В българската електронна музика няма чак хиляда качествени имена за експорт, но две от тях със сигурност са: Нико 99 mistakes и Маргото Casio Blaster. Познаваш ги като неуморните бийт свежари 1000names, а от днес може да добавиш в плейлиста си и техният трети албум Invisible Architect – записан като шарен електронен дневник на подсъзнателен трип от емоции и гледки между София и Берлин. Част от него може да чуеш и усетиш в специалния им и приятно еклектичен микс, а за начало – тръгни на Paper Trip с видеото към първия сингъл от Invisible Architect.
Трети албум за трети различен лейбъл – случайно ли е, че за всеки албум сменяте лейбъла или просто търсите съзнателно точното място за вашата музика?
Може да кажем, че нещата при нас се случват случайно и не дотам. Никога не сме търсили конкретен лейбъл. Някакси те са се появявали в точния момент, в който вече сме искали да представим нещо различно.
С тази цел ли заминахте за Берлин – как ви се отрази голямата музикомелачка на този космополитен и толкова наситен с електронна музика град?
Да, това бе една от причините да заминем. Нуждаехме се също така от нова атмосфера и среда, да излезем от студиото, да срещнем нещо различно и артистично, което носи този град. В Берлин има сцена за всички. Много сме доволни, че срещнахме сродни души и намерихме своето място сред наистина огромния музикален океан.
В новия албум някак се отдалечавате от бийт вълната, от емотроник хип-хопа – съзнателна промяна на концепцията, на усещането ви за музика ли е или естествено развитие на нещата?
През годините вкусовете ни се променят. Променяме се и като хора, и е нормално това да се отрази на музиката ни. Някак узряваме, добиваме нови впечатления и вълнения и това намира отзвук. Както винаги това се случва естествено.
Албумът се казва Invisible Architect – има ли нещо общо с Архитекта в Матрицата или са замесени други архитекти?
Замесен е, само и единствено, Архитектът Природа. Отдайте се на тази наслада и вижте формите.
Някоя интересна история около създаването му или такава в определено парче от него?
Самият албум си е една цяла история. Създадохме го на път – започнахме в София, развихме го и го завършихме в Берлин. Повече от година време. Сменяхме квартири, стаи, атмосфера и може би това си личи.
Името ви идва от заглавието на творба на Аниш Капур – какво е мястото на скулптурата и на архитектурата в музиката?
Огромно. Когато видиш архитектурата на Филип Джонсън не може да не запееш в удивление от тази магия.
Кой е отговорен за артуърка на обложката?
Good Monday Studio. Те са много близко свързани с нас. Работим с тях напоследък.
В началото графичното оформление на музиката ви беше доста игриво, с много цветове, много детайли и елементи – сега, с всеки изминал албум обложките ви стават все по-черно-бели, все по-минималистични – промени се светогледа ви или...?
Да, то е очевидно. Визията отразява музиката ни винаги. Хората, които са ни правили обложките, са усещали това и се е получавала интересна колаборация.
Къде и кога хората могат да ви чуят и видят тези дни?
На 19 декември презентираме албума в + това. Приготвили сме много интересни неща.
Мото, което следвате, докато правите музика и си живеете живота?
Don't push the string too much.
Tim Buckley - Gypsy Woman
1000names - Paper Trip
1000names - Born with Promise
Mo'Kolours - Drum Talking
Pursuit Grooves - Clueless
B.Bravo – Kiss'n'Tell feat Zackey Force Funk
Pixelord - Keramika
Cokiyu - Drag the Beast (Shigeto remix)
S.Maharba - Nice to Meet U
1000names - Water Resistant Rakete
Beaumont - Midnight
Mafia Lights - West
Визия, музика, саунд инсталации и пърформанси – всичко това намира златното си сечение в Sound:frame festival във Виена за шеста поредна година, от 12 до 22 април.
Музеят за съвременно изкуство MAK осигурява идеалното място за основната изложба – Substructions. Там се провежда и конференцията, съпътстваща фестивала. Клуб Brut пък е мястото за концерти и аудиовизуални пърформанси, a DJ и VJ сетовете са в клубовете Fluc и Morisson.
Гералд Мозер, който е куратор на изложбата Substructions тази година, се обръща към концепцията за изграждане на "скеле" – сложна мултимедийна скулптура с прожекционна повърхност и озвучителна система, с която артистите могат да правят всякакви експерименти. Имената включени в проекта на Мозер са твърде интригуващи.
