My Mir

"Не всяка музика е за танцуване" казва Мартин Brokoli Янков, основателят на лейбъла MOZYK, фокусиран върху IDM и breakcore издания на аудиокасети и дискове, а издадената през август 2012 първа лейбъл компилация Between the Ears е достатъчно красноречива по въпроса. 5 години по-късно MOZYK празнува юбилей, маркиран със специален лейбъл шоукейс на фестивала Boomtown, но за всичко, което днес провокира амигдалата на MOZYK-а най-добре да разкаже самият Мартин Brokoli, докато слушаме онова, което се случва Between the Ears...

Защо точно MOZYK?

Съществува една прослойка на електрониката или дори жанр, наречена braindance. Тръгнала е от 90-те и небезизвестните WARP Records. В началото идеята беше да водя предаване по едно онлайн радио на приятели (basstards). Правех го всяка последна неделя от месеца и представях музика на близки до мен продуценти от цял свят, имащи нужда от популяризиране. Понякога почти не говорех, а само си смесвах парчетата без да ги обявявам. Направих и FB страница, споделях записите от предаванията... В един момент ми хрумна да направя компилация (а именно MOZYK001 – Between the Ears) от много и различни тракове, както от подрастващи артисти, така и от утвърдени на сцената имена с история зад гърба си. Отне около половин година работа, компилиране и мастеринг. Някои хора извън България произнасяха името като "мюзѝк", та взе че стана и малко игра на думи.

Най-важното нещо в света на MOZYK е...?

Новаторският звук и смелите идеи.

В този океан от музика как селектирате артистите от MOZYK каталога?

Изключително рядко приемаме демо парчета, макар че на периоди доста ни заливат с такива. Стремим се да акцентираме върху "остри" перкусии и бърз, труден за асимилиране ритъм. Често музиката е почти нетанцуваема. Естествено има изключения – спокойни мелодии, ембиънт звучене и дори само саунд дизайн елементи без реални хармонии. Смятам каталога на лейбъла за доста разнообразен и динамичен.

Изданието от MOZYK каталога, от което си най-доволен е...?

Трудно е да отговоря. Не защото някой от артистите би се обидил, а по-скоро поради факта, че винаги влагам изключителна избирателност и внимавам какво излиза на бял свят. Ако трябва да се абстрахирам от това, че ръководя селекцията, бих посочил MOZYK014 за любим. Албумът Float е продукт на двама души – Xyqph от Кьолн и Umio от Токио. Реших да ги свържа и те подкараха колаборацията перфектно. Това е може би най-веселяшкото настроение от всички албуми в MOZYK.

MOZYK014 - Float, 2015 ©

Ако стартираше сега лейбъла, то какво би променил? Изводи и поуки за тези 5 години? Какво би казал на всеки, който сега създава лейбъл?

Търпението да се взима правилното решение е най-големият урок. Лейбълът има за цел да представи неща на хора, които сами по себе си не са по-малко значими. Разликата е там, че когато се съберат много артисти от цял свят, това обединява феновете с различни вкусове и ги провокира да откриват нови неща. Дълбоко се надявам всеки един прохождащ лейбъл да има нагласата да гради бавно и с ясна цел. Залети сме отвсякъде с дигитално съдържание и изкуството губи стойност когато е просто един файл, архивиран и забравен след няколко слушания. Не смятам нито пиратството, нито streaming услугите за нещо лошо. Напротив – благодарение на тях електронната музика успя да порасне толкова много последните 20 години. В крайна сметка, обаче, в историята остават физическите носители на музика. Живот и здраве, ще си говорим и за плочи след време.

Според теб, възможно ли е българските артисти, занимаващи се с електронна музика да се менажират сами? И кои са най-големите проблеми, които може да срещне всеки в менажирането на лейбъл като MOZYK?

Стига да е достатъчно добре организиран, човек винаги може да приоритизира така задачите си, че да има време за продукция, маркетинг и естествено, изпълнения на живо. Дистрибуцията на музиката и поддържането на постоянен интерес от страна на феновете са доста времеемки и досадни.

Историята, която ти се въртеше в главата, докато записваше микса е...?

Обикновено не слушам музиката, с която се занимавам покрай лейбъла. Наблягам на нея когато карам колело или се готвя за сет на някое парти. Историята е напрегната и забързана, хаха! Замислил съм "манджа от мозъци" и няколко неща от приятелски лейбъли и артисти, които са свързани в цялото съзвездие от experimental електроника.

Мартин Янков а.к.а Brokoli © фотография Боян Христов

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Да говориш стегнато и с фокусиран поглед в очите.

Къде се намира вътрешния мир според MOZYK? И как се стига до него?

След като усетиш контраста от емоциите на напрежение и спокойствие, предполагам настъпва истинския мир. Моментът за сравнение те кара да спреш и евентуално да започнеш цикъла отново с нови премерени сили...

Ако имаше възможност да изпратиш обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?

Може нещо подобно на Златния диск, разбира се. Но малко по-закодирано, сещам се за онзи трик с лимоновия сок по хартията...

За какво имаме MOZYK ние, българите?

За нормалните неща в живота и за мързеливия начин на постигането им.

Три неща, които обичаш и три, които не харесваш в съвременната електронна сцена?

Да на качеството, детайлността и разнообразието.

Не на гореспоменатия мързел, предсказуемостта... вървенето по утъпкани пътеки и прекомерното усилване на ниските честоти.

В дневника на MOZYK следващите няколко месеца са отбелязани като...?

Лека пауза и почивка, работа по нов сайт-дизайн и различни рекламни материали. MOZYK шоукейс на фестивала Boomtown (10 – 13 август) – аз, Marcanta и Ghost ще пускаме на Sewage Worksсцената в DSTRKT 5 зоната. Програмата е предимно съставена от дръменбейс и джънгъл на нашата сцена, та ще сме доста контрастни когато откриваме на 12 август... И следва голямо завръщане с няколко свежи и различни изненади.

Лейбъл девиз за финал?

Не всяка музика е за танцуване.

01. Ghost - Ice Wind / MOZYK012

02. Nommo Ogo - Awaken (Xanopticon Remix)

03. The Ghost Of 3.13 - The Last Step / MOZYK017

04. Woulg - Sacrifice (Kursa Remix) / Methlab Recordings

05. Daed - Multiscopic

06. Venetian Snares - Health Card 10 / TIMESIG005

07. Gareth Clarke - Curtsy / LOVCD05

08. The Ghost Of 3.13 - Recurring Dream / MOZYK017

09. wAgAwAgA - Mutat0r / JIGSOREDIGI009

10. The Ghost Of 3.13 - Grove / MOZYK017

11. Unseenmachine - The Only Winning Move Is Not To Play

12. Ruby My Dear - Jelly / BSR001

13. Unseenmachine - Spindle

14. Pirate & Cobie - Jack's White Car (DET Water Remix)

15. The Science - W (The Ghost Of 3.13 Remix) / Methlab Recordings

16. Synthamesk - Nebulous / MOZYK015

17. LeGaScred -Les Courtilles (Etreinte Souterraine Remix By Flint Kids) / AR029

18. Umio - Ice Shirt / MOZYK014

19. Synthamesk - Cesspool / KMTDR19

20. Ghost - Yuki Onna / MOZYK012

21. Xyqph - King Lemon / MOZYK014

22. BLÆRG - Noxious Luxuriance / MOZYK015

23. Ghost - Sleepscrapes / MOZYK012

24. Unseenmachine - End

25. Flatland Sound Studio -Bye / BR058

Юни, 2002... време е за Playback – да, преди 20 години дебютният албум на Десислава DESY Андонова, Йордан Бирата Ставрев/ Ramsey Hercules, Филип Александров – Фи и Иво Стоядинов – Charlie става факт и със своя фин микс от есид соул, геридж, броукън бийт и дръменбейс зададе път и посока за доста родни продуценти на електронна музика. Именно защото миналото определя настоящето и задава Фючъра, избрахме да маркираме този достолепен 20-годишен юбилей със славни-Don't Let It Fade Away-спомени и специален микстейп, забъркан от Деси, в който ще чуете:.. класиката на Къртис Мейфийлд, от която Phuture Shock вземат името си... да, ще има и носталгични нотки и над 20-годишни хитове, като тези на Bran Van 3000 и на Moloko... и, да, ще ни навести емблематичният Gabriel на Roy Davis Jr и Peven Everett, който има геридж пръст в характерното Phuture Shock звучене... Да, просто идеално за вечерта на 24 юни, която Капана Фест посвещава цялата в памет на Данте/Бирата, като естествено, триумфалният финал ще бъде поставен от Деси, Фи и Charlie, които ще изсвирят целия Playback... още веднъж... А сега, Slow Down... Take A Minute... Take A 20 Years...

Как стигнахте до името Phuture Shock? И как се срещнахте всички?

Първоначално се събрахме с Ивето и Фи – в този състав имам спомен за няколко репетиции, след това се присъедини и Бирата – току-що прибрал се от Амстердам. Вече имахме дата за първия ни концерт, а име още нямахме (по това време репетирахме в Биричката). Разровихме се в плочите му – решихме да се кръстим на парче на Curtis Mayfield – Future Shock. Back To The World беше от любимите му плочи. Впоследствие се оказа, че има продуцентско дуо от UK със същото име, беше станала засечка – бяха ги поканили да пускат на парти, пък разни хора мислили, че ние ще свирим... и се започна игра с изписването на името. Стана Phuture Шок, после го сменихме на Phuture Shock.

Най-важното нещо в света на Phuture Shock, днес, е...?

Извървеният път заедно. Много неща се промениха и се случиха оттогава, но това си остава безценно... #boogieON

С какво ще запомниш записите на дебютния ви албум Playback? Някоя история, която завинаги ще свързваш с това време, с Playback, със студиото ANDANTE?

