My Mir

Тази година лятото е минало в нелегалност и крие в облачна неизвестност своя апогей, но винаги имате опция да го удължите с второто издание на музикалния екстра фестивал Unknown от 8 до 12 септември.

Какво?

Плажен фестивал, създаден от комбината на парти организации като The Warehouse Project и фестивала Hideout, разиграващ музикална вакханалия на фона на живописното хърватско крайбрежие, морето, изгревите, залезите..., така че дъждовното лято на твоето (не)доволство да завърши триумфално. Фестивал, хем достатъчно голям (с шест сцени, все пак), за да обхване всички бийт вкусове, хем достатъчно бутиков, за да запази красотата и интимността от срещата с морето и Музиката.

 © Moderat

Кой?

И при дебютното издание миналата година, и сега, Unknown агентите залагат на балансиран и калейдоскопичен лайнъп – перфектната симбиоза между еуфорични лайв концерти и адреналинови диджей акции сякаш е създадена за морското крайбрежие, където (вълна след вълна) ще акостират артисти като родната гордост Страхил KiNK Велчев, титаните Moderat, мастер импровизатори като Henrik Schwarz, James Holden, бийт хипнотизатори като Forest Swords, Mount Kimbie и хитпоп герои като London Grammar, Wild Beasts, CHVRCHES, Jungle, Kindness и диско иконите Chic, докато на диджей фронта къси пасове ще разцъкват герои от Шампионската електронна лига като Jamie XX, DJ Koze, Dixon, DJ Harvey, John Talabot, Jackmaster, Prins Thomas, Âme, Disclosure, Joy Orbison, Seth Troxler, Simian Mobile Disco, Tale of Us... и още ужасно много талантливи бийт активисти, които освен на сушата ще въртят плочи и в открито море (на яхт партита с лейбъли като Young Turks, Phantasy, Numbers...), и на малките островчета в близост до Unknown крайбрежието.

 © London Grammar

Кога & Къде?

От 8 до 12 септември 2014 в живописния къмпинг Амарин, на едно око разстояние от китния град Ровини, кацнал на хърватското Адриатика крайбрежие.

Билети тук

Защо?

Във времена на масивни (но не толкова разнообразни) като лайнъп летни фестивали все по-голямо значение придобива мястото, където се провеждат – Unknown наистина е намерил перфектната симбиоза между шик калейдоскопична вълна от артисти и бреговете на поетичната красота на Адриатика плажовете.

Фестивалът Unknown е от 8 до 12 септември в Ровини, Хърватска

#Step into Unknown... блуждае като призрак в главата ми рекламния слоган на фестивала Unknown, досущ като гъстата (воалираща призрачно черните сенки на средиземноморските дървета) и стелеща се ниско мъгла от изпарения, която ни посреща на влизане в Хърватия призори, в момента когато Марин Чилич забива мачпойнта на хърватския триумф на US Open.

Наистина авантюрата, наречена Unknown фестивал си бе скок в неизвестното – непозната дестинация (Хърватия си е колкото близо, толкова и далеч, особено при бг шансовете за директен полет), непознати места (струва си един трип по цялото Адриатика крайбрежие на Хърватия), непознати хора (които срещаш за първи и, може би, последен път)..., но когато стъпваш за пръв път (нашият Horizon не го броим, нали) на британски чартър фестивал (да, предимно британци на талази, въпреки, че срещнахме и американци, и немци, и швейцарци, и местни герои като хървати, словенци...), то трябва да си наясно с няколко основни закони на хърватската фестфизика:

- чартър британците носят в ръчния си багаж и албионските облаци, и лошото време – да, с изключение на първите (да кажем два) слънчеви дни, всичко останало бе дъжд, вихрушка от облаци и... кал – червена кал (в земите около Ровини и в цялата област Истрия, пръстта е червена като кръв и също толкова плодородна), която оставя такива следи, че не след дълго бе достатъчно само да погледнеш обувките (или босите крака) на туристическия Ровини поток, за да разбереш кой е бил на Unknown фестивал. Но какво е фестивал без малко кален демидж... а и както London Grammar изпяха: Whatever The Weather Keep It Together...

