My Mir
Театър
Театър (47)
"Вече нямаше да върша нищо по собствено желание, щях само да повтарям онова, което правеха другите, или просто да следвам наставленията." – да, когато тази реплика от театралната адаптация на романа Жената конбини прозвучи на сцената, вече ще е ясно, че съзнанието ти сканира баркода на "нормалността" на Света, който обитаваме, подредени като стоки по унифицираните стелажи на денонощен конбини магазин.
Да, много метафори (и любимите на Мураками двойни метафори) лежат в основата на романа Жената конбини от Саяка Мурата, който дефинира "нормалното" и сканира баркода на "нормалността" в Света, подобен на добре зареден 24/7 конбини магазин, който обитаваме... И всички тези метафори, лежащи по унифицирано-подредените рафтове на конбини магазин, са намерени от актьора/поет/режисьор Марий Росен и са адаптирани на театрален език по превъзходен начин (о, да, почти целият текст на Мурата "оживява" на сцената)...
Да, различни изразни форми на японски театър (без Но маските, но с обилен кумадори грим и с елементи на кабуки и бунраку-куклен пърформанс) живеят на сцената в симбиоза с абсурд ноар ирония ала Дейвид Линч, сякаш за да маркират перфектно сюрреалната граница между рамките на нормите, правилата и разбиранията за Света, която обитават главните герои тук, конбини служителите Кейко и Шираха (Боряна Йовчева и Александър Тонев са превъзходни и неуморни в хиперболизираната версия на множеството персонажи, които въплътяват, дори някои само с глас)...
"Моделът не се променя" ще изповяда Шираха сан, за да маркира желанието му "да се скрие" от земната Фабрика на принудите (термин, използван от Мурата в романа ѝ Земляни), която обитаваме "от Джомон периода насам", но всъщност, също като идеално намерената от Петя Боюкова хем минималистична, хем експанзивна сценография (от рамките на конбини стелажи "играещи" неоновия бездна-силует на мегаполиса и обратно, до кукла, вана и биоразградими костюми), всичко в Жената конбини преминава от една форма в друга, под деликатно-перфектния музикален фон от японски ембиънт на Александър Евтимов-Шаманчето, за да усетиш и чуеш накрая Гласът на... Конбини... Онзи Глас, който те води към Твоето място сред унифицирано-подредените стелажи на Живота.
Естествено, най-ключова роля тук играе самият текст на Саяка Мурата – неслучайно, също като героинята си Кейко Фурукура, и тя отдава 18 години от живота си на конбини магазин, както неслучайно всички творения на Мурата се фокусират върху екзистенц отвъд рамките на нормите, правилата и разбиранията за Света. А 10 години след издаването на Жената конбини и преди гостуването на Мурата през април, тази неконвенционална адаптация от Марий Росен и компания сякаш е идеалния момент да преминете през баркода на "нормалността"...
Или както казва Кейко: "Заповядайте!"
Жената конбини е в Народен театър Иван Вазов на 18, 26 февруари и 22 март; 5, 22 април и 3, 16 май, 3 и 19 юни, 4 юли | 19:30, Сцена "Апостол Карамитев"
Романът Жената конбини е в книжарниците
Саяка Мурата гостува на Литературни срещи/ Literary Talks | 23 април, 20:00, City Stage
Да, изминаха 12 години откакто радиопиесата Херкулес и Авгиевите обори от Фридрих Дюренмат оживи (и наторù) българската сцена под режисурата на Ивайло Христов, а именно тази драматургична версия е в основата на римейка Херкулес vs Авгий от Антон Угринов, съживяващ "смрадливата" история на измислената страна Елида... И да, за 12 години, сякаш нищо не се е променило – Елида продължава да се усеща (и да мирише) като България – дори актуалната криза със софийския боклук осигурява съвсем реалистичен мизансцен за всичко случващо се – а ние продължаваме да сме "до гушата в лайна"...