Първоначално студиото беше в Бирата. Сега, като връщам лентата, изплуват много забавни истории. Докато бяхме в апартамента се съобразявахме да не смущаваме баба Първанка (съседката, чиято спалня беше залепена за студиото). Това се превърна в лаф в един момент. Също трябваше понякога да изгледаме по някоя серия на Fawlty Towers (сериал, по който Бирата беше луд) и не искаше да започваме репетиция или запис докато не сподели впечатления – беше изключителен образ...

После Бирата (DJ Dante по това време) и Андрей (наш приятел) направиха AnDante Records – на бул. Христо Ботев (на ъгъла с Пиротска – на втория етаж). Там открай време е пълно с пенсионери заради близостта на Женския пазар. Студиото имаше едно кръгло прозорче, като люк, точно над спирката на трамваите, Бирата имаше мегафон и системно ги тероризираше от това прозорче с по някое "Внимание... Внимание... Това е сигнал за извънредно положение" и други подобни. Също чакахме трамвая да мине, за да записваме вокалите.

Имаш ли любим трак за лайв изпълнение от Playback? Защо точно той?

Slow Down – винаги съм се вълнувала силно когато го свирим. Call Me измислих, докато Ронката, с която бяхме неразделни вече години, беше в Щатите. Жестоко ми липсваше. Тогава нямаше нет и комуникацията ни беше прекалено недостатъчна – предимно по телефона. И едни дълги, дълги писма – дневници. На нея изобщо не ù беше леко там, аз много я мислех и този трак беше за нея.

Какво ви вълнуваше когато записвахте Playback? В България, по това време, нямаше толкова добре обособена електронна сцена... следваха се повече чужди модели?

Да, слава Богу, имаше телевизия ММ, която помогна в образоването и информирането на хората, както и даде възможност на артисти като нас да стигнат до своята публика. Имаше малка, но прогресивна сцена, имахме не много, но прекрасни, верни фенове. Имаше няколко яки клуба, които подкрепяха артистите като нас и ни даваха сцена. Бяхме щастливи, че можем да правим музика – пазар нямаше. Искаше ни се да излезем от рамките на България, но времената бяха трудни. В тези години аз работех на 2 места, освен с бандите, вече пусках и музика, за да мога да оцелея и да не правя компромиси с музиката.

Каква е историята на рисуваното мече от Chaves/ Чавдар Григоров на обложката на Playback? Защо го избрахте, символизира ли нещо специално за вас?

Чаво ни е скъп приятел – изключително креативен артист, на когото се доверявахме и ценяхме още тогава, и абсолютно без всякакво колебание се обърнахме към него и за обложката, и за видеото (с рибките) към сингъла Champagne.

Как се получи така, че вторият Phuture Shock албум In & Out дойде цели 8 години след Playback и бе продуциран само от вас двамата с Филип?

В опити да преследваме мечти и да следваме себе си, пътищата ни се разделиха. Ивето замина за Лондон, Фи за Амстердам, а аз живях 5 години във Варна...

Фи, след като се върна от Амстердам, се влюби в жена си Вели (и тя от Варна), отново звездите се наместиха и имахме възможност да направим втория албум, който излезе след като родих Янтра и отново се върнах в София.

Ужасяващо, без време, загуби близки приятели и музиканти като Рони и Бирата... как остават те в съзнанието и Душата ти... и има ли днес, на сцената, хора, които би нарекла свое Семейство?

Тези загуби са много тежки... Ронката беше и остава моя ангел-хранител и стожер. С нея растяхме, мечтаехме, творихме, грешахме, прощавахме, пяхме... Липсва ми безкрайно. И съм и благодарна за Рада и Марина, защото чрез тях я усещам най-силно. Преди няколко вечери бях на концерт на Полу Насекомикс – и двете излязоха на сцената, и свириха. Беше вълшебно.

Биричката ни напусна съвсем скоро – едва три месеца откакто го няма... Щастлива съм, че последните години направи толкова много смислени неща и успя да е щастлив и пълноценен както в любовта, така и с музиката. Аз съм му безкрайно благодарна, защото освен всичко останало, спечелих и един прекрасен приятел в лицето на жената, която беше до него до края. На 24 юни Капана Фест посвещава програмата си в негова памет и аз, Фи и Ивето ще изсвирим Playback още веднъж.

Да шепнеш или да крещиш – кое е по-добре, за да бъде чуто посланието ти днес?

Ако имаш какво да кажеш, да шепнеш е достатъчно. Силата не е в децибелите – това, разбира се е просто моята гледна точка.

Къде се намира вътрешния мир според Phuture Shock? И как се стига до него?

Аз съм само част от Phuture Shock, за останалите – не знам къде го откриват. За себе си – откривам го, когато съм във връзка със себе си, с висшето си Аз. Което на свой ред е в пряка връзка с Него, Всевишния.

Според теб, като певица и продуцент, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?

Искрения звук – този, който идва от сърцето. Той е този, който докосва, повдига...

Може би завинаги ще те описват като "Деси от Phuture Shock" – някога това дразнело ли те е... и кои са следващите глави от Историята след като издаде соловия си дебют AUDIOBOOK?

Напротив – винаги ми е ставало и продължава да ми става мило. Следващата глава е готовия албум, който направих сама – Rules of Love.

Също и: в момента със Soul Weapons записваме дръменбейс EP-то kerVan Vol.1 – отварям скоба, за да благодаря на НФК за финансовата подкрепа, защото на 26 юни, следобед, ще снимаме видео към сингъла Forever – каня всички на лайф и да участват във видеото, след 16:00 часа, на хижа Септември (Витоша).

Предстоят записи с акустичния джаз формат глас и акордеон, и втори албум с Desy & The Shiny Stockings. Иска ми се да направя нови тракове и с The Visual Madmen - това са Божидар Trombobby Василев, Васил Вутев, Димитър Горчаков и Жоро Дончев – хора, които обичам много, уважавам като музиканти и мога спокойно да нарека музикално семейство.

На юбилей като на юбилей – световната кинопанорама Киномания неусетно натрупа 30 издания и след подобаващите за гранде повода ретроспективи на Тарковски и Бертолучи, сега идва време за официалното празнуване (от 17 ноември до 1 декември) с гала откриване с българския филм Слава на Кристина Грозева и Петър Вълчанов. Иначе, юбилейната програма на Киномания 30 е повече от бляскава, събрала отново бъдещи претенденти за Оскар 2017 с фестивални фаворити от Кан, Венеция и въобще цяла Европа, както и със специално растящата ни, но не старееща топ 30 селекция от Киномания 2016.

Слава – 17, 19, 20, 26 и 27 ноември

България/Гърция, 2016, 101 мин

режисьори: Кристина Грозева и Петър Вълчанов

с участието на: Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, Иван Савов

"Урокът не е свършил" казваше учителката Надежда и след междучасието Кристина Грозева и Петър Вълчанов се завръщат за втората част от своята трилогия-кинонатурален разрез на социалната ни действителност, вдъхновена от реални, таблоидни случки – този път герой е заекващия кантонер Цанко (Стефан Денолюбов), който намира милион лева край жп линията и ги предава в полицията, а Министерството на транспорта, в лицето на ПР-а Юлия (Маргита Гошева), веднага вижда в този благороден (на пръв поглед) акт възможност да се замаже друг скандал и да се излъска имиджа на институциите. История, до болка позната у нас, където всичко се представя за това, което всъщност не е... или нов урок в родната ни класна стая на абсурда, разказан на ръба на документалното от същия ювелиран екип на Кристина Грозева и Петър Вълчанов.

Майлс Дейвис: Miles Ahead – 18, 19, 25, 26 и 27 ноември

САЩ, 2015, 100 мин

режисьор: Дон Чийдъл

с участието на: Дон Чийдъл, Юън Макгрегър, Емаяци Коринеалди, Лакийт Лий Станфийлд, Майкъл Щулбарг

Дон Чийдъл не е конвенционален актьор, така че няма как да бъде и конвенционален в дебюта си като режисьор – историята на неповторимия Майлс Дейвис (точно 90 години след рождението му) тук не просто е разказана, а е изсвирена като в негово импровизирано соло – със задъхан ритъм, с резки обрати и лирични отклонения се преплитат истории за музиката като вслушване в тишината, за самотата на конкуренцията, за наглата кражба на записите за мистериозен нов албум, за напористите амбиции на музикалния журналист Дейв (Юън Макгрегър) и вечно връхлитащите спомени за Музата Франсиз Тейлър на фона на класики като Sketches of Spain и музика от Робърт Гласпър... И не го наричайте биографична джаз вакханалия – It's Social Music!

Джанис Джоплин: Little Girl Blue – 18, 22 ноември и 1 декември

САЩ, 2015, 103 мин, документален

режисьор: Ейми Бърг

с участието на: Дик Кавет, Кънтри Джо Макдоналд, Мелиса Етъридж, Лора Джоплин, Майкъл Джоплин, Крис Кристофърсън, Джулиет Луис

Около души като Джанис Джоплин, заминали си немислимо рано (едва на 27 години) от този свят, винаги са витаели повече митове и легенди, отколкото истина – документалистката Ейми Бърг се опитва да намери Човекът зад Гласа, повлиял на толкова много хора като преплита концертни кадри от Monterey Pop Festival 1967, Woodstock 1969 и Festival Express 1970 с лични писма на Джанис, архивни интервюта и разговори с членове на нейното семейство, с приятели и с всички онези запазили частица Джоплин в сърцата си.

Ziggy Stardust and the Spiders from Mars – 18, 27 и 30 ноември

Великобритания/САЩ, 1973, 90 мин, документален

режисьор: Д. А. Пенебейкър

с участието на: Дейвид Боуи, Мик Ронсън, Тревър Болдър, Мик Уудманси, Ринго Стар

Да, тази година Ziggy Stardust се върна при звездите, от чийто прах бе роден, но именно в този специален концертен филм Дейвид Боуи обявява "смъртта" на своето фантазно алтерего – нещо, което поразително напомня случилото се през януари тази година с реквием-албума Blackstar. Да, Боуи винаги е придавал и на живота, и на смъртта невероятна харизма, която витае на сцената с аурата на песни като Space Oddity, Ziggy Stardust, Moonage Daydream, Changes... така че, време е да се пренесем с дрийм Ziggy Stardust машината в зала Hammersmith Odeon, Лондон, на 3 юли 1973.

