My Mir

Дейвид Кенеди, иначе казано Pearson Sound, отново е тук – след паметното участие на първия концерт (което съвпадна с Essential Mix дебюта му), Дейвид се завръща у нас, този път на фестивала Horizon (7-13 март, Банско) и то дни преди излизането на дългоочаквания му дебютен албум. Затова и си поговорихме с мистър Кенеди за корените на дебютния му албум, за нивата на автоцензура, за Hessle Audio философията и за...

Какво ще разкажеш на Ben UFO за България? Какво си спомняш от последната ти визита у нас?

Тогава имах шанса да свиря в среда, различна от тази, с която съм свикнал, тъй като диджействах след живото изпълнение на Джейми Уун, а това не ми се случва често. Спомням си, че хората бяха доста ентусиазирани, така че съм сигурен, че Бен ще си изкара страхотно на Horizon.

При последната ни среща сподели, че слушаш доста странни ембиънт записи на терен от 60-те и 70-те години, оказаха ли те някакво влияние върху създаването на дебютния ти албум и в тази връзка, откъде взе вокалния семпъл в парчето Headless?

Вокалът в Headless открих в някакъв фрий пакет със семпли. Веднага ме привлече, защото ми напомни на семпъл, който Coki използва в един от своите ранни DMZ записи. Звучи доста злокобно, така че от момента, в който го чух вече знаех, че искам около тази основа да изградя цял трак. Иначе, създаването на целия албум е по-скоро свързано с машините, които имах по онова време в студиото и най-вече с новата ми концепция за правене на музика, която започнах да използвам от 2011 насам.

Напоследък се забелязва тенденция артисти, познати с мощни клубни тракове, да издават студийни албуми, изцяло базирани на саунд дизайн, на минималистична естетика, а и твоят дебютен албум не е съвсем клубно ориентиран...?

Да, исках да избегна това, но... като цяло, не мисля, че адски много се отклонява от предишните ми записи, защото винаги съм правил и издавал много различни и разнообразни стилове музика. Освен това, голяма част от траковете звучат доста добре и в клуб, пускам ги от известно време насам и реакциите ме радват... Основната ми идея бе да представя цялостен, подчинен на обща тема, албум, вместо просто да събера няколко парчета или сингли заедно – нещо, което много добре улови в артуърка на обложката и дизайнера Andrew Stellitano.

Как се стигна до създаването на парчета като Glass Eye и особено на Rubber Tree, което ми напомня (като груув и структура) на класиката Timber на Coldcut & Hexstatic... и въобще, налагаш ли си автоцензура, ако усетиш, че в един момент дадено парче ти звучи като твои по-стари работи или като трак на друг артист?

Да, нивото ми на автоцензура в студиото е много високо. Случвало се е, в миналото, да изтривам цели тракове и проекти, ако усетя, че наподобяват или са близки по звучене до работата на други продуценти. Оригиналността е нещо много важно за мен, а и ми се е случвало да бъда от другата страна, когато други хора копират моята работа. Не съм много запознат с парчето на Coldcut, за което говориш, но определено понякога е възможно двама души, дори без да подозират за съществуването на другия, да достигнат до едни и същи заключения и резултати.

През последните 2-3 години имаш доста участия заедно с Four Tet и Caribou/Daphni, изглежда сте добри приятели... Някога хрумвало ли ви е да работите заедно и приятелството с тях оказва ли влияние, по някакъв начин, на твоята визия за създаване на музика?

Страхотно е, че през последните няколко години се опознахме с Дан (Caribou) и Киерън (Four Tet). Те са невероятни хора, които се занимават толкова отдавна с музика и винаги са на линия, ако имаш нужда от съвет или просто от второ мнение. Полезно е за мен, защото всеки понякога има нужда да обмени идеи по проекти в развитие, но не, не работим заедно по какъвто и да било музикален проект.

В тези трудни времена за независимите музикални лейбъли, в които доходите идват от участия, а не от продажба на музика, в Hessle Audio все още ли важи правилото "качество, а не количество" или...?

Да, тази, да я наречем "концепция" не се е променила особено – не прибързваме да издаваме музика, предпочитаме да изчакваме "точната музика", вместо да усещаме натиск да издаваме на всяка цена, за да заявяваме присъствие на сцената. Иначе, всеки един от тримата ни, се занимава паралелно и с други неща, така че не разчитаме само на лейбъла за приходи.

