My Mir

Днес, 3 в 1 паролата е... МикСелекция... или 3 компилации, които разкриват защо изкуството на селективния подбор е толкова важно...

Modeselektion Vol.04 vs 1 + 1 = X vs Fabric 99

Кой? – Гернот Бронсер и Себастиан Цари... или Modeselektor титаните на берлинското броукън техно в Modeselektion режим; Erased Tapes... или X-годишните британски законодатели на нео-класическия шик; Александър Коу... или флагманът на прогресив хаус естетиката, почитан просто като... Sasha.

Какво? – Слушай Селективно – да, в безбрежния океан от онлайн миксове и в разгара на летните миш-маш компилации тези 3 селекции – Modeselektion Vol.4 на Modeselektor, 1 + 1 = X на лейбъла Erased Tapes и Fabric 99 на Sasha – не само разкриват пълното великолепие на изкуството на селективния подбор (композиран тук по 3 различни начина), но и хвърлят доста бийт аргументи по спорния въпрос: "Светът, все още, нуждае ли се от микс компилации?"

Да, Modeselektor превърнаха Modeselektion серията си както в традиционен (и чакан) шоукейс на вечно набъбващия лейбъл каталог на Monkeytown, така и в парад на техните фаворити от актуалните им диджей акции – в Modeselektion Vol.04 паролата е Техно, но Modeselektor-ски изкривено по техному – повечето от 17-те трака наистина звучат като излезли от Monkeytown бийт лабораторията (като Metaxas Carnival, Cosmopolitanism, Blacksmith, Sectional Healing, Introduction, Matte и Endless), което идеално разкрива трика как от продукцията на еклектични артисти (като Skee Mask, Claude Speeed, Lone, Actress, Peder Mannerfelt, Rødhåd, rRoxymore, Radio Slave и Sarah Farina) да изградиш единен, взаимосвързан (сякаш авторски) албум... А в ДНК-то на Kalif Storch, Smoke Signals, Masha и Vodiga не само че е съхранена кръвната група на Гернот и Себастиан, но и се крият гените на летния хит... в някоя от многобройните Modeselektion акции това лято.

Х-ти юбилей, маркиран миналата година и отпразнуван триумфално на тазгодишния Record Store Day, 100-но издание от каталога и Х-та поред традиционна годишна компилация – да, в уравнението 1 + 1 = X на лейбъла Erased Tapes е пълно със символика (да не говорим за брилянтния дизайн и FELD артуърк на компилацията) и със специални моменти на нео-класическа магия...

Моменти на обединяване (в аналоговото студио Vox-Ton в Берлин) на артисти от Erased Tapes каталога в "ритуални дуети" (1 + 1 е концепцията, все пак) като комбо акциите на Нилс Фрам с Артър Джефис в Up Is Good, на Kiasmos с Högni в Zebra, на Rival Consoles с Дъглас Деър в Darling, на лейбъл основателя Робърт Ратс с Масайоши Фуджита в Spaceship Magical...

... Или на Питър Бродерик с целия екип на Erased Tapes в Perpetual Glow – да, 1 + 1 = X е различна от всяка друга компилация, която ще чуете тази година, защото не само обединява артистите от каталога в едно Erased Tapes семейство, но и деликатно създава един нов, дишащ организъм, така че дори индивидуалните акции като Ritual Song, Blackpool Sands Forever, Pending, Ahoy и Palisade 1 да звучат като част от едно неразривно, нео-класическо цяло и тяло...

Като говорим за неразривно цяло и тяло, Александър Коу или просто Sasha, идеално знае как да го постигне в една микс компилация – всички сме наясно с лично модифицираните му миксер и контролери, нали... Иначе, неслучайно при плажната му визита у нас компания му правеха Ladytron (които се завръщат и с албум това лято) – Sasha винаги е обичал жанровата еклектика (като в последния Scene Delete албум или re-Fracted:LIVE проекта му) и във Fabric 99 микса с лекота минава от Agnes Obel и Marbert Rocel през Indigo и CLOSE до Exercise One & Mathew Jonson и DJ Koze едита на Efdemin класиката Acid Bells, а новото му творение Smoke Monk е сякаш създадено за броукън компанията на Needle & Thread от Objekt...

Неслучайно, Sasha слага и поан финала на Fabric 99 със смесването на епичната класика At Les на Карл Крейг (във Versus Synthesizer Ensemble версията му и Antigone ремикса ù) с прогресив-хаус-кича в Amae на BAILE – силно символичен момент, телепортиращ ни, като с машина на времето, през 1999 – годината, в която е основан клуба Fabric... времето, в което прогресив хауса се комерсиализира и се превърна в кича на върха на класациите...

Символика точно като за пред-финала на микс сериите Fabric (да, тази ще бъде предпоследната от първата компилация, издадена през 2001, до днес), което не само засилва очакванията за гранд финалното 100-но издание, но и намигва към бийт равносметки под микс линията на живота – все пак, догодина Fabric става на 20 години, а Sasha на 50...

