МИР - съществително; само ед.ч; м.р.
1 – примирие, мирен договор, липса на война, липса на раздори, разбирателство, съгласие, сговор, хармония, тишина, спокойствие, покой
2 – свят, вселена, природа, всемир
Първото правило e:
Мир да има!
Второто правило е:
Мир да има в твоя !
Третото правило е:
Моят е и твой !
Четвъртото правило е:
е наслада от живота.
Петото правило е:
иска да види света през твоите очи.
Шестото правило е:
Без предразсъдъци, без комплекси, без омраза.
Седмото правило е:
Всеки може да бъде част от , стига душата му да иска!
Осмото правило е:
няма абсолютно никакъв смисъл! Също като изкуството! Но с него светът изглежда по-красиво и добро място за живеене...
Бих искал всичко да започва така, но ние не сме някакъв мистичен боен клуб с правила, основан от бунтовник без кауза с раздвоение на личността, който иска да разруши световния ред. За нов свят, нов мир.
е по-скоро семейство. Или иска да бъде такова. Като във всяко семейство, неговите членове може и да не се понасят много-много, но живеят заедно и споделят нещата от живота, от техния вътрешен и външен мир. Ако не го могат поне се опитват, учат се всеки ден да го правят. Да търпят вредните си навици, да се обичат. Нещо като семейство с обща ДНК. Но не кръвна, а ДНК на ценностите, интересите и търсенията в живота. В света. Във Вселената.
Затова всеки ще си има своето място (профил) в . Неговият mymir. Нещо като собствена стая в семейната къща, където да събираш любимите си неща, да каниш гости на партита... Така ще се наслаждаваш на приятна компания, на свежа музика, филми и клипове. Ще можеш и ти самия да разказваш (през Хайде парк) на другите членове от семейството истории, които са те впечатлили през деня. Ще можеш да ходиш по концерти, партита на семейни цени...
Да, знам, идеята звучи утопично-наивистично и вече виждам как се кикотиш присмехулно. Обаче ние сме банда пацифисти. Не убиваме присмехулниците. Просто вярваме. Вярваме в тях. Вярваме, че можем да заживеем в една къща, която ще изглежда така, както изглеждаме ние и нашите отношения помежду ни. Това поне зависи от нас.
Вярваме, че е крайно време да загърбим различията, комплексите, завистта, злобата, омразата и да действаме заедно. Без парадни лозунги и вой по нет площадите. Достатъчно гръмки „революции" имаше вече и кой от кой по-напети „революционери".
Именно затова в няма да се крещи – тук ще се шепти. Няма да се сочи с пръст, просто ще си държим очите широко отворени. По детски любопитни към всичко. И само ще намигаме с усмивка, защото важното е...
Мир да има!