My Mir

Rival Consoles – Persona

Кой? – Райън Лий Уест, британски брат по орбита и звук на Джон Хопкинс.

Какво? – Персонификация на Техното – да, след като изтръгна Howl в името на синт спасение на Душата, в новия албум на Райън Лий Уест, отново на фокус е спектъра на човешките емоции... или по-скоро граничната зона между различните такива. Да, заглавието е вдъхновено от едноименния филм (и началната му сцена) на Ингмар Бергман, но бийткинематографията на Райън Лий тук се стреми повече към органичното (за разлика от синт одисеята в Howl), повече към акустичните инструменти (и вибрации) като естествено продължение на човешкото тяло и... Душа.

Да, откриващите Unfolding и Persona сякаш катализират надигналите се в Howl (и в последвалото Night Melody ЕР) емоции, за да се открие съвсем нов фин, почти Hidden ембиънт спектър в Be Kind, Untravel, Rest, Dreamer's Wake, Memory Arc и Phantom Grip, което с кристалните си перкусии отваря пътя към ослепителния свят на Sun's Abandon (украсено с вокални семпли) и I Think So.

Кога? – не че обичаме да се повтаряме, но Rival Consoles наистина озвучава момента, в който човешките призраци на деня се губят в черните дупки на нощта.

Защо? – защото за всяка Персона най-важното е не просто да Иска, а да Бъде... Be Kind... или поне I Think So...

Rival Consoles    vs    Reid Willis

Кой? – Райън Лий Уест, британският ас на електроакустичното съвършенство и американския му брат по орбита и звук Рийд Уилис.

Какво? – бийткинематография на Паметта – да, Райън Лий Уест и Рийд Уилис споделят не само еднаквите инициали на имената си, но и най-вече електроакустично модус операнди, в което хибридно размиват границите между композитори, саунд дизайнери и електронни продуценти... Да, пианото и експресивните синт линии са екзистенциално важни за бийт живописта и на двамата (както знаете от микс срещите ни с Рийд, той изначално е класически пианист), като именно те са ядрото, което се движи в бийт лабиринта на Паметта човешка в новите им албуми Landscape from Memory (на Rival Consoles) и Reliquary (на Reid Willis)...

Да, точно 10 години отлетяха от синт пробивния Howl албум на Rival Consoles, а когато се изгубиш в лабиринта на Хаоса наоколо (по думите на самият Райън Лий) на помощ идва Музиката като селективна Памет и нотите като интроспективни следи, които водят In a Trance към душевен Мир – да, в Landscape from Memory Райън Лий Уест се телепортира във времето между албумите Howl и Persona;

време на електроакустично съвършенство, в което неслучайно звучи и първия инструмент, китарата, на Уест, и челото на Анне Мюлер в симбийтоза с кинематографията на синт линиите в Gaivotas, Soft Gradient Beckons, Drum Song, Coda, Known Shape, Nocturne и Jupiter; да, Catherine може и да е трибют към Catherine Ko Chen, отговорна за артуърка на Landscape from Memory, както If Not Now може да е реплика към предишния Rival Consoles проект Now Is... и да, всички те, In Reverse, водят като нотни следи към Landscape портрет на Душата човешка, запазила като на Tape Loop Паметта на Насладата моментна...

Да, Рийд Уилис също идеално знае как да компресира времето и пространството в емоционални и експресивни кутии за спомени, които да водят Човека из лабиринтите на Паметта – третият албум Reliquary като ритуална урна събира праха от емоциите, утаени след албумите Mother Of и Sediment, а нюансираните с пиано, струнни, вокални, дръм и китарни глич орнаменти Mutual Fawn, Diamond Spitter, The Gnawing, Aura Amora, Underpunished, Godwake, Sincerio, Vestigio и I am a Forest Fire наистина са броукън-тех-носители на Паметта човешка за това как да бъдем Хора на ръба между органично и технологично, на ръба между Хаоса и Хармонията вселенски...

Кога? – когато човешките призраци на деня се губят в черните дупки на Паметта...

Защо? – защото Паметта е селективна, а такова трябва да бъде и твоето... Лято...

Rival Consoles vs Reid Willis ревю с подкрепата на