- когато си на летен фестивал в Хърватия знай, че: 1) цените на повечето места са като тези в ЕС; 2) малкото е 25 грама; 3) извън фестивалната зона (където английският е господар) властва сърбо-хърватският (може да се разбирате или псувате сносно с хърватите по-добре на български, отколкото на английски) или италианският (повечето обществени надписи са и на италиански) – явно освен влагата, архитектурата, маниерите, тестените изделия, морската храна, джелатото и общата територия в миналото Истрия и срещулежащата Венеция продължават да делят сходни любови; 4) няма да срещнеш, слава богу, мегамонументални хотелски комплекси – всичко е китни вили, двуетажни (най-много триетажни) къщи, къмпинг комплекси, в които природата е максимално усвоена, но без лакомия и с мисъл (да, няма нито един райски и затова дяволски осран пясъчен залив като нашите, нали); 5) повечето музеи и галерии през летния сезон работят от 18:00 до 22:00 часа;

- планирането няма смисъл, оставяй се на Unknown течението – да, вярно, че лошото време прецака доста от яхт и островните партита (затова пък имаше чудно импровизирани такива като на Young Turks с Jamie XX b2b John Talabot), но имаше и доста отпаднали участия в последния момент (като не броим непоявата по unknown причини на първоначално обявените Sohn, Clean Bandit...) и то на специални (поне за нас) артисти като DJ Koze, Forest Swords – явно, обаче, на чартър фестърите не им пукаше особено за Unknown промените в лайнъпа (особено като имат и други фестивали, където да наваксат пропуснатото), защото основното на такива фестове не е следенето под линия на таймтейбъла, а цялостното преживяване... дори то да се нарича кално лимбо парти, оргии с райски газ, дъждобран пого или Just a Little Medina (симпатичната чилаут зона) джамборе...

А как започна всичко ли!?

Be Kind(ness) Rewind The Chic

Изпращането на залеза в открито море под мелодията на Inspector Norse е идеално начало за всеки фестивал, особено когато последните слънчеви лъчи си играят с теб на кея, до скалистия Unknown фестивален бряг, където Kindness мило и скромно снима фотосесия преди да се качи на сцената.

Kindness Live Band © фотография MIR

А на сцената Адам Бейнбридж (или Kindness) е същински диско дзвер, готов за World Restart – да, именно с дебютния сингъл от предстоящия му албум Otherness започна неговата калейдоскоп фиеста – бяло и черно, ebony & ivory, полароид в джоба, танци (на които и Том Йорк би завидял) по колоните пред публиката, две заразително-еуфорични беквокалистки, кавъри на Chic и Blood Orange, луди тракове от дебютния албум (като Anyone Can Fall in Love, Gee Up, House, That's Alright) и от предстоящия Otherness, който (по всичко, което чухме) си е задълже...

Kindness © фотография MIR

Не съвсем задължително, обаче, бе хитовото CHVRCHES трио – да, Recover, The Mother We Share, Gun и Lies звучат и на живо толкова епично, да, имат сценично присъствие и заразителна сценография, но така и не могат да отлепят усещането, че слушаш Crystal Castles за тийнейджъри...

CHVRCHES © фотография MIR

И тук идва ултимативния Everybody Dance карнавал, за мало и голямо, наречен Chic – Daft Punk изтупаха праха на забравата от дискошика на Найл Роджърс и компания и сега те владеят фестивал след фестивал – заслужено, защото звучат като идеално смазана фънк машина за масово поразяване, която има в арсенала си (кръшни газели, ошлайфани музиканти и...) евъргрийни като Everybody Dance, Le Freak, C'est Chic, Good Times, I Want Your Love, а съавторството на Найл в I'm Coming Out и Upside Down (за Даяна Рос), в Like a Virgin и Get Lucky превръщат Chic в хитов фестивален плейлист без край...

Chic © фотография MIR

... И точно така звучи тяхната ролърбаунс диско въртележка за всеки изживял винтидж диско манията преди 2-3 години... Затова на Like a Virgin вече отидохме да полегнем на хамаците, люлеещи се между Just a Little Medina зоната и The Forest сцената – идеалното място да изслушаш част от прясното FabricLive77 на Erol Alkan в компанията на Daniel Avery, докато дискошамана DJ Harvey със своята винтидж машина на времето не накара небето да се запали от светкавици и да завали пороен дъжд.

 Erol Alkan b2b Daniel Avery © фотография MIR

Wasting My Festival Years

Дъжд, който продължи (с прекъсвания) и на следващия ден – за да се почувстваш точно като водните същества в градския аквариум на Ровини или просто идеален саундтрак (на залязващото в кърваво червено слънце с надвиснали черни облаци) от Mount Kimbie – Доминик Мейкър и Кай Кампос започнаха леко неуверено, но след няколко хита от дебютния Crooks & Lovers албум и особено с актуалните Slow, Blood and Form, Break Well, Lie Near и Sullen Ground се развихриха камерно, за да завършат епично с Made To Stray...

Mount Kimbie © фотография MIR

И докато Mount Kimbie ехото се рееше като облаци над морето и брега, на сцената застъпиха Wild Beasts – брит квартетът обиколи (както направиха и CHVRCHES) всички големи фестивали тази година с Wanderlust хита си – неслучайно завършиха сета си именно с него, както неслучайно хем деликатния, хем епичен звук на Nature Boy, Mecca и A Simple Beautiful Truth подготвиха перфектно почвата за London Grammar – ефирни като приказни елфи насред синьото меланхоле море на сцената Хана Рийд и компания могат да те накарат да изживееш Wasting My Young Years.

