"Фалшът е Системата, в която живеем" ще каже Брик Полит, главният герой от пиесата-класика Котка върху горещ ламаринен покрив на Тенеси Уилямс, и ако за близо 70 години (навършват се през 2025-а) след създаването ѝ сме преживели безброй нейни театрални и филмови версии (някои от които емоционално и житейски остарели), то във всяка нова адаптация (като тази на режисьора Стайко Мурджев) ще има нещо, което ще пребъде – а именно "лъжата и лъжците"...
Да, репликата "лъжата и лъжците" не е просто реплика-акцент, а диагноза на едно общество, в което Те ("лъжата и лъжците") винаги са в нас и около нас... Както и по-опасната болест – Самозаблудата, от която страдат героите в Котка върху горещ ламаринен покрив...
Самозаблудата като изкривена реалност така чудесно внушена тук от сценографа Никола Налбантов с полуогледалните, полуотражателни плоскости, пресъздаващи стаята на Брик/Гринго-Богдан Григоров и Маги Котката/Елеонора Иванова, където се разиграва драмата на цялото семейство Полит... Самозаблудата като възможен паралелен живот намигнат от режисьора Стайко Мурджев с удачното вграждане сред декорите на видеооткъси (заснети от Димитър Сарджев с участието на Ненчо Костов), разиграващи "възможната" триумвират-идилия между Брик, Маги Котката и Скипър/Ненчо Костов...
Самозаблудата като болест по-опасна и от рак – такава от която страдат и арогантния магнат Татенцето/Ириней Константинов, и досадната Мама Полит/Петя Силянова, и техния по-малък амбициозно-глуповат син Гупър/Владимир Солаков и неговата перманентно-бременна жена Мей/Невена Калудова... Самозаблудата като многоетажна торта за рожден ден, която рухва, етаж след етаж, досущ измамно сладки домино плочки, под жегата на признанията и лъжите...
Самозаблудата като кликване на бутон в алкохолното съзнание на Брик/Гринго-Богдан Григоров, което да му осигури Оцеляване сред хаоса от лъжи, вини и илюзии... Самозаблудата като щастливо Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката на Маги Котката/Елеонора Иванова, която неслучайно ще заяви през зъби "Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат"...
Всъщност, неслучайно, Стайко Мурджев отново работи в комбина тук с голяма част от екипа, създал и предишната му адаптация на Перфектни непознати (като сценографът Никола Налбантов, като композиторът Петър Дундаков, като актьорите Елеонора Иванова и Михаил Милчев, тук в смъртно-тихия образ на доктор Боуг), както неслучайно и тук (като в Перфектни непознати) се разиграва съдбоносен и илюзорен избор между Щастие или Оцеляване... Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката... Оцеляване в една изкривена, огледална реалност, в която никой никога няма да бъде щастлив наистина...
И ако все пак Котката падне от горещия ламаринен покрив, също както Животът на ръба на Абсурда напоследък, то нейните девет живота Илюзия ли ще бъдат или Лъжа... За Лъжата и лъжците питаме...
Котка върху горещ ламаринен покрив живее на 19 декември, 15 и 23 януари, 4 и 20 февруари, 9 и 20 март, 6 и 22 април, 12 май, 2 и 20 юни | 19:00, театър Сълза и Смях
"Това, което е Добро за Мен, е Добре и за Теб. Това, което е Добро за Теб, е Добре и за Мен" ще каже безименния герой на моноспектакъла Детска история, базиран на едноименната новела от Нобеловия лауреат Петер Хандке, но това далеч няма да е първия път, в течение на спектакъла, в който ще се изправяш пред двусмислен кръстопът... Напротив, именно такива кръстопът-трикове са в основата на подхода на режисьора (и актриса) Елена Димитрова и на актьора Явор Костов - Йондин в анонимната изповед тук, така че сам да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в Детска-та история и в Света, който обитаваме въобще...
