My Mir

Днес, 3 в 1 паролата е... МикСелекция... или 3 компилации, които разкриват защо изкуството на селективния подбор е толкова важно...

Modeselektion Vol.04 vs 1 + 1 = X vs Fabric 99

Кой? – Гернот Бронсер и Себастиан Цари... или Modeselektor титаните на берлинското броукън техно в Modeselektion режим; Erased Tapes... или X-годишните британски законодатели на нео-класическия шик; Александър Коу... или флагманът на прогресив хаус естетиката, почитан просто като... Sasha.

Какво? – Слушай Селективно – да, в безбрежния океан от онлайн миксове и в разгара на летните миш-маш компилации тези 3 селекции – Modeselektion Vol.4 на Modeselektor, 1 + 1 = X на лейбъла Erased Tapes и Fabric 99 на Sasha – не само разкриват пълното великолепие на изкуството на селективния подбор (композиран тук по 3 различни начина), но и хвърлят доста бийт аргументи по спорния въпрос: "Светът, все още, нуждае ли се от микс компилации?"

Да, Modeselektor превърнаха Modeselektion серията си както в традиционен (и чакан) шоукейс на вечно набъбващия лейбъл каталог на Monkeytown, така и в парад на техните фаворити от актуалните им диджей акции – в Modeselektion Vol.04 паролата е Техно, но Modeselektor-ски изкривено по техному – повечето от 17-те трака наистина звучат като излезли от Monkeytown бийт лабораторията (като Metaxas Carnival, Cosmopolitanism, Blacksmith, Sectional Healing, Introduction, Matte и Endless), което идеално разкрива трика как от продукцията на еклектични артисти (като Skee Mask, Claude Speeed, Lone, Actress, Peder Mannerfelt, Rødhåd, rRoxymore, Radio Slave и Sarah Farina) да изградиш единен, взаимосвързан (сякаш авторски) албум... А в ДНК-то на Kalif Storch, Smoke Signals, Masha и Vodiga не само че е съхранена кръвната група на Гернот и Себастиан, но и се крият гените на летния хит... в някоя от многобройните Modeselektion акции това лято.

Х-ти юбилей, маркиран миналата година и отпразнуван триумфално на тазгодишния Record Store Day, 100-но издание от каталога и Х-та поред традиционна годишна компилация – да, в уравнението 1 + 1 = X на лейбъла Erased Tapes е пълно със символика (да не говорим за брилянтния дизайн и FELD артуърк на компилацията) и със специални моменти на нео-класическа магия...

Моменти на обединяване (в аналоговото студио Vox-Ton в Берлин) на артисти от Erased Tapes каталога в "ритуални дуети" (1 + 1 е концепцията, все пак) като комбо акциите на Нилс Фрам с Артър Джефис в Up Is Good, на Kiasmos с Högni в Zebra, на Rival Consoles с Дъглас Деър в Darling, на лейбъл основателя Робърт Ратс с Масайоши Фуджита в Spaceship Magical...

... Или на Питър Бродерик с целия екип на Erased Tapes в Perpetual Glow – да, 1 + 1 = X е различна от всяка друга компилация, която ще чуете тази година, защото не само обединява артистите от каталога в едно Erased Tapes семейство, но и деликатно създава един нов, дишащ организъм, така че дори индивидуалните акции като Ritual Song, Blackpool Sands Forever, Pending, Ahoy и Palisade 1 да звучат като част от едно неразривно, нео-класическо цяло и тяло...

Като говорим за неразривно цяло и тяло, Александър Коу или просто Sasha, идеално знае как да го постигне в една микс компилация – всички сме наясно с лично модифицираните му миксер и контролери, нали... Иначе, неслучайно при плажната му визита у нас компания му правеха Ladytron (които се завръщат и с албум това лято) – Sasha винаги е обичал жанровата еклектика (като в последния Scene Delete албум или re-Fracted:LIVE проекта му) и във Fabric 99 микса с лекота минава от Agnes Obel и Marbert Rocel през Indigo и CLOSE до Exercise One & Mathew Jonson и DJ Koze едита на Efdemin класиката Acid Bells, а новото му творение Smoke Monk е сякаш създадено за броукън компанията на Needle & Thread от Objekt...