Всъщност, тези 12 години са нищо в сравнение с онези 70, които ни делят от написаното от Дюренмат, визирайки "лайната", които са се натрупали покрай Втората световна и епопеята по "разчистването" им... А наблюдавайки Абсурда, който представлява не само България, но и Света днес, няма как да не се съгласиш, че "лайната" (a.k.a политически, социални и икономически кризи) не само, че не са изчистени, ами и купчината става все по-"мръсна, миризлива и фатална"...
Да, главният Чистач на Елида Камбис/Владимир Солаков ще бъде прав завинаги – "Лайната са в главите на хората, няма как да успееш да ги почистиш"... Затова сякаш и Антон Угринов запазва основните опорни моменти от драматургичната версия на Ивайло Христов – сатиричното кабаре на Гротеската отново отваря врати (този път с музика на живо, олè за жената-оркестър Елена Дечева)...
Отново историята разказва (и води) конферансие (Димитър Стойнов в трудната роля да замени Мая Новоселска от версията на Христов), отново на сцената хвърчат #оставки, политически, бюрократични и корупционни игри на дребно, всякакви комисии, подкомисии, вредни емисии, всякакви гротеска примери за физическо оцеляване над всичко и свикване със смрадта на "лайната", и въобще директни (метафорите и алегориите са по желание) намигвания към Живота (и образите му), който живеем днес... дори стилизираната сценография на Свила Величкова няма нужда от "вдъхновението" на натрупаните по софийските улици боклуци...
Всъщност, проблемът е в свикването със смрадта на "лайната" (отразен и в пиесата, да), защото ако 70 или 12 години по-късно все същите "лайна" отново са тук, то значи само поколенията (и образите им) на сцената се сменят, а картинката/пиесата – не (само претърпява нова след нова версия с нови актьори)...
Защото не за 12, не за 35 години демокрация (звучат като "45 години стигат", нали) Обществото ни така и не осъзна, че няма нужда от национални или чужди митични герои като Херкулес, а Демокрацията има нужда всеки от нас да бъде Херкулес... Такъв един реалистичен Херкулес (като на Гринго-Богдан Григоров) за когото не е трудно да бъде жител на Елида, но е сизифовски трудно да извади Елида от главите на Филей/Даниел Кукушев и сестра му Йола/Елеонора Иванова, децата на Авгий/Михаил Милчев...
Да, борбата тук е за "децата" на Елида... Битката не се казва Херкулес vs Авгий – и Херкулес, и Авгий са герои на едно и също време, на едно и също статукво, на едни и същи "лайна"... Битката тук е за всяка недокосната от "лайна" глава (питайте Деянира/Ангела Канева, жената на Херкулес, за преследването на невинността), битката е за всяка глава, която все още вярва, че от "лайната" може да покълне градина... Битката е в личната грижа за тази градина...
Иначе, както казва един друг герой: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата... Моралната, де!"
Херкулес vs Авгий е на 22 октомври, 7, 20 ноември и 12, 29 декември, 14, 26 януари и 11, 26 февруари; 15, 27 март и 7, 26 април; 12 май | 19:30, Театро отсам канала
"Фалшът е Системата, в която живеем" ще каже Брик Полит, главният герой от пиесата-класика Котка върху горещ ламаринен покрив на Тенеси Уилямс, и ако за близо 70 години (навършват се през 2025-а) след създаването ѝ сме преживели безброй нейни театрални и филмови версии (някои от които емоционално и житейски остарели), то във всяка нова адаптация (като тази на режисьора Стайко Мурджев) ще има нещо, което ще пребъде – а именно "лъжата и лъжците"...
Да, репликата "лъжата и лъжците" не е просто реплика-акцент, а диагноза на едно общество, в което Те ("лъжата и лъжците") винаги са в нас и около нас... Както и по-опасната болест – Самозаблудата, от която страдат героите в Котка върху горещ ламаринен покрив...
Самозаблудата като изкривена реалност така чудесно внушена тук от сценографа Никола Налбантов с полуогледалните, полуотражателни плоскости, пресъздаващи стаята на Брик/Гринго-Богдан Григоров и Маги Котката/Елеонора Иванова, където се разиграва драмата на цялото семейство Полит... Самозаблудата като възможен паралелен живот намигнат от режисьора Стайко Мурджев с удачното вграждане сред декорите на видеооткъси (заснети от Димитър Сарджев с участието на Ненчо Костов), разиграващи "възможната" триумвират-идилия между Брик, Маги Котката и Скипър/Ненчо Костов...