London Grammar © фотография MIR

Крехкият, кристален глас на Хана може да изпълва морета или да се лее в унисон с процеждащите се капки дъжд в Nightcall, Flickers, Hey Now, Strong, If You Wait, When We Were Young или както те простичко изпяха в Sights: Whatever The Weather Keep It Together... и така до гранде епичния финал с Metal & Dust... Идеално съчетание на музика, кобалтово море, дъждовен прах и светеща във всички цветове на дъгата гора...

London Grammar © фотография MIR

Идеално му се получи и на Страхил Велчев (или просто KiNK) – на единствения бг участник (наред с малкото немски, американски и литовски изключения, разнообразяващи изцяло брит лайнъпа) му тръгна по вода – първо яхт диджей парти в открито море, после обичайно силен лайв сет на сцената с емблематичното име Atlantis. Дали заради името на сцената, дали заради заглавието Cloud Generator нa новото KiNK парче, но още в самото начало на сета му, облаците решиха да свалят ципа докрай и потопиха Atlantis под вода... Буквално...

KiNK © фотография MIR

Не след дълго из фестивалната зона течаха лепкаво-кални реки, докато на The Forest сцената Jamie XX редуваше своя Sleep Sound с вселенските фестивални хитове Can't Do Without You и Bad Kingdom ремикса на DJ Koze, сякаш, за да подгрее настроението за утрешния ден... нещо, за което явно се бяха наговорили с Joy Orbison, който ни изпрати с The Heat ремикса си и надеждата за утрешен ден без дъжд – Right On Time, Back by the Beach, Still gon' bring the Heat...

451° по Moderat

Да..., но дъждът трети ден не спира... забавно е да гледаш хора с дъждобрани и якета (лежали полуголи до преди два дни) около трите басейна на покрития комплекс от барове и ресторант във фестивалната зона, който приютява като остров сред морето от дъжд "островното" парти на Young Turks – лошото време не може да изтрие усмивката от лицата на всички, Jamie XX и John Talabot си разменят на къс пас диско класики и хитове ала Music Sounds Better With You... И е така, наистина... Пространството пред главната сцена се е превърнало в кален басейн (въпреки непрестанното насипване на чакълести бели камъчета), но това не спира хората да си спретнат кално лимбо парти и традиционния бой с боя на прах...

Jungle © фотография MIR

Дори дъждът спира, слънцето се усмихва и изгрява заедно с великолепната Jungle седморка на сцената. Бандата диско хулигани на Джош Лойд-Уотсън и Том Макфърленд наистина може да усмихне всеки и да донесе Heat на всеки фестивал... Right on Time, Back by the Beach акостира големия Jungle кораб на забавата (точно като грандиозния петмачтов платноход, порещ елегантно вълните на отсрещния хоризонт по същото време) и от него се стоварват Mercury Prize номинираните The Heat, Busy Earnin', Drops, Platoon, Julia, Lemonade Lake, Lucky I Got What I Want, за да завършат триумфално с Time...

Jungle © фотография MIR

Да, винаги е време за Jungle time, back by the beach... или пък за essential mix край морето от литовеца Ten Walls – Мариус Адомайтис (а.к.а Mario Basanov) наистина щурмува за една година всевъзможни класации само с две ЕР-та (Gotham и Requiem), а актуалният му сингъл Walking With Elephants е толкова тотален фестивален фаворит за това лято, че публиката почти седна (в знак на респект) на земята и скочи като едно цяло при бас drop-a – определено Ten Walls си заслужи essential mix дебюта през същата седмица, а и визуалната част (с препратки към Мейбридж, Ман Рей...) на лайв шоуто ошлайфа до блясък репетитивната му бийт концепция.

Moderat © фотография MIR

Няма, обаче, по-добра от Moderat концепцията – Герно, Себастиан и Саша са в същата върхова форма от преди 5 години, Rusty Nails все още рулира епично също като химна на протестните ни лета Bad Kingdom, а блицовете синхронизирани до перфектно съвършенство с всеки един бийт и всеки един пиксел на брилянтната Pfadfinderei визия те оставя като след среща с космически кораб (неслучайно"звездите" и "Луната" бяха слезли сред публиката) – затаил дъх, разтресен и чакащ за още...