Хулиета – 19, 20, 22, 24 и 27 ноември

Испания, 2016, 96 мин

режисьор: Педро Алмодовар

с участието на: Ема Суарес, Адриана Угарте, Даниел Грао, Инма Куеста, Дарио Грандинети, Мишел Хенер, Бланка Парес, Роси де Палма

След като изпусна парата от Кожата, в която живее с кич лежерни Свалки в облаците Педро Алмодовар се завръща към любимото си занимание – да изследва женската душа и да разплита тайните, които крие тя. В случая, се опира на трите къси разказа Шанс, Скоро и Мълчание от книгата Бягство на канадската писателка Алис Мънро, за да изгради драма лабиринт ала Алмодовар, в който Хулиета Аркос търси пътя към отчуждената си дъщеря Антия, докато животът, любовта и самотата на тайните ù преминават като филмова лента пред очите ù.

Life: Джеймс Дийн – 19, 20, 22 и 30 ноември

Канада/Германия/Австралия, 2015, 111 мин

режисьор: Антон Корбийн

с участието на: Робърт Патинсън, Дейн Дехаан, Джоуел Еджъртън, Бен Кингсли, Алесандра Мастронарди, Лорън Галахър, Питър Лукас, Майкъл Терио, Никълъс Райс

Антон Корбийн винаги се е интересувал от това как се създават култове, митове и легенди – всички много добре помним прекрасния му биографичен филм за Йън Къртис, фронтменът на Joy Division, а сега той следва кадрирания път на странното приятелство между друг две иконични фигури, тези на фотографа Денис Сток (Робърт Патинсън) и Джеймс Дийн (Дейн Дехаан). Срещата между тях е момент на съдбовен кръстопът и за двамата, култовата първа и последна фотосесия на Дийн тук е пресъздадена като трибют, историята е за Човека преди и извън Славата, а изводите са за Живота, не за корицата на списание Life.

Човекът, който познаваше безкрайността – 19, 20, 24, 25 и 27 ноември

Великобритания, 2015, 114 мин

режисьор: Матю Браун

с участието на: Дев Пател, Джеръми Айрънс, Девика Бисе, Кевин Макноли, Джеръми Нортъм, Стивън Фрай, Тоби Джоунс

За математика Шриниваса Рамануджан (Дев Пател), със сигурност, е по-трудно да намери равноправие и доверие като имигрант в Кеймбридж, отколкото до докаже своите революционни теории за верижните дроби и безкрайните поредици. Всяко сложно уравнение, обаче, има своето просто решение, особено в компанията на ментор и партньор като Джеръми Айрънс (изтъкнатият математик Г. Х. Харди), а съдбата и историята на Рамануджан излиза далеч извън скобите на сухата математика, по същия начин както физиката и любовта намират своите общи закони в Теорията на всичко.

Патерсън – 19, 20, 25, 26 и 27 ноември

САЩ, 2016, 118 мин

режисьор: Джим Джармъш

с участието на: Адам Драйвър, Голшифте Фарахани, Частън Хармън, Бари Хенли, Уилям Харпър, Масатоши Нагасе

Филмите на Джармъш винаги са приличали на хайку поеми – с малко казват много и звучат като мантри за медитация върху (не)обикновения живот в търсене на дзен смисъла в съществуването ни. Точно като животът на автобусния шофьор и поет по призвание Патерсън (Адам Драйвър) от малкото градче Патерсън (родно място на поета Уилям Карлос Уилямс) и неговата приятелка Лора, с която Патерсън всеки ден търси и намира магията и поезията в ежедневието, както Джим Джармъш го прави в киното.

На млечния път – 19, 20, 26, 27 и 28 ноември

Сърбия/Великобритания, 2016, 125 мин

режисьор: Емир Кустурица

с участието на: Моника Белучи, Емир Кустурица, Слобода Микалович, Мики Манойлович

Напоследък свикнахме да гледаме Емир Кустурица като актьор в чужди филми и като автор на документални и късометражни разкази, но ето че Режисьорът се завръща и то триумфално – яхнал магаре, разнасящ мляко край фронтовата линия на гражданската война, там, между фолклорната магия и митология, кошмара на войната и мечтата за забранена любов с разголена Булка (Моника Белучи) или иначе казано историята на живота на млекаря Коста – живописна картинка, точно по Кустурица каноните за завръщане на млечния път на киното.

Елвис и Никсън – 19, 20, 26, 27 и 28 ноември

САЩ, 2016, 86 мин

режисьор: Лайза Джонсън

с участието на: Майкъл Шанън, Кевин Спейси, Алек Петифър, Джони Ноксвил, Колин Ханкс, Трейси Летс

Елвис Пресли (Майкъл Шанън) моли Ричард Никсън (Кевин Спейси) да бъде назначен за федерален агент в Бюрото за борба с наркотиците – звучи като виц, нали, но срещата на високо ниво между двамата Големи не само е архивно документирана, но и тази история на ръба на абсурда, сатирата и иронията служи като идеалната метафора за епохата, в която американската мечта достига своя крах и деградация, начело с Крал и Президент.

Легендата за Барни Томсън – 19, 20 ноември и 1 декември

Великобритания/Канада, 2015, 96 мин

режисьор: Робърт Карлайл

с участието на: Робърт Карлайл, Ема Томпсън, Рей Уинстоун, Ашли Дженсън, Том Кортни, Мартин Компстън

Докато чакаме завръщането му като Бегби в Трейнспотинг 2, Робърт Карлайл не кротува, ами се впуска в режисьорски дебют с бръснеща черна комедия с неповторим шотландски акцент – въпреки идиличния си, старомоден живот бръснарят Барни Томсън (Робърт Карлайл) бързо разбира защо бръсначът и серийните убийци са първи приятели, а когато в абсурдната хумор картинка влиза и шантавата му майка Семолина (Ема Томпсън) ситуацията става неконтролируемо комична... и гладко обръсната.

Комуната – 19, 21, 23, 27 ноември и 1 декември

Дания/Швеция/Холандия, 2016, 112 мин

режисьор: Томас Винтерберг

с участието на: Трине Дирхолм, Улрих Томсен, Хелене Нойман, Марта Ханзен, Ларс Ранте, Фарес Фарес

Животът в комуна за някои е до болка познат навик от миналото, а за други е авантюра с неизвестното, с нови емоции, правила и нов живот – разногласията във възприемането на света наоколо не са новост за датската двойка Ана и Ерик, но когато отварят наследената си семейна къща за комунално разнообразие от съквартиранти сякаш се отваря Кутията на Пандора, в която Томас Винтерберг си играе със социалната човешка природа, морал и норми, завръщайки се към позабравените (но създадени от него, Ларс фон Триер, Сьорен Краг-Якобсен и Кристиян Левринг) канони на Догма 95 натурализма в киното.

Възражение по съвест – 19, 22, 23, 24 и 29 ноември

САЩ/Австралия, 2016, 131 мин

режисьор: Мел Гибсън

с участието на: Андрю Гарфийлд, Сам Уъртингтън, Люк Брейси, Тереза Палмър, Хюго Уийвинг, Рейчъл Грифитс, Винс Вон, Ричард Роксбърг

10 години минаха от последния режисьорски филм на Мел Гибсън, но историята на Дезмънд Дос (Андрю Гарфийлд), единственият американски войник във Втората световна война, който се бие на фронтовата линия без оръжие и първият, който отказва медал за храброст, присъден му за спасяването на 75 души в битката при Окинава, си заслужава чакането и разказването – в днешните времена на постоянни войни и компрометирана хуманност тихият подвиг на редник Дезмънд Дос е идеалната метафора за това, което ни прави Хора, дори когато светът ни отказва да бъдем такива.

Холограма за краля – 20 ноември, 17:00, Люмиер

Великобритания/Франция/Германия/САЩ, 2016, 97 мин

режисьор: Том Тиквер

с участието на: Том Ханкс, Александър Блек, Сарита Чудхури, Сидсе Бабет Кнудсен, Трейси Феърауей, Том Скерит, Бен Уишоу

Том Тиквер продължава работата си с Том Ханкс, но в коренно различно измерение от философското фентъзи в Облакът Атлас – Холограма за краля доста напомня комедийния Риболов в пустинята, само че вместо с развъждане на сьомга в Йемен, бизнесменът Алън Клей (Том Ханкс) опитва да зариби шейха на Саудитска Арабия с новаторска IT технология – резултатът отново е абсурден хумор в услуга на непосилната лекота на предразсъдъците, с които западния свят възприема Ориента и обратното.

Флорънс – 20, 21, 24, 27 и 30 ноември

Великобритания, 2016, 110 мин

режисьор: Стивън Фриърс

с участието на: Мерил Стрийп, Хю Грант, Саймън Хелбърг, Ребека Фъргюсън, Нина Арианда, Алън Кордунър, Крисчън Маккей

Да, Мерил Стрийп обича да пее (залитанията към леки музикални филми като Рики и Флаш, например, го доказват), но за разлика от своята героиня Флорънс Фостър Дженкинс, Мерил може да пее – ограниченията във възможностите, обаче, никога не са били пречка пред нюйоркския меценат на изкуствата Флорънс Фостър Дженкинс, както истината и лъжите на съпруга ù Сент Клер Бейфийлд (Хю Грант) никога не са ограничавали мечтата ù да бъде оперна певица. В чешит компанията на личния си пианист Козме Макмуун (Саймън Хелбърг) и Хю Грант, Мерил Стрийп не само записва плоча-класика, но и неистово се забавлява в амплоато на Флорънс, както Стивън Фриърс се забавлява да прави всеки следващ филм тотално различен от предишния, без да изневерява на изкусния разказ.