Мислил ли си някога да представяш своята музика на живо? И как би се случило, как би изглеждало това?

Начинът и оборудването, с които правя музика в момента не са съвместими със свиренето на живо и по тази причина аз и не търся такива възможности. Поне засега, може би, в бъдеще. Все пак, мисля, че свиренето на живо трябва да предлага нещо коренно различно от DJ сета, така че хич не бих бил доволен, ако просто си пусках собствените парчета през Ableton.

© фотография MIR Тихомир Рачев

Pearson Sound е на фестивала Horizon 2015 на 7 март в клуб Jack's House

"В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои" казва NIANDRAZ, а в края на тази седмица предстои да излезе дебютния ù албум Сумрак. Започнала с кавъри на любими песни, минала през колаборации и компилации на родните лейбъли Amek и Mahorka, сега тя събира премодулирани версии на едни от първите си записи като Chronical и Времение с бъдещи ноар класики като Matches, Сам Сама и Моят Мрак в сумрачен саундтрак, идеален за меланхолията на отминаващото лято и бас лепкавостта на задушните августовски нощи... Като в специалния микс (по-долу), който колажира емоции и ноар вибрации и разкрива откъде извира Сумрак-а на NIANDRAZ, която ще ви разкаже за музиката като игра на цвят и светлосенки, и защо е важно "Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното."...

Защо точно името NIANDRAZ? И каква е историята зад създаването на проекта?

В ученическите си години свирих на пиано и китара, пях. До 3-ти курс в студентството си правих само кавъри на любими песни. Дотогава никога не съм успявала да композирам своя музика. Нямах идея как се записва каквото и да е.

Преди 4 години имах възможността да се докосна до аналогова техника, синтезатори, луупъри, груувбоксове, вокални ефекти, MIDI контролери – това беше повратната точка, в която открих своите средства да композирам. Оттогава насам непрестанно уча нови неща в процеса на създаване.

Създадох проекта NIANDRAZ с цел да споделям музиката си чрез него. Исках име, което не ме идентифицира директно. Тук винаги съм искала фокусът да е върху музиката, а не върху създаделя ù. 4 години по-късно, все още не виждам смисъл да пиша цялото си име до името на проекта. Дори и да съм изобразена във фотографиите, отново не се припознавам там.

Избрах името NIANDRAZ, защото както то е мен, така и не е. То е една конкретна частица от мен. Спрямо и самата музика в проекта се чувствам по подобен начин – аз я създавам, но когато се отделя и я чуя като слушател, я усещам като нещо чуждо, в което по-скоро се припознавам. Не е мое притежание. Вече не е "моя", макар и да е излязла от мен.

Най-важното нещо в света на NIANDRAZ е...?

Може би това да оставиш чиста емоция в музиката.

Да си искрен и честен. Да не бягаш от тъмното.

Да не забравяш, че страданието е възможност за растеж и развитие.

Да опитваш да трансформираш болката в нещо продуктивно.

Защо точно Сумрак? С какво ще запомниш записването и създаването на албума?

Сумрак беше първата песен, която даде идеята и посоката за създаването на този албум. В началото тя беше една-единствена песен, написана през септември 2021. Оттогава досега се случи толкова много. Създаването на албума ще ми остане като напомняне, че не всичко, което си планирал, се случва така както очакваш и искаш. В процеса на работата по албума ми се случиха неща в житейски и здравословен план, които бяха тотално извън моя контрол. Това се отрази и на албума, който се промени в хода на времето. Едни песни отпаднаха, появиха се нови. Имаше етапи в двата полюса – от застой до пълно разливане.

С какво записа Сумрак? И с какво се различава подхода ти към създаването на музиката в Сумрак в сравнение с предишните ти издания?

За музикалния аранжимент използвам предимно MIDI контролери Launchkey 25 и Launchpad. Също така използвам и груувбоксът Novation Circuit, който ми помага да "скицирам" музика без да имам нужда от лаптоп или програма. Например, песента Matches е композирана на него.