Moderat © фотография MIR

Да, вярно, че напоследък Moderat сетлиста не е много разнообразен, а импровизациите им са предсказуеми, но комбината Moderat + Pfadfinderei се превръща за публиката в нещо, което са самите те – най-добри и верни приятели от дълги години, а с такива винаги можеш да си кажеш нови важни неща и без думи... И така юбер алес вечерта ни продължава с дийп класика Хенрик Шварц, който връща лентата с един ден назад с ремикса си на Wasting My Young Years, вплетен сред любимите му афробийт-соул-джаз-фънк-хаус приказки, които нашепват магичнo в гората край морето, но ние сме прекалено изтощени... направо емоционално банкрутирали (досущ Шварцовия актуален хит We Are Bankrupt) и завиваме към леглото.

Moderat © фотография MIR

Последният ден си го запазваме за живописните стар град и пристанище на Ровини, за градския музей-галерия, където на три етажа съжителстват документална експозиция за първия в областта (открит в началото на миналия век) санаториум за рехабилитация на деца с увреждания и малформации в компанията на изложба със съвременни хърватски автори, завършваща на третия етаж с обширна панорама от литографии и илюстрации от епичния цикъл Biblia Sacra на Салвадор Дали... Странно, обаче, и трите етажа описваха по някакъв начин фестивала Unknown – оригиналното място на клиниката-санаториум бе недалеч от фестивалната зона, където сега на рехабилитация бяха чартър фестивални герои, докато съвременното хърватско общество боледува от същите като българските комплекси и проблеми, а целият този пъзел от битие картинки се подрежда в unknown хармония като в сюрреалистична илюстрация на Дали...

Сюрреалистична бе и бурята от светкавици и гръмотевици в открито море, която наблюдавахме от фест зоната в последния ден... сюрреалистичен бе и сетът на John Talabot, който си запазихме за финале гранде – голяма част от неговата брилянтна DJ-Kicks компилация озвучи светещата във всички цветове на дъгата гора, с Anagrama мантри all over, завършващи с монументална версия на неговото хитово Without You, която накара небето отново да заплаче...

John Talabot © фотография MIR

Да, без него финалът на феста щеше да бъде различен... въпреки, че е трудно да се дефинира кое маркира мачпойнта на такава фиеста – дали гласът на Роушин Мърфи, долитащ от Just a Little Medina зоната, пеещ ни за изпроводяк под нощния дъжд Bring It Back, Sing It Back to Me сякаш, за да ни върне отново тук догодина или самото ни напускане на Ровини в десет сутринта под звуците на We Are Family, въртяно от неуморния Jackmaster на The Forest сцената във вечно будната Unknown зона...

А може би няма финал... просто Unknown семейството спечели тазгодишния мач... въпреки лошото време успя да прехвърли топката над мрежата на (не)очакваното и... отбеляза мачпойнт. Като Марин Чилич.

Галерия от Unknown 2014

След като върнахме концертната лента назад сега е време за среща с хората, предефинирали границите на DJ vs Live пърформанса в електронната музика през изминалата година. 5 диджей акции и 10 електрофилма на живо, които маркират паметните дансинг моменти, реколта 2015. Хубаво е, че сред тях има родни герои, които са се доказали, доказват се и ще продължат да се доказват през 2016.

+ 5 DJ

5. One Man Party @ Студио Орфей & ДНК

2015 беше силна година за Иван Шопов – заформи нов The Third Man проект, озвучи не едно и две танцови представления, направи мултимедийна изложба, каталогът на лейбъла му ABCD продължи да расте и не на последно място се завърна от успешно, дебютно Североамериканско турне (в Щатите и Канада) с триумвирата Бalkansky, но (може би) една от най-интересните му идеи бе да събере (почти) всички свои артистични персонажи в All Night Long DJ маратон. Интригуващо, еклектично (може би трябва да намери начин да прелива различните 4 стила по-динамично и не толкова очаквано в бъдеще), но светът на Иван Шопов е голям и хубав трак дебне отвсякъде.

4. Jamie xx @ Melt! Festival

Джейми Смит използва The xx паузата, за да засили соло проекта си и албума In Colour, тийзван и събиран в продължение на година-две, така че всичко да ескалира в претрупан диджей график, при който Джейми дава на публиката това, което иска – соло хитове и The xx ремикси преплетени с (не толкова) апокрифни диско, хаус и техно класики, така че спектралната In Colour картинка да еволюира в live панорама догодина, която да се доближава до епичните The xx концерти.

3. DJ Koze @ Electronic Beats Festival Загреб

Да, DJ-Kicks акцията на Щефан Козала не слизаше от плейлиста ни тази година и ако сетът му в Загреб (в приличащия на Аладинова пещера TeatarTD) далеч не бе толкова авантюристичен и хумористичен, то Щефан пак пласира типични Koze моменти и хитове като ХТС (един от клубните тракове на 2015), така че спокойно да може да кажем: I Haven't Been Everywhere But Koze Is On My List.