Café Society – 20, 22, 24, 26 и 27 ноември

САЩ, 2016, 96 мин

режисьор: Уди Алън

с участието на: Джеси Айзънбърг, Кристен Стюърт, Стийв Карел, Блейк Лайвли, Кори Стол, Паркър Пози, Шерил Лий, Кен Стот

Определено всички актьори, участвали някога във филм на Уди Алън, образуват нещо като Woody Society – то е примамливо на пръв поглед, също какъвто е светът на Холивуд за младия Боби Дорфман (Джеси Айзънбърг), изкусително за новодошлите като Кристен Стюърт (влюбчивата асистентка Вони), налудничаво като диалозите във филмите на Алън, носталгично като вечно повтарящите се персонажи и мотиви при Уди, но и вечно романтично, дори прекалено романтично като в Café Society... Но всичко това е и самото Кино, нали!?

Сезан и Емил Зола – 21, 22, 23, 26 ноември и 3 декември

Франция, 2016, 117 мин

режисьор: Даниел Томпсън

с участието на: Гийом Кане, Гийом Гайен, Алис Пол, Дебора Франсоа, Сабин Азема, Лоран Стокер, Фелисиен Жютнер, Ромен Котар, Александър Кушнер, Никола Гоб

Даниел Томпсън лично ще представи филма си за вечната като живота дружба между писателя Емил Зола (Гийом Кане) и художника Пол Сезан (Гийом Гайен), а такива истории винаги са лични и интимни – не защото са биографични, не защото пипат там, където се раждат митовете и легендите, а защото отиват отвъд фактите, отвъд непреходното Изкуство за поколенията... там, където хората живеят, за да бъдат това, което са. А Даниел Томпсън винаги е била преди всичко сценарист, която умее да разказва истории за хора, които ни превръщат в хора.

Остатъчни образи – 21, 24, 25, 26 и 29 ноември

Полша, 2016, 99 мин

режисьор: Анджей Вайда

с участието на: Богуслав Линда, Бронислава Замаховска, Жофия Вихлач, Александра Юста, Томаш Влошок

Анджей Вайда почина тази година на 9 октомври и въпреки че последния му филм разказва историята на авангардния художник Владислав Стржемински, всичко тук изглежда като остатъчен образ от живота на Вайда – също както властният и харизматичен художник Стржемински (Богуслав Линда) отказва да следва официалната идеология дори когато това застрашава съществуването му, така и Вайда никога не се отказва от принципите си и до последен дъх бори статуквото в полското кино.

Това е само краят на света – 22, 23, 24, 25, 27 ноември и 1 декември

Канада/Франция, 2016, 95 мин

режисьор: Ксавие Долан

с участието на: Гаспар Юлиел, Натали Бай, Леа Сейду, Венсан Касел, Марион Котияр

Само на 27 години, Ксавие Долан е онзи канадски хулиган/вундеркинд, чиито до болка откровени, налудничаво-поетични, силно натуралистични и автобиографични изповеди в киното (като Убих майка си и Мама) допреди няколко години имаха по-малко зрители от гледанията на режисирания от него клип Hello на Adele. Всичко това ще се промени с шестия му поред филм и то не заради мегазвездите в него (Венсан Касел, Марион Котияр, Гаспар Юлиел и Натали Бай), не и заради наградите на журито в Кан 2016, не и заради близкия план върху трагедията на хроничноболния писател Луи, чието семейство скоро ще бъде мъртво (преносно) като него самия (буквално)... а защото това, което е само краят на света за едни винаги е било началото на живота за Ксавие Долан.

Тихият залив – 22, 23, 26, 28, 29 ноември и 3 декември

Франция/Германия, 2016, 122 мин

режисьор: Брюно Дюмон

с участието на: Фабрис Лукини, Жюлиет Бинош, Валерия Бруни Тедески, Жан-Люк Венсан, Брандон Лавиевий, Дидие Дьопре, Сирил Риго, Тиери Лавиевий

Слънце, море, вятър, идилията на красивите плажове край Ламанша, младежка любов, две семейства (Брюфор и ван Петегем) на двата полюса на социалния статус и мистериозно изчезнали туристи – идеалните съставки за черна комедия в тихия залив на морето на човешката природа, независимо дали годината е 1910 или 2016.

Господин Шоколад – 23, 25, 27 ноември

Франция, 2016, 119 мин

режисьор: Рошди Зем

с участието на: Омар Си, Джеймс Тиерее, Клотилд Есме, Оливие Гурме, Фредерик Пиеро, Ноеми Лвовски, Ксавие Бовоа, Брюно и Дени Подалиде

Колоритната история на първата чернокожа звезда на френската циркова и театрална сцена Рафаел (или просто Господин Шоколад) е чудесно доказателство за това колко малко са се променили нравите от началото на ХХ век до днес – когато кабаретният артист Жорж Фути (Джеймс Тиерее) предлага на пластичния кубински емигрант Рафаел (Омар Си) да обикалят сцените с комедиен номер от клоунада и акробатика едва ли някой е предполагал, че повече от 120 години по-късно темите за расизма, неравенството и емигрантите ще са все така актуални, каквито са каузата и трибюта тук на Омар Си и актьора/режисьор Рошди Зем – все големи френски звезди, които изпитват всеки ден на гърба си съдбата на Господин Шоколад.

Одисеята на Жак-Ив Кусто – 23, 26, 29, 30 ноември и 1 декември

Франция/Белгия, 2016, 122 мин

режисьор: Жером Сал

с участието на: Ламбер Уилсън, Пиер Нине, Одри Тоту, Лоран Люка, Бенжамен Лаверн

Всички знаем морската одисея на Жак-Ив Кусто с неговия кораб Калипсо, но колко от нас познават дълбините на семейните отношения – а те, бъдете сигурни, крият също толкова изненади и тайни, колкото неизследваното океанско дъно. Именно те са в биографичната основа на отношенията Кусто-баща (Ламбер Уилсън) и Кусто-син (Пиер Нине) тук и тяхната съвместна експедиция към разбирателството.

Чет Бейкър: Born to Be Blue – 25, 26 ноември

Канада, 2015, 97 мин

режисьор: Робер Бюдро

с участието на: Итън Хоук, Кармен Ехого, Калъм Кийт Рени, Стивън Макхати, Кедар Браун, Кевин Ханчард

Между реалността и мечтите, между магията на джаза и натуралната музика на живота... тази импровизирана горчиво-сладка приказка, маскирана като биография на Чет Бейкър (Итън Хоук в силно амплоа) е базирана на отделни факти като опорни ноти за изсвирването на една история отвъд петолинието на живота, където стоят страстите, които ни правят това, което сме... от първия до последния звук.

Пеещите обувки – 25, 26, 27, 30 ноември и 1 декември

България, 2016, 141 мин

режисьор: Радослав Спасов

с участието на: Рая Пеева, Юлиян Петров, Донна Бангьозова, Борислав Чучков, Ернестина Шинова, Александър Алексиев, Стефан А. Щерев, Стефан Вълдобрев, Стоян Алексиев, Кръстьо Лафазанов

Доживяхме животът на български музикант да бъде пресъздаден в художествен филм – нелека задача, обаче, особено когато става дума за иконичната Леа Иванова. Вдъхновен от документалния Страсти по Леа, филмът на Радослав Спасов изпява любовната история между Леа (Рая Пеева) и Еди Казасян (Юлиян Петров) върху игривия ритъм на джаза, неравномерния такт на агентурни досиета и концлагери, докато музиката не се превръща в единствения въпрос и отговор на екзистенц смисъла.

Хищници в мрака – 26, 28, 30 ноември

САЩ, 2016, 116 мин

режисьор: Том Форд

с участието на: Ейми Адамс, Джейк Гиленхал, Майкъл Шанън, Еърън Тейлър-Джонсън, Айла Фишър, Арми Хамър, Ели Бамбър, Лора Лини, Андреа Райзбъро, Майкъл Шийн

След A Single Man, новата киноколекция на модния дизайнер Том Форд продължава линията на стилните екранизации (този път на романа Тони и Сюзън от Остин Райт), както и на мотива за един свят, в който чувствата надделяват над разума, а парченцата щастие се изплъзват от пъзела на живота – сега жертвата е Сюзън Мороу (Ейми Адамс), притежаваща бляскава галерия в Ел Ей, луксозно разпадащ се брак и неистово безсъние, поддържано от ръкописа на мистъри роман (написан от бившия ù съпруг), който удивително напомня живота ù, но в един паралелен свят.

Поезия без край – 26, 28, 29, 30 ноември и 1 декември

Чили/Япония/Франция, 2016, 128 мин

режисьор: Алехандро Ходоровски

с участието на: Адан Ходоровски, Памела Флорес, Бронтис Ходоровски, Леандро Тауб, Алехандро Ходоровски

Алехандро Ходоровски не просто прави филми – той ги живее и затова неслучайно в зенита на живота си той се връща към психеделичната еротохроника на младостта – онзи сладък момент, когато всичко е ново, непознато и обещава вечен живот като в сюрреална поема без край.

Танцьорката – 28, 29 ноември

Франция/Белгия/Чехия, 2016, 111 мин

режисьор: Стефани ди Джусто

с участието на: Соко, Гаспар Юлиел, Мелани Тиери, Лили-Роуз Деп, Франсоа Дамиен, Луи-До дьо Ленкесен, Аманда Плъмър, Дьони Меноше

Изящни движения на тялото, магично театрално осветление, пищна сценография и ефирната музика на Макс Рихтер – екранизацията на съдбата на Бел Епок танцьорката Лои Фулър (Соко) флиртува с всички сетива, също както нейният оригинален танц серпентина може да улови екзистенц извивките и лиричните отклонения в живота на всеки един от нас.