Вокалите ги записвам сама вкъщи... Домашните записи винаги са ми се получавали по-добре от студийните.

Относно промяната в подхода: в началото на годината работих по друг албум Blue Everyday, където имах много дълъг период в преработване на инструменталите и презапис на вокалите.

В Сумрак процесът беше доста по-различен. Повечето песни останаха със своите демо вокали. Виждах това като риск, който поех сама за себе си. Беше и някакво израстване за това, че не трябва да премислям толкова много. "Изкуството никога не е завършено, а само изоставено" беше цитат, който много си повтарях в процеса на повечето песни. Спрях да мисля толкова. Казвах си: "Ще оставя това такова, каквото е, а за другото ще направя нещо ново."

Имаш ли любим трак/текст от Сумрак? Каква е историята зад него?

Имам любим трак, да... Усещам го като най-интензивния от албума. Той беше създаден из основи в рамките на ден. Когато няма къде да излееш нещо, намираш своя отдушник, който впоследствие прелива.

Историята зад всяка песен е това, което самата песен разказва. Смятам, че песните са доста буквални и се разбират от само себе си.

И кое идва първо – текстът или музиката?

Тук винаги едното е следствие на другото. Най-често първо е музиката, като текстът в един момент си идва сам, докато я слушам.

Друг път имам много кратък текст, някаква посока. Знам как искам да звучи. Сядам и започвам да градя инструментала. И отново, текстът се дописва в хода на създаване на песента.

Много често ми се случва текстове да идват, докато съм в полубудно състояние. Понякога текстовете идват или в динамично движение, или в състояние на пълен покой – и в двата случая гледам да ги запиша или писмено, или гласово. След това, рано или късно, всяко късче текст, всяка изтананикана мелодия намират своето място в някоя песен.

Имаш доста колаборативни проекти... защо този път се "ограничи" в създаването на Сумрак до самата себе си?

Самостоятелната работа по създаването на песните не е била нито преднамерена, нито задължителна. В крайна сметка, така се случи. Много от песните са направени за една сесия, докато съм сама вкъщи. Записвам мелодия, пиша текст, записвам вокали в изолация и докато се усетя, песента е завършена. С музиката винаги е било така.

Иначе, в две от песните има гост музиканти с инструменти пиано и китара. Времение беше първата песен, която споделих като NIANDRAZ през 2018-а. В Сумрак тя се преиздава в по-достоен вид. Там пиано мелодията е от Devante Marz. Другата песен Моят Мрак е резултат от jam session, който направих с китариста Стефан Аврамов.

Ако NIANDRAZ е част от теб, каква роля играе другата ти половина – Blessed By Saturn?

Тя предимно мълчи. Говори само чрез звук.

Ще се възползвам от въпроса, за да споделя, че вече има още един албум от този проект. Надявам се да успея да го издам през есента.

Занимаваш се и с визуални изкуства... колко важна е визуалната страна за музиката на NIANDRAZ? И защо се спря точно на това визуално решение за корицата на Сумрак?

Докато работих по визуалната част на албума се чувствах много по-комфортно отколкото в аудио фазата. През по-голямата част от живота си съм се занимавала предимно с визуални изкуства. Когато правя музика, автоматично изграждам и визуални образи с нея. За мен всяка песен има цветова гама, светлосянка, образ, всеки звук е образ, елемент.

Исках обложката да отговаря на звученето на албума. Топлите тонове тотално не са в мой стил, но пасваха на посоката на албума. Исках да изобразя нежна, интимна и невраждебна среда. Да се опитам да представя уязвимостта, която присъства в албума в образа на автопортретите, които снимах.

Обложката е силует, снижил глава на фона на падащата слънчева светлина – единственото, което се прокрадва през плътната завеса. В това светлинно време знаеш, че тъмното тепърва предстои.

Каква история ти се въртеше в главата, когато записваше микса?

Миксът е съвкупност от всичката музика, която слушам в последните няколко месеца. Да събера извадка от нея в този микс беше като да наредя своя фабула от преобладаващи чужди произведения, в които чувам себе си, но не съм там.

Като колаж е. Хареса ми, бих зачестила с миксовете...

Кое те "пали" в електронната музика днес?

Безбройният набор от звуци и всичко, което можеш да направиш с тях.

