My Mir

"Този у когото е властта, той носи отговорността" – когато чуеш тази реплика от постановката Игри в задния двор на режисьора Николай Поляков вече ще е кристално ясно, че едноименната пиеса на израелския драматург, сценарист и режисьор Една Мазия съвсем не е за излезли от релси тийн страсти, нито за изхвърчали от люлката детски игри...

Да, Една Мазия може и да пише Игри в задния двор преди 30 години, инспирирана (или по-скоро ужасена от брутален случай, шокирал израелското общество през 1988-а), но тази история може да се случи навсякъде по света, на всяка една детска площадка за игра, и днес... Както е сигурно, че макар животът (на тийна) преди 30 години коренно да се различава от днешния, то хората (и тийна) все още растат с нехайство или неглижиране на последствията от своите действия... Както е сигурно, че Отговорността не е детска игра... Както е сигурно, че всяка една детска площадка може да бъде метафора, върху която да се разиграе целия модел на света вчера, днес и утре...

Екипът на режисьора Николай Поляков се придържа времево по-скоро към времето на написването на историята (средата на 90-те и началото на второто хилядолетие) – неслучайно, героинята на Елеонора Иванова, Двори носи през цялото време тениска с Ник Кейв, както не е случаен изборът на Емилиян Гацов на хита Where the Wild Roses Grow от албума Murder Ballads на Nick Cave & The Bad Seeds за акцент (прекрасно изпълнение на Елеонора Иванова на този своеобразен разговор между убиец и жертвата му, пресъздадени от Ник Кейв и Кайли Миноуг)... Както не е случаен изборът на Елеонора Иванова за ключовата роля на Двори (тя идеално знае как да влезе в кожата на момиче-жена с отрязани криле, импулси, желания...), като тук приема смело всяко предизвикателство на сцената (от заливане с вода, през пеене и танцуване до пиене на 3 бири на екс)...

Или както се пее в Where the Wild Roses Grow: "All Beauty Must Die" – именно красотата на невинността умира в Игри в задния двор – неслучайно люлката, този символ на невинното детство, е хореографирана в сцена на престъпление... Неслучайно, добре намерената хореография на Александър Манджуков (изпълнена перфектно от всички актьори) превръща "детските игри" между едно момиче и четири момчета в метафора за изгубената невинност и злоупотребата с отговорност и власт, каквито се ширят днес безгранично...

Неслучайно, четирите момчета, от влюбения, уж предпазващ, Шмуел до манипулатора и тартор Асаф, освен извършители се превъплъщават и в прокурори на своето дело (чудесна работа на студентите Даниел Кукушев, Денислав Маринчев, Димитър Стойнов и Рафаел Бижев), а Двори в адвокат на своите чувства... Неслучайно, добре нагласената сценография (графитите дори "разказват" паралелни сюжети в историята) на Петя Боюкова се превръща в площадка за игра на чувствата, желанията, стремежите и грешките на деца от всички възрасти... Неслучайно (може би най-доброто сценографско решение) е поставянето на символно съдийско чукче точно пред/в публиката...

Да, всеки сам взима Решение, а в днешното време когато лесно раздаваме Присъди и осъждаме действията на другите, може би трябва да се вгледаме в собствената Отговорност... защото "Този у когото е властта, той носи отговорността"... защото в игрите в двора на Живота няма... невинни.

Игри в задния двор се играят на 1, 16 юни и 28 ноември | 19:00, театър Сълза и Смях

Да, изминаха 12 години откакто радиопиесата Херкулес и Авгиевите обори от Фридрих Дюренмат оживи (и наторù) българската сцена под режисурата на Ивайло Христов, а именно тази драматургична версия е в основата на римейка Херкулес vs Авгий от Антон Угринов, съживяващ "смрадливата" история на измислената страна Елида... И да, за 12 години, сякаш нищо не се е променило – Елида продължава да се усеща (и да мирише) като България – дори актуалната криза със софийския боклук осигурява съвсем реалистичен мизансцен за всичко случващо се – а ние продължаваме да сме "до гушата в лайна"...

Всъщност, тези 12 години са нищо в сравнение с онези 70, които ни делят от написаното от Дюренмат, визирайки "лайната", които са се натрупали покрай Втората световна и епопеята по "разчистването" им... А наблюдавайки Абсурда, който представлява не само България, но и Света днес, няма как да не се съгласиш, че "лайната" (a.k.a политически, социални и икономически кризи) не само, че не са изчистени, ами и купчината става все по-"мръсна, миризлива и фатална"...

Да, главният Чистач на Елида Камбис/Владимир Солаков ще бъде прав завинаги – "Лайната са в главите на хората, няма как да успееш да ги почистиш"... Затова сякаш и Антон Угринов запазва основните опорни моменти от драматургичната версия на Ивайло Христов – сатиричното кабаре на Гротеската отново отваря врати (този път с музика на живо, олè за жената-оркестър Елена Дечева)...

Отново историята разказва (и води) конферансие (Димитър Стойнов в трудната роля да замени Мая Новоселска от версията на Христов), отново на сцената хвърчат #оставки, политически, бюрократични и корупционни игри на дребно, всякакви комисии, подкомисии, вредни емисии, всякакви гротеска примери за физическо оцеляване над всичко и свикване със смрадта на "лайната", и въобще директни (метафорите и алегориите са по желание) намигвания към Живота (и образите му), който живеем днес... дори стилизираната сценография на Свила Величкова няма нужда от "вдъхновението" на натрупаните по софийските улици боклуци...

Всъщност, проблемът е в свикването със смрадта на "лайната" (отразен и в пиесата, да), защото ако 70 или 12 години по-късно все същите "лайна" отново са тук, то значи само поколенията (и образите им) на сцената се сменят, а картинката/пиесата – не (само претърпява нова след нова версия с нови актьори)...

Защото не за 12, не за 35 години демокрация (звучат като "45 години стигат", нали) Обществото ни така и не осъзна, че няма нужда от национални или чужди митични герои като Херкулес, а Демокрацията има нужда всеки от нас да бъде Херкулес... Такъв един реалистичен Херкулес (като на Гринго-Богдан Григоров) за когото не е трудно да бъде жител на Елида, но е сизифовски трудно да извади Елида от главите на Филей/Даниел Кукушев и сестра му Йола/Елеонора Иванова, децата на Авгий/Михаил Милчев...

Да, борбата тук е за "децата" на Елида... Битката не се казва Херкулес vs Авгий – и Херкулес, и Авгий са герои на едно и също време, на едно и също статукво, на едни и същи "лайна"... Битката тук е за всяка недокосната от "лайна" глава (питайте Деянира/Ангела Канева, жената на Херкулес, за преследването на невинността), битката е за всяка глава, която все още вярва, че от "лайната" може да покълне градина... Битката е в личната грижа за тази градина...

Иначе, както казва един друг герой: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата... Моралната, де!"

Херкулес vs Авгий е на 22 октомври, 7, 20 ноември и 12, 29 декември | 19:30, Театро отсам канала