Зоотроп – 29 ноември, Люмиер, 18:30

България, 2016, 100 мин, анимация

режисьор: Сотир Гелев

Българските пълнометражни анимационни филми са изключителна рядкост, а когато се простират из цели сто минути, като епоса на братята Сотир и Пенко Гелеви, са си въпрос на истинско геройство – също като мисията на симпатичните роботи Примус и Децимус, които трябва да преминат през лабиринт, пълен с необикновени предмети и седем отделни истории, покриващи целия спектър на живота.

Неруда – 30 ноември и 1 декември

Чили/Аржентина/Франция/Испания, 2016, 107 мин

режисьор: Пабло Лараин

с участието на: Луис Неко, Гаел Гарсия Бернал, Мерседес Моран, Диего Муньос, Пабло Дерки, Емилио Гутиерес Каба

Когато чилийският поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда (Луис Неко) влиза в редиците на Комунистическата партия той бързо се озовава извън закона, следван по петите от коварния инспектор Оскар Пелушоно (Гаел Гарсия Бернал) – играта на котка и мишка между двамата прилича, на пръв поглед, на фатален сблъсък между два коренно различни свята, единият от които е излишен, но в течение на задъханата ноар гонка разликите между двамата започват да отстъпват място на нещо неподозирано, което ги събира.

La La Land – 16 декември, НДК - Зала 1, 19:00

САЩ, 2016, 127 мин

режисьор: Деймиън Чазел

с участието на: Райън Гослинг, Ема Стоун, Джон Леджънд, Розмари Деуит, Дж. К. Симънс

Деймиън Чазел определено обича музиката, защото след Камшичен удар отново се обръща към нотите на живота с този калейдоскопичен мюзикъл – Дж. К. Симънс също отново влиза в играта, но героите на музикалната вечер са Миа (Ема Стоун) и Себастиан (Райън Гослинг), които споделят мечти, разочарования, бурни танци и римейк на сцени от филмови класики, за да намерят верния тон в песента на живота, която започва така: Ла-ла-ла...

Киномания 2016 е от 17 ноември до 1 декември в салоните на НДК, Люмиер, Дом на киното, Одеон, Френски институт, Евро синема и културен център G8

Дълъг път измина Sofia MENAR Film Festival (12 – 28 януари, пълната програма е тук) в преодоляването на предразсъдъци и премахването на границите на разделението в името на един по-обединен (кино)Свят – ето какво игрално кино (с фокус върху дебютите на ирански режисьори) ни очаква в юбилейната десета MENAR година...

Кръговрат – 12, 18, 21 и 30 януари

Иран, 2016, 145 мин

режисьор: Мехди Фард Гадери

с участието на: Судабех Беизаи, Али Ебдали, Марал Фарджад, Анахита Немати

Нямаше как юбилейното MENAR издание да не бъде открито с ирански филм – през всички години на фестивала иранското кино се радва заслужено на особена почит, а дебютният филм на Мехди Фард Гадери не само чудесно показва защо това е така, не само брилянтно преплита шест истории на шест семейства от шест съседни вагона на нощния влак, но и в един безкраен кадър (ала Бърдмен или Неочакваната добродетел на невежеството) разкрива силата на взаимовръзките, която е в основата и на... всичко случващо се в Живота... Все пак, всички се возим на един и същ влак, нали!?

Сезонът на нарцисите – 12, 15 и 21 януари

Иран, 2017, 95 мин

режисьор: Негар Азарбайджани

с участието на: Амир Агаи, Пейман Базеги, Шайесте Ирани

Преплитането на истории и взаимовръзки е в основата и на друг ирански филм, като в случая киноразказът на режисьора Негар Азарбайджани хваща четири жени (Наргис, Гизу, Айлар и Солмаз) на кръстопът между любовта, смъртта и... изборите, които всяка една от тях трябва да направи.

Сватбен танц – 12, 20 и 28 януари

Tурция, 2016, 103 мин

режисьор: Чиидем Сезгин

с участието на: Шенай Гюрлер, Инанч Конукчу, Хакан Карахан

На какво сме способни когато сме влюбени – младият Ахмед ще разбере колко ще му струва фаталната страст към разведената, непокорна шивачка Лейла и дори броячът на собственото му такси няма да може да маркира пътя на Ахмед до Любовта и... обратно.

Лина – 13 и 20 януари

Афганистан/Иран/Холандия, 2017, 88 мин

режисьор: Рамин Расули

с участието на: Хасиба Ебрахими, Амир Агаи, Фахим Ебрахими, Хомаюн Ершади

Случва се понякога през целия си живот да не опознаем себе си и произхода си – младата Мариам случайно (след кръвни изследвания) разбира, че хората, с които е живяла досега не са нейни биологични родители, а кои са истинските и защо са я изоставили са въпроси, чиито отговори се крият в едно мистериозно обаждане от Афганистан.

Чужденец в родината – 13, 15 и 19 януари

Казахстан, 2017, 95 мин

режисьор: Сабит Курманбеков

с участието на: Дулига Акмолда, Есим Сегизбаев, Баян Кажнабиева, Динара Даирова

Чужд сред свои, свой сред чужди – историята на Безарбай и неговото семейство преселници е и история на 1 милион казахи, получили възможността да се завърнат в страната след обявяването на независимостта на Казахстан през 1991. Дали, обаче, завръщането и живота в родината са лесни, дори и държавата да е осигурила дом и работа... История точно като за днешните миграционни, бежански времена...

Бордна карта – 14 и 28 януари

Иран, 2017, 88 мин

режисьор: Мехди Рахмани

с участието на: Неда Джебраели, Мохамад Али Наджафян, Ширин Язданбакш

Когато става дума за наркотици, за "мулета" (хора, пренасящи наркотици) и летища животът винаги е заложен на... бордна карта – така е и за Неда, чиято идея да изкара пари като пренесе няколко пакета в тялото си се пука като балон... особено след неочаквана среща в самолета с още едно..."муле".

Италия, Италия – 14, 16, 18 и 29 януари

Иран, 2017, 100 мин

режисьор: Кавех Сабагзаде

с участието на: Сара Бахрами, Хомаюн Ершади, Хамед Комейли

Понякога интимните отношения между двама души заприличват на уравнение с много неизвестни, в което важи правилото "колкото повече години минават, толкова по-малко разбираме кой е този човек, от чието име говорим и правим разни неща"... а още по-малко знаем за този човек до/срещу нас, нали!?

Елмазеният меч – 16 и 17 януари

Kaзахстан, 2017, 133 мин

режисьор: Рустем Абдрашев

с участието на: Кайрат Кемалов, Еркебулан Дайров, Доскан Жолжаксинов

През последните години, в MENAR програмата, неизменно присъства по един исторически епос – в случая, Елмазеният меч разказва (къде с приказна фантазия, къде с исторически факти) историята на двама от наследниците на Чингис хан, Керей и Жанибек, които полагат основите на Казахското ханство.

Фадма – 17, 22 и 24 януари

Мароко, 2017, 88 мин

режисьор: Ахмед Ел Маануни

с участието на: Бернар Фарси, Фидила Бунмуса, Луси Фан

Фадма работи като екскурзовод в Маракеш и може и да знае две и двеста както за историята на Мароко, така и за отглеждането на двамата си сина, но със сигурност ще ù трябва тур гид при опознаването на внучката ù Жюли-Айша и то под сахарските звуци на Tinariwen. 

Един важен ден – 17 и 25 януари

Иран, 2017, 93 мин

режисьор: Хомаюн Асадиян

с участието на: Ширин Агакаши, Фархад Аслани, Париназ Изадяр

Когато си в списък с чакащи за донор всеки ден е Важен – Маниже идеално знае това и си чака реда, но дали нейния брат Хамид ще има търпението да го дочака или подкупно ще прескочи и ред, и принципи?

Градината с наровете – 18, 21, 25 и 29 януари

Aзербайджан, 2017, 90 мин

режисьор: Илгар Наджаф

с участието на: Хасан Агаев, Самими Фархад, Илаха Хасанова

Наровете може и да са характерни за Aзербайджан, но също както при разпукването на този плод малките червени зърна отвътре може да се разпилеят във всички посоки навън, така и семейството на Шамил се е разпиляло и няма кой да се грижи за неговата градина с нарове... До мига, в който блудният му син се завръща и съдбата на наровите дървета на Шамил се оказва в ръцете на... Избора.

Дъжд от пот – 18 и 21 януари

Mароко, 2017, 126 мин

режисьор: Хаким Белабес

с участието на: Хамид Белабес, Фатима Захра Бенасер, Амине Енаджи

В живота на Мбарек е пълно с метафори – дългата суша в областта, в която живее, мъчи него и семейството му като бедността, която тегне над тях. Студена пот избива на челото му при мисълта за болния син и бременната жена, и за кредиторите, които заплашват да конфискуват безценното му парче земя... и затова Мбарек изтрива потта и започва да копае кладенец... защото Водата е неговото единствено спасение.

Господарката Збейда – 19 и 23 януари

Aлжир, 2016, 97 мин

режисьор: Яхия Музахим

Ако някога сте се чудили що е то матриархат в арабския свят, то Господарката Збейда не само ще ви разкаже, но и ще ви покаже нагледно...

С червило под бурката – 19, 23, 25, 28 и 31 януари

Индия, 2016, 117 мин

режисьор: Аланкрита Шривастава

с участието на: Ахана Кумра, Ратна Патак Шах, Конкона Сен Шарма, Плабита Бортакур

Четири жени на различна възраст от една и съща кооперация... четири различни погледа към сексуалността на Жената... четири различни пътя за търсене и откриване на личната Свобода... и едно и също червило под бурката...

Прах – 20 и 22 януари

Турция/Афганистан, 2016, 120 мин

режисьор: Гьозде Курал

с участието на: Йойкю Карайел, Саед Масуд Ахмади, Еркан Акбулут

Прах при праха, минало при бъдеще... когато Азра поема на път, за да изпълни последното желание на покойната си майка Захра, тя едва ли осъзнава, че завръщането към отдавна изгубените корени, роднини, дом ще ù дадат нов... Живот.

