My Mir

Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.

Какво?

Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.

 © Moderat

Кой?

И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.

 © London Grammar

Кога & Къде?

От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.

Билети тук

Защо?

Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.

Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска

Forest Swords – Compassion

Кой? – Матю Барнс, ливърпулски бийт хипнотизатор, освен всичко друго, замесен и в бъдещия албум на Massive Attack.

Какво? – Душа като Дрон – неслучайно, Барнс озвучи първия, изцяло заснет с дронове, филм In The Robot Skies – музиката на Матю винаги е звучала сякаш се носи из въздуха, сякаш левитира и попива от/във всичко наоколо. И ювелирните The Highest Flood, War It, Exalter наистина напомнят като ехо вибрациите от дебютния Engravings албум, но докато с него се гмурваш в необятен океан от мистика и древна (като света) митология, то с Compassion сякаш правиш бейсджъмп скок в бездната (като света) на човешката Душа.

Със запазената Forest Swords щампа от семплирани, като мантри, вокали (обогатени сякаш от работата на Матю по съвременния танцов пърформанс Shrine), с панорамно разгърната докрай гама на бийт емоциите (от епично-хорова оркестрация, през натурални дзен перкусии и пиано-сакс-блус моменти) Panic, Arms Out, Vandalism, Sjurvival, Knife Edge и Raw Language те отвеждат до съкровените кътчета на онова, единственото непреходно в нашия декаденс материален свят (неслучайно, в артуърка на албума ще откриеш не само фотографии на хора приели, като Сизиф, да бутат Камъка на битието си, но и фразата We'll Be Dust One Day) – да, целта е Душата, пътят е емпатия, за да има Хора и Утре...

Кога? – в Dense Truth нощите на Panic атаки, Exalter страсти и Arms Out истини, докато Raw Language на смирението не те събуди за нов Живот.

Защо? – защото Светът ни стои на Knife Edge, а пътят към Sjurvival минава през Compassion.

"Вълнува ме идеята с всеки албум да създавам отделен Свят, в който хората да се потапят и откриват"... да, именно това се случва при всеки нов албум на ливърпулския бийт хипнотизатор и визуален артист Матю Барнс... И ако скорошната му Forest Swords визита се случи в Wrong-време и на Wrong-място, то сега е идеален момент да поговорим за третия му левитиращ албум Bolted, за хоровото пеене в българския фолклор, за Нене Чери, за 10-годишнината от триумфалния Engravings дебют и за...

Защо точно името Forest Swords?

Първите ми музикални опити бяха нахвърлени като скици просто за забава и тези две думи паснаха на това как звучаха – просто отразяваха най-добре звуците, които бях създал... беше първично, интуитивно решение, а и по онова време живеех край горска местност, което явно се е отразило.

Най-важното нещо в света на Forest Swords е...?

Вълнува ме идеята с всеки албум да създавам отделен Свят, в който хората да се потапят и откриват... Всички звуци, заглавия на композициите и тяхното визуално отражение би трябвало да се събират в едно цяло с общ смисъл и значение. Иска ми се, когато хората си купуват мой албум, да получават именно такова усещане за цялостно преживяване. Често това е трудно да се предаде само с инструменталната музика, затова оставям нишка от улики и жокери в артуърка на албумите, във видеата... за да може хората да интерпретират по свой собствен начин нещата, които съм искал да изразя.

Третият ти албум се казва Bolted... защо избра точно това заглавие и каква е историята зад създаването му?

Записах го миналата зима в една много студена и стара фабрика в Ливърпул. Още в началните етапи на записването си счупих крака и имах усещането, че съм затворен в това пространство за дълги, студени, мрачни и мъчителни дни, така че голяма част от албума отразява това – отчасти индустриално, отчасти психеделично усещане за самота... Думата Bolted ме привлече, защото придоби двойно значение за мен – от една страна, когато отключвах и заключвах фабриката всеки ден се налагаше да се занимавам с тежки болтове и ключалки, а от друга страна на разговорен британски Bolted означава и "да избягаш бързо"...

Откъде идва интереса ти към хоровото пеене в българския фолклор? Има го семплирано и в дебютния ти албум Engravings в парчета като Gathering, има го и в Raw Language, The Highest Flood, Exalter от Compassion, дори използваш композицията Пиленце пее в DJ-Kicks компилацията... ? И присъства ли българския фолклор и в Bolted?

За пръв път чух българско хорово пеене като дете и просто ме отнесе с невероятните си хармонии... Самият аз съм пял в детски хор и използването на хорова музика, особено в електронната музика, е много емоционално и освобождаващо за мен... Споменатите песни семплират хорове от различни места и държави, но аз самият се наслаждавам на българското хорово пеене... Даже бих искал в бъдеще да работя с истински, цял хор, защо не и от България.., но в случая на Bolted хоровото пеене не присъства – всичко е концентрирано около един-два гласа в припеви, някак по-интимно е в повечето случаи, а и отразява по-изолирания процес по създаването на албума.