Неслучайно, Sasha слага и поан финала на Fabric 99 със смесването на епичната класика At Les на Карл Крейг (във Versus Synthesizer Ensemble версията му и Antigone ремикса ù) с прогресив-хаус-кича в Amae на BAILE – силно символичен момент, телепортиращ ни, като с машина на времето, през 1999 – годината, в която е основан клуба Fabric... времето, в което прогресив хауса се комерсиализира и се превърна в кича на върха на класациите...

Символика точно като за пред-финала на микс сериите Fabric (да, тази ще бъде предпоследната от първата компилация, издадена през 2001, до днес), което не само засилва очакванията за гранд финалното 100-но издание, но и намигва към бийт равносметки под микс линията на живота – все пак, догодина Fabric става на 20 години, а Sasha на 50...

Кога? – в разгара на лятното ти турне под дебела сянка...

Защо? – защото 1 + 1 = ... 3 от най-добрите компилации, които ще слушаш това лято.

Kiasmos                                          vs                                         Nonkeen

Кой? – Олафур Арналдс и Янус Расмусен или островното дуо Kiasmos на синт Лятото; Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд или Nonkeen приятелите от детството, чиято любов към аналогови саунд игри ръжда не хваща.

Какво? – All Summer, All Good? – да, неведнъж сме ви срещали с братята по нео-класическа орбита Олафур Арналдс и Нилс Фрам или с техните Collaborative Works, но тук ще си говорим за едни от страничните им проекти, а именно Kiasmos и Nonkeen, чиито продължения на дебютни албуми, II и All Good?, са обединени не само от работата по артуърка и на двата от берлинското Studio Torsten Posselt, но най-вече от страстта на Олафур и Нилс към колаборативните, калейдоскопични игри със звуците...

Да, декада измина от дебютния Kiasmos албум, ембиънтехно бягството на Арналдс от 88-клавишната Вселена, но продължението II звучи така сякаш Олафур и Янус не са се разделяли, а са се събрали с добри приятели за едно шарено, грууви синт Лято – една идея по-броукън-хаус разчупено от дебютния Kiasmos ала Bonobo (да не забравяме Loom комбото на Саймън с Олафур, както и неговия ремикс за Blurred хита на Kiasmos)...

II ни среща както с грууви квартета на Виктор Ари Арнасон (отговорен за ювелирните струнни аранжименти и в some kind of peace творението на Олафур, и в Ghosts албума на Ханя Рани), така и със SinfoniaNord струнните класици, с които Арналдс изгради колаборативния Island Songs, така че Sworn, Bound, Flown, Laced, Burst, Sailed, Dazed и Squared да изразят (минималистично, с по една дума, но така се разбират добрите приятели, нали) целия емоционален спектър на синт синьото Лято...

Сантимент споделянето на звуци е удоволствие и акцент и в аналоговия саунд триумвират на Нилс Фрам, Фредерик Гмайнер и Себастиан Сингвалд, като от последната среща на тримата приятели от детството, а именно дебютния им албум в две части The Gamble и Oddments of the Gamble, сякаш почти нищо не се е променило – ювелирно ембиънтехно се лее на поразия, като за разкош Нилс и компания са поканили барабаниста Андреа Белфи (чуйте епичния mark финал тук);

... бащата на Нилс, Клаус Фрам доказва защо е снимал толкова много корици за каталога на ECM Records (и защо Нилс е поверил почти целия си личен и на лейбъла си LEITER архив от артуърк на берлинското Studio Torsten Posselt), а като добавим и концептуалната игра със заглавията на композициите, които оформят фраза от Херберт Laserjazz, детският (и до днес) Syntar идол на Нилс, Фредерик и Себастиан, а именно "I Am Sure That Love Will Never Be A Product Of Plasticity!", ето че се получава ода за Приятелството с Музиката, безкрайно и калейдоскопично като Синьото Лято...