Половин милиграм никотин – 21, 24 и 30 януари

Сирия, 201-, 97 мин

режисьор: Мохамад Абдул Азиз

с участието на: Халед Таджа, Мей Скаф, Абдулфатах Мзайен, Рихам Азиз

В годината, в която войната в Сирия навлиза в седмата си година, трите преплетени истории в Половин милиграм никотин могат да предложат интересен поглед към Конфликта без въобще да имат нещо общо с темите за войната и анти-военния дискурс – разказът за платоничната връзка между християнин и мюсюлманка може и да зададе не един и два въпроса за първопричините за Войната, а в останалите две истории (за елитна проститутка, обхваната от носталгично умиление към заможните си едно-време клиенти и вечно отлагащия самоубийството си бивш шофьор) е достатъчно само да смените имената/образите и отговорите сами ще изплуват... като дима от изпушен половин милиграм никотин.

Годеж под пара – 22, 28 и 31 януари

Ливан/Йордания/Египет, 2016, 92 мин

режисьор: Софи Бутрос

с участието на: Юлия Касар, Али Ел Халил, Басам Куса, Надин Хури

Как най-хумористично се преодоляват предразсъдъци трупани с години – с предложение за брак, естествено... Кметът на ливанско селце Морис и жена му Тереза знаят, че ръката на дъщеря им ще бъде поискана, но не знаят, че кандидат-женихът е сириец, който пък, от своя страна, не знае, че братът на Тереза е загинал преди години именно в трагичен конфликт със сирийци...

Мери Ком – 23 януари

Индия, 2014, 122 мин

режисьор: Омунг Кумар

с участието на: Приянка Чопра, Роби Дас, Раджни Басуматари

Как малко, бедно индийско момиче от Манипур се превръща в световен шампион по бокс и бронзова медалистка от олимпийските игри през 2012-а в Лондон – отговорът идва в няколкорундовата история на Мери Ком/Приянка Чопра.

Новолуние – 24, 26 и 28 януари

Индонезия, 2015, 92 мин

режисьор: Исмаил Басбет

с участието на: Ока Антара, Хайдар Салиш, Деди Сутомо

Отчуждени баща и син в търсене на пътя един към друг – много пъти сме гледали тази киноистория, но никога в нея не е било замесено новолунието... и буквално, и преносно във вида на стар мюсюлмански ритуал.

Негар – 24 и 26 януари

Иран, 2017, 100 мин

режисьор: Рамбод Джаван

с участието на: Негар Джавахериян, Мохамад Реза Форутан, Алиреза Шоя Нори

Един проигран живот, една проиграна къща, един тлъст чек с мистериозното име Бехташ... Всички тези факти се навързват странно в живота на младата Негар когато губи баща си и тръгва по следите на нишките на причинно-следствените връзки, които са на особена почит в иранското кино.

Sofia MENAR Film Festival 2018 е в салоните на Дом на киното, Евро Синема, Културен център G8, Чешки център и DADA Cultural Bar

Да, 2019-а ще маркира 140 години от рождението и 60 години от кончината на Анри-Пиер Роше – човекът (и Dada активист), публикувал първия си, (полу)автобиографичен роман Жюл и Жим на 74-годишна възраст (!)... 6 години преди смъртта си и 9 години преди този дебютен роман да се превърне в едноименната филмова класика на Франсоа Трюфо, появила се на екран на 23 януари 1962-а... История за писателя Жюл и арт бохема Жим, история за класически любовни триъгълници в търсене на Символа на Красотата и Любовта... Да, откъсът тук ще ни запознае с Жюл и Жим преди емблематичната им среща с Катрин, само за да напомни, че Любовта има много спирки преди да достигне онази крайна дестинация... онази, от която няма връщане назад...

ТРИТЕ КРАСАВИЦИ

Жюл искаше да подготви нещата и замина една седмица по-рано за Мюнхен, където беше прекарал две години в компанията на тези жени.

Нае за Жим две обширни стаи у приятни хазяи, после разказа на трите си приятелки за него по толкова различен начин, че когато те си говореха, бе трудно да се разбере, че става дума за един и същ човек.

Още с пристигането си Жим бе представен на Лина, която вече знаеше случката с масата.

За най-голямо учудване на Жюл, още преди да изпият чая, умната и хубава Лина и Жим вече бяха единодушни по следните въпроси:

а) Жим твърде малко прилича на човека, описан от Жюл на Лина;

б) Лина съвсем не прилича на рисунката върху масичката;

в) двамата си допадат, но за да спестят времето на всички, смятат очакваната любов от пръв поглед да не се състои.

– Завиждам ви за яснотата и бързината на реакциите – им призна Жюл.

Що се отнася до Люси и Гертруде, Жюл ги представи на Жим едновременно на една вечеря в най-модерния бар на града.

Още със свалянето на палтата изпъкна контрастът между тях. Седнаха на маса от светло дърво, която келнерът скоро застла и отрупа с необичайни чаши.

По устните на Жюл трептеше щастлива и смутена усмивка, с която им признаваше, че и тримата са намерили място в сърцето му.

Обгърна ги приятно спокойствие без следа от стеснение.

– Чудя ви се, Жюл – размишляваше гласно Жим, – как сте успели да съберете две жени, така различни и така ...

Той не довърши. Мълчанието произнесе вместо него думата "красиви" и момичетата я чуха.

Жюл се изчерви от удоволствие. Щеше да отговори, но Гертруде го спря с ръка и заяви:

– Жюл е нашият изповедник, нашият режисьор. Той има богато въображение и ангелско търпение. Описва ни в своите романи, утешава ни, закача ни, ухажва ни, но не иска нищо повече. Забравя само едно: себе си.

– Каква възхвала! – провикна се Жим.

– Затова идваме винаги когато ни повика – обясни Люси, повдигайки леко глава.

Жюл разказа по присъщия си чудат начин за неуспеха с Лина, която вече бе осведомила приятелките си по телефона.

– Естествено – каза Гертруде. – Лина и господин Жим не си подхождат. Тя е разглезена, а това не се харесва на господин Жим.

– А какво му харесва? – попита Жюл.

– Ще видим – отговори невъзмутимо Люси.

За втори път сериозният ѝ глас направи впечатление на Жим. Смущаваше го едновременното присъствие на тези две жени, искаше му се да може през цялото време да гледа или само едната, или само другата.

Като уредник на тази среща, Жюл предложи да пият брудершафт с любимото му вино, за да се премахнат веднъж завинаги всички "господине", "госпожо" и "госпожице". А за да избягнат традиционното и твърде очебийно кръстосване па ръцете, той предложи всички да докоснат краката си под масата. Така и направиха.

Увлечен в радостта си, Жюл бързо отдръпна своите. Жим задържа известно време краката си опрени до краката на Гертруде и Люси, която първа внимателно отмести своя.

Продълговатото лице прибавяше към красотата на Люси нещо готическо. Тя вършеше всичко, без да бърза, и придаваше на всеки миг особена стойност, която го правеше ценен и за другите. Носът, устата, брадичката, челото ѝ бяха гордост на цяла област, която като дете бе представяла по време на един религиозен празник. Дъщеря на едър буржоа, тя учеше рисуване.

Трийсетгодишната Гертруде, родена спортистка, имаше гръцка хубост. Печелеше без тренировки състезанията по ски. Скачаше в движение от трамваите и се заковаваше на място без усилие. Човек изпитваше желание да докосне мускулите ѝ. Имаше четиригодишно момченце – без баща. Не вярваше в бащите. Работеше като миниатюристка и имаше и щастливи, и трудни моменти. Макар че бе от семейство на благородници, тя живееше далеч от своето съсловие, сред хората на изкуството, които я уважаваха и обичаха.

Вечерта лъкатушеше като пълноводна река. Самото им присъствие сякаш раждаше песен, в настроението проблясваха искрици. Четиримата си приличаха по едно: относителното безразличие към парите и съзнанието, че животът им е в ръцете на Бога или, както Гертруде би предпочела да се изрази, на дявола.

Жюл говореше увлекателно. Но към два часа сутринта реши, че е голям познавач на душите и жизнените ситуации, и каза няколко смели шеги. Може би чрез думите, изречени пред други хора, той компенсираше това, което не смееше да направи в личния си живот...

Присмя се на двете си приятелки, на себе си, дори на Жим. Не им ли бе отворил вратите на един рай, в който самият той не беше сигурен, че ще влезе? Предчувстваше ли го? В своята хвалебствена и радостна песен той вмъкна остри нотки, а когато реши да дава съвети на Всевишния как да преустрои своето творение, обстановката стана тягостна.

Един извод все повече се налагаше: Жюл беше чудесен приятел, обаче неспособен да се изяви в любовта и в брака. За сетен път и той самият отгатваше това, но се криеше зад потока от думи.

– Жюл винаги сам си разваля вечерта – промълви Гертруде, докато Жюл бе изтичал след продавачката на цигари. Люси кимна снизходително.

Последният четвърт час премина сред брътвежите на Жюл. Той не оставяше другите да говорят и упорито повтаряше неща, които не бяха предизвикали желания ефект. Тримата му приятели се измъчваха заради него и изпитваха вече скрито желание да се видят насаме.

Жим виждаше за първи път Жюл такъв, макар че вече бе забелязал отделни прояви на тази негова черта по време на разговорите им на четири очи, в които, извън реалното присъствие на красотата, Жюл се рееше из облаците.

След като изпратиха Гертруде и Люси, Жюл и Жим се поразходиха из един обширен парк. Зазоряваше се. Жюл се бе поуспокоил.

– Странна нощ – сподели Жим. – Какъв необикновен букет става от тези две цветя. Каква духовна и каква плътска любов! Никак не ми се иска отново да видя заедно Люси и Гертруде.

– Разбирам ви – съгласи се Жюл. – Коя от двете ни направи по-силно впечатление?