фотография © Sound:frame festival
Роберт Хенке a.k.a. Monolake (техно композитор, саунд дизайнер и основен агент в разработването на музикалния софтуер Ableton Live) реализира с холандския аудиовизуален артист Тарик Бари (отговорен и за лайв визията при представянето на новия Monolake албум Ghosts) инсталацията Fundamental Forces – одисея за това как е устроена вселената ни.
Fundamental Forces
Херман Колген пък, като истински аудио-кинетичен скулптор, който работи в пресечните точки между различни медии (музика, видео, филм, монтаж) създава Windfields – вече и вятърът е 3D, не само ще го чуеш, но и ще го видиш как духа.
Windfields
Видеоартистът Райнер Колбергер представя Humming, Fast and Slow – абстрактна визия, генерирана по уникален алгоритъм с различни интерактивни аудиовизуални и дизайн приложения.
Humming, Fast and Slow
Дуото Depart – Грегор Ладенхауф (аудио) и Леонард Лас (видео) се допълва взаимно в произведението си The Flood Panels, вдъхновено от принципите за създаване на мултимедийно изкуство в най-добрите му, класически примери.
The Flood Panels
Друг тандем оформят Ян Йелинек и Карл Клайм в своята видео инсталация Neonlicht. Ян разглежда трансформацията на звука и преобразува поп музиката в абстрактни звукови колажи, докато Карл, който е собственик на лейбъла Dienststelle, импровизира в създаването на подходящата визуална среда.
Именно симбиозата между музиката и live visuals изкуството е и пиронът в програмата на Sound:frame. И докато в музикалната част блестят имена като Taylor McFerrin, John Talabot, Ikonika, Elektro Guzzi, Lapalux, Fantastic Mr. Fox и Comfort fit, то не по-малко интересни са и live visuals проектите като DAZEDSTYLES, Valence, eyefatigué, Onkel Tuca. Целта на прожекциите наживо е да избегнат ясната и плоска повърхност на екрана и да използват архитектурните дадености на средата в пълна степен. Другата важна цел е колаборацията между визуални артисти и музиканти. Блестящ пример за това е работата на лейбълите kon.txt и Svetlana Industries – в специалната вечер посветена на последните с лайв сет се разписа и бг бийт дуото 1000names, затова ги попитахме за 1000 Sound:frame впечатления:
– Впечатленията са прекрасни, организацията е страхотна. Локацията, хората, публиката... всичко бе нереално. Огромен черен куб изпълнен с народ, звук и визии. Сетът на Kelpe, който свири преди нас, беше страаашен!.. Новото му EP тъкмо излезе за Svetlana Industries... чуйте го!!!
1000names фотография © Максимилиан Праматаров
Гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента, човешка фигура направена от сламки... – в скулптурите, инсталациите и видеоклиповете на Вито Валентинов човешките емоции се преплитат фино с кибер образи. Също като в музиката на бг бийт дуото 1000names. Неслучайно колаборациите помежду им винаги напипват идеалната симбиоза между звук и визия. Поредното доказателство се нарича A Minute A Day – специално лимитирано издание, миксиращо в едно неделимо цяло новото ЕР на 1000names и футуристичната смесена визуална реалност на Вито Валентинов, за която най-добре да разкаже самият той...
Ти си... ?
Приятно ми е, аз съм Вито. Скулптор съм, но не работя с мрамор и бронз, както и темите на творбите ми не са битки на кентаври или голи женски тела. Идеите ми са разнородни, но идват предимно от един източник – научната литература. Все пак, като краен резултат, моите проекти са фикции. Основно работя с материали, създадени от човека с индустриални и утилитарни цели. Стремя се да сменя тяхното излъчване и функция, ползвайки ги като градивни елементи за построяване на нов тип "материя" за моите скулптури. Също така, отскоро се занимавам и с късометражно кино.
Изглежда обичаш да смесваш в проектите си човешки емоции и технологични образи... кога и защо кибер културата навлезе в начина, по който възприемаш света?
В изкуството човек си служи с метафори, аналогии и алегории, за да разкаже нещо, което не би могло да събуди интерес, ако е показано буквално. Ако аз създавам "роботизирани" обекти, то го правя с мисълта да говоря за човека, а не за машините или технологиите. Не чета книги за роботи и космически кораби, аз чета книги за хора, за човешки взаимоотношения. И точно тези книги ме карат да гледам на човека като на нещо безкрайно сложно и многопластово.
Tape-D-Tron-1000 е...?
