My Mir

Daniel Avery                                         vs                                        Vaal

Кой? – Даниъл Ейвъри, британски кросоувър техно специалист и Елиът Полина Съмнър, рейв бунтовникът в семейство Стинг.

Какво? – Make 90's Great Again – да, и двата албума тук – Ultra Truth на Даниъл Ейвъри и Love Reversed на Vaal – говорят с много любов за 90-те години на миналия век... Говорят за времето когато пост-истина и половинчати чувства не съществуваха, когато комбинацията от кръшен брекбийт, хипнотични синтезатори и гръндж китари даваха единствената Истина от която имаше нужда, за да разбираш (или бягаш от) света наоколо... Не, не говорим за носталгичен ескейпизъм тук, а за свят, в който всичко изглеждаше по-просто и разбираемо, защото говореше на Твоя език... Езикът на тийновете, които сте били с Елиът и Даниъл през 90-те... Език, който те вплетоха преди 10 години, когато започнаха да издават своята електронна музика, която звучеше като Ultra Truth, защото говореше на твоя език...

Да, неслучайно петият албум Ultra Truth на Даниъл Ейвъри е изпълнен с шепнати рейв спомени от близки за него хора – говорим за Кели Лий Оуенс и Ghost Culture (които играят с Ейвъри от дебютния му албум Drone Logic насам) в химновите Chaos Energy и Ultra Truth...

говорим за Sherelle в ударното Higher и Near Perfect, за HAAi в Wall of Sleep, за Мари Дейвидсън в Chaos Energy, за Джонин (от инди дуото HTRK) в Only, за Джеймс Масая в Heavy Rain...

Да, говорим за рейв общност, която да усещаш като Семейство, в което не гените, а кръвните синт връзки са Общи – неслучайно Lone Swordsman, ювелирният трибют към починалия Андрю Уедърол, играе централна роля именно в Ultra Truth (а не в предишните албуми Love + Light и Together In Static, които Ейвъри издаде като торнадо за 2 години след Song For Alpha) – тук повече от всякога говорим за Музиката като споделено удоволствие, като Devotion и New Faith, като една, единствена Ultra Truth, в която да вярваш...

А Истината е, че Елиът Съмнър винаги е искала да избяга от тегнещата сянка и лепкав етикет "дъщерята на Стинг" и рейв музиката е единствената Love Reversed вселена, която ù предлага това спасение – катарзисният Vaal-дебютен албум Nosferatu свърши работа и сега е време за оптимално потапяне от Song Zero до пълното Удоволствие – Siren, Vexing, Ambien, Numbing Agent, Ascension Symptom, Feliway, G.A.B.A, Tragedy (с дръменбейс вокалиста Лиъм Бейли), 4th Gen Smartphone и Love Reversed (с обърнатите си наобратно вокали) звучат не само така сякаш Vaal и Даниъл Ейвъри са посещавали едни и същи клубове, но и говорят на един и същ синт-Love-Reversed език... Твоят език...

Кога? – винаги е време за тазобедрен брекбийт на синт-залезен фон, нали...

Защо? – защото в Любовта (дори да е Love Reversed) всичко е въпрос на Ultra Truth...

Apparat – A Hum Of Maybe

Кой? – Саша Ринг, Moderat-ен бард и емблематичен берлински IDM лорд.

Какво? – A Hum Of Yes – "If We Start Again/ Don't Call It Again/ Just Start" изповядва Саша Ринг в ембиънт закриващото Recalibration, слагащо поан финала на актуалната A Hum Of Maybe епопея и наистина тук сякаш reset-а започва оттам, където финишира триумфалното LP5 турне...

Шлифованият Apparat лайв бенд, заформен от Саша с Филип Йохан Тим, Кристоф Хаман, Йорг Вянер и Кристиан Колхаас е достигнал електро-акустично съвършенство още в откриващите Glimmerine, A Slow Collision и Gravity Test, които намигат, че Саша и компания знаят и две, и двеста по въпроса за лайв еуфорията и драма амплитудите в името на електросоул съспенс за масово поразяване...

Да, шестият албум A Hum Of Maybe звучи като ритуална прегръдка между всички Apparat духове (и светове) в едно ювелирно цяло – да, Enough For Me (с Hallo-Hallo-поздрав от невръстната дъщеря на Саша) и Lunes могат сладко да ви подхлъзнат към близо 20-годишна Walls носталгия;

Да, An Echo Skips A Name ще намигне към последните Moderat акции (вокодерният alternate take, обаче, е друга бира), докато Hum Of Maybe, Williamsburg, Recalibration и Pieces, Falling (Apparat комбото с Ян-Филип Bi Disc Лоренц) определено ще съживят панорамната The Devil's Walk отпреди 15 години (неслучайно, може би, защото Carsten Aermes отново е "виновен" за ювелирния артуърк на албума)...

Както неслучайно, Tilth, или Apparat симбиозата с KÁRYYN, ще опреснява (но само ментално, звуково е на друго ниво) друга Apparat-комбо класика, а именно Goodbye със Soap&Skin... Така или иначе, "There's No Men/ But The Ground Remembers Us/ We've Never Left/ Just Changed Rooms"... или иначе казано: In Apparat|us Veritas...

Кога? – когато Животът е на кръстопът, просто бъди A Hum Of Yes...

Защо? – защото In Apparat|us Veritas...

© Carsten Aermes