My Mir

Sampha – Process

Кой? – Сампа Сисе, пианото-глас на британския неосоул.

Какво? – (No One Knows Him) Like The Piano – винаги сме свързвали кадифе-гласа на Sampha със SBTRKT, а явно и не само ние, защото процесът по излизането от сянката на брилянтен гост-вокалист (за SBTRKT, FKA twigs, Solange, Джеси Уеър, Frank Ocean...) за Сампа беше дълъг и с две ЕР-та напоителен.

Добре познатите Plastic 100°C, Timmy's Prayer и Blood On Me продължиха ЕР тенденцията от Sundanza и Dual със зарибяващо смесване на деликатно пиано с перкусивен поп за интимни разговори под свещите на нощта, но новите соул оферти като Kora Sings, Reverse Faults, Under, Incomplete Kisses и особено ефирния претендент за хит на годината No One Knows Me (Like the Piano) превръщат Sampha в пълноценен солов артист с глас, който има какво да каже и да бъде чут... и въобще, каквото и да кажем за него, пианото го знае най-добре: You would show me I have something, some people call a soul...

Кога? – подходящо за събуждане с Нийл Армстронг в Plastic 100°C, за разходки с Kora Sings, за любовни срещи с Incomplete Kisses и за откриване на себе си с Under и No One Knows Me (Like the Piano)...

Защо? – защото и Елтън Джон би завидял, че не е написал нещо като No One Knows Me (Like the Piano) in My Mother's Home...

Actress – Karma & Desire

Кой? – Дарън Кънингъм, британски техно мастер с усет за екзистенц дилеми...

Какво? – Кармата на Желанията – има един древен грузински тост, чийто финал гласи: "да пием за това нашите желания да съвпадат с нашите възможности" – е, в последните 3 години (с четирите албума AZD, LAGEOS, микстейпа 88 и Karma & Desire) желанието на Дарън Кънингъм е да провери дали има възможности да избяга от съдбата на техно продуцент без да изневерява на кармичния си мракобсебен звук...

И желанията съвпадат с възможностите в Karma & Desire като най-добрият инструмент за постигането им се оказва... човешкият глас – да, най-вокално обсебения албум на Actress използва и spoken word естетика (от Zsela в Angels Pharmacy, Remembrance и Reverend), и мантроподобни напеви (от Aura T-09 в Loveless и Turin, и в Loose от Christel Well), и издишвания на изгубени в хаоса на съвремието ни души (от неповторимия Sampha в Many Seas, Many Rivers, VVY и Walking Flames), за да се превърне Гласът тук в скелет, облечен в кармичния Actress саунд дизайн (и в слоеве модуларни-флейта-звуци от Kara-Lis Coverdale)...

Да, като ехо се усещат вибрации от предишни албуми – от Ghettoville в Leaves Against The Sky и Angels Pharmacy; от LAGEOS (комбото със симфоничния LСО оркестър) в Save и Public Life (с пианото на Vanessa Benelli Mosell); от AZD в XRAY, Gliding Squares, Diamond X... – но това е ехо от паметта на един екзистенц герой, който е подчинил кармата си на желание за нов живот...

Кога? – в дните и нощите, когато "Destiny is Stuck in Heaven"...

Защо? – защото Желанията и Съдбата ти са кармично свързани...

Sampha – Lahai

Кой? – Сампа Лахай Сисе, пианото-глас на британския броукън-бийт-соул.

Какво? – Sampha 2.0 – "Time Flies/Life Issues"... да, шепнатото интро в Stereo Colour Cloud (Shaman's Dream), откриващо втория Sampha албум, намеква че Lahai (презимето на Сампа, наследено от дядо му) ще разгръща като дневник страниците на Живота на Сампа, след дебютния Process албум до днес...

И, да, зад Spirit 2.0, Dancing Circles, Suspended, Satellite Business, Jonathan L. Seagull, Can't Go Back и Only стоят пиано-перкусивни истории за раждането на дъщерята на Сампа насред пандемия, за екзистенц и любовни романс кризи, за да се стигне до "Let's fly towards the Source again" в Inclination Compass (Tenderness) – да, колкото и Сампа да се разкъсва между колаборациите и собствената игра (само след Process записа комбо игри и с Florence + The Machine, и с Loyle Carner, и с Кендрик Ламар, и с Fred Again, и с Actress, и с Lil Silva, и със Speakers Corner Quartet, и със SBTRKT...) толкова и личния компас го връща към медитативното пиано (все пак, No One Knows Him Like The Piano, нали) – пиано-бисери като Dancing Circles, Suspended и Inclination Compass го доказват...

Колкото и да увеличава семейството от колаборатори и ко-продуценти – тук са и El Guincho (копродуцирал почти целия албум), и Юсеф Дейес с Yaeji в Spirit 2.0, и грууви китарата на Mansur Brown в хоровата терапия Jonathan L. Seagull, и шепнатите на френски времеви заклинания на Ibeyi в Time Piece и Can't Go Back – толкова и запазва изконния Семеен кръг от саунд инженера Рики Деймиън и продуцента Kwes, с които играе отпреди Process насам... Да, неслучайно Сампа на два пъти споменава литературния/филмов образ на Джонатан Ливингстън-Чайката – с Process доказа, че може да лети волно, а сега просто е "ain't as scared as before" от това, че Sky is the Limit...

Кога? – когато "You miss the Groove" в Живота и имаш нужда от "Automatic self-protection"...

Защо? – защото "Waves will Catch You, Light will Catch You, Love will Catch You, Spirit gon' catch You, Faith will Catch You, Friends will Catch you, Time will Catch You"...