My Mir

"До гушата в лайна, но всичко ни е наред" – ако миксираме лайтмотивите на двете премиерни представления в Народния театър, Херкулес и Авгиевите обори и Всичко ни е наред, ще се получи точно тази картинка, която и двата спектакъла (съвсем преднамерено) рисуват на днешна България.

   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

Няма как театърът да остане равнодушен към всичко случващо се около нас, както няма как и картинката да е друга освен на гротеската и абсурда, с които се сблъскваме ежедневно, ежеминутно дори... Само подходът на режисьорите Ивайло Христов и Десислава Шпатова към картинката може да бъде различен – и ако Христов избира гротеска заигравката с древногръцката митология и демокрация Херкулес и Авгиевите обори (писана като радиопиеса след Втората световна) от починалия Фридрих Дюренмат, а Шпатова реди вариации по съвременния ситком на абсурда, обрисуван от 30-годишната Дорота Масловска през 2008 в Полша, то в двата контрастни (но само времево) спектакъла има повече прилики, отколкото разлики.

    Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

Историите и в двете пиеси си имат своя Разказвач. В Херкулес и Авгиевите обори е явен – Мая Новоселска (досущ своята емблематична роля в Теди Московия Мармалад) дирижира "лайняната" история на измислената страна Елида (България, естествено), чийто най-голям брутен вътрешен продукт (а именно производството на тор a.к.a политически, социални и икономически "лайна") е достигнал такива висоти, че всичко живо е затънало до гуша и смърди, та не се трае.

   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

Трагедията на президента на Елида, Авгий/Малин Кръстев (описан в пиесата като прост селяк с надути амбиции а.к.а един куп бг "лидери") и неговите 10 министри е, че хем искат да "почистят" държавата, хем искат да запазят статуквото, да не загубят най-голямото "национално (и лично облагодетелстващо ги) богатство" – затова (по изпитана българска рецепта) търсят помощ отвън, от някой митичен, чужд герой, който като манна небесна да донесе спасение. Герой като Херкулес/Иван Бърнев, който, обаче, също е затънал до гуша в собствена криза (та чак се пита аз ли съм или не съм) – подходящият образ-гротеска, който да развенчава митове и да подчертава дебело, че демокрацията не се нуждае от измислени, фалшиви и уморени национални герои.

   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

Във Всичко ни е наред Разказвачът е скрит – привидно, всеки един от персонажите сам излива своята история в изтерзани изповеди, провокирани от факта, че всеки е затънал до гуша в "липсата си на живот" – Бабата (Вяра Табакова), парализирана в спомените за живота си след Втората световна (може би тя помни Дюренмат), Внучката (Елена Телбис), яростно отхвърляща, като всеки тийн, намерението на другите да поставят живота ù в рамки и под общия знаменател "полякиня" и нейната Майка (Снежина Петрова), която не може да разбере по-късно ли се връща от работа, отколкото тръгва на работа или обратното, докато живота ù преминава в хипермаркет брошури и лайфстайл огризки с изтекъл срок на годност.

   Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

Единствените, които правят компания на това шарено трио в неговта "липса на апартамент" са Лелята (Радена Вълканова) с нейната прокоба "липса на нормално тегло" и образите от радио и ТВ ефира – Актьорът/Радиоводещ (Леонид Йовчев), Псевдостарлетка/ Радиоводещ (Илиана Коджабашева), Журналист (Карла Рахал) и Жената-критик/ Статуята "Fuck Your Morals To Be Me" на личната свобода (Теодора Духовникова). Лудницата е пълна, но всички те са само образи-духове в главата на Разказвача (Дамян Тенев) – декаденс wannabe сценарист и режисьор на бъдещия "based on a true story" блокбъстър на полското кино Конят, който яздеше на кон.

    Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

Или както казва Чистачът на Елида Камбис/Павлин Петрунов на Херкулес: "Лайната са в главите на хората, няма как ти да успееш да ги почистиш", така и образите в главата на автора на Конят, който яздеше на кон няма как да бъдат "изчистени" или "заличени" – те са живи и са навсякъде около/в нас.

   Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

И двете представления не крият (с метафори, алегории...), а директно визират "героите" на днешна България, в която живеем – то не са #оставки, политически игри на дребно, комисии, подкомисии и други вредни емисии (в Парламента и обществото на Елида); то не са фалшиви национални герои (Херкулес и кабаретната му жена/Стефания Колева като Кубрат Пулев и неговите фолкфурии);

   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

То не са псевдоидоли (звездата на филма Конят, който яздеше на кон и неговата старлетка/ала фолкдива във Всичко ни е наред); то не са гротеска примери за физическо оцеляване над всичко – плющене на боб с месо и свикване със смрадта на "лайната" (в Херкулес и Авгиевите обори), и плюскане на паприкаш и празен живот в кофти опаковката на реклами, тв предавания, лайфстайл списания, псевдофилми (добре иронизирани във Всичко ни е наред);

   Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

То не са добри вокални заигравки с химна на България (в Херкулес и Авгиевите обори) и с емблематичната Една българска роза на Емил Димитров (във Всичко ни е наред); то не са традиционни български митове и комплекси (и комично развенчаните им древногръцки, древнодемократични и полски еквиваленти)...

