Болногледачка в Германия със семейство в България, папагал, реките на подземното царство Хадес и кутия кибрит – ако не откривате нищо общо между изброените, то трябва да гледате 37 клечки кибрит – новата социална сатира с елементи на трилър-абсурд от театралните формации 36 маймуни и TARTproduktion-Щутгарт.
Драс... всичко започва с невинната реплика "Търся си работа като болногледач в Германия", произнесена като насън от Елена/Снежина Петрова – познавате я сигурно, или сте я срещали без да разберете, като една от хилядите български майки и дъщери, които оставят семействата си в България в името на евро-препитание (за същите оставени семейства) в чужбина. В случая на Елена, в Германия – там, където ще се сблъскате с насаждани предразсъдъци за източноевропейски стереотипи... там, където не можеш да живееш на ръба между два свята, защото единият е излишен...
Ако питате съсухрения и обездвижен господин Цюндер (адски реалистичната хуманоидна кукла, ръководена умело от Мануела Саркисян и създадена специално от Антие Тьопфер), ползата от Елена е колкото от спомена за отдавна притежаваното от него куче – с мил, топъл поглед и винаги готово да изпълнява трикове...
Ако питате неговата дъщеря (Невена Калудова), Елена е като домашния им папагал (находчиво-кресливо изиграна роля от Нейтън Купър) – само се върти наоколо, ръси перушина, повтаря ти думите и гледа да клъвне нещо... Ако питате агенцията, която наема Елена за болногледач, тя има само задължения, а правата ù са като на кучето, отдавна притежавано от господин Цюндер.
Ако питате Елена, грижите за господин Цюндер и дома му са трън в задника, също като името му (да, Zúnder значи именно трън на немски), само че доходоносен трън, който осигурява стотици евра за дъщеря ù, за майка ù и болния ù баща, които е оставила в България, в един друг живот...
Ако я питате наистина, обаче, грижите за господин Цюндер ù приличат на картината Реката на Хадес, сияеща в дома му – да, докато се пита коя от петте реки на подземното царство е изобразена там, Елена преминава през всичките...
Все по-намаляващите обаждания от дъщеря ù и майка ù я спускат по Лета, реката на забравата, после идва Кокит, реката на плача от Самотата, чиито води са дори плитки пред тези на Ахерон (реката на болката и скръбта), като ухапването от папагала на Цюндер дори не може да се сравни със скръбта на Елена от това, че собствената ù дъщеря я обявява за мъртва в училището си в България... Да, няма как да не се стигне до Стикс, обикаляща 9 пъти Хадес и разделящо го от земното царство, естествено, не и без да се мине през Пирифлегетон, огнената река за пречистване от греховете... Драс...
Да, 37 клечки кибрит е катарзисна история... като всички пиеси на формацията 36 маймуни, които правят социален разрез на обществото (неслучайно авторите Здрава Каменова и Гергана Димитрова провеждат серия интервюта с болногледачи), като болкоуспокояващите в тази театрална операция са солидните дози хумор и абсурдни до сълзи ситуации...
Да, 37 клечки кибрит прилича на предишната копродукция между 36 маймуни и TARTproduktion Пепеляшки ООД (не само заради смесването на различни националности, класи, стереотипи или заради минималистичната, но точно намерена сценография и режисура от Бернхард Ойстершулте), но всъщност напомня всеки 36 маймуни спектакъл, в който е намесена музика на живо (като обилно награждавания Дом за овце и сънища, например) – в случая иде реч за фънки реквием за китара, прахосмукачка, кóпаница, кречетало и папагал (не само Нейтън Купър, ами всички се справят чудесно с музикалната част), така че и най-тегавата тема да се превърне с лекота в ода на радостта от живота...
Да, 37 клечки кибрит преминава през много и различни театрални жанра, почти както Снежина Петрова (а и целият актьорски ансамбъл) преплува майсторски петте реки на Хадес, напомняйки, че всеки държи клечка кибрит – било като акт на пречистване, било като вик за надежда, че все още има Светлина в тунела... Драс...
37 клечки кибрит горят на 21 януари и 23 февруари в Топлоцентрала | 19:30
"Фалшът е Системата, в която живеем" ще каже Брик Полит, главният герой от пиесата-класика Котка върху горещ ламаринен покрив на Тенеси Уилямс, и ако за близо 70 години (навършват се през 2025-а) след създаването ѝ сме преживели безброй нейни театрални и филмови версии (някои от които емоционално и житейски остарели), то във всяка нова адаптация (като тази на режисьора Стайко Мурджев) ще има нещо, което ще пребъде – а именно "лъжата и лъжците"...
Да, репликата "лъжата и лъжците" не е просто реплика-акцент, а диагноза на едно общество, в което Те ("лъжата и лъжците") винаги са в нас и около нас... Както и по-опасната болест – Самозаблудата, от която страдат героите в Котка върху горещ ламаринен покрив...
Самозаблудата като изкривена реалност така чудесно внушена тук от сценографа Никола Налбантов с полуогледалните, полуотражателни плоскости, пресъздаващи стаята на Брик/Гринго-Богдан Григоров и Маги Котката/Елеонора Иванова, където се разиграва драмата на цялото семейство Полит... Самозаблудата като възможен паралелен живот намигнат от режисьора Стайко Мурджев с удачното вграждане сред декорите на видеооткъси (заснети от Димитър Сарджев с участието на Ненчо Костов), разиграващи "възможната" триумвират-идилия между Брик, Маги Котката и Скипър/Ненчо Костов...
Самозаблудата като болест по-опасна и от рак – такава от която страдат и арогантния магнат Татенцето/Ириней Константинов, и досадната Мама Полит/Петя Силянова, и техния по-малък амбициозно-глуповат син Гупър/Владимир Солаков и неговата перманентно-бременна жена Мей/Невена Калудова... Самозаблудата като многоетажна торта за рожден ден, която рухва, етаж след етаж, досущ измамно сладки домино плочки, под жегата на признанията и лъжите...
Самозаблудата като кликване на бутон в алкохолното съзнание на Брик/Гринго-Богдан Григоров, което да му осигури Оцеляване сред хаоса от лъжи, вини и илюзии... Самозаблудата като щастливо Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката на Маги Котката/Елеонора Иванова, която неслучайно ще заяви през зъби "Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат"...
Всъщност, неслучайно, Стайко Мурджев отново работи в комбина тук с голяма част от екипа, създал и предишната му адаптация на Перфектни непознати (като сценографът Никола Налбантов, като композиторът Петър Дундаков, като актьорите Елеонора Иванова и Михаил Милчев, тук в смъртно-тихия образ на доктор Боуг), както неслучайно и тук (като в Перфектни непознати) се разиграва съдбоносен и илюзорен избор между Щастие или Оцеляване... Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката... Оцеляване в една изкривена, огледална реалност, в която никой никога няма да бъде щастлив наистина...
И ако все пак Котката падне от горещия ламаринен покрив, също както Животът на ръба на Абсурда напоследък, то нейните девет живота Илюзия ли ще бъдат или Лъжа... За Лъжата и лъжците питаме...
Котка върху горещ ламаринен покрив живее на 19 декември, 15 и 23 януари, 4 и 20 февруари, 9 и 20 март | 19:00, театър Сълза и Смях