2. Robot Koch @ Melt! Festival

2015 ни осигури доста хипермоменти и един от тях определено бе сетът на Роберт Кох на негова родна земя – идеална лятна вечер, перфектна селекция и чудна прелюдия към (неиздадения тогава) нов албум Hypermoment, който през 2016 може да хванете в прекрасно аудио-визуално амплоа на живо.

1. Moodymann @ Horizon Festival

Да започнеш с Portishead, да завършиш с Depeche Mode, а между тях да намериш място за Nirvana, Мерилин Менсън и хип-хоп като цялата тази еклектика се слива и прелива органично и Несамоцелно с детройтски класики и актуални хаус и техно хитове до достигане на хипнотично парти цяло – о, да, Кени Диксън Джуниър е Freeki Moodyfucka, който знае как да намери пресечните точки на всички видове музика, а това е мисията нa всеки диджей, нали!?

+ 10 Live

10. The Orb + SiriusModeselektor @ Melt! Festival

Тази година успяхме да чуем поотделно в диджей амплоа и Герно Бронсер, и Себастиан Цари, но като че ли Monkeytown агентите натрупаха най-много активи с хибридната си лайв акция в компанията на Siriusmo като SiriusModeselektor, разхождайки се из своята дискография, всред мутирал хип-хоп и шарени семпли изненади, а за това същата вечер нямаше по-добра прелюдия от епичната ембиънт панорама на The Orb (перфектната аудио-визуална комбина на Алекс Патерсън и Томас Фелман на снимката), които ни изстреляха от класиката Little Fluffy Clouds до актуалния албум Moonbuilding 2703 AD и обратно.

9. Damian Lazarus & The Ancient Moons @ Melt! Festival

Хубаво е, че Деймиън Лазаръс намери вътрешен мир и баланс в Тоскана, което се отрази и на музиката, която прави, заформяйки своя психеделичен The Ancient Moons лайв бенд, който на живо пръска с шепи мистицизъм, шамански ритуали и карнавална хаус екстраваганца, така че да има забавление както за ухото, така и за окото.

8. Egyptian Syrup/1000 names @ Fabrica 126

През изминалите 12 месеца добре познатите бийт герои Nikko Names и Margg Names опитаха не толкова да мигрират, колкото да мултиплицират своя 1000 names проект след четвъртия им албум Migration Pads – соло диджей акции, парти платформата Slow Low, прясно-парещата още соло авантюра на Нико, наречена Puma & The Dolphin, но ако има нещо, което ги прави това, което са, то това е лайв импровизацията на двамата заедно зад пулта, а именно това е мисията на проекта им Egyptian Syrup – вакханалия от звуци (едни изсвирени, други семплирани), собствените им гласове, карнавални облекла + щипка мистицизъм и всичко това в името на простата наслада от музиката.

7. Egyptian Lover @ Horizon Festival

"1984 е годината, в която е издадена музиката, която ме вдъхновява" обяснява Грег Брусар генезиса на актуалния му осми албум 1984 и именно там ни запрати Egyptian Lover – адреналиново прото-електро, винилов ретро-футуризъм, сурови вокали, класическа дръм машина и "египетска денс стъпка", с които олдскул да изтанцуваме Egyptian Lover хитове от дебютния On The Nile до Dance 2 My Beat, She's So Freaky и Freaky Deaky Machine.

6. Lone @ Electronic Beats Festival Загреб

Парти на покрива на MSU Музея за съвременно изкуство (с размерите на мол) в Загреб не е за изпускане, особено в екстатичната аудио-визуална компания на Мат Кътлър, Konx-om-Pax и албума Reality Testing – тестът бе повече от успешен, а изживяването почти сюрреално.

5. Romare @ Electronic Beats Festival Загреб

Описахме дебютния албум Projections на Арчи Феърхърст като бийт колаж както за душата, така и за краката, и именно така звучи на живо неговата микс мозайка – семпли от Нина Симон и St Germain, преливащи в афробийт и хаус плетки до пълен хипнотичен колорит и кеф до финала.

4. Howling @ Melt! Festival

Всичко му се получаваше на Ry X тази година – и соло влизания (очакваме соло албумът му през 2016), и трио акциите с The Acid, но най-много активи натрупа с Howling (комбото с Франк Видеман) и дебютния им Sacred Ground. Хипнотични хаус мантри и минимъл бийт сънища, които танцуват като нощни призраци в димната мъгла на ръба между свещената клубна земя и зоната на здрачната лайв психеделия – точно така звучат и изглеждат Howling концертите и неслучайно Signs бе едно от клубните парчета на 2015, каквото бе Howling преди две лета.