– Все още съм заслепен – отвърна Жим. – А и не бързам да разбера. А на вас?

– Люси. Искал съм и отново ще искам ръката ѝ.

Гертруде ме утеши след отказа па Люси. Заведох я със сина ѝ на море в Италия. Тя ми отдаде тялото си, но не и любовта си. Разбирате ли, Жим, когато срещнах Люси, се уплаших. Не исках да се поддавам на тази любов, но по време на една разходка в планината тя си нарани крака и ми позволи да ѝ помогна. Аз го бинтовах, сменях превръзките. Искаше ми се никога да не оздравява.

– Усещам влиянието ѝ – каза Жим.

– Не тя, а аз не можах да оздравея – продължи Жюл. – Когато отново стъпи на крака, осмелих се да ѝ направя предложение за женитба. Тя каза "не", но така нежно, че аз все още се надявам.

   Жюл и Жим (превод Изабела Георгиева, 216 стр, цена 14 лева) е в книжарниците

2019-а маркира юбилейната 70-годишнина на Харуки Мураками, но и отбеляза 40 години от издаването на дебютната му новела Чуй песента на вятъра – идеален повод (и момент), който издателство Колибри отпразнува с излизането за пръв път на български на дебютните новели Чуй песента на вятъра (1979, откъсът по-долу) и Пинбол (1980) – две книги, които не само изписват първите думи в златната писателска биография на Мураками, но и пишат началото на поредицата истории за колоритния образ Плъха (другите две книги са Преследване на дива овца – 1982 и финалната Танцувай, танцувай, танцувай – 1988)... Идеален момент за среща със света на Мураками няма (въпреки, че вече толкова пъти доволно сме ви срещали, че се чувстваме като при бирените срещи между анонимния разказвач и Плъха), както и самия Мураками, в прелюдията на Чуй песента на вятъра, ще напише: "Идеален текст не съществува!", за да завърши с думите "Ако сте човек, който напада хладилника в притихналата кухня в три сутринта, точно по същия начин и ще пишете. Аз съм такъв."...

2

Историята започва на 8 август 1970 година и приключва 18 дни по-късно, тоест на 26 август същата година.

3

– Говна миризливи, богаташки копелета! – кресна Плъха и ме изгледа с гневен поглед, опрял лакти на бара.

Може би не крещеше на мен, а на кафемелачката зад гърба ми. Седяхме един до друг, нямаше нужда да ми повишава тон. После се овладя и отпи доволно от бирата си.

Никой в бара не даваше пет пари за виковете на Плъха. Всъщност заведението беше толкова претъпкано, че всички си крещяха по същия начин. Досущ като "Титаник", преди да потъне.

– Пиявици! – ядно изруга Плъха и поклати глава. – Копелетата сами нищо не могат. Само като ги гледам, и ми се драйфа!

Кимнах в отговор, без да откъсвам устни от ръба на чашата си. Бомбастичните възгласи секнаха и Плъха започна да съзерцава тънките си пръсти, да ги върти насам-натам върху бара, все едно ги грее над огъня. Аз зяпах тавана и чаках. Той трябваше да разгледа всеки пръст, преди да възобновим разговора си. Нищо ново.

Ние с Плъха цяло лято бяхме като обсебени, изпихме бира да напълни двайсет и пет метров басейн и разпиляхме достатъчно черупки от фъстъци за петсантиметров слой върху целия под на бара на Джей. През онова лято умирахме от скука и не ни хрумваше друг начин да оцелеем.

Когато скуката стана нетърпима, започнах да съзерцавам гравюрата зад бара, замърсена от никотина. Беше като петно от теста на Роршах – от моето място приличаше на две зелени маймуни, които си подхвърлят омекнали топки за тенис. Часове наред се взирах в тях.

Когато споделих с бармана Джей на какво ми прилича гравюрата, той само сви рамене.

– Да, май и аз ги виждам – каза след кратко взиране.

– Но какво символизира картината според теб? – настоях.

– Маймуната отляво си ти – отговори ми. – А тази отдясно съм аз. Мятам ти бира, а ти ми подхвърляш парите.

Страхотно, помислих си и отпих голяма глътка от бирата си.

– Направо ми се повръща! – осведоми ме Плъха, когато приключи огледа на пръстите си.

Плъха открай време нападаше богатите – не криеше презрението си към тях. Обаче семейството му е червиво от пари. Когато му изтъкнех този довод, неизменно отговаряше: "Аз каква вина имам!". Понякога (обикновено когато здравата сме се наквасили) му казвах: "Имаш, естествено!", но после се чувствах като задник. Съзнавах, че в думите му има доза истина.

– Знаеш ли защо толкова много мразя богатите? – попита Плъха. За пръв път продължаваше отвъд признанието с повръщането.

Поклатих глава отрицателно.

– Честно казано: защото нямат представа от нищо. И задника си не могат да почешат без фенерче и линийка.

"Честно казано" беше един от любимите изрази на Плъха.

– Така ли?

– Ами да. Повечето от тях нищичко не знаят. Само се преструват, че имат важни мисли... Знаеш ли защо?

– Не, защо?

– Защото не им се налага, затова. Признавам, поразмърдали са си мозъка, за да забогатеят, но след това всичко за тях е фасулска работа, повече не им се налага да мислят. Както сателитът в орбита не се нуждае от гориво. Просто си обикаля ли, обикаля. Аз обаче не съм такъв, ти също не си. На нас ни се налага да си използваме мозъка, за да оцеляваме. Обмисляме всичко – от прогнозата за времето до размера на запушалката за ваната. Нали така?

– Да – съгласих се.

– Така стоят нещата.

С отегчен вид Плъха извади салфетка и се издуха. Беше казал всичко, което има да казва, но доколко сериозно трябваше да го приемам? Представа си нямах.

– Тъй или иначе, накрая всички умираме – подметнах, за да опипам почвата.

– Да, всички ще умрем. Но след петдесетина години.

Честно казано, петдесет години в размисъл са много по-изтощителни от 5000 години без нито една мисъл в главата, нали?

Няма спор.

4

Бях се запознал с Плъха три години по-рано. През пролетта, когато постъпихме в колежа. И двамата бяхме безпаметно пияни и аз за нищо на света не мога да си спомня как се срещнахме и как изобщо съм му дал лъскавия си черен фиат 600 в четири сутринта. Може би чрез общ приятел.

Тъй или иначе, пияни се носехме по пътя с осемдесет километра в час. Което обяснява защо така безгрижно разбихме оградата на парка, премазахме азалиите и се ударихме в каменните колони. Истинско чудо беше, че никой не пострада.

Когато се опомних от шока, изритах смачканата врата на колата и огледах щетите. Предната решетка беше приела точно формата на каменната колона, а капакът беше отлетял и се беше приземил на три метра встрани пред клетката на маймуните. Съдейки по звуците, които издаваха, те бяха крайно недоволни от грубото събуждане.

Все още стиснал волана с две ръце, Плъха се беше привел над него и повръщаше върху таблото пицата, която беше излапал около час по-рано. Покатерих се върху колата и погледнах надолу към него през люка на покрива.

– Добре ли си? – провикнах се.

– Да, обаче май прекалих с пиячката. Повръщам като луд.

– Можеш ли да излезеш?

– Да. Само ме издърпай.

Плъха изключи двигателя, пъхна в джоба си пакета цигари, който беше оставил върху таблото, хвана се за ръката ми и спокойно се покатери върху покрива на колата. Там седнахме един до друг и запушихме мълчаливо цигара от цигара, докато небето просветляваше.

По някаква причина се замислих за един военен филм с Ричард Бъртън, в който той играе командир на танк.

Нямам представа какво се въртеше в главата на Плъха.

– Ей... – обади се той пет минути по-късно. – Големи сме късметлии, а? Виж ни само – нито драскотина. Можеш ли да повярваш?

Кимнах.

– Ама колата я отписвам – додадох.

– Не се ядосвай. Винаги мога да ти купя нова. Обаче късмет не се купува.

Вгледах се изпитателно в Плъха.

– Ти какво, да не си богат?

– Май да.

– Много хубаво.

Плъха поклати отвратено глава.

– Както и да е. Ама със сигурност извадихме голям късмет.

– Така е.

Плъха стъпка цигарата си с петата на гуменката и подхвърли фаса към клетката на маймуните.

– Ей, какво ще кажеш да се обединим? Всичко ще ни се получава.

– И с какво ще се заемем най-напред?

– Ще пием още бира.

Купихме още шест кутийки бира от един автомат за напитки наблизо, отидохме на брега на океана, излегнахме се и започнахме да пием. Когато изпихме всичко, просто съзерцавахме водата. Времето беше идеално.

– Викай ми Плъха – каза той.

– Как се сдоби с този прякор?

– Не помня. Отдавна беше. Отначало ме дразнеше, ама вече не. С всичко се свиква.

Хвърлихме празните кутийки в океана, облегнахме се на насипа, завихме се с палтата си презглава и дремнахме един час. Събудих се със силното усещане, че съм жив.

Странно, за пръв път се чувствах толкова енергичен.

– Човече, имам усещането, че мога да пробягам сто километра! – казах на Плъха.

– И аз – призна той.

В действителност обаче през следващите три години плащахме с лихвите общинския ремонт на пораженията, които бяхме нанесли в парка.

5

Плъха на практика изобщо не четеше. Всъщност бях го виждал да чете само спортни вестници и рекламни материали, каквито пристигат по пощата. Въпреки това обаче винаги се интересува какво чета, за да убивам времето, наднича в книгите ми с любопитство, с каквото мухата гледа мухобойката.

– Защо четеш книги? – попита ме.

– Ти защо пиеш бира? – отговорих с въпрос, без да поглеждам към него, хапвайки маринована херинга и зелена салата. Плъха възприе въпроса ми съвсем сериозно.

– Хубавото на бирата е – каза той пет минути по-късно, – че изпикаваш всичко. Като в бейзбола: един аут и един дабъл плей – и край.

