My Mir

Oneohtrix Point Never – Age Of

Кой? – Даниъл Лопатин, американски гуру на саунд дизайна и дигиталната арт еклектика.

Какво? – О, Времена... О, Нрави – амбивалентността и контрастите винаги са били основни козове в дигиталната саунд игра на Oneohtrix Point Never. И ако контрастът в артуърка на корицата на новото Age Of творение на Даниъл Лопатин красноречиво намеква за микс-сблъсъка между пред и пост-дигиталните времена с техните всевъзможни музикални жанрове, то заглавието на финалното парче Last Known Image Of а Song като че ли обобщава идеално това към което се стреми Лопатин – да "облече" музиката в образ, да я превърне в арт визуален обект със собствен саундтрак... Като саундтрак на имагинерен филм... Правил го е в аудио-визуални изложби като Ecco, правил го е в озвучаване на филми (за Good Time саундтрака му дадоха дори заслужена награда в Кан 2017)... Прави го и в актуалното MYRIAD лайв шоу... Прави го и в Age Of...

Не че и преди не е рисувал с емблематични синт линии, но Age Of и myriad.industries (и двете с клавесин импресии като от албум на Бенджамин Клемънтайн) и Toys 2 дават нов контекст на дигиталната OPN дизайн игра... Не че и комбината му с Prurient в We'll Take It и Warning не добавя ударни нойз-индъстриъл нива ала Garden Of Delete албума...

Не че и преди не се е заигравал с поп музиката в компанията на ANOHNI (а сега и в триумвират акция с Джеймс Блейк), но нито Black Snow, Babylon и Still Stuff That Doesn't Happen, нито The Station (писано за Usher, не щеш ли) могат да надскочат "дуета" с челистката Kelsey Lu в Last Known Image Of Song и Same – последното не само е идеален образец за модулиране на гласове (тези на ANOHNI и Kelsey Lu), но и само с просто манипулиране и размяна на честоти постига символ-веруюто на пост-всичко-съвременното изкуство – Same Digital Shit Another Контекст.

Кога? – когато приемникът даде накъсо и забърка цялата поп култура в една микс-калейдоскоп-центрофуга.

Защо? – защото Same Digital Shit Another Контекст е мото и на Днешния, и на Утрешния ден...

James Blake – Assume Form

Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на Modern Soul-а.

Какво? – Barefoot Соул – да, някъде между Overgrown и третия албум The Colour In Anything, Джеймс Блейк се превърна в нещо като любим агент за комбо-бийт-поп акции отвъд Атлантика (питайте Kendrick Lamar, Beyoncé, JAY-Z, Frank Ocean, Chance The Rapper, Oneohtrix Point Never...) и ако сега в комбината с André 3000 се пита шеговито Where's The Catch?, то уловката е дали четвъртият албум Assume Form ще приеме Формата на холивудски блокбъстър, натъпкан с примамливи звездни имена, но изпразнен от съдържание...

За щастие, Блейк има други планове за фючър соул формулата на успеха (споделена и с Moses Sumney в Tell Them), защото вече е открил баланса между това, което желае (чуйте Assume Form, Into The Red, Can't Believe The Way We Flow, Don't Miss It, Power On и Lullaby For My Insomniac)...

... и онова, което другите очакват от него (I'll Come Too, Are You In Love?, Mile High и Where's The Catch?), за да достигне перфектната хармония – да, Barefoot In The Park с Rosalía е най-добрата комбо акция, в която Блейк е влизал от години – която приближава Джеймс до максималната форма на онова описано като I Connect Motion To Feelings в Assume Form...

Кога? – в следобедните залези на зимата, когато If It Feels Like А Home... Power On, Power On, Power On ...

Защо? – защото всеки има нужда от лекотата да бъде Barefoot In The Park... дори (или най-вече) през зимата...

James Blake – Playing Robots Into Heaven

Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на дигиталния броукън соул.