Самозаблудата като болест по-опасна и от рак – такава от която страдат и арогантния магнат Татенцето/Ириней Константинов, и досадната Мама Полит/Петя Силянова, и техния по-малък амбициозно-глуповат син Гупър/Владимир Солаков и неговата перманентно-бременна жена Мей/Невена Калудова... Самозаблудата като многоетажна торта за рожден ден, която рухва, етаж след етаж, досущ измамно сладки домино плочки, под жегата на признанията и лъжите...
Самозаблудата като кликване на бутон в алкохолното съзнание на Брик/Гринго-Богдан Григоров, което да му осигури Оцеляване сред хаоса от лъжи, вини и илюзии... Самозаблудата като щастливо Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката на Маги Котката/Елеонора Иванова, която неслучайно ще заяви през зъби "Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат"...
Всъщност, неслучайно, Стайко Мурджев отново работи в комбина тук с голяма част от екипа, създал и предишната му адаптация на Перфектни непознати (като сценографът Никола Налбантов, като композиторът Петър Дундаков, като актьорите Елеонора Иванова и Михаил Милчев, тук в смъртно-тихия образ на доктор Боуг), както неслучайно и тук (като в Перфектни непознати) се разиграва съдбоносен и илюзорен избор между Щастие или Оцеляване... Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката... Оцеляване в една изкривена, огледална реалност, в която никой никога няма да бъде щастлив наистина...
И ако все пак Котката падне от горещия ламаринен покрив, също както Животът на ръба на Абсурда напоследък, то нейните девет живота Илюзия ли ще бъдат или Лъжа... За Лъжата и лъжците питаме...
Котка върху горещ ламаринен покрив живее на 19 декември, 15 и 23 януари, 4 и 20 февруари, 9 и 20 март, 6 и 22 април, 12 май, 2 и 20 юни, 17 септември, 1 и 16 октомври | 19:00, театър Сълза и Смях
"Това, което е Добро за Мен, е Добре и за Теб. Това, което е Добро за Теб, е Добре и за Мен" ще каже безименния герой на моноспектакъла Детска история, базиран на едноименната новела от Нобеловия лауреат Петер Хандке, но това далеч няма да е първия път, в течение на спектакъла, в който ще се изправяш пред двусмислен кръстопът... Напротив, именно такива кръстопът-трикове са в основата на подхода на режисьора (и актриса) Елена Димитрова и на актьора Явор Костов - Йондин в анонимната изповед тук, така че сам да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в Детска-та история и в Света, който обитаваме въобще...
А Детска-та история е обитавана от един баща, който е принуден, в продължение на 10 години, сам да отглежда своята дъщеря – Хандке издава новелата Детска история през 1981-а (като част от тетралогията Бавно завръщане), 10 години след самоубийството на майка му (когато най-накрая е срещнал истинския си баща), в търсене на идентичността си, местейки се от страна в страна (също като анонимния герой в новелата) и малко преди с Вим Вендерс да напишат сценария за Криле на желанието – така или иначе, намеците за автофикция и биографичните паралели тук са излишни, защото, както споменахме, идеята е да откриеш своя личен "коефициент на реалността" в един Свят, където всичко е двусмислено и нищо не е такова, каквото изглежда...
Затова историята тук повече прилича на медитативен, искрен разговор със... самия себе си... Прилича на интимна изповед, в която анонимният герой сам поставя размислите и страстите си под лупа – буквално и преносно, концептуалната сценография (огромно, кръгло увеличително стъкло и параван...) на Ралица Тонева ювелирно внушава двусмислието, двойствеността и илюзиите на героя, а в комбинация с прецизното осветление и минималистичната музика на Любомир Брашненков (половината от Saturated Pixels) всичко добива хипнотичен коефициент на реалност...
Затова няма значение дали лично си изпитал всички капани на самотното родителство, дали лично си достигал момента, в който "не принадлежиш нито на работата, нито на детето си"... дали лично си изживял found footage кадрите, чудесно сглобени от Клара Стоянова, във финалната част на спектакъла...
