My Mir

И най-малката идея може да определи същността ти... или да те унищожи – тази реплика от филма Генезис може да се загнезди в главата ти, докато сънуваш заедно с главния герой В Тоскана – най-новото представление на Ида Даниел, по последната пиеса на водещия каталунски драматург и режисьор Серджи Белбел.

Идеята, в случая, е проста и стара, колкото света – изневярата, в комбина с ревността и нараненото его. Такива черни мисли започват да тиктакат в главата на преуспелия художник Марк (Цветан Алексиев), захранени от неговия егоцентризъм, криза на средната възраст и случайно обаждане от непознат номер по телефона на красивата му жена Жоана (Ева Тепавичарова), докато двамата си почиват в Тоскана – техният личен Рай. И ето, че Раят бързо се превръща в Ад – измъчван от неизказани съмнения и страхове Марк пуши нервно нощем, а ако успее да заспи се пуска с влакчето на ужасите в лабиринт от кошмари, за да попадне в бездна (въртящото се пумпалче от Генезис е заменено тук от телефонен звън) между сънищата и реалността. Така, от сън в съня, сцената се превръща в голяма спалня, в която Марк, с помощта на най-близките си приятели Жауме (Марий Росен) и Марта (Цветомира Даскалова) търси отговори за живота си с Жоана и смъртта. Смъртта като липса на любов и раздяла. Смъртта като да убиеш някого с апатия и отчуждение. Смъртта като да не чуваш (оглушал от своето его) какво наистина ти казват най-близките хора. Смъртта като сбъднат кошмар от бъдещето, в който не различаваш сънища от реалност.

Или като спектакъл, който не различава къде свършва театъра и къде започва киното, и обратното. И въпреки загубата на ритъм на моменти, Ида Даниел се е измъкнала с успех от този капан. Благодарение на хумора и въображението при бутафорните решения за сънищата (шапка-мозък, гумена кръв, ироничен говор на персонажите). Благодарение на сърцатата и с намигване игра на актьорите. Благодарение на стилната, изпипана сценография на Рин Ямамура (оглеждай се за паяци, бръмбари и други същества от кошмарите). И естествено, благодарение на костюмите на Даниела Иванова – неслучайно героите тотално са във въздействащо синьо (то най-често се свързва със спални и сънища). Всичко това дозирано, така че да усетиш, че Адът не е реално място наоколо, не е и в Другите около теб – Адът е в собствената ти глава. Както и Раят.

Сънувай "В Тоскана" на 17 май в Народен театър "Иван Вазов" от 19:00 часа

Режисьор: Ида Даниел

Сценография: Рин Ямамура

Костюми: Даниела Иванова

Музика: Аmbient Аnarchist (Александър Даниел, Тодор Стоянов, Стефан Христов)

В ролите: Цветан Алексиев, Ева Тепавичарова, Марий Росен, Цветомира Даскалова

Мракът винаги свети, когато става дума за Help Me Jones – синтпоп комбината, заформена (преди години на видеоарт уъркшоп в Естония) между продуцента, диджей и обсебен от прашни диско едити Константин Тимошенко и фронтменът-театрален режисьор/актьор и поетичен жонгльор Марий Росен. Първо бяха парчета като Rage of Mine и Skype Me Over, после Андрония Попова (от Nasekomix и Sentimental Swingers) влезе с чудни беквокали и уейв танцът стана за трима, а след това Мракът (за)свети, така все едно е Made In China – дебютният албум на триото, който ще бъде представен със специален фрий концерт на 17 март в Sofia Live Club. Затова, в тон с новото представление Очите на другите на Марий Росен с музика от Костя Тимошенко, решихме да проверим как изглежда един свят Made In China през очите и ушите на...

Защо точно Help Me Jones и кой е мистър Джоунс?

Аз съм мистър Джоунс!

С какъв ВРМ бият вашите сърца?

От 90 до 150 в зависимост от настроението.

Започнахте като дуо, но трайно и неусетно към вас се присъедини и Рони... Защо?

Защото добре работим заедно и се обичаме. С Рони сме свързани от много години. Работили сме в различни проекти и сме развили нещо като шесто чувство един към друг.

Това отрази ли се на начина, по който създавате и записвате песни?

Не, но се отрази на концертните ни изпълнения. Освен това тя участва активно и в студийната работа. А и ние станахме по-опитни. Много песни направихме. Много концерти. Излезе миниалбума Мракът свети... И ето, че дойде ред и на албума.

фотография © Мария Арангелова и Владо Зенкевич

Мракът свети ли в една страна Made In China и защо избрахте това заглавие за дебютния албум?

Мракът свети навсякъде. А заглавието Made In China изразява същността. Песента е една от любимите ни. Има си дълга история. Първо Марий написа текст, който с Неда Цветкова направиха на песен за техния проект Унмани, а с Help Me Jones песента имаше свое второ рождение.

С какво ще запомните създаването на албума?

Мина се през много препятствия. Пътят беше дълъг и още не е свършил. Свърза ни с Ангелина Кънчева, която инвестира много в нас. Запознахме се с много интересни хора. С всеки от тях имаме поне по една интригуваща история, но коя по напред да ви разкажем. При всички случаи беше силно и дълго преживяване.

А заснимането на клипа за Made In China?

О да, голямо веселие падна. И тримата бяхме мустакати булки. Чакаме с нетърпение да видим готовия клип. Негови автори са Борис Кънчев и Биляна Кирилова. И както те казват: "Клипът е за Човека като китайско божество на сврУхконсумацията."

За кой концерт става дума в документалния филм Help Me Jones: One Concert in Sofia и защо той беше толкова специален за вас?