3. Funkstörung @ Melt! Festival

Неслучайно Михаел Факеш и Кристиан Де Лука се завърнаха след 10 години с албум именно за Monkeytown – пищната им концертна визия носи белезите на Pfadfinderei мастерите, бийтовете са доволно счупени на ръба между неконвенционалното и поп естетиката, а с тримата вокалисти Anothr, Taprikk Sweezee и ADI не само, че могат да отговорят на въпроса Who Is Who на обилната немска електронна сцена, но и да се доближат до приятелска конкуренция с Moderat през 2016.

2. Jon Hopkins @ Melt! Festival

Да, минаха две години от издаването на албума Immunity, но лайв шоуто на Джон Хопкинс е все така епично и вдъхновяващо – да, може би, по-предвидимо, но все така адреналиново, особено в индъстриъл Melt! панорамата, превръщаща Джон Хопкинс в техно хай-фай шаман.

1. KiNK @ Horizon Festival & Melt! Festival

Не е изненада, че Страхил Велчев събра много признания и челни места във всевъзможни годишни класации. Не е изненада, особено за тези, които са го слушали/гледали преди 10-15 години (в дупки като Три уши, например) – да, Страхил все още диша и живее пулса на музиката, която създава/пуска на сцената; да, той все още по същия начин наблюдава реакциите на публиката и дори ги провокира интерактивно; да, все още именно всичко изброено дотук в комбинация с чистото му електронно сърце превръщат Страхил в онова, което е... и създават паметни мигове както на Horizon Festival (да не забравяме и импровизираната b2b емоционална сесия с Nick Nikolov), така и на всяка друга сцена по света. Дори да казват, че човек не е пророк в собствената си страна!

Обратно броене до 2017... или 10 диджей акции и 10 електрофилма наживо, които кадрират паметните дансинг моменти в обектива (и субектива) на , реколта 2016.

10 от 10 | DJ

10. Kode9 @ Melt! Festival

2016 беше силна година за Стив Гудман – миналогодишният албум Nothing се разгърна в пълна live-дигитална резолюция (с инсталацията Nøtel – футуристичният пост-human хотел) и годишната резиденция на Стив в BBC Radio 1. Всъщност, диджей акцията му звучеше точно като онези негови еклектични BBC Radio 1 шоута (с всевъзможни бас мутации от техно до грайм) всред тематичния пост-индъстриъл Melt! пейзаж.

9. Zomby @ Melt! Festival

Адреналинова бас синкопатия, енигматично Zomby без маска, дигитални видеоимпресии – сетът на мистъри UK bass героят беше идеална прелюдия (със свежи тракове) към издадения два месеца по-късно албум Ultra и оправда всичко, което бяхме очаквали от бранда Zomby With Love, че и отгоре.

8. Helena Hauff @ Melt! Festival

Неслучайно Хелена Хауф ще е един от новите резиденти на BBC Radio 1 през 2017 – здрачният ù микс от техно, индъстриъл и електро звучи триумфално добре както в албума Discreet Desires, така и в зоните на здрачната пост-индъстриъл Melt! панорама.

7. Ben Klock @ Melt! Festival & Sonic Voyager

Да, Бен Клок е техно институция, която в рамките на няколко часа (до маратонски сетове) може да направи трибют към Принс, реверанс към есид хауса (като интрото на акцията му в София) и да свърже точките на съвременното техно в мащабен парти пъзел. И да, ако има мизансцена по-подходяща за техно екшъна му от Berghain, то това е епичната Big Wheel сценография от здрач до зори.

6. The Black Madonna @ Melt! Festival

При чикагската хаус Мадона правила няма – в рамките на няколко минути може да се озовеш както в Студио 54, така и в Berghain, но единствено сигурното е, че винаги ще има драма на дансинга, защото Girls Just Wanna Have Fun.

5. Jamie xx @ Melt! Festival

Джейми Смит знае как да пълни многохилядни арени с винилов арсенал, гигантска диско топка и главозамайващо светлинно шоу – когато първите акорди на Gosh се разнесоха над изпълнената до дупка главна Melt! сцена чувството бе точно толкова епично, колкото видеото към него, а мелодраматичният финал с геридж класиката Gabriel на Roy Davis Jr само подсказва какви ще са емоциите от масовото концертно The xx поразяване през 2017.

4. John Talabot @ Horizon Festival

Третата ни среща с каталунския хаус магьосник потрети усещането – John Talabot има точната дийп бийт мантра за всяко агрегатно състояние на душата и външното ù атмосферно обкръжение – независимо дали се намираш на средиземноморски плаж, или всред бански преспи.

3. DJ Koze @ Melt! Festival

Ако има нещо, което Щефан Козала да знае идеално, то това е как да ремиксира изгрева, така че и най-невпечатляващия да звучи/изглежда перфектно – н ако слънцето зад облачния Melt! изгря с ремикса му на Operator на Låpsley, преди това Koze подготви идеално момента оперирайки с Bad Kingdom епоси, афробийт лъчове и неговите Pampa Records класики от тази година.