Гледаше ме, докато се храня.

– Е, защо непрекъснато четеш книги? – попита накрая отново.

Прокарах с бира и последното парче херинга и избутах чинията настрани. После взех "Възпитание на чувствата" и разлистих страниците.

– Защото Флобер е мъртъв.

– Значи, не четеш книги от живи писатели, така ли?

– Не, не виждам смисъл.

– Защо?

– Сигурно защото на мъртвите мога да простя – отговорих и насочих вниманието си към портативния телевизор зад бара и повторението на "Шосе 66". – Най-често де.

Думите ми накараха Плъха да се замисли.

– Ами хората, които още са живи и здрави? – попита той няколко минути по-късно. – На тях не можеш ли да прощаваш? Най-често де.

– Не съм сигурен. Не съм се замислял. Обаче ако съм натясно, може и да им простя. Може и да не им простя.

Джей се приближи и остави пред нас върху бара две нови бири.

– И какво ще правиш тогава?

– Ще си легна и ще гушна възглавницата – отговорих.

– Странно ми звучи – поклати глава Плъха.

Налях бира в чашата му, но той просто седеше умислен.

– За последно четох книга предишното лято – каза. – Не помня нито заглавието, нито името на автора. Забравил съм и защо я четох. Беше от жена. Главната героиня беше модна дизайнерка, към трийсетгодишна, обсебена от мисълта, че страда от неизлечима болест.

– Каква неизлечима болест?

– Не знам, може би рак. Какво друго?... Затова заминава в някакъв морски курорт, където през цялото време мастурбира. Във ваната, в гората, в леглото, в океана, само това прави – мастурбира на всевъзможни места.

– В океана ли?

– Да, бе... представяш ли си? Защо някой ще пише роман за това? Има толкова други работи, за които може да се пише, нали?

– Да, като че ли.

– Такива романи не са за мен. Повръща ми се.

Кимнах.

– Ако романът беше мой, щях да го напиша по друг начин.

– Как например?

Плъха плъзна пръст по ръба на чашата си и се замисли.

– Добре, какво ще кажеш за следното? Намирам се на кораб насред Тихия океан, обаче той потъва. Стискам спасителен пояс, плавам във водата съвсем сам и зяпам звездите. Красива и тиха нощ. И после забелязвам млада жена да плува към мен, вкопчена в своя спасителен пояс.

– Хубава ли е?

– И питаш!

Отпих от бирата си.

– На мен ми звучи тъпо – поклатих глава.

– Чакай, не съм свършил. Двамата се заговаряме, както си се носим насред океана. Бъбрим си за всякакви неща – за миналото и за бъдещето, кой какво хоби има, кой с колко момичета е спал, кои телевизионни предавания харесваме, какво сме сънували предишната нощ, такива работи. После започваме да пием бира.

– Чакай малко. Откъде се взема тази бира?

Плъха се позамисли.

– Носи се във водата – отговори. – Кутийки с бира от кухнята в моя кораб. И консерви със сардини. Връзва ли се?

– Добре.

– Скоро става светло. "Сега какво ще правиш?

Имам предчувствие, че наблизо има остров, и мисля да плувам натам", казва тя. Аз обаче знам, че предчувствието я лъже. Затова ѝ отговарям, че ще продължа да си плавам и да пия бира. Със сигурност накрая ще долети самолет и ще ме спаси. Тя тръгва самичка. – Плъха въздъхна и отпи от бирата си. – Плува два дни и две нощи и накрая стига до някакъв остров. Аз оставам верен на себе си и когато самолетът ме намира, вече имам страшен махмурлук. Години по-късно двамата се срещаме по случайност в малък квартален бар.

– И ти пак започваш да се наливаш с бира, нали?

– Направо да ти се доплаче, а?

– Ами да – отговорих.

6

В романа на Плъха имаше две хубави неща. Първо, нямаше секс сцени. Второ, никой не умираше. Оставени да правят каквото си знаят, мъжете умират и спят с жени. Така е устроен светът.

Чуй песента на вятъра / Пинбол (превод Надежда Розова, 240 стр, цена 16 лева) е в книжарниците

Днес, 3 в 1 паролата е... Лейбъл Юбилей – 3 мега компилации от 3 институционални британски лейбъла, които празнуват юбилейни годишнини – 30 години Warp, 20 години Fabric, 15 години Hyperdub...

WXAXRXP Sessions vs Fabric XX

                                                                                           vs HyperSwim

Какво? – Лейбъл Юбилей – да, краят на годината е запазено време за равносметки, а когато 3 знакови британски лейбъла празнуват юбилеи, равносметката се равнява на стотици часове музика и колекционерски меломан страсти... Да, Warp, Fabric и Hyperdub са институции, чието минало, настояще и бъдеще маркират жанрове и определят бийтправилата на световната електронна сцена...

Когато говорим за грандиозно отбелязване на юбилеи, създадената преди 30 години (от трима души) в Шефийлд Warp институция има чудесно запазени традиции (и Warp10, и Warp20 годишнините са епични компилации от по 6 диска/части), така че когато през юни тази година превзеха онлайн NTS ефира за WXAXRXP уикенд маратон, нямаше как всичко да не завърши с монолитен (и прецизно изпипан) боксет от 10 радио сесии (с по 4 композиции всяка) от артисти като Aphex Twin, Boards Of Canada, LFO, Plaid, Flying Lotus, Seefeel, Mount Kimbie, Bibio, Oneohtrix Point Never, Kelly Moran... а като добавим и по-ранния даунлоуд Autechre подарък с Warp Tapes 89-93 всичко се получава повече от WXAXRXP-епично...

Защо радио лайв сесии обаче? Защото отразяват духа на Времето, в което са записани (датите на всяка от тях са много важни)... защото отразяват специални моменти (Джон Пийл сесията на Boards Of Canada съвпада с рождения ден на един от братята Сендисън, например)...

или създават ексклузивни лайв версии (като акустичната, фул бенд сесия на Flying Lotus или Aphex Twin версиите на Slo Bird Whistle и Radiator, или неиздавани бисери като XYZ на ВОС, Rough For Radio на Seefeel и целите LFO и Plaid сесии)...

защото споменатата (и хронологично първа) LFO сесия на покойния Марк Бел от 1990-а, заедно с тези на Seefeel (94-а), Aphex Twin (95-а), Boards Of Canada (98-а), Plaid (99-а, да, точно преди 20 години) живеят в симбиоза със сесиите на Oneohtrix Point Never, Mount Kimbie, Bibio и Kelly Moran от тази година и разкриват опорните точки в миналато, настоящето и бъдещето на един Warp-живот...

Говорейки за минало, настояще и бъдеще лондонския култ клуб Fabric сложи гранде поан финала на емблематичните си микс компилации fabric и FABRICLIVE със 100-ните им издания миналата година, само за да... отвори нови страница тази година с микс сериите fabric presents... – нито Bonobo, нито Kölsch, нито The Martinez Brothers, нито Amelie Lens (от четирите издания досега), обаче, присъстват в юбилейната Fabric XX компилация и има защо – просто Fabric XX, освен гранде маркер за 20-годишнината на клуба и лейбъла, е и триумфален трибют към сериите fabric и FABRICLIVE (затова и така тематично разделени са и двата диска във Fabric XX)...

Естествено, играят ключови фигури в тези серии като Марсел Детман, Shackleton, Special Request, Pinch, Steffi, Maya Jane Coles, Nina Kraviz, Call Super, Daniel Avery, J Majik, Groove Armada...

Настоящето и бъдещето пък идват в лицето на нови резиденти като IMOGEN или B.Traits, а тематично всеки от двата диска финализира със заслужили Fabric герои като Sasha (с епичното Comet Chaser) и Джеймс Лавел от UNKLE, първият FABRICLIVE селектор и резидент...

Естествено, два диска и 20 трака трудно могат да опишат и обобщят 20 години, 1000 уикенда и над 3000 ивента, но Shackleton (с Drawn and Quartered), Call Super (с Echothread), Steffi (с Ankertje), J. Majik (с The Lost Tribe), Daniel Avery (с Whilst We've Got Metal In Our Blood) и UNKLE (с Catch Me When I Fall) могат да призоват Fabric-Духа от клубната лампа...

Неслучайно, именно Kode9 и Burial финализираха FABRICLIVE серията, което ни отвежда до 15-годишнината на Hyperdub, отбелязана алтернативно в комбина с аниме платформата (а и лейбъл с годишна компилация) Adult Swim в обилната селекция от 19 нови трака в HyperSwim... За разлика от Hyperdub-10-годишнината, отбелязана грандиозно с 4 двойни компилации, тук Стив Kode9 Гудман се е фокусирал максимално, откривайки тотал баланс между миналото, настоящето и бъдещето на лейбъла, движейки се между акции от нови Hyperdub агенти като Doon Kanda, MHYSA, Mana, Angel Ho, Proc Fiskal и заслужили лейбъл класици като Ikonika, Cooly G, Laurel Halo, Scratcha DVA, DJ Spinn, Lee Gamble, Fatima Al Qadiri, Dean Blunt и...

... неизменния Burial – всъщност, неговата (типично семплирана и питчната) винтидж акция Old Tape е перфектен метафоричен образ на HyperSwim – "You Were My Girl"(както твърди семпъла в Old Tape), независимо от различните, еклектични посоки, в които поема Hyperdub в последните години... което пък засилва интригата в очакването на Sega Mega Drive-компилацията Konsolation и на новите албуми на Doon Kanda, Fatima Al Qadiri, и финала на Lee Gamble трилогията... докато Burial не сложи поантата (и кинтите под елхата) на Hyperdub-15-годишнината с компилацията Tunes 2011 To 2019...

Кога? – на 15-тата, 20-тата и 30-тата минута от всеки час на зимното денонощие...

Защо? – ако искаш да чуеш миналато, настоящето и бъдещето на 3 британски институции, които показват, че Брекзит не съществува... в световната електронна сцена...