Tape – за касета, D – за dimensions, Tron – за да придаде привкуса на ретро техника (магнетофон, касетофон...), 1000 – от 1000names. Първоначално имах идея да направя клип за едно от парчетата от албума, в който историята се върти около аудиокасета, футуристичен уокмен, виртуални очила и промиване на мозъци ала Videodrome. Когато започнах да проектирам тези виртуални очила усетих, че те са много силен обект, както визуално, така и функционално – достатъчно значими да носят цялата история в себе си. Зарязах идеята за клип и реших да направя буклет, обхващащ целия албум, като всяко едно парче щеше да ме отведе визуално в различна атмосфера и стилистика. Самите очила Tape-D-Tron-1000 са една виртуална идея – тяхната цел е да превеждат аудиосигнала от магнитната лента в абстрактни oбрази, които се прожектират пред очите на използващия ги. Тази визия се смесва със стерео ефект от реалната гледка пред него, като през това време през слушалките се чува и музиката от касетата. В този процес околната среда е много важна – светлината, въздухът, хоризонтът и други фактори оказват влияние в това впечатляващо преживяване.
The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов
Снимаш и късометражни филми... голяма част от видеоклиповете на 1000names са твое дело. От тях или от теб дойде идеята за Tape-D-Tron-1000 и кое е най-важното, за да се получи идеална симбиоза между звук и визия?
Кубрик беше главният виновник да се разпали интереса ми да уча кино. Силният ефект, с който ме разтърсват сцени от неговите филми, се дължи именно на тази симбиоза: звук – картина. Едното не може да бъде разделено от другото, нито на екрана, нито в съзнанието ни, след като един път сме го преживели. Клиповете на 1000names ги правя без много да ги питам. Когато ме вдъхнови нещо ново от тях, сядам и се старая да го обвържа с моите визуални фантазии. Вдъхновението от музиката ме води в това пътешествие.
Какво значение има вида музика, която се слуша през Tape-D-Tron-1000 за генерирането на определена визия?
Не би трябвало да има, важното е да се подбере правилната околна среда.
The Tape-Lepatyc Trip – буклет за албума A Minute A Day на 1000names; фотография © Михаил Новаков, Ивайло Младенов
В Гатака (любима сай-фай класика) една от идеите, на които се набляга е, че за човешкия дух и воля няма ген. Има ли ген за човешкото въображение?
Въображението се дължи на сложна смесица от вътрешни и външни причини, където сетивата, паметта, околните дразнители и вътрешните интерпретации са фактори. Да кажеш, че има ген за въображение е колкото грешно, толкова и възможно вероятно. Фактът, че хора със силно въображение са често живо развълнувани от малки причини и така при тях настъпват бурни процеси на интерпретация, докато при други по-трудно се възбужда подобно състояние, за мен, загатва генетична предопределеност.
Три обекта, които би изпратил с капсула в Космоса...?
Бих изпратил материал от нашата планета, който е много красив поради сложната си молекулна структура. Обект, който е имал достатъчно дълго време, за да се формира като такъв, което би дало ценна информация за историята и за произхода на нашата планета. Бих пратил и най-новото и комплексно изобретение на човека, което да отрази на какъв етап от развитие и в каква посока е тръгнала нашата техно-мисъл. Бих изпратил и една скулптура, не картина, а скулптура – като символ на нашата свободна, неконвенционална мисъл и фантазия. Нещо, което ни представя като чувстващи, любопитни и безкрайно необятни същества.
Човешки гръден кош, изграден от ролки магнетофонна лента (Critical Mass), фигура Nuclear Man направена от сламки... човек играе ли си на Господ, който създава машини по свой образ и подобие? Човекът ли е най-прецизната машина?
Не съм сигурен, кой кого е "изобретил": Бог – Човека или Човекът – Бог. Но със сигурност не споделям антропоцентристките възгледи, че ние сме най-висшето творение. Човекът е едно от разклоненията в еволюционното дърво, което не расте само от долу на горе, а във всички посоки. Ако ние, например, сме развили силна памет, то други живи форми имат много по-изострено от нас зрение и това не е случайно. Ако ние сме се изправили и сме освободили два крайника, за да си служим с тях, то други ползват четирите си, за да бягат много бързо и това е от жизнено значение, там, където те се борят за оцеляване. Моят интерес към човека идва, защото аз съм такъв и ми е най-близко да го усетя и разбера. Ние никога няма да проумеем какво сме и какви сме, но това не намалява любопитството ни.
Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов
Изградих човек от 10 000 коктейлни сламки за проекта Absolut Blank, защото идеята ми беше да направя фигура в капсула по време на телепортация. Исках да представя тялото като безкрайно пространство от еднородна информация – сламките се асоциират с атомите ни. Материалът ми се стори подходящ, защото с него се създават плътни обеми, но и съдържащи в себе си огромно количество празнота. Това също е аналогично на зависимостта маса – празно пространство, от която сме изградени.