А Детска-та история е обитавана от един баща, който е принуден, в продължение на 10 години, сам да отглежда своята дъщеря – Хандке издава новелата Детска история през 1981-а (като част от тетралогията Бавно завръщане), 10 години след самоубийството на майка му (когато най-накрая е срещнал истинския си баща), в търсене на идентичността си, местейки се от страна в страна (също като анонимния герой в новелата) и малко преди с Вим Вендерс да напишат сценария за Криле на желанието – така или иначе, намеците за автофикция и биографичните паралели тук са излишни, защото, както споменахме, идеята е да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в един Свят, където всичко е двусмислено и нищо не е такова, каквото изглежда...
Затова историята тук повече прилича на медитативен, искрен разговор със... самия себе си... Прилича на интимна изповед, в която анонимният герой сам поставя размислите и страстите си под лупа – буквално и преносно, концептуалната сценография (огромно, кръгло увеличително стъкло и параван...) на Ралица Тонева ювелирно внушава двусмислието, двойствеността и илюзиите на героя, а в комбинация с прецизното осветление и минималистичната музика на Любомир Брашненков (половината от Saturated Pixels) всичко добива хипнотичен коефициент на реалност...
Затова няма значение дали лично си изпитал всички капани на самотното родителство, дали лично си достигал момента, в който "не принадлежиш нито на работата, нито на детето си"... дали лично си изживял found footage кадрите, чудесно сглобени от Клара Стоянова, във финалната част на спектакъла...
Защото всички знаем, че Светът днес има повече от една Реалност, повече от една Истина... Свят на Паравани, Свят на Огледала... Свят, в който се оглеждаме в децата ни, но и те се оглеждат в нас... Свят, в който доброто за Теб може и да не е добро за Мен и обратно... Свят, в който всичко зависи от твоя личен "Коефициент на Реалност".
Детска история е в Топлоцентрала на 7 декември, 4 февруари, 6 март, 6 април, 8 май | 19:00, Зала 2
"Никой не се нуждае от съвет, а единствено от потвърждение." – тези думи принадлежат на класиката Зимата на нашето недоволство от Джон Стайнбек, но могат да се отнесат перфектно към всичко случващо се в тотално хитовата комедия на нравите Перфектни непознати от Паоло Дженовезе, която в потвърждение на своя глобален успех, само за 7 години, се сдоби с над 20 интернационални римейка (само филмовите броим), а вече и с театрална адаптация на родна сцена, аранжирана от режисьора Стайко Мурджев.
Да, историята на Перфектни-те непознати е добре позната – лунно затъмнение (отиграно тук сценографно от Никола Налбантов), празнична вечеря (озвучена тук от Петър Дундаков) между няколко приятелски двойки, в чието меню деликатесът е игра на доверие и споделена искреност, поставяща всички телефони на масата за всеобщо ползване и всеобща откровеност...
И една безкрайна Felicità/Щастие, шлагерът на Ал Бано и Ромина Пауър, който замества тук (като реверанс към италианския произход на Историята) хита I Will Survive на Глория Гейнър, звучащ в оригиналния филм на Дженовезе... Да, Щастие или Оцеляване, какво избирате, защото оцеляването на щастието не е в менюто на тази приятелска вечеря/Игра...
Или както споделя Паоло Дженовезе в последния си роман/филм Първият ден от моя живот (представен лично от него при визитата му по-рано през годината): "Нещо, което си пасва идеално с нещо друго: често това е щастието" – да, в течение на тази вечеря/Игра двойките започват да осъзнават, че нито си пасват идеално, нито живеят в привидно споделено щастие, както разбират, че "Никой не се нуждае от съвет, а единствено от потвърждение"...
Да, съветът на естетическия хирург Роко/Михаил Милчев, че хората са крехки същества за такава игра на доверие е просто потвърждение на това, че не хората, а искреността, откровеността и отговорността помежду им са крехки... затова нито Роко търси съветите на жена си, психотерапевтът Ева/Лилия Маравиля, нито дъщеря им София/Елеонора Иванова има нужда от съветите за съзряване на своите родители, но пък всички търсят потвърждение за вече направени Избори...