2. Nina Kraviz @ Horizon Festival

Малки диджей шамански жестове, хипнотичен поглед, тяло, реагиращо на бийт амплитудите... – има особена магия в начина, по който Нина комуникира с публиката и с музиката, което обяснява успеха на сетовете ù (бракосъчетаващи винтидж и съвременно техно), популярността на BBC Radio 1 резиденцията ù, триумфа на лейбъла ù трип (особено с изданията на Bjarki) и еуфорията от компилациите ù като Fabric 91.

1. Motor City Drum Ensemble @ Melt! Festival

Неслучайно първото издание на парти платформата (и вече лейбъл) Dekmantel бе поверено на Данило Плесоу – Selectors 001 не само открива редки записи в пресечните точки между хаус, диско, соул, фънк, джаз и техно, не само послужи за отправна точка в Big Wheel пъзела на Motor City Drum Ensemble, но и хвърля светлосенки върху бийт палитрата на един художник, който създава портрет на дансинга, както никой друг наоколо.

10 от 10 | Live

10. Disclosure @ Melt! Festival

Няма какво да се лъжем – братята Гай и Хауърд Лоурънс не са в нашата концертна кръвна група, но ако сте във фестивално-карнавално настроение, искате да чуете наживо всички хитове от двата албума Settle и Caracal (плюс световна премиера на неиздаван трак) на фона на езеро и надвиснала, като гигантска дискотопка, над него луна в очакване на зрелищен поп спектакъл, Disclosure имат какво да ви предложат.

9. Virginia @ Melt! Festival

Решението на техно институцията Ostgut Ton да издаде тази година класически дискохаус албум като Fierce For The Night изглежда странно само до момента, в който го чуете/видите изсвирен с инструменти наживо – симбиозата на сцената между Вирджиния Нашименто, Steffi и Dexter е брилянтна, усещането е като да гледаш филма завръщане в рейв бъдещето, а усмивките и фънки енергията на всички присъстващи доказват за пореден път, че музиката, създадена с/за чист кеф е безценна.

8. Digitalism @ Melt! Festival

Йенс Мьоле и Исмаил Тюфекчи се позагубиха с отлива на електро вълната преди години, но сега се завръщат във форма (като Justice) с албума Mirage и лайв шоу (интересно решение с бялата завеса, скриваща сцената), което играе хем ретро, хем футуристична игра.

7. One Man Party @ Mixtape 5

One Man Party концепцията на Иван Шопов се разшири тази година до лайв версии на почти всички негови проекти – като оставим настрана триумвирата Бalkansky (в нашата годишна концерт панорама) комбо лайв авантюрите в електронната музика са нож с две остриета, но One Man Party акциите на Иван с Mytrip (на снимката), Climaxim, Limewax, Kliment, 80's Clash и старият авер Ogonek не само бяха чудесни, но и с нетърпение очакваме развитие в картинката с модуларния сет и съвместния албум с Авигея през 2017.

6. Modeselektor @ Melt! Festival

Да, тази година определено сме на Monkeytown вълна – пикът беше с концерта на Moderat през ноември, но малко неща могат да се сравнят с German Clap грохота на класиката Berlin на два метра от пулта на Гернот и Себастиан и на 100 километра от Берлин.

5. Fatima Yamaha @ Melt! Festival

Семплата красота на абсолютния хит What's A Girl To Do е правопропорционална на лайв шоуто на Бас Брон – фини синт мелодии, носещи се като лятна омара във въздуха, бийт като пулсиращо залезно слънце и ето, че усмивката ти се разтегля в Borderless II измерения, защото е време за Love Invaders.

4. Stimming @ Melt! Festival

Алпийска вила насред езерния плаж Gremmin Beach!? – изглежда странна комбинация, но си беше идеалната сценография за албума Alpe Lusia на Мартин Стиминг с неговите дийп-еко-хаус вибрации, които карат душата ти да се рее и слива с природата наоколо в един истински Tanz Für Drei.

3. Tiga @ Melt! Festival

Канадският мастер на дансинг сатирата си има своите 3 Rules за денс музиката и ако последния му албум твърди, че No Fantasy Required, то хуморът и фантазията са жизненоважни в зрелищното му лайв шоу, приличащо повече на арт инсталация (благодарение на Pfadfinderei), която отразява като огледало съвременното ни общество – умно-закачливо, сатирично, самоиронично, робоеротично, ретро-футуристично или просто Having So Much Fun.

2. KiNK & Rachel Row @ Horizon Festival & Sonic Voyager

"С теб, с теб..." може да звучи рефрена на тоталния хит Follow The Step на Страхил и Рахел, и напоследък двамата го доказват все по-често на сцената с брилянтния си тандем – сякаш две сродни души разменят вибрации, усещания, сякаш двама любовника флиртуват по петолинието... Изобщо, когато гласът на Рахел реагира на бийт импулсите на Страхил се ражда магия, в която Едно е повече от Две.