Кой е най-големият мит в отношението човек – машина?
Че машините са враг на човека. Те просто имат ужасно голяма сила и ако попаднат в неправилните ръце се превръщат в оръжие. Аз не съм технократ, не вярвам праволинейно в прогреса. След век като миналия – две световни войни, атомни бомби, Чернобил, ГМО, мащабите на фармакологичната индустрия и т.н... – хората са скептични относно технологичния напредък. Със сигурност сме изправени пред нов етап от нашето съществуване, където нещата, които сме създали да ни служат, далеч не са безобидни. Франсис Фукуяма ни приканва да не изпадаме в крайности и отчаяние, а да се опитваме да гледаме глобално, морално и философски на новите въпроси в това пост-човешко бъдеще, в което вече живеем.
Critical Mass – визуализация за албума на Parallel Concept; фотография © Васил Германов
А най-големият мит в съвременното изкуство?
Самото съвременно изкуство е машина за създаване и рециклиране на митологии.
Визуални артисти, които уважаваш и при които откриваш сходен на твоя мироглед?
Харесвам артисти, които създават силни визуални изображения, образи, които имат огромно въздействие върху съзнанието. Аз се стремя към подобни внушения. Мейбридж, Айзенщайн, Бейкън, Хичкок, Кубрик, Бунюел, Тони Краг, Деймиън Хърст, Крис Кънингам, Дийтер Рамс и много други съвременни артисти от различни области.
Кое, във визуалната реалност, която ни заобикаля би искал да промениш?
Балконите. Ако повече хора спрат да превръщат балконите си в склад за отпадъци, а ги използват по предназначение, то градовете биха били много по-красиви.
Сега ти предстои...?
Самостоятелна изложба в галерия Васка Емануилова. Съвсем скоро ще стартирам моя блог Mechanical Man. Със съпругата ми подготвяме лейбъл Coma Cluster Community, чрез който ще колаборираме с определен тип артисти. Също така работя и по един филмов проект.
Absolut Teleportation – проект за Absolut Blank Bulgaria; фотография © Вито Валентинов
3 words if you say it I'm staying... 3 часа, 3 артисти, 3 думи... в 3 букви – Ви обича...
Така изглежда сухата равносметка от второто парти, което събра Emika, Jimmy Edgar, 1000names и Вас на една сцена под мотото Let's Work Together!
Специални благодарности на:
• Миша Мар – сърцето и душата, и... всичко на . Благодаря за сбъдването на не една и две мечти, и за материализирането на специалната визия за концерта на Емика, която целият ù екип (надявам се и Вие) страшно много хареса, а Джими Едгар дори нарече "най-добрият визуален концерт на Емика, който съм гледал"!
• Емика (+ Matt & Brandon) – за невероятната музика и за това, че толкова мигновено, непринудено и страстно влезе в семейството и идеята (от една седмица фейсбук профила ù е изцяло -ен).
• Джими Едгар (+ Linards) – за това, че ни разкри новия цвят Majenta и за гаргантюанското му куул спокойствие, което кара и най-големия хаос да тече по мед и... Majenta.
• 1000names – за подкрепата и страхотната парти атмосфера, която създадоха Ники и Маргото.
• Соарон – за всеотдайната работа по постери, визии... за приятелството и за това, че е голям Човек.
• Тихомир Рачев – за приятелството и уникално добрите снимки, които направи и на първото, и на второто концепт парти.
• Всеки един от Вас – хората, които дойдоха на концерта и застанаха зад идеята – Благодаря! Сигурен съм, че когато повече хора осъзнаят, че трябва да работят за ИДЕИ, а не за пари, нещата ще се оправят по нашите ширини.
Та... 3 words if you say it I'm staying... Да остане ли или... ?
Снимки от MIR presents Emika Live & Jimmy Edgar Live & 1000names DJ set
Що е то бордърбийткрос – ски и сноуборд трикове от зори до денс партита по здрач... или първото издание на музикалния фестивал Horizon по белите писти у нас и по-точно – Банско от 23 до 29 март.
Какво?
Не знам дали българи ще залеят "Обединеното британско кралство" след 2014, но вече повече от 10 години почервенели от забава поданици на кралицата масивно и фестивално заливат Източна Европа. В последните 7-8 години най-яркият пример е Хърватска – всяко лято плажовете ù поемат британци на чартър талази и супер фестивали като Garden, Outlook, Dimensions, Hideout и тазгодишния пресен-пресен (с убийствен лайнъп) Unknown. Беше време бийт чартърите да стигнат и до родната земя – неслучайно куратор на Horizon Festival е Джак Робинсън (един от създателите на споменатите Outlook и Dimensions) в компанията на True Badness промоутъра Том Пшеджемирски а.к.а Tommy Gun, които на принципа на зимни фестове като Snowbombing (в далеч по-скъпарските австрийски Алпи от родния Пирин) събират с точната вакса ски и сноуборд забава с авангарда на електронната музикална сцена.