Кога? – в залезно морските летни следобеди...

Защо? – защото I Am Sure, че музиката на Олафур, Нилс и компания Will Never Be A Product Of Plasticity!

Murcof  vs  Bibio   vs  Ben Lukas Boysen

Кой? – Фернандо Корона, мексикански IDM специалист с безпогрешен Murcof-усет за ембиънт панорамата; Стивън Уилкинсън, електроакустичен Bibio-бард и пасторален ембиънт художник; Бен Лукас Бойсен, немски агент с богато глич-Hecq минало и бляскаво ембиънт бъдеще

Какво? – Кино по Ноти – да, и Murcof, и Bibio, и Бен Лукас Бойсен владеят до съвършенство кинематографията на бийта (да не говорим, че и тримата имат солиден опит в създаването на музика за филми, саундтраци и аудиовизуални проекти, въобще), но последните им творения – Twin Color - Vol 1 (на Murcof), PHANTOM BRICKWORKS LP II (на Bibio) и Alta Ripa на Бойсен – са скрити, всъщност, филмови наративи (в които Животът е най-добрия сценарист), разказани минималистично-ювелирно по ноти (предимно чрез пиано и синтезатори), така че и трите истории да се превърнат във властелини на Ембиънт Пейзажа...

Да, Фернандо Murcof Корона и преди се е заигравал с утопичния звук на Космоса (в красноречивия албум Cosmos от 2007-а), но този път е зарязал семплирането на класически инструменти в полза на синтезаторите и с помощта на белгийския визуален артист Симон Жийфюс (и резиденция във френския институт за звукови иновации и изследвания IRCAM) създава истинска сай-фай Вселена, в която, като ехо от човешкия екзистенц, звучи гласът на дъщеря му Алина Корона (във въздействащите Going Home, Enemy и Fight), така че с композиции като Cosmic Drifter, All These Worlds Part. II, Tomorrow Part. II и They Glow пред очите ти да изникне реквием за вечното търсене от Човека на своето място във Вселената.

Проектът PHANTOM BRICKWORKS на Стивън Bibio Уилкинсън пък винаги е залагал на най-малко две сетива за пълно душевно поразяване (да не говорим, че самият Стивън, като заклет фотограф, заснема 8 и 16 мм-овите филми от поредицата, започнала през 2017-а) докато създава ювелирно-призрачен саундтрак на изоставени селища, постройки или древни келтски руини из Уелс и цяла Британия.

Като ембиънт пиано, вокални семпли и ефирни синтезатори играят Гласа и Следата на фантомния човешки екзистенц – DOROTHEA'S BED, DINORWIC, PHANTOM BRICKWORKS VI, LLYN PERIS, SURAM, PHANTOM BRICKWORKS VII и SPIDER BRIDGE се гмурват още по-надълбоко в търсене на изгубеното време, а границите между минало, настояще и бъдеще съвсем се размиват...

Миналото, настоящето и бъдещето също се сливат деликатно и ембиънт-ювелирно в албума Alta Ripa, който взима заглавието си от древното римско име на родния град на Бен Лукас Бойсен – чудесна метафора за идентичност, принадлежност и за отпечатъка на Времето, също каквато беше музиката за тазгодишния филм Falling Into Place, която Бен създаде в компанията на Джон Хопкинс, пианистката Лиза Моргенщерн и челистката Ан Мюлер...

Да, и в Alta Ripa се усещат мотиви от комбината на Бойсен с Моргенщерн, но тук "филмът" е друг – хем интроспективен, хем експанзивен, в който има място и за глич-Hecq минало (в Mass, Nox и Quasar), има място и за семейни Spells от класическа музика (в Alta Ripa и Mere), има място и за бъдещи авантюри (чуйте Vineta с Том Адамс и Fama), така че накрая да осъзнаеш, че най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...

Кога? – в следобедното съвършенство на зимния здрач...

Защо? – защото най-хубавият филм, който някога ще гледаш е... твоят собствен Живот...