1. Andy Stott @ Melt! Festival

Ако 2016 бе година, в която всички системи (политически, икономически, социални и културни) се разпаднаха на фрагменти, то именно по този начин Анди Стот изпълнява наживо музиката от последните два албума Faith In Strangers и Too Many Voices (абсолютно актуални дори само като заглавия, между другото) – апокалиптична деконструкция на съставни бийт елементи, мутирали версии на звуци, изкарани извън контекста на разпознаваеми парчета, подредени в призрачен пост-human пъзел (всред утопичните машинни силуети на Big Wheel пейзажа), в който не само не предполагаш, но и не знаеш какво следва – точно като живота през 2016.

The xx – I See You

Кой? – Джейми, Роми и Оливър или трио вундеркинд на британския индипоп, вече с хит трилогия в актива си.

Какво? – Did I See you See me (Never not Ever) in a New Light? – да, много неща се промениха за "хиксовете" от епичното Intro насам, в каква ли светлина не ги видяхме – Джейми развихри соло кариера за чудо и приказ, пълнейки арени за The xx капацитета (неслучайно самият той сподели, че соловият In Colour дава жокер за звученето на I See You), Роми се сгоди по женски..., но ако имаше нещо, което да не се промени, това бе приятелството между тримата и запазената марка дуетни (ала без да се превръщат в поп кич) меланхоле вокални разговори между Роми и Оливър, също като при любовници или стари дружки, които си довършват изреченията.

Всъщност, I See You е изграден точно като среща между двама души, които преминават през тестовете на емоциите, на времето и на света наоколо, за да се превърнат в сродни души в едно тяло, които споделят... всичко – Dangerous идва фанфарно (бройте го за концертен пик вече) и ударно (като Gosh), за да озвучи емоциите от първата, незабравима среща, после идват любовните обещания (Say Something Loving), парещите, лепкави желания (Lips, семплиращо минималистичната красота на Just (After Song of Songs) на David Lang от Младост на Сорентино);

после идват споровете, проблемите (A Violent Noise, Performance и Replica), изпитанията (Brave for You и тур пилотното On Hold, със семпъла от Hall & Oates), за да се стигне до есенцията на споделения екзистенц с I Dare You – I Can Hear It Now, Like I Heard It Then... и Test Me – You Look But You Never See...

Кога? – от изгрева до залеза на всеки следващ ден, когато изгрява надеждата, че ще срещнеш Човекът/Душата, с когото ще споделяте... всичко.

Защо? – защото поп музиката може да звучи и така, а не от типа: I See You Baby Shakin' That Ass.

Jamie xx – In Waves

Кой? – Джейми Смит или вундер-бийт мастера на The xx.

Какво? – "The Great Let Go" – да, така ще възкликне хореографката Уна Дохърти (с която Джейми забърка най-авангардния си сингъл досега idontknow) и ще изреди емоционално всичко най-важно и идеално обобщаващо втория Jamie xx албум In Waves в слагащото финалната поанта Falling Together...

И ако idontknow не намира място в делукс изданието на албума (затова пък там "играят" вселенските хитове It's So Good, Let's Do It Again, Kill Dem и фоновите интерлюдии F U с Ерика Баду и Do Something), то In Waves прилича на гигантска фонотека във формата на диско топка, от която Джейми да вади всичко нужно за бийт-игрите му на дансинга – има хитро семплиране (в почти всички тракове, но особено висш е пилотажа в Breather, Still Summer, The Feeling I Get from You и емблематичните All You Children и Every Single Weekend, които разкриват, че Тhe Avalanches са били перфектни учители за Джейми); има In-Комбина хитове като Baddy on the Floor (с Honey Dijon), Life (с Robyn) и Waited All Night, което показва защо Джейми продуцира соло албумите и на Роми, и на Оливър, ама The xx триумвирата винаги ще бъде друг "филм"...

В крайна сметка картинката от спектралния бийт анализ в дебютния In Colour сега е още по-мултишарена (въпреки монохромната оптическа илюзия на корицата) и делукс-емоционална (ювелирното Dafodil с триумвирата от Kelsey Lu, John Glacier и Panda Bear идеално се грижи за Джейми хх бъдещето), а когато преди точно 15 години си нахлул с гръм, трясък и брилянтен The xx дебют, то сега спокойно може просто да кажеш: "All You Children, Get Around / We Will Dance Together"...

Кога? – когато настроението ти е на приливи и отливи и имаш нужда от The Great Let Go за отскок...

Защо? – защото Животът се движи... In Waves...