Кога? – в разгара на лятното ти турне под дебела сянка...

Защо? – защото 1 + 1 = ... 3 от най-добрите компилации, които ще слушаш това лято.

Kiasmos                                          vs                                         Nonkeen

Кой? – Олафур Арналдс и Янус Расмусен или островното дуо Kiasmos на синт Лятото; Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд или Nonkeen приятелите от детството, чиято любов към аналогови саунд игри ръжда не хваща.

Какво? – All Summer, All Good? – да, неведнъж сме ви срещали с братята по нео-класическа орбита Олафур Арналдс и Нилс Фрам или с техните Collaborative Works, но тук ще си говорим за едни от страничните им проекти, а именно Kiasmos и Nonkeen, чиито продължения на дебютни албуми, II и All Good?, са обединени не само от работата по артуърка и на двата от берлинското Studio Torsten Posselt, но най-вече от страстта на Олафур и Нилс към колаборативните, калейдоскопични игри със звуците...

Да, декада измина от дебютния Kiasmos албум, ембиънтехно бягството на Арналдс от 88-клавишната Вселена, но продължението II звучи така сякаш Олафур и Янус не са се разделяли, а са се събрали с добри приятели за едно шарено, грууви синт Лято – една идея по-броукън-хаус разчупено от дебютния Kiasmos ала Bonobo (да не забравяме Loom комбото на Саймън с Олафур, както и неговия ремикс за Blurred хита на Kiasmos)...

II ни среща както с грууви квартета на Виктор Ари Арнасон (отговорен за ювелирните струнни аранжименти и в some kind of peace творението на Олафур, и в Ghosts албума на Ханя Рани), така и със SinfoniaNord струнните класици, с които Арналдс изгради колаборативния Island Songs, така че Sworn, Bound, Flown, Laced, Burst, Sailed, Dazed и Squared да изразят (минималистично, с по една дума, но така се разбират добрите приятели, нали) целия емоционален спектър на синт синьото Лято...

Сантимент споделянето на звуци е удоволствие и акцент и в аналоговия саунд триумвират на Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд, като от последната среща на тримата приятели от детството, а именно дебютния им албум в две части The Gamble и Oddments of the Gamble, сякаш почти нищо не се е променило – ювелирно ембиънтехно се лее на поразия, като за разкош Нилс и компания са поканили барабаниста Андреа Белфи (чуйте епичния mark финал тук);

... бащата на Нилс, Клаус Фрам доказва защо е снимал толкова много корици за каталога на ECM Records (и защо Нилс е поверил почти целия си личен и на лейбъла си LEITER архив от артуърк на берлинското Studio Torsten Posselt), а като добавим и концептуалната игра със заглавията на композициите, които оформят фраза от Херберт Laserjazz, детският (и до днес) Syntar идол на Нилс, Фредерик и Себастиан, а именно "I Am Sure That Love Will Never Be A Product Of Plasticity!", ето че се получава ода за Приятелството с Музиката, безкрайно и калейдоскопично като Синьото Лято...

Кога? – в залезно морските летни следобеди...

Защо? – защото I Am Sure, че музиката на Олафур, Нилс и компания Will Never Be A Product Of Plasticity!

Murcof  vs  Bibio   vs  Ben Lukas Boysen

Кой? – Фернандо Корона, мексикански IDM специалист с безпогрешен Murcof-усет за ембиънт панорамата; Стивън Уилкинсън, електроакустичен Bibio-бард и пасторален ембиънт художник; Бен Лукас Бойсен, немски агент с богато глич-Hecq минало и бляскаво ембиънт бъдеще

Какво? – Кино по Ноти – да, и Murcof, и Bibio, и Бен Лукас Бойсен владеят до съвършенство кинематографията на бийта (да не говорим, че и тримата имат солиден опит в създаването на музика за филми, саундтраци и аудиовизуални проекти, въобще), но последните им творения – Twin Color - Vol 1 (на Murcof), PHANTOM BRICKWORKS LP II (на Bibio) и Alta Ripa на Бойсен – са скрити, всъщност, филмови наративи (в които Животът е най-добрия сценарист), разказани минималистично-ювелирно по ноти (предимно чрез пиано и синтезатори), така че и трите истории да се превърнат във властелини на Ембиънт Пейзажа...

Да, Фернандо Murcof Корона и преди се е заигравал с утопичния звук на Космоса (в красноречивия албум Cosmos от 2007-а), но този път е зарязал семплирането на класически инструменти в полза на синтезаторите и с помощта на белгийския визуален артист Симон Жийфюс (и резиденция във френския институт за звукови иновации и изследвания IRCAM) създава истинска сай-фай Вселена, в която, като ехо от човешкия екзистенц, звучи гласът на дъщеря му Алина Корона (във въздействащите Going Home, Enemy и Fight), така че с композиции като Cosmic Drifter, All These Worlds Part. II, Tomorrow Part. II и They Glow пред очите ти да изникне реквием за вечното търсене от Човека на своето място във Вселената.

