My Mir

"Това, което може да стане между един мъж и една жена... значи... нищо, ама нищо в цялото царство земно не може да се сравни с него..." пророкува Пилето, един от главните герои в камерната пиеса Царството земно на Тенеси Уилямс в интерпретацията на режисьора Елена Панайотова. И Пилето е напълно прав – с малката разлика, че Тенеси Уилямс пише тази своя не съвсем популярна пиеса (в сравнение с Трамвай Желание, Котка върху горещ ламаринен покрив или Стъклената менажерия) няколко години след смъртта на своя най-обичан любовник Франк Мерло и Тенеси може би има предвид него, както прехвърля свои биографични черти върху другия герой от пиесата Лот (агонизиращ южняк прекарал детството си в семейна къща в Мисисипи), сякаш осъзнал, че веднъж загубил любовта на живота си не ти остава нищо друго в царството земно. Освен смъртта. А на 25 февруари 2013 се навършват именно 30 години от смъртта на Тенеси Уилямс.

Историята – женственият Лот (Дарин Ангелов) и шоугърлата Мъртъл (Нона Йотова) са прясно бракувала се в телевизионно студио двойка, които пристигат (с емоционален багаж и табелката just married) в разпадащото се имение край река (може би) Мисисипи на Лот. Там, в здрача на кухнята и в мрака на семейните тайни, ги чака Пилето (Иван Юруков) – полубрат (от друга майка, но от същия баща) на Лот, груб селски ерген, който се грижи за имението само в компанията на природните стихии и на календар с гола мацка.

В така заформилото се шарено и разнородно трио, наивната Мъртъл се оказва в ролята на невинно глуповатата жертва, оплела се фатално в паяжината на борбата за надмощие между два отровни паяка – Лот (агонизиращ от туберкулоза травестит, обсебен от финеса на майка си и от сантименти към семейното имение) и Пилето – самобитен циник, по-големият брат, който не може да превъзмогне факта, че е бил изместен от "сестричката"(както той нарича Лот) и му се е наложило вечно да живее като прислуга в собствения му дом.

Едничката мисъл, която крепи Пилето цял живот е, че някога, след смъртта на Лот, той ще остане (както го пише в документ, който държи неизменно до сърцето си) единствен наследник и господар на къщата, но пък предсмъртното желание на Лот е именно да отнеме (в памет на изтънчената си, покойна майка) тази последна радост на Пилето, като доведе своя съпруга, която (предвид брака) да бъде сама законен наследник на имение за 500 000 долара.

И ето, че на фона на прииждащата за потоп река (нещо като метафора за края на света) двамата братя разиграват тайни, живот, любов и смърт в морална пинг-понг игра (в която Мъртъл е топката) в търсене на най-ценното в цялото Царство земно.

Пиесата – режисьорът Елена Панайотова хитро (без декори, с минимал сценография и на "комиксов принцип", като с балончета, с които актьорите споделят своите емоции и действия като бележки под текст) оставя героите (като зрителите) в това камерно морално кабаре сами да стигнат до изводите. Именно защото пиесата като цяло е базирана не толкова на екшъна, колкото на образите, характерите в нея.

А те са изиграни отлично (дори с неадекватни на места костюми) от актьорите – и Иван Юруков като недодялания селски ерген Пилето с каруцарски възклицания и леки психични отклонения, и Нона Йотова като увяхнала Мерилин Монро, известната също като "малката с големия... характер" бивша кралица на красотата Мъртъл, и Дарин Ангелов като изтънчено плюещия кръв финяга Лот, който малко преди да полегне в леглото и воалите на любимата си майка ще изпише (с червило на огледалото в спалнята) трите ключови думи в цялото Царство земно и... Небесно – Живот, Любов, Смърт...

Точно както ги е осъзнал Тенеси Уилямс и е накарал своя герой Пилето да възкликне (досущ Лео Ди Каприо от Титаник преди потъването) – "Аз съм Цар!"... В царството земно...

Гледайте Царството земно в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 часа на 8 и 21 април

"Фалшът е Системата, в която живеем" ще каже Брик Полит, главният герой от пиесата-класика Котка върху горещ ламаринен покрив на Тенеси Уилямс, и ако за близо 70 години (навършват се през 2025-а) след създаването ѝ сме преживели безброй нейни театрални и филмови версии (някои от които емоционално и житейски остарели), то във всяка нова адаптация (като тази на режисьора Стайко Мурджев) ще има нещо, което ще пребъде – а именно "лъжата и лъжците"...

Да, репликата "лъжата и лъжците" не е просто реплика-акцент, а диагноза на едно общество, в което Те ("лъжата и лъжците") винаги са в нас и около нас... Както и по-опасната болест – Самозаблудата, от която страдат героите в Котка върху горещ ламаринен покрив...

Самозаблудата като изкривена реалност така чудесно внушена тук от сценографа Никола Налбантов с полуогледалните, полуотражателни плоскости, пресъздаващи стаята на Брик/Гринго-Богдан Григоров и Маги Котката/Елеонора Иванова, където се разиграва драмата на цялото семейство Полит... Самозаблудата като възможен паралелен живот намигнат от режисьора Стайко Мурджев с удачното вграждане сред декорите на видеооткъси (заснети от Димитър Сарджев с участието на Ненчо Костов), разиграващи "възможната" триумвират-идилия между Брик, Маги Котката и Скипър/Ненчо Костов...

Самозаблудата като болест по-опасна и от рак – такава от която страдат и арогантния магнат Татенцето/Ириней Константинов, и досадната Мама Полит/Петя Силянова, и техния по-малък амбициозно-глуповат син Гупър/Владимир Солаков и неговата перманентно-бременна жена Мей/Невена Калудова... Самозаблудата като многоетажна торта за рожден ден, която рухва, етаж след етаж, досущ измамно сладки домино плочки, под жегата на признанията и лъжите...

Самозаблудата като кликване на бутон в алкохолното съзнание на Брик/Гринго-Богдан Григоров, което да му осигури Оцеляване сред хаоса от лъжи, вини и илюзии... Самозаблудата като щастливо Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката на Маги Котката/Елеонора Иванова, която неслучайно ще заяви през зъби "Животът трябва да продължи, дори когато всички илюзии за него изчезнат"...

Всъщност, неслучайно, Стайко Мурджев отново работи в комбина тук с голяма част от екипа, създал и предишната му адаптация на Перфектни непознати (като сценографът Никола Налбантов, като композиторът Петър Дундаков, като актьорите Елеонора Иванова и Михаил Милчев, тук в смъртно-тихия образ на доктор Боуг), както неслучайно и тук (като в Перфектни непознати) се разиграва съдбоносен и илюзорен избор между Щастие или Оцеляване... Оцеляване напук на горещия ламаринен покрив под краката... Оцеляване в една изкривена, огледална реалност, в която никой никога няма да бъде щастлив наистина...

И ако все пак Котката падне от горещия ламаринен покрив, също както Животът на ръба на Абсурда напоследък, то нейните девет живота Илюзия ли ще бъдат или Лъжа... За Лъжата и лъжците питаме...

Котка върху горещ ламаринен покрив живее на 19 декември, 15 и 23 януари, 4 и 20 февруари | 19:00, театър Сълза и Смях