Стрийт денс одисея за танци, музика, гласове, бийтбокс, барабани и видео или новият спектакъл 7D на танцовата формация Pop & Roll.
Какво?
История на стрийт танца в 7 сцени от живота със 7 ключови думи – енергия, знание, вдъхновение, вяра, любов, борба и свобода.
Кой?
Идеята и хореографията на спектакъла 7D са рожби на Pop & Roll – танцовата формация (чийто членове са сред основателите на добрия стар фест за стрийт денс и култура Jam On It) и нейните агенти – танцьорите Катерина Нонова, Яница Станкева, Елена Коларова, Силвия Молева, Костадин Екзарка Екзаров, Боян Bobskee Пехливанов, Николай Камишев, Ивайло Стефанов и Никола Горялов (барабани), Самуил Топалов (бийтбокс), Михаела Михайлова (вокали).
Режисьор на 7D разказа за пречистването и свободата, до които танцът може да ни отведе, ако останем верни на ритъма на сърцето, е Гергана Димитрова – един от основателите на независимия театрален проект 36 маймуни.
Видео – Костадин Екзарка Екзаров
Музика – Иван Шопов a.k.a. Balkansky, Стефан Колев a.k.a. DJ Skill, Peter Peterson Skoog и RooSee a.k.a. Ballkaniac Groover
Кога & Къде?
12.12.2012 – кино Люмиер – 19:22 часа
Билети – 7 лева в Билетен център НДК
Афтър7Dпарти – клуб Funky Kitchen с диджей тийм Bobskee & Samm The Man – 22:30 часа
Защо?
Защото танцът не е просто вертикален израз на хоризонтално желание... той е отражение на целия живот. Както казва Боян Bobskee Пехливанов от Pop & Roll – "Искаме да заразим с усещането за свобода, което е в основата не само на уличните танци и култура, но и на живота ни."
Болногледачка в Германия със семейство в България, папагал, реките на подземното царство Хадес и кутия кибрит – ако не откривате нищо общо между изброените, то трябва да гледате 37 клечки кибрит – новата социална сатира с елементи на трилър-абсурд от театралните формации 36 маймуни и TARTproduktion-Щутгарт.
Драс... всичко започва с невинната реплика "Търся си работа като болногледач в Германия", произнесена като насън от Елена/Снежина Петрова – познавате я сигурно, или сте я срещали без да разберете, като една от хилядите български майки и дъщери, които оставят семействата си в България в името на евро-препитание (за същите оставени семейства) в чужбина. В случая на Елена, в Германия – там, където ще се сблъскате с насаждани предразсъдъци за източноевропейски стереотипи... там, където не можеш да живееш на ръба между два свята, защото единият е излишен...
Ако питате съсухрения и обездвижен господин Цюндер (адски реалистичната хуманоидна кукла, ръководена умело от Мануела Саркисян и създадена специално от Антие Тьопфер), ползата от Елена е колкото от спомена за отдавна притежаваното от него куче – с мил, топъл поглед и винаги готово да изпълнява трикове...
Ако питате неговата дъщеря (Невена Калудова), Елена е като домашния им папагал (находчиво-кресливо изиграна роля от Нейтън Купър) – само се върти наоколо, ръси перушина, повтаря ти думите и гледа да клъвне нещо... Ако питате агенцията, която наема Елена за болногледач, тя има само задължения, а правата ù са като на кучето, отдавна притежавано от господин Цюндер.
Ако питате Елена, грижите за господин Цюндер и дома му са трън в задника, също като името му (да, Zúnder значи именно трън на немски), само че доходоносен трън, който осигурява стотици евра за дъщеря ù, за майка ù и болния ù баща, които е оставила в България, в един друг живот...
Ако я питате наистина, обаче, грижите за господин Цюндер ù приличат на картината Реката на Хадес, сияеща в дома му – да, докато се пита коя от петте реки на подземното царство е изобразена там, Елена преминава през всичките...
Все по намаляващите обаждания от дъщеря ù и майка ù я спускат по Лета, реката на забравата, после идва Кокит, реката на плача от Самотата, чиито води са дори плитки пред тези на Ахерон (реката на болката и скръбта), като ухапването от папагала на Цюндер дори не може да се сравни със скръбта на Елена от това, че собствената ù дъщеря я обявява за мъртва в училището си в България... Да, няма как да не се стигне до Стикс, обикаляща 9 пъти Хадес и разделящо го от земното царство, естествено, не и без да се мине през Пирифлегетон, огнената река за пречистване от греховете... Драс...
Да, 37 клечки кибрит е катарзисна история... като всички пиеси на формацията 36 маймуни, които правят социален разрез на обществото (неслучайно авторите Здрава Каменова и Гергана Димитрова провеждат серия интервюта с болногледачи), като болкоуспокояващите в тази театрална операция са солидните дози хумор и абсурдни до сълзи ситуации...
Да, 37 клечки кибрит прилича на предишната копродукция между 36 маймуни и TARTproduktion Пепеляшки ООД (не само заради смесването на различни националности, класи, стереотипи или заради минималистичната, но точно намерена сценография и режисура от Бернхард Ойстершулте), но всъщност напомня всеки 36 маймуни спектакъл, в който е намесена музика на живо (като обилно награждавания Дом за овце и сънища, например) – в случая иде реч за фънки реквием за китара, прахосмукачка, копаница, кречетало и папагал (не само Нейтън Купър, ами всички се справят чудесно с музикалната част), така че и най-тегавата тема да се превърне с лекота в ода на радостта от живота...
Да, 37 клечки кибрит преминава през много и различни театрални жанра, почти както Снежина Петрова (а и целият актьорски ансамбъл) преплува майсторски петте реки на Хадес, напомняйки, че всеки държи клечка кибрит – било като акт на пречистване, било като вик за надежда, че все още има Светлина в тунела... Драс...
37 клечки кибрит горят на 21 януари и 23 февруари в Топлоцентрала | 19:30