    Всичко ни е наред © фотография Иван Дончев

Все гаргара с до болка познати образи и картинки, но... и двата спектакъла сякаш се задоволяват само с констатирането им и лепването на гротеска етикета "България, днес" (който е ясен на всички). И двата спектакъла като че ли не стигат по-далеч от примиренческото конферансие-"прозрение" на Мая Новоселска (машина е тя) в Херкулес и Авгиевите обори: "Животът е такъв-какъв-такъв-какъвто-такъв си го направим!"

И театърът е такъв, какъвто сме си направили живота. И двете представления не дават отговори, задават само въпроси. Exit е само табела (в сценографията на Всичко ни е наред), а изходът от "лайняната" ни история е повече наивно-романтично пожелание, отколкото път към "изчистване".

   Херкулес и Авгиевите обори © фотография Симон Варсано

Ироничните провокации към зрителя и в двата спектакъла ("няма да ви върнем парите" в Херкулес и Авгиевите обори и виковете "Боза" на актьорите за случващото се на сцената на Всичко ни е наред) също не вършат работа – на зрителите отдавна им е ясно, че живеят в гротеска кабаре ала новогодишната тв програма за 2013 и в сериала на абсурда "Докато България светува, а Конят язди на кон", но... идва един фатален момент, когато непрестанното повтаряне с истерична усмивка на мантрата "всичко ни е наред" се превръща вече в метод за свикване с "лайната", достигнали гушата, главата, та дори над главата.

Гледайте Херкулес и Авгиевите обори в Народен театър Иван Вазов на Голяма сцена на 3 юни 

Гледайте Всичко ни е наред в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена на 3 юни

Да, изминаха 12 години откакто радиопиесата Херкулес и Авгиевите обори от Фридрих Дюренмат оживи (и наторù) българската сцена под режисурата на Ивайло Христов, а именно тази драматургична версия е в основата на римейка Херкулес vs Авгий от Антон Угринов, съживяващ "смрадливата" история на измислената страна Елида... И да, за 12 години, сякаш нищо не се е променило – Елида продължава да се усеща (и да мирише) като България – дори актуалната криза със софийския боклук осигурява съвсем реалистичен мизансцен за всичко случващо се – а ние продължаваме да сме "до гушата в лайна"...

Всъщност, тези 12 години са нищо в сравнение с онези 70, които ни делят от написаното от Дюренмат, визирайки "лайната", които са се натрупали покрай Втората световна и епопеята по "разчистването" им... А наблюдавайки Абсурда, който представлява не само България, но и Света днес, няма как да не се съгласиш, че "лайната" (a.k.a политически, социални и икономически кризи) не само, че не са изчистени, ами и купчината става все по-"мръсна, миризлива и фатална"...

Да, главният Чистач на Елида Камбис/Владимир Солаков ще бъде прав завинаги – "Лайната са в главите на хората, няма как да успееш да ги почистиш"... Затова сякаш и Антон Угринов запазва основните опорни моменти от драматургичната версия на Ивайло Христов – сатиричното кабаре на Гротеската отново отваря врати (този път с музика на живо, олè за жената-оркестър Елена Дечева)...

Отново историята разказва (и води) конферансие (Димитър Стойнов в трудната роля да замени Мая Новоселска от версията на Христов), отново на сцената хвърчат #оставки, политически, бюрократични и корупционни игри на дребно, всякакви комисии, подкомисии, вредни емисии, всякакви гротеска примери за физическо оцеляване над всичко и свикване със смрадта на "лайната", и въобще директни (метафорите и алегориите са по желание) намигвания към Живота (и образите му), който живеем днес... дори стилизираната сценография на Свила Величкова няма нужда от "вдъхновението" на натрупаните по софийските улици боклуци...

Всъщност, проблемът е в свикването със смрадта на "лайната" (отразен и в пиесата, да), защото ако 70 или 12 години по-късно все същите "лайна" отново са тук, то значи само поколенията (и образите им) на сцената се сменят, а картинката/пиесата – не (само претърпява нова след нова версия с нови актьори)...

Защото не за 12, не за 35 години демокрация (звучат като "45 години стигат", нали) Обществото ни така и не осъзна, че няма нужда от национални или чужди митични герои като Херкулес, а Демокрацията има нужда всеки от нас да бъде Херкулес... Такъв един реалистичен Херкулес (като на Гринго-Богдан Григоров) за когото не е трудно да бъде жител на Елида, но е сизифовски трудно да извади Елида от главите на Филей/Даниел Кукушев и сестра му Йола/Елеонора Иванова, децата на Авгий/Михаил Милчев...

Да, борбата тук е за "децата" на Елида... Битката не се казва Херкулес vs Авгий – и Херкулес, и Авгий са герои на едно и също време, на едно и също статукво, на едни и същи "лайна"... Битката тук е за всяка недокосната от "лайна" глава (питайте Деянира/Ангела Канева, жената на Херкулес, за преследването на невинността), битката е за всяка глава, която все още вярва, че от "лайната" може да покълне градина... Битката е в личната грижа за тази градина...

Иначе, както казва един друг герой: "Колкото по-големи лайната, толкова по-малка щетата... Моралната, де!"

Херкулес vs Авгий е на 22 октомври, 7, 20 ноември и 12, 29 декември | 19:30, Театро отсам канала