My Mir

Любовта често няма нужда от думи, но в случая на Маргьорит Дюрас Тя трябва да бъде изговорена, трябва да бъде изписана върху белия лист или да оживее върху белия екран, защото в противен случай значи не е съществувала, не се е случила, не е била изживяна... също като самия живот. Затова и думите са главният герой в хибридния спектакъл Корабът Нощ (в микс амалгама от два текста на Маргьорит Дюрас) на режисьора Стилиян Петров.

Когато през май 1978, в краткия разказ Корабът Нощ, Маргьорит Дюрас описва историята на двама влюбени (Ж.М. и Ф.), които никога не се срещат лице в лице, а романсът им се случва само и единствено по телефона, между гласовете им, тя е пределно наясно, че идеята за това как Думите материализират Любовта, как само вербалното общуване може да изгради физически образ на Любовта, на Живота (нещо което Спайк Джоунз използва перфектно във филма Тя/Тя е глас), та именно тази идея е идеална възможност за превръщане на Думите, на Езика в главен герой и в театъра, и в киното. Затова, година по-късно (през 1979 и то в една и съща седмица, неслучайно), тя премиерно представя продуцираните от нея едноименни пиеса и филм Корабът Нощ – нещо като трипластово/триканално изследване по темата как Думите, Езикът дават 3D физически образ на нещата от Живота... стига да позволите на въображението си да го осъществи.

Нещо подобно правят и режисьорът Стилиян Петров, и неговият екип – сценографията на Венелин Шурелов прилича на инсталация, в която ключови думи (висящи на тъмна завеса, светващи при произнасянето им в текста на пиесата и прожектирани на пода) не само свързват нишките на двете любовни истории използвани тук (Корабът Нощ и писаната 4 години по-късно новела Болестта на смъртта), но и на ребус принципа "свържете точките/думите" рисуват пъзел картинката на една страстна, сложна и невъзможна любов.

Образ, който Маргьорит Дюрас често използва и в книгите, и в пиесите, и във филмите си; образ, който тя често гради само и единствено въз основа на езикови експерименти – да не забравяме, че най-известното ѝ творение Хирошима, моя любов е изградено почти изцяло от наситен диалог, също като "телефонната любов" в Корабът Нощ и безимения (двамата герои в новелата са обозначени като "ти" и "тя"), интимен разговор край морето в търсене на способността да обичаш в Болестта на смъртта.

Да, Думите при Маргьорит Дюрас имат собствен глас, собствено лице и собствен живот, затова и режисьорът Стилиян Петров минималистично оставя двата текста (Корабът Нощ и Болестта на смъртта) просто да бъдат изговорени/изиграни от четири гранд актриси (Татяна Лолова, Цветана Манева, Пламена Гетова и Петя Силянова, събрани заедно на сцена за пръв път) като вид пърформанс, като литературно четене, като репетиция в театъра, като някогашните приказки по телефона, записани на винил или на аудиокасети... Затова и инструменталната музика на Иван Шопов е само здрачен декор върху който да изпъкне главния герой – Думите.

Защото Думите нито са просто гласни и съгласни, накацали като лястовици на желанието по телефонната жица в Корабът Нощ, нито са просто изгубени сигнали в нет бездната на морето от информация в съвременното ни общуване. Защото ако Думите са главният герой, то въображението е режисьорът, който знае как ще свърши тази пиеса.

И ако в пиесата Корабът Нощ липсата на физически контакт засилва желанието и материализира Любовта на двама влюбени, то дали липсата на докосване до хибридни спектакли като Корабът Нощ засилва желанието за среща с тях... или не.

Корабът Нощ е в Театър Азарян на 4 и 11 април от 19:30

"Фалшът е Системата, в която живеем" ще каже Брик Полит, главният герой от пиесата-класика Котка върху горещ ламаринен покрив на Тенеси Уилямс, и ако за близо 70 години (навършват се през 2025-а) след създаването ѝ сме преживели безброй нейни театрални и филмови версии (някои от които емоционално и житейски остарели), то във всяка нова адаптация (като тази на режисьора Стайко Мурджев) ще има нещо, което ще пребъде – а именно "лъжата и лъжците"...

Да, репликата "лъжата и лъжците" не е просто реплика-акцент, а диагноза на едно общество, в което Те ("лъжата и лъжците") винаги са в нас и около нас... Както и по-опасната болест – Самозаблудата, от която страдат героите в Котка върху горещ ламаринен покрив...

Самозаблудата като изкривена реалност така чудесно внушена тук от сценографа Никола Налбантов с полуогледалните, полуотражателни плоскости, пресъздаващи стаята на Брик/Гринго-Богдан Григоров и Маги Котката/Елеонора Иванова, където се разиграва драмата на цялото семейство Полит... Самозаблудата като възможен паралелен живот намигнат от режисьора Стайко Мурджев с удачното вграждане сред декорите на видеооткъси (заснети от Димитър Сарджев с участието на Ненчо Костов), разиграващи "възможната" триумвират-идилия между Брик, Маги Котката и Скипър/Ненчо Костов...

Самозаблудата като болест по-опасна и от рак – такава от която страдат и арогантния магнат Татенцето/Ириней Константинов, и досадната Мама Полит/Петя Силянова, и техния по-малък амбициозно-глуповат син Гупър/Владимир Солаков и неговата перманентно-бременна жена Мей/Невена Калудова... Самозаблудата като многоетажна торта за рожден ден, която рухва, етаж след етаж, досущ измамно сладки домино плочки, под жегата на признанията и лъжите...

Самозаблудата като кликване на бутон в алкохолното съзнание на Брик/Гринго-Богдан Григоров, което да му осигури Оцеляване сред хаоса от лъжи, вини и илюзии... Самозаблудата като щастливо Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката на Маги Котката/Елеонора Иванова, която неслучайно ще заяви през зъби "Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат"...

Всъщност, неслучайно, Стайко Мурджев отново работи в комбина тук с голяма част от екипа, създал и предишната му адаптация на Перфектни непознати (като сценографът Никола Налбантов, като композиторът Петър Дундаков, като актьорите Елеонора Иванова и Михаил Милчев, тук в смъртно-тихия образ на доктор Боуг), както неслучайно и тук (като в Перфектни непознати) се разиграва съдбоносен и илюзорен избор между Щастие или Оцеляване... Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката... Оцеляване в една изкривена, огледална реалност, в която никой никога няма да бъде щастлив наистина...

И ако все пак Котката падне от горещия ламаринен покрив, също както Животът на ръба на Абсурда напоследък, то нейните девет живота Илюзия ли ще бъдат или Лъжа... За Лъжата и лъжците питаме...

Котка върху горещ ламаринен покрив живее на 19 декември, 15 и 23 януари, 4 и 20 февруари | 19:00, театър Сълза и Смях