Да, и бизнесменът Леле/Пенко Господинов и жена му Бианка/Мила Банчева, и таксиметровия мачо Козмо/Юлиян Малинов и бременната от него Карлота/Неда Спасова, и екс-учителят Пепе/Мартин Димитров с таен годеник/ца, всички се лутат между съвети и потвърждения... Защото "отчаянието води до неочаквани развръзки" – също цитат от последния роман/филм Първият ден от моя живот на Дженовезе...
Защото съвременният човек не разговаря, не слуша и не търси съвети, той дава мнения и налага стереотипи, одобрени от очакванията на другите към него... Защото съвременният човек не споделя, той шерва, скролва, инстаграмва, туитва, тиктоква, но не себе си, а фалшивата версия, която ще му осигури Оцеляване сред Другите... Защото съвременният човек не търси потвърждение на себе си и Изборите, които прави, той има нужда от потвърждение на Оцеляването си в една изкривена реалност, в която никой никога не (о)познава никого наистина... Една реалност от съвършено непознати, с няколко възможни живота, лутащи се между Щастието и Оцеляването.
Перфектни непознати се срещат на 29 ноември, 5 и 13 декември, 15 и 25 януари, 21 и 29 февруари, 8 и 19 март | 19:00, театър Сълза и Смях
"Този у когото е властта, той носи отговорността" – когато чуеш тази реплика от постановката Игри в задния двор на режисьора Николай Поляков вече ще е кристално ясно, че едноименната пиеса на израелския драматург, сценарист и режисьор Една Мазия съвсем не е за излезли от релси тийн страсти, нито за изхвърчали от люлката детски игри...
Да, Една Мазия може и да пише Игри в задния двор преди 30 години, инспирирана (или по-скоро ужасена от брутален случай, шокирал израелското общество през 1988-а), но тази история може да се случи навсякъде по света, на всяка една детска площадка за игра, и днес... Както е сигурно, че макар животът (на тийна) преди 30 години коренно да се различава от днешния, то хората (и тийна) все още растат с нехайство или неглижиране на последствията от своите действия... Както е сигурно, че Отговорността не е детска игра... Както е сигурно, че всяка една детска площадка може да бъде метафора, върху която да се разиграе целия модел на света вчера, днес и утре...
Екипът на режисьора Николай Поляков се придържа времево по-скоро към времето на написването на историята (средата на 90-те и началото на второто хилядолетие) – неслучайно, героинята на Елеонора Иванова, Двори носи през цялото време тениска с Ник Кейв, както не е случаен изборът на Емилиян Гацов на хита Where the Wild Roses Grow от албума Murder Ballads на Nick Cave & The Bad Seeds за акцент (прекрасно изпълнение на Елеонора Иванова на този своеобразен разговор между убиец и жертвата му, пресъздадени от Ник Кейв и Кайли Миноуг)... Както не е случаен изборът на Елеонора Иванова за ключовата роля на Двори (тя идеално знае как да влезе в кожата на момиче-жена с отрязани криле, импулси, желания...), като тук приема смело всяко предизвикателство на сцената (от заливане с вода, през пеене и танцуване до пиене на 3 бири на екс)...
Или както се пее в Where the Wild Roses Grow: "All Beauty Must Die" – именно красотата на невинността умира в Игри в задния двор – неслучайно люлката, този символ на невинното детство, е хореографирана в сцена на престъпление... Неслучайно, добре намерената хореография на Александър Манджуков (изпълнена перфектно от всички актьори) превръща "детските игри" между едно момиче и четири момчета в метафора за изгубената невинност и злоупотребата с отговорност и власт, каквито се ширят днес безгранично...