Беше просто пореден концерт, който стана специален, защото Мария Арангелова и Владо Зенкевич избраха да го заснемат. Беше чудесен процес и на всички ни беше приятно. Те двамата ни направиха и прекрасна фотосесия. Благодарим им.

Коя е най-важната част в лайв изпълненията на Help Me Jones и какво да очакваме от концерта ви на 17 март – все пак винаги криете по някоя костюмна или сценографска изненада в ръкава?

Този път нищо не крием. Ще се качат при нас чудесни гост музиканти. Ще имаме интерактивна мултимедия благодарение на Runabout project. Ще имаме три премиери. На албум. На клип. На документален филм. Програмата е пълна и няма нужда от други екстри : ) Но, да, винаги сме искали всеки концерт да е различен. Така е интересно и за нас, и за публиката ни.

Работата като режисьор и актьор по различни театрални пиеси, изкушава ли Марий да използва елементи и теми от тях в песните на Help Me Jones или да режисира визуалното представяне на групата?

Марий няма проблем с това. Все още вижда разделно : ) Е, неизбежно е различните неща, които прави да си влияят взаимно.

Каква идея ви се въртеше в главата, докато записвахте микса? Някоя скрита история в него?

Няма нищо скрито. Това е любимия ни звук. Миксът дават представа за нашето чувство за музика. Включили сме и няколко неща от наши проекти.

Да крещиш или да шепнеш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ту да крещиш, ту да шепнеш. Еднообразието убива.

Ако можеше да изпратите песен в Космоса, то тя ще е...?

Песента се казва Много важно лайно съм изял. Но засега я пеем само на живо.

Кое убива повече – тютюнопушенето или простотията?

Простотията.

В дневника на Help Me Jones за следващите няколко месеца пише...?

Концерти, фестивали, нови песни, записи, клипове. Амин!

Парти девиз за финал?

Добре ни е така!

01. Help Me Jones – Kill Them All

02. Yazoo – Situation

03. Azul Y Negro – El Misterio De La Piramide (Alkalino Re-Edit)

04. Osinski Ensemble – Safari (KMTR Re-Edit)

05. Comateens – Pictures On A String

06. One Two Three – Runaway

07. Telex – Radio-Radio (Forgotten Disco Star's Psycho Dub)

08. Kraftwerk – Metropolis

09. Orlando Riva Sound – Indian Reservation

10. Paul Young – Love Will Tear Us Apart

11. Kristian Anttila – Vykort Från Ingestans (Help Me Jones "New Romantic" Remix)

"Вече нямаше да върша нищо по собствено желание, щях само да повтарям онова, което правеха другите, или просто да следвам наставленията." – да, когато тази реплика от театралната адаптация на романа Жената конбини прозвучи на сцената, вече ще е ясно, че съзнанието ти сканира баркода на "нормалността" на Света, който обитаваме, подредени като стоки по унифицираните стелажи на денонощен конбини магазин.

Да, много метафори (и любимите на Мураками двойни метафори) лежат в основата на романа Жената конбини от Саяка Мурата, който дефинира "нормалното" и сканира баркода на "нормалността" в Света, подобен на добре зареден 24/7 конбини магазин, който обитаваме... И всички тези метафори, лежащи по унифицирано-подредените рафтове на конбини магазин, са намерени от актьора/поет/режисьор Марий Росен и са адаптирани на театрален език по превъзходен начин (о, да, почти целият текст на Мурата "оживява" на сцената)...

Да, различни изразни форми на японски театър (без Но маските, но с обилен кумадори грим и с елементи на кабуки и бунраку-куклен пърформанс) живеят на сцената в симбиоза с абсурд ноар ирония ала Дейвид Линч, сякаш за да маркират перфектно сюрреалната граница между рамките на нормите, правилата и разбиранията за Света, която обитават главните герои тук, конбини служителите Кейко и Шираха (Боряна Йовчева и Александър Тонев са превъзходни и неуморни в хиперболизираната версия на множеството персонажи, които въплътяват, дори някои само с глас)...

"Моделът не се променя" ще изповяда Шираха сан, за да маркира желанието му "да се скрие" от земната Фабрика на принудите (термин, използван от Мурата в романа ѝ Земляни), която обитаваме "от Джомон периода насам", но всъщност, също като идеално намерената от Петя Боюкова хем минималистична, хем експанзивна сценография (от рамките на конбини стелажи "играещи" неоновия бездна-силует на мегаполиса и обратно, до кукла, вана и биоразградими костюми), всичко в Жената конбини преминава от една форма в друга, под деликатно-перфектния музикален фон от японски ембиънт на Александър Евтимов-Шаманчето, за да усетиш и чуеш накрая Гласът на... Конбини... Онзи Глас, който те води към Твоето място сред унифицирано-подредените стелажи на Живота.

Естествено, най-ключова роля тук играе самият текст на Саяка Мурата – неслучайно, също като героинята си Кейко Фурукура, и тя отдава 18 години от живота си на конбини магазин, както неслучайно всички творения на Мурата се фокусират върху екзистенц отвъд рамките на нормите, правилата и разбиранията за Света. А 10 години след издаването на Жената конбини и преди гостуването на Мурата през април, тази неконвенционална адаптация от Марий Росен и компания сякаш е идеалния момент да преминете през баркода на "нормалността"...

Или както казва Кейко: "Заповядайте!"

Жената конбини е в Народен театър Иван Вазов на 18, 26 февруари и 22 март; 5, 22 април и 3, 16 май, 3 и 19 юни, 4 юли | 19:30, Сцена "Апостол Карамитев"

Романът Жената конбини е в книжарниците

Саяка Мурата гостува на Литературни срещи/ Literary Talks | 23 април, 20:00, City Stage