My Mir

"За да разкажеш добре една история, трябва да знаеш кои точно бутони да натиснеш" се казваше в един филм, а френската писателка Ясмина Реза идеално знае, че у всеки човек има бутони, които при натиск го карат да сваля маските на благоприличието и да оголва истинската си същност. Както става в нейната награждавана пиеса Богът на касапницата (написана преди 10 години) в новата ù сценична версия на Антон Угринов в Народния театър.

Тенденция или не, но както в миналия, така и в настоящия театрален сезон изглежда границите между театъра и киното се размиват, поне що се отнася до избора на заглавия, които живеят както на екрана, така и на театралната сцена. И ако в Ничия земя, например, Стоян Радев взима киносценарий и го превръща в пиеса, то Антон Угринов се придържа повече към оригиналната драматургия на Ясмина Реза, отколкото към филма на Роман Полански Carnage, превърнал пиесата на Реза в камерно кино от висока класа.

Историята е позната: две семейни двойки (Мишел/Юлиан Вергов и Вероник/Радена Вълканова и Ален/ Владимир Карамазов и Анет/Александра Василева) се събират, за да обсъдят "разумно и цивилизовано" причините и последствията от нелеп инцидент в парка, който оставя синът на едните с два зъба по-малко, избити с пръчка от сина на другите.

История, на пръв поглед, с бързо и хуманно решение, но не и когато в нея се замесят изгонен хамстер, непрестанната адвокатска телефония на Ален, плодов пай, бутилка скоч, морални повръщания, букет жълти лалета, гротеска живописта на Франсис Бейкън, военните конфликти в Африка, вечното разделение мъже-жени, семейните прякори, страсти и тоновете лични предразсъдъци в главите на Мишел, Вероник, Ален и Анет.

Наситени с множество малки детайли (неслучайно Ясмина Реза е майстор на диалога) и с ритъм на надграждането (олé за чудесния синхрон и импровизации на квартета актьори) комичните ситуации се сгромолясват една след друга ала ефектът на доминото, а текстът на Реза натиска бутон след бутон у своите герои, карайки ги да свалят маска след маска, да отрязват от себе си като парчета плодов пай пластове фалш подир пластове фалш, докато накрая оголената им същност не започне да се оглежда (о, да има игра на отражения в сценографията на Никола Тороманов) като в криво огледало. Гротеска картинка ала Бейкън, в която обсъждането на проблемните деца се превръща в калейдоскоп на личните проблеми на Мишел, Вероник, Ален и Анет.

"Никой не се интересува от неща извън него самия. Човекът се вълнува само от лични емоции и преживявания" ще каже Ален и ще добави, че вярва в Богът на касапницата... Онзи, когото всички ние обичаме да играем. Онзи в балончето на личния ти свят, в който Ти си единствения и върховен Бог, който коли и беси.

В балончетата на личния ти свят, приличащи на мехурчета от потънал във вода телефон... Скролнете фейсбук фийда си, докато четете това, включете се в коментарна война и ще разберете... че следващия път когато си играете на Богът на касапницата няма да пострада само някой невинен... хамстер.

Богът на касапницата е в Народен театър Иван Вазов на Камерна сцена от 19:00 на 18, 21 и 27 февруари и 1, 2 и 13 март

"Какво са хората... ако не онова, което виждаме в тях" ще каже Марк/Георги Гоцин на своите приятели Серж/Петър Петров-Перо и Иван/Кирил Недков, докато онова, което всеки един от тримата вижда в една "чисто бяла" картина ще подложи на изпитание и стрес тест 15-годишното им приятелство в новата сценична адаптация на популярната и награждавана пиеса Арт на Ясмина Реза.

Да, Арт бе една от най-дълго играните постановки (от 2000-та година насам) в репертоара на Малък градски театър Зад канала, после премина с ново амплоа в Сатиричния театър (дори най-новата ù адаптация тук е озвучена минималистично отново от Калин Николов), за да стигне днес, може би неслучайно, до Младежкия театър Николай Бинев във версията на младия актьор и режисьор Владислав Стоименов (набрал скорост с главната роля във филма Шекспир като улично куче).

Казваме неслучайно, защото Арт е от тези идеални стрес-тест-пиеси за всеки прохождащ режисьор – камерна, ситуационна, с хумор, който нахвърля щрихите на интригата, така че всеки актьор и режисьор да открие сам точния Ритъм и Образ на всичко значимо, случващо се на сцена... Ако сте запознати и с други пиеси на Ясмина Реза, играни/играещи се у нас като Богът на касапницата или Живот х 3, например, то сте наясно, че тя толкова много обича да играе с думите, за да може от една абсурдна ситуация, с минимум средства да извлича максимума – от дребни детайли и подхвърлени парчета реалност да сглобява голямата Картина на Живота и всичко най-важно в него.

Да, именно една картина, една "чисто бяла с бели ивици" картина е в центъра на интригата тук – купена за 200 000 евро от амбициозния лекар Серж/Петър Петров-Перо, обявена за "бял боклук" от наперения и избухлив авиоинженер Марк/Георги Гоцин (отново в "каръшко" приятелство) и преценена дипломатично от Иван/Кирил Недков, балансьорът-буфер (мек като текстила, който е продавал преди) в триумвирата на 15-годишното приятелство между тримата.

Също както белият цвят крие в себе си всички цветове от спектъра на светлината, така и при вглеждането на тримата приятели в бялата картина, като през призма, започват да се проявяват и всички багри и нюанси на отношенията помежду им... Слой подир слой, онова, което Серж, Марк и Иван виждат в картината се превръща в това, което всеки от тях вижда у другия...

Като бонус, минималистичната сценография (и костюми) на Ванина Цандева засилват черното и бялото, в чиито краски героите разглеждат взаимоотношенията си и търсят Истината за себе си, а актьорският триумвират намира точния ритъм, за да може Портретът на Живота (и всичко най-важно в него) да оживее на сцена.

В крайна сметка, изкуството не е да знаеш Цената на всичко, а да знаеш Стойността на нещата... или поне да опознаеш стойността на приятелството като героите от Арт.

Арт е в Младежки театър Николай Бинев на 2 и 15 март, 1 и 22 април, 2 и 17 май, 17 и 29 юни, 8 юли | 19:00, Камерна сцена