Какво? – Playing Robots Into Feelings – "I Connect Motion To Feeling" редеше Блейк в четвъртия си албум Assume Form, но всъщност Джеймс прави именно това вече дузина години, от дебютния си албум до днес... След като изигра биг-бизнес-(само)иронията с предишния албум Friends That Break Your Heart, сега Блейк се завръща към есенцията на дигиталния Motion To Feeling броукън соул, с който изгря на бийт небосклона...

Завръща се и към комбо игрите с лайв китариста му Роб Airhead Макандрюс, което не се беше случвало от албума Overgrown насам, а емблематичните им тракове тук като Tell Me, Loading, Big Hammer, I Want You to Know, Night Sky и Fire the Editor намигат именно към пост-dub-2step естетиката отпреди декада, донесла му и Mercury Prize...

Ултразвездните поп-хоп-гост колаборации, с които натрупа тонове трансатлантическа слава са оставени в миналото като живота му на Острова, а само като ехо се чуват семплите на Snoop Dogg и NERD в I Want You to Know, на The Ragga Twins в Big Hammer или на спиричуъл хора в He's Been Wonderful...

Вечни са само бийт комбините с Дом Mount Kimbie Мейкър и с романтичната половина на Блейк, Джамийла Джамил (и с двамата Джеймс играе неизменно от Assume Form насам) в Asking to Break, I Want You to Know, If You Can Hear Me и емблематичното Loading, така че накрая да припяваш: "Wherever I Go I'm Only as Good as My Mind"... Точно като Robot(s) into Heaven, нали...

Кога? – идеално за меланхолията в края на лятото, когато на рулетката се върти I'm Feelin' So Low, High, Low, High...

Защо? – защото когато се питаш Where Are My Wings, Джеймс Блейк знае отговора.

  James Blake – Trying Times 

Кой? – Джеймс Блейк, британският постер-бой на поп-епичния броукън соул.

Какво? – Times за Ретроспектива – да, 2026-а маркира 15 години от дебютния James Blake албум, но ще отбележи и 10 от издаването на The Colour in Anything – затова, неслучайно, Trying Times идва със специален алтернативен артуърк от илюстратора сър Куентин Блейк (отговорен за визията на повечето издания на Роалд Дал класиките), сякаш за да напомни триумфално както първата им колаборация по The Colour in Anything артуърка, така и да намигне, че Джеймс Блейк и звуково, и ментално се намира някъде там... след Overgrown, след Mercury Prize почитането и първото Грами, и срещата с половинката си Джамийла Джамил... моментът, когато се главо-бийт-блъскаш какво да правиш с Rest Of Your Life...

"No Pressure / Of Your Life, oh" както се пее, нали, и Джеймс заложи на сигурно – продуцентският триумвират, който той заформи, от Assume Form насам, с Джамийла и Дом Mount Kimbie Мейкър, играе и тук в повечето композиции; хитрото семплиране (намигащо хем към бекграунда на Блейк, хем към вечните му влияния) също отново е тук в Death of Love (с You Want It Darker откъса от Ленърд Коен) и в Days Go By (с I Luv U семпъла от дебютния Dizzee Rascal);

Лайв бендът му, начело с китариста Роб Airhead Макандрюс, също е тук, подчертавайки че I Had a Dream She Took My Hand, Death of Love, Rest Of Your Life, Make Something Up и заглавното Trying Times ще играят акценти в актуалното турне; регулярният хитов речитатив (от трансатлантическите славни времена) отново е тук с рапъра Dave в Doesn't Just Happen и Through The High Wire от неслучилия се комбо албум на Блейк с Канйе Ye Уест;

Дори хоровите включвания в Death of Love и струнният Bolt Strings квартет в Just A Little Higher не са изненада след Playing Robots Into Heaven епопеята... и тогава, на Джеймс (а и на нас) не остава друго освен да опитаме Make Something Up, въпреки че "We Never Rehearsed for That" – такъв е Животът... Trying Times, нали...

Кога? – когато трябва да "Adjust Your Sights / 'Cause They're Playing Us"...

Защо? – защото Времената са такива... трудни... Trying Times, дет се вика...