И най-малката идея може да определи същността ти... или да те унищожи – тази реплика от филма Генезис може да се загнезди в главата ти, докато сънуваш заедно с главния герой В Тоскана – най-новото представление на Ида Даниел, по последната пиеса на водещия каталунски драматург и режисьор Серджи Белбел.
Идеята, в случая, е проста и стара, колкото света – изневярата, в комбина с ревността и нараненото его. Такива черни мисли започват да тиктакат в главата на преуспелия художник Марк (Цветан Алексиев), захранени от неговия егоцентризъм, криза на средната възраст и случайно обаждане от непознат номер по телефона на красивата му жена Жоана (Ева Тепавичарова), докато двамата си почиват в Тоскана – техният личен Рай. И ето, че Раят бързо се превръща в Ад – измъчван от неизказани съмнения и страхове Марк пуши нервно нощем, а ако успее да заспи се пуска с влакчето на ужасите в лабиринт от кошмари, за да попадне в бездна (въртящото се пумпалче от Генезис е заменено тук от телефонен звън) между сънищата и реалността. Така, от сън в съня, сцената се превръща в голяма спалня, в която Марк, с помощта на най-близките си приятели Жауме (Марий Росен) и Марта (Цветомира Даскалова) търси отговори за живота си с Жоана и смъртта. Смъртта като липса на любов и раздяла. Смъртта като да убиеш някого с апатия и отчуждение. Смъртта като да не чуваш (оглушал от своето его) какво наистина ти казват най-близките хора. Смъртта като сбъднат кошмар от бъдещето, в който не различаваш сънища от реалност.
Или като спектакъл, който не различава къде свършва театъра и къде започва киното, и обратното. И въпреки загубата на ритъм на моменти, Ида Даниел се е измъкнала с успех от този капан. Благодарение на хумора и въображението при бутафорните решения за сънищата (шапка-мозък, гумена кръв, ироничен говор на персонажите). Благодарение на сърцатата и с намигване игра на актьорите. Благодарение на стилната, изпипана сценография на Рин Ямамура (оглеждай се за паяци, бръмбари и други същества от кошмарите). И естествено, благодарение на костюмите на Даниела Иванова – неслучайно героите тотално са във въздействащо синьо (то най-често се свързва със спални и сънища). Всичко това дозирано, така че да усетиш, че Адът не е реално място наоколо, не е и в Другите около теб – Адът е в собствената ти глава. Както и Раят.
Сънувай "В Тоскана" на 17 май в Народен театър "Иван Вазов" от 19:00 часа
Режисьор: Ида Даниел
Сценография: Рин Ямамура
Костюми: Даниела Иванова
Музика: Аmbient Аnarchist (Александър Даниел, Тодор Стоянов, Стефан Христов)
В ролите: Цветан Алексиев, Ева Тепавичарова, Марий Росен, Цветомира Даскалова
