My Mir

Sampha – Lahai

Кой? – Сампа Лахай Сисе, пианото-глас на британския броукън-бийт-соул.

Какво? – Sampha 2.0 – "Time Flies/Life Issues"... да, шепнатото интро в Stereo Colour Cloud (Shaman's Dream), откриващо втория Sampha албум, намеква че Lahai (презимето на Сампа, наследено от дядо му) ще разгръща като дневник страниците на Живота на Сампа, след дебютния Process албум до днес...

И, да, зад Spirit 2.0, Dancing Circles, Suspended, Satellite Business, Jonathan L. Seagull, Can't Go Back и Only стоят пиано-перкусивни истории за раждането на дъщерята на Сампа насред пандемия, за екзистенц и любовни романс кризи, за да се стигне до "Let's fly towards the Source again" в Inclination Compass (Tenderness) – да, колкото и Сампа да се разкъсва между колаборациите и собствената игра (само след Process записа комбо игри и с Florence + The Machine, и с Loyle Carner, и с Кендрик Ламар, и с Fred Again, и с Actress, и с Lil Silva, и със Speakers Corner Quartet, и със SBTRKT...) толкова и личния компас го връща към медитативното пиано (все пак, No One Knows Him Like The Piano, нали) – пиано-бисери като Dancing Circles, Suspended и Inclination Compass го доказват...

Колкото и да увеличава семейството от колаборатори и ко-продуценти – тук са и El Guincho (копродуцирал почти целия албум), и Юсеф Дейес с Yaeji в Spirit 2.0, и грууви китарата на Mansur Brown в хоровата терапия Jonathan L. Seagull, и шепнатите на френски времеви заклинания на Ibeyi в Time Piece и Can't Go Back – толкова и запазва изконния Семеен кръг от саунд инженера Рики Деймиън и продуцента Kwes, с които играе отпреди Process насам... Да, неслучайно Сампа на два пъти споменава литературния/филмов образ на Джонатан Ливингстън-Чайката – с Process доказа, че може да лети волно, а сега просто е "ain't as scared as before" от това, че Sky is the Limit...

Кога? – когато "You miss the Groove" в Живота и имаш нужда от "Automatic self-protection"...

Защо? – защото "Waves will Catch You, Light will Catch You, Love will Catch You, Spirit gon' catch You, Faith will Catch You, Friends will Catch you, Time will Catch You"...

Jamie xx – In Waves

Кой? – Джейми Смит или вундер-бийт мастера на The xx.

Какво? – "The Great Let Go" – да, така ще възкликне хореографката Уна Дохърти (с която Джейми забърка най-авангардния си сингъл досега idontknow) и ще изреди емоционално всичко най-важно и идеално обобщаващо втория Jamie xx албум In Waves в слагащото финалната поанта Falling Together...

И ако idontknow не намира място в делукс изданието на албума (затова пък там "играят" вселенските хитове It's So Good, Let's Do It Again, Kill Dem и фоновите интерлюдии F U с Ерика Баду и Do Something), то In Waves прилича на гигантска фонотека във формата на диско топка, от която Джейми да вади всичко нужно за бийт-игрите му на дансинга – има хитро семплиране (в почти всички тракове, но особено висш е пилотажа в Breather, Still Summer, The Feeling I Get from You и емблематичните All You Children и Every Single Weekend, които разкриват, че Тhe Avalanches са били перфектни учители за Джейми); има In-Комбина хитове като Baddy on the Floor (с Honey Dijon), Life (с Robyn) и Waited All Night, което показва защо Джейми продуцира соло албумите и на Роми, и на Оливър, ама The xx триумвирата винаги ще бъде друг "филм"...

В крайна сметка картинката от спектралния бийт анализ в дебютния In Colour сега е още по-мултишарена (въпреки монохромната оптическа илюзия на корицата) и делукс-емоционална (ювелирното Dafodil с триумвирата от Kelsey Lu, John Glacier и Panda Bear идеално се грижи за Джейми хх бъдещето), а когато преди точно 15 години си нахлул с гръм, трясък и брилянтен The xx дебют, то сега спокойно може просто да кажеш: "All You Children, Get Around / We Will Dance Together"...

Кога? – когато настроението ти е на приливи и отливи и имаш нужда от The Great Let Go за отскок...

Защо? – защото Животът се движи... In Waves...

FKA Twigs – Eusexua

Кой? – Талия Барнет, британска фючърпоп героиня, която превърна едно Video Girl в Eusexua култ дива.

Какво? – Are Eusexua – да, 10 години отлетяха от триумфалния LP1 дебют на Талия, оттогава златното Video Girl преживя куп бийт-метаморфози (а и Arca пое в коренно различни посоки), куп амур-крушения (да не изреждаме списъка с "лошите момчета") и синдрома на звездните хаос-комбини (да, за микстейпа Caprisongs говорим), така че беше крайно време да преоткрие концептуалния фокус (като във втория албум Magdalene) и еуфорията (да се чете Eusexua) в Музиката...

Почти като преображението на героинята ѝ в римейка на класиката Гарванът, с тази разлика, че срещата на Талия с неортодоксалния бийтмейкър Люис Koreless Робъртс променя Всичко – това, което започна с общи тракове в Magdalene (продуциран основно от Нико Джаар, чийто саунд подпис може и да разпознаете в тукашното Keep It, Hold It), премина през аудиовидео комбината White Picket Fence и Caprisongs акциите, за да достигне в ювелирното Drums of Death (и въобще в целия Eusexua албум, ко-продуциран от Koreless) до истински апогей...

Всъщност, достатъчно е да чуеш емблематичното Girl Feels Good и вибрацио-подобните Perfect Stranger, Room of Fools, Striptease, 24hr Dog и Wanderlust – неслучайно, всички те с гост-участието на продуцента Мариус де Врис (освен всичко друго отговорен за Ray of Light класиката на Мадона), а във Wanderlust и Perfect Stranger дори играе Стюърт Прайс, музикалният директор и за последното турне и за Confessions on a Dance Floor на госпожица Чиконе – така че да стане ясно, че FKA Twigs играе брилянтно ролята (заредили са се пред Талия и три филмови образа оттук нататък) на Мадона за Gen Z поколението...

Кога? – когато искаш да преоткриеш твоето Eusexua-Аз...

Защо? – защото "When a Girl Feels Good It Makes the World Goes Round"...