, от Florence + the Machine до A$AP Rocky, от FKA Twigs до Turnstile) – тук, освен познатите от Cupid Deluxe насам, Caroline Polachek, Eva Tolkin, Liam Benzvi и Ian Isiah, с Дев играят и Tirzah, и Daniel Caesar, и Mustafa, и Lorde... сякаш най-ценното при Blood Orange е маг-умението на Дев да събира "Семейство" от коренно различни артисти, които да почувстват неговите истории като свои собствени и да ги разказват така, че ти да ги усещаш като твои собствени...

Кога? – в меланхолията на края на лятото, когато "Time will change you"...

Защо? – защото We Are Who We Are...

Essex Honey ревю с подкрепата на