Изобщо... можеш да направиш всичко. Колкото повече научавам за възможностите и практиките със звука, толкова повече се вълнувам за това, което мога да направя в бъдеще. Затова и никога не бих се ограничила да работя само в един единствен стил/жанр. Има прекалено много за откриване, че да се фокусирам само в едно.

Трите парчета, които не излизат от плейлиста ти напоследък са... ?

Les Discrets - Le Reproche

Altar of Plagues - A Remedy and a Fever

The Angelic Process - The Resonance Of Goodbye

В Сумрак има парче, наречено Сам Сама – сам сама издаваш този албум... могат ли българските електронни артисти да си позволят "лукса" да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми и трудности със самиздат изданията?

Не мисля, че това е "лукс". По-скоро ми се налага. В началото започнах със самоиздаване, защото нямах други амбиции освен това да пусна музиката навън. Така и продължих.

При мен самоиздаването става много... бавно.

Трябва да държиш някаква константна самодисциплина и да се буташ постоянно, защото си сам. Много от нещата, които трябва да свършиш, няма как да се случат сами – всичко си зависи от теб. А всяка стъпка от веригата е важна, не можеш да прескочиш каквото и да е – трябва да движиш. Стъпка по стъпка.

Разбира се, можеш да оставиш много музика просто да си стои неиздадена с месеци, години – тя ще си остане така. Аз винаги съм насърчавала всеки да създава и споделя творчеството си, смятам го за важно... Няма как да проповядвам точно това нещо, ако самата аз не го правя, нали така? В резултат на много кризи покрай този процес, просто останах с намерението да споделям музиката, защото не само ми олеква, но и има хора, които я слушат и подкрепят. Това ми се струва предостатъчно, за да се движа дори и в моментите, когато ми се иска просто да спра да се занимавам.

Ако можех, щях да пусна всичко час по-скоро. И все пак, този път ме учи на търпение – нещо, което е хубаво да имаш в живота изобщо.

С течение на времето, в което градих това търпение, успях да се запозная с невероятни хора, които изначално уважавам като личности и артисти. Без тях много от музиката нямаше да види бял свят. Наистина се радвам, когато намеря хора, с които мога да работя в конкретни направления от процеса на издаване на музика.

Тук е моментът да благодаря на всички, които са ми помагали досега с техническата част по музиката. Thom Vreeken е мой добър приятел – прекрасен музикант и визуален артист. Още в началото на NIANDRAZ той ми помагаше за миксирането и мастерирането на много песни като Chronical, Шеол, Портрети 2, както и мастерирането на едноименния албум на Blessed By Saturn.

През 2021-а имах щастието да се запозная с Мартин Ставрев от The Science, чиято музика е заемала важна позиция в листа ми още от момента, в който съм я открила. С него работим по завършването на албума Blue Everyday, който се движи благодарение на него.

Работата по миксирането и мастерирането на Сумрак е дело на Иван Шопов (Etheraudio Studio). Тук няма да мога да напиша с думи колко ценно и полезно беше за мен той да бъде част от процеса на този албум. Огромни благодарности за напътствията, времето и работата по цялостната продукция. Без него албумът нямаше да звучи така, както сега.

А и дигиталното издание на албума е реализирано с финансовата подкрепа на Национален фонд Култура.

Къде се намира вътрешния мир според NIANDRAZ? И как се стига до него?

Когато правя музика, много често нещо ми тежи и го изразявам в музиката... Най-много вътрешен мир усещам, когато пусна музиката. На английски звучи доста добре – "release" е буквално вътрешен "release" за мен. Олеква ми.

Според теб, като продуцент и изпълнител, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Аз имам ужасен сантимент към акустичното пиано, може би заради ранното ми детство. Мама преподава пиано, а аз пък никога не съм свирила добре...

Иначе – Човешкият глас... Звуците на природата...

Ако имаш възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Череп.

В дневника на NIANDRAZ следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Музика. Ще се постарая да пусна още музика – NIANDRAZ и Blessed By Saturn...

Също, предстои един аудиовизуален концерт, част от конкурса на Music Elevator – датата е 19 ноември, а локацията – Sofia Live Club.

И мото за финал?

Expect Everything. Find What You Need.