Защото всички знаем, че Светът днес има повече от една Реалност, повече от една Истина... Свят на Паравани, Свят на Огледала... Свят, в който се оглеждаме в децата ни, но и те се оглеждат в нас... Свят, в който доброто за Теб може и да не е добро за Мен и обратно... Свят, в който всичко зависи от твоя личен "Коефициент на Реалност".
Детска история е в Топлоцентрала на 7 декември, 4 февруари, 6 март, 6 април, 8 май, 30 октомври | 19:00, Зала 2
"Никой не се нуждае от съвет, а единствено от потвърждение." – тези думи принадлежат на класиката Зимата на нашето недоволство от Джон Стайнбек, но могат да се отнесат перфектно към всичко случващо се в тотално хитовата комедия на нравите Перфектни непознати от Паоло Дженовезе, която в потвърждение на своя глобален успех, само за 7 години, се сдоби с над 20 интернационални римейка (само филмовите броим), а вече и с театрална адаптация на родна сцена, аранжирана от режисьора Стайко Мурджев.
Да, историята на Перфектни-те непознати е добре позната – лунно затъмнение (отиграно тук сценографно от Никола Налбантов), празнична вечеря (озвучена тук от Петър Дундаков) между няколко приятелски двойки, в чието меню деликатесът е игра на доверие и споделена искреност, поставяща всички телефони на масата за всеобщо ползване и всеобща откровеност...
И една безкрайна Felicità/Щастие, шлагерът на Ал Бано и Ромина Пауър, който замества тук (като реверанс към италианския произход на Историята) хита I Will Survive на Глория Гейнър, звучащ в оригиналния филм на Дженовезе... Да, Щастие или Оцеляване, какво избирате, защото оцеляването на щастието не е в менюто на тази приятелска вечеря/Игра...
Или както споделя Паоло Дженовезе в последния си роман/филм Първият ден от моя живот (представен лично от него при визитата му по-рано през годината): "Нещо, което си пасва идеално с нещо друго: често това е щастието" – да, в течение на тази вечеря/Игра двойките започват да осъзнават, че нито си пасват идеално, нито живеят в привидно споделено щастие, както разбират, че "Никой не се нуждае от съвет, а единствено от потвърждение"...
Да, съветът на естетическия хирург Роко/Михаил Милчев, че хората са крехки същества за такава игра на доверие е просто потвърждение на това, че не хората, а искреността, откровеността и отговорността помежду им са крехки... затова нито Роко търси съветите на жена си, психотерапевтът Ева/Лилия Маравиля, нито дъщеря им София/Елеонора Иванова има нужда от съветите за съзряване на своите родители, но пък всички търсят потвърждение за вече направени Избори...
Да, и бизнесменът Леле/Пенко Господинов и жена му Бианка/Мила Банчева, и таксиметровия мачо Козмо/Юлиян Малинов и бременната от него Карлота/Неда Спасова, и екс-учителят Пепе/Мартин Димитров с таен годеник/ца, всички се лутат между съвети и потвърждения... Защото "отчаянието води до неочаквани развръзки" – също цитат от последния роман/филм Първият ден от моя живот на Дженовезе...
Защото съвременният човек не разговаря, не слуша и не търси съвети, той дава мнения и налага стереотипи, одобрени от очакванията на другите към него... Защото съвременният човек не споделя, той шерва, скролва, инстаграмва, туитва, тиктоква, но не себе си, а фалшивата версия, която ще му осигури Оцеляване сред Другите... Защото съвременният човек не търси потвърждение на себе си и Изборите, които прави, той има нужда от потвърждение на Оцеляването си в една изкривена реалност, в която никой никога не (о)познава никого наистина... Една реалност от съвършено непознати, с няколко възможни живота, лутащи се между Щастието и Оцеляването.
Перфектни непознати се срещат на 29 ноември, 5 и 13 декември, 15 и 25 януари, 21 и 29 февруари, 8 и 19 март | 19:00, театър Сълза и Смях