Проектът PHANTOM BRICKWORKS на Стивън Bibio Уилкинсън пък винаги е залагал на най-малко две сетива за пълно душевно поразяване (да не говорим, че самият Стивън, като заклет фотограф, заснема 8 и 16 мм-овите филми от поредицата, започнала през 2017-а) докато създава ювелирно-призрачен саундтрак на изоставени селища, постройки или древни келтски руини из Уелс и цяла Британия.

Като ембиънт пиано, вокални семпли и ефирни синтезатори играят Гласа и Следата на фантомния човешки екзистенц – DOROTHEA'S BED, DINORWIC, PHANTOM BRICKWORKS VI, LLYN PERIS, SURAM, PHANTOM BRICKWORKS VII и SPIDER BRIDGE се гмурват още по-надълбоко в търсене на изгубеното време, а границите между минало, настояще и бъдеще съвсем се размиват...

Миналото, настоящето и бъдещето също се сливат деликатно и ембиънт-ювелирно в албума Alta Ripa, който взима заглавието си от древното римско име на родния град на Бен Лукас Бойсен – чудесна метафора за идентичност, принадлежност и за отпечатъка на Времето, също каквато беше музиката за тазгодишния филм Falling Into Place, която Бен създаде в компанията на Джон Хопкинс, пианистката Лиза Моргенщерн и челистката Ан Мюлер...

Да, и в Alta Ripa се усещат мотиви от комбината на Бойсен с Моргенщерн, но тук "филмът" е друг – хем интроспективен, хем експанзивен, в който има място и за глич-Hecq минало (в Mass, Nox и Quasar), има място и за семейни Spells от класическа музика (в Alta Ripa и Mere), има място и за бъдещи авантюри (чуйте Vineta с Том Адамс и Fama), така че накрая да осъзнаеш, че най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Кога? – в следобедното съвършенство на зимния здрач...

Защо? – защото най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Rival Consoles    vs    Reid Willis

Кой? – Райън Лий Уест, британският ас на електроакустичното съвършенство и американския му брат по орбита и звук Рийд Уилис.

Какво? – бийткинематография на Паметта – да, Райън Лий Уест и Рийд Уилис споделят не само еднаквите инициали на имената си, но и най-вече електроакустично модус операнди, в което хибридно размиват границите между композитори, саунд дизайнери и електронни продуценти... Да, пианото и експресивните синт линии са екзистенциално важни за бийт живописта и на двамата (както знаете от микс срещите ни с Рийд, той изначално е класически пианист), като именно те са ядрото, което се движи в бийт лабиринта на Паметта човешка в новите им албуми Landscape from Memory (на Rival Consoles) и Reliquary (на Reid Willis)...

Да, точно 10 години отлетяха от синт пробивния Howl албум на Rival Consoles, а когато се изгубиш в лабиринта на Хаоса наоколо (по думите на самият Райън Лий) на помощ идва Музиката като селективна Памет и нотите като интроспективни следи, които водят In a Trance към душевен Мир – да, в Landscape from Memory Райън Лий Уест се телепортира във времето между албумите Howl и Persona;

време на електроакустично съвършенство, в което неслучайно звучи и първия инструмент, китарата, на Уест, и челото на Анне Мюлер в симбийтоза с кинематографията на синт линиите в Gaivotas, Soft Gradient Beckons, Drum Song, Coda, Known Shape, Nocturne и Jupiter; да, Catherine може и да е трибют към Catherine Ko Chen, отговорна за артуърка на Landscape from Memory, както If Not Now може да е реплика към предишния Rival Consoles проект Now Is... и да, всички те, In Reverse, водят като нотни следи към Landscape портрет на Душата човешка, запазила като на Tape Loop Паметта на Насладата моментна...

Да, Рийд Уилис също идеално знае как да компресира времето и пространството в емоционални и експресивни кутии за спомени, които да водят Човека из лабиринтите на Паметта – третият албум Reliquary като ритуална урна събира праха от емоциите, утаени след албумите Mother Of и Sediment, а нюансираните с пиано, струнни, вокални, дръм и китарни глич орнаменти Mutual Fawn, Diamond Spitter, The Gnawing, Aura Amora, Underpunished, Godwake, Sincerio, Vestigio и I am a Forest Fire наистина са броукън-тех-носители на Паметта човешка за това как да бъдем Хора на ръба между органично и технологично, на ръба между Хаоса и Хармонията вселенски...

Кога? – когато човешките призраци на деня се губят в черните дупки на Паметта...

Защо? – защото Паметта е селективна, а такова трябва да бъде и твоето... Лято...

Rival Consoles vs Reid Willis ревю с подкрепата на