В парчето Butterfly Effect семплираш неиздавана вокална партия от Нене Чери... как стигна до нея? Реверансът с използването на нейната песен Blank Project в DJ-Kicks компилацията явно не е случаен... Задава ли се колаборация с нея?

Преди години трябваше да работя с Нене по неин нов материал, но се случи пандемията и всичко зацикли... Срещал съм се с нея и съпруга ѝ Камерън Маквий (легендарен продуцент, работил с Massive Attack, Portishead, All Saints, Sugababes...) няколко пъти през годините и когато завърших инструментала на Butterfly Effect, усетих, че има нужда от вокална част и веднага се сетих за тях. Писах им дали имат нещо, което не са използвали или издавали и те пратиха тази вокална партия... Пасна идеално, сякаш е била специално писана за това, така че с удоволствие бих работил с нея в бъдеще.

Често използваш вокали като инструмент за ритъм... Какво искаш да постигнеш с това?

Наистина не виждам разлика между барабаните, другите инструменти и човешкия глас... Те всички са инструменти, които можеш да използваш по един и същ или по различни начини – въпрос на експериментиране е в търсене на насладата... Аз обичам да чувам луупнати гласове и ги използвам в някои тракове за създаване на усещане за движение.

Тази година маркира 10-годишнина от издаването на дебютния албум Engravings... Какво се промени в музиката за теб оттогава и кой е най-важния урок, който научи след издаването му?

Предполагам, че основната разлика идва от това, че сега живея от музиката, която издавам, докато по времето на Engravings все още имах day job... Пътувам много повече, за да представям, на живо или като DJ, музиката, която създавам... Отвориха се и много нови "пътища" пред мен – имам възможност да създавам музика за филми, за театрални и танцови представления, за видеоигри... Обичам да уча нови неща и да работя с нови хора...

Иначе, най-важното, което научих по пътя е да се доверявам на инстинктите си. Нито Engravings, нито другите ми албуми (или музиката за филми, които издадох) се вписват наистина в някой жанр – много хора не могат да поставят музиката ми в рамки, не я разбират и категоризират, което означава, че трябва да работя по-здраво в това отношение, но от друга страна се радвам, че се отличавам и никой не звучи така.

Спомена работата си по филми, за театрални и танцови представления... ко-режисираш и част от Forest Swords видеоклиповете – какво търсиш при синхронизирането на звук и визия?

Всичко прилича на разговор между две страни. Или се опитваш едното да отразява другото по възможно най-перфектния начин, или търсиш дисонанса, конфликта между двете... Въпрос на вътрешно усещане е и понякога коства доста опити, за да се получи добре.

Както при предходните албуми, отново ти ли си отговорен за артуърка на Bolted и как стигна до него?

Да, както се случва с повечето ми визуални работи, и тук всичко е колаж между намерени картинни обекти, архивни фотографии или илюстрации от стари книги, и 3D/компютърно генерирани образи. Отразява и начина, по който създавам музика като размивам границата между дигитално и аналогово до степен, че не е ясно кое какво е... За видеоклиповете към Bolted, и въобще за визуалната част на турнето към албума, голяма помощ оказа и Сам Вийл.

Налагаш ли си автоцензура, ако усетиш, че в един момент дадено парче ти звучи като твои по-стари работи или като трак на друг артист?

Доста ме бива в редактирането, но и не се ограничавам прекалено – винаги ще има определени звуци, бийтове, мелодии и инструменти към които съм привлечен по същия начин както художник би използвал даден цвят или текстура отново и отново... Не мисля, че музикантът трябва да се измисля постоянно наново, все пак, естествено е когато остаряваш да харесваш съвсем различни неща, но нишки от по-ранните ти работи винаги ще се преплитат с новите теми и посоки... Иска ми се, с хората, които харесват това, което правя, заедно да разплитаме тези нишки, сякаш сме на едно и също пътешествие...

3 албума/произведения на изкуството, които са те оформили като артист?

Homogenic на Björk

Mezzanine от Massive Attack

White Pony на Deftones

Като продуцент и саунд дизайнер, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Звукът на струнните (на цигулка и чело, основно) винаги резонира особено при мен... До такава степен, че всичко, което пиша като музика, звучи по-добре когато е изсвирено на тези два инструмента... Бих искал да мога винаги да работя с музиканти, свирещи на струнни инструменти, дори в бъдеще, с удоволствие бих записал цял албум само с вокали и струнни...

Какво е отношението ти по темата Live vs DJ представяне на електронната музика и всичко хибридно, стоящо между тях?

Всичко е въпрос на настройка, както от изпълняващия, така и от публиката. Когато представям лайв сет, например, обикновено използвам или визия, смесвана наживо, или свирене с друг музикант на сцената с мен като структурирам сета, така че да разказва някаква история или емоционално пътешествие. Често фрагментирам траковете, така че да звучат различно, но никога по начин, че да са неразпознаваеми.

Къде се намира вътрешния мир в тези абсурдни времена, в които живеем?

Дишайте... Не забравяйте да дишате...

И за финал, мото или философия за живота, която следваш?

No More Drama... както се пее в любимата ми песен на Mary J. Blige.