Неслучайно, четирите момчета, от влюбения, уж предпазващ, Шмуел до манипулатора и тартор Асаф, освен извършители се превъплъщават и в прокурори на своето дело (чудесна работа на студентите Даниел Кукушев, Денислав Маринчев, Димитър Стойнов и Рафаел Бижев), а Двори в адвокат на своите чувства... Неслучайно, добре нагласената сценография (графитите дори "разказват" паралелни сюжети в историята) на Петя Боюкова се превръща в площадка за игра на чувствата, желанията, стремежите и грешките на деца от всички възрасти... Неслучайно (може би най-доброто сценографско решение) е поставянето на символно съдийско чукче точно пред/в публиката...
Да, всеки сам взима Решение, а в днешното време когато лесно раздаваме Присъди и осъждаме действията на другите, може би трябва да се вгледаме в собствената Отговорност... защото "Този у когото е властта, той носи отговорността"... защото в игрите в двора на Живота няма... невинни.
Игри в задния двор се играят на 1, 16 юни и 28 ноември | 19:00, театър Сълза и Смях
"Какво са хората... ако не онова, което виждаме в тях" ще каже Марк/Георги Гоцин на своите приятели Серж/Петър Петров-Перо и Иван/Кирил Недков, докато онова, което всеки един от тримата вижда в една "чисто бяла" картина ще подложи на изпитание и стрес тест 15-годишното им приятелство в новата сценична адаптация на популярната и награждавана пиеса Арт на Ясмина Реза.
Да, Арт бе една от най-дълго играните постановки (от 2000-та година насам) в репертоара на Малък градски театър Зад канала, после премина с ново амплоа в Сатиричния театър (дори най-новата ù адаптация тук е озвучена минималистично отново от Калин Николов), за да стигне днес, може би неслучайно, до Младежкия театър Николай Бинев във версията на младия актьор и режисьор Владислав Стоименов (набрал скорост с главната роля във филма Шекспир като улично куче).
Казваме неслучайно, защото Арт е от тези идеални стрес-тест-пиеси за всеки прохождащ режисьор – камерна, ситуационна, с хумор, който нахвърля щрихите на интригата, така че всеки актьор и режисьор да открие сам точния Ритъм и Образ на всичко значимо, случващо се на сцена... Ако сте запознати и с други пиеси на Ясмина Реза, играни/играещи се у нас като Богът на касапницата или Живот х 3, например, то сте наясно, че тя толкова много обича да играе с думите, за да може от една абсурдна ситуация, с минимум средства да извлича максимума – от дребни детайли и подхвърлени парчета реалност да сглобява голямата Картина на Живота и всичко най-важно в него.
Да, именно една картина, една "чисто бяла с бели ивици" картина е в центъра на интригата тук – купена за 200 000 евро от амбициозния лекар Серж/Петър Петров-Перо, обявена за "бял боклук" от наперения и избухлив авиоинженер Марк/Георги Гоцин (отново в "каръшко" приятелство) и преценена дипломатично от Иван/Кирил Недков, балансьорът-буфер (мек като текстила, който е продавал преди) в триумвирата на 15-годишното приятелство между тримата.
Също както белият цвят крие в себе си всички цветове от спектъра на светлината, така и при вглеждането на тримата приятели в бялата картина, като през призма, започват да се проявяват и всички багри и нюанси на отношенията помежду им... Слой подир слой, онова, което Серж, Марк и Иван виждат в картината се превръща в това, което всеки от тях вижда у другия...
Като бонус, минималистичната сценография (и костюми) на Ванина Цандева засилват черното и бялото, в чиито краски героите разглеждат взаимоотношенията си и търсят Истината за себе си, а актьорският триумвират намира точния ритъм, за да може Портретът на Живота (и всичко най-важно в него) да оживее на сцена.
В крайна сметка, изкуството не е да знаеш Цената на всичко, а да знаеш Стойността на нещата... или поне да опознаеш стойността на приятелството като героите от Арт.
Арт е в Младежки театър Николай Бинев на 2 и 15 март, 1 и 22 април, 2 и 17 май, 17 и 29 юни, 8 юли | 19:00, Камерна сцена