My Mir

Nubya Garcia                           vs                          Ezra Collective

Кой? – Нубая Гарсия, британската кралица на тенор саксофона среща "братята" си по неоджаз орбита Феми и Ти Джей Колиосо, Джо Армън-Джоунс, Джеймс Молисън и Айфи Огунйоби или Ezra Collective, първият джаз бенд, удостоен с Mercury Prize.

Какво? – НеоДжаз Одисея – да, най-очевидната звукова нишка, свързваща орбитите на Нубая Гарсия и Ezra Collective във Вселената на британската неоджаз сцена не е използването на тенор саксофона, а се крие... във фигурата (и пръстите) на Джо Армън-Джоунс (въпреки, че Феми Колиосо, един от братята-съоснователи на Ezra Collective, бие барабаните заедно с Моузис Бойд още в дебютния Nubya's 5ive албум на Гарсия)...

А именно в третия албум и за Нубая Гарсия (с Odyssey), и за Ezra Collective (с Dance, No One's Watching) ключова роля играят електрическото пиано и синтезаторите на Джо Армън-Джоунс – и двата албума приличат на разговори с близки приятели, с които си довършвате изреченията, докато коментирате хем различни, хем общи, споделени теми...

Да, на пръв поглед, и Нубая Гарсия, и Ezra Collective не изневеряват на неоджаз естетиката и формулата, донесла им Mercury Prize-номинация за предишните им албуми (Ezra Collective дори станаха първата джаз формация, спечелила такава награда миналата година с албума Where I'm Meant to Be) – и в двата албума ключови щрихи към неоджаз Вселената добавят гост-музиканти – при Нубая Гарсия са емблематичните Есперанца Сполдинг и Джорджия Ан Мълдроу (в епичните Dawn и We Walk In Gold), при Ezra Collective със силни акции влизат Язмин Лейси, Оливия Дийн, M.anifest и Moonchild Sanelly (в God Gave Me Feet for Dancing, No One's Watching Me и Streets Is Calling);

И двата албума използват ювелирно струнни аранжименти (да не забравяме, че първите инструменти за Нубая Гарсия са цигулката и виолата), но по-важното е, че и в двата албума клавишите под пръстите на Джо Армън-Джоунс говорят с другите инструменти на различни теми като владеят и джаз, и соул, и афробийт, и дъб, и реге, и фънк, и кумбия, и хип-хоп акцентите – да, идеята за многообразие не изключва тази за заедност и разбирателство (чуйте Odyssey, Set It Free, Water's Path, In Other Words, Living, Our Element (Act 3), Hear My Cry, Ajala, Shaking Body, Expensive, Why I Smile и Have Patience) като именно там се крие и причината Ezra Collective да бъдат първата джаз формация, която ще напълни Уембли, а защо не и самата Нубая Гарсия да им бъде специален гост в такъв паметен концерт...

Всъщност, и двата албума завършват епично със знаковите композиции Triumphance и Everybody – еманация на начина, по който са записани двата албума; еманация на идеята за заедност и многообразие; еманация на целия спектър от емоции...

Кога? – когато осъзнаеш, че "The Journey is Yours"...

Защо? – защото "Dance Is Life"...