Jackmaster
Кой?
Списъкът с артисти е по-дълбок от снежната покривка в Банско – родната гордост ще защитават обичани бийт посланици като 1000names, KINK, Nick Nikolov, Liubo Ursiny, а разнообразието от гости ще е пребогато – от експлозивни бас вариации (Jackmaster, Dark Sky, Loefah, Phaeleh, Eliphino, Throwing Snow...) през хаус и техно коктейли (Mark E, Crazy P, Maribou State, Eric Duncan, Ossie, Dan Beaumont, Waifs & Strays, Darling Farah, Randomer...) до дръменбейс лавини (Icicle, Cheeba, Biome, Benton...).
1000names
Партито ще се вихри в рамките на една седмица като отделните дни са запазени за шоукейс на различни парти организации (Electric Minds, Trouble Vision, Apex, NON, Shapes, Flux...) и може да отбележиш на 25 март представянето на родните Elevate с KINK, 1000names, Liubo Ursiny и Nick Nikolov.
KINK
Кога?
Horizon седмица от 23 до 29 март
Пълен фестивален пас – 200 лева – достъп до всички партита от 23 до 29 март.
Екстра пас – 380 лева – Освен достъп до партита, този пас включва и карта за използване на лифтовете и пистите в курорта. Имайте предвид, че достъпът до част от съоръженията може да бъде ограничен.
3 дневен пас – 140 лева – Този пас е валиден от 25 до 27 март. Осигурява достъп до трите вечери с участието на хедлайнерите на фестивала. Не включва достъп до ски съоръжения.
3 дневен екстра пас – 260 лева – Този пас е валиден от 25 до 27 март. Осигурява достъп до трите вечери с участието на хедлайнерите на фестивала + достъп до ски съоръженията.
Къде?
Horizon фестивалът се пуска по пистите, околностите и хотелите на Банско с две launch партита:
1 март – Банско, в клубовете Banderitsa, Happy End, Jacuzzi Bar, Oxygen с 1000names, Diamondz, Tommy Gun, Tekniq и Vanks
9 март – София, клуб Culture Beat – в бийт компанията на Liubo Ursiny, Nick Nikolov и Valdy. Билети – 5 лева / 10 лева
Nick Nikolov
Защо?
Причината за чартър британците е ясна – евтина куул забава с богати природни и човешки ресурси. Целта за нас – сбор от артисти, които нито един български промоутър (еднолично) не би имал смелостта и най-вече възможността да събере в един афиш. Изводът – трябва да живеем и работим ЗАЕДНО за една обща цел (независимо каква) – само така ще уцелим точната вакса.
Всеки нов изгрев ни приближава все повече и повече до изгряването на снежния Horizon 2013 фестивал в Банско от 23 до 29 март. Зимната бордърбийткрос конференция ще се вихри цяла седмица (пълната програма на феста е тук), а нашите парти фаворити са:
Бордърбийткрос рейв – главна сцена под звездите в планината (до хотел Изворите), която ще работи (само в понеделник, 25-и и сряда, 27-и март) след последния лифт в 17:00 часа до полунощ като връщането в Банско ще става по специално подготвената, осветена писта за нощно каране. Стягайте ските, бордовете, ваксата и триковете, за да ги пуснете в обръщение в бийт компанията на Jackmaster, KiNK, Loefah, Reggae Roast, Throwing Snow (в понеделник, 25 март) и Crazy P, Phaeleh, Wookie, Dark Sky, Maribou State (в сряда, 27 март).
Crazy P
Шоукейс – парти вечеринките на различни музикални промоутъри са много, но определено може да отбележиш представянията на родните Elevate (на 25 март в Track Bar с KINK, 1000names, Liubo Ursiny и Nick Nikolov) и True Badness (на 26 март с Cheeba, Planas, Diamondz и Tommy Gun). Не са за пропускане и партитата на Trouble Vision vs Tief (на 24 март с Jackmaster, Casino Times, Hesseltime, Mr Solid Gold, Robin); Shapes vs Trix (на 25 март с Mark E, Eliphino, Randomer, Guy Andrews, Max Chapman, Schumen); Vagabondz vs Carbon (на 26 март с Phaeleh, Icicle, Benton, Maison Sky...); Flux (на 27 март с Crazy P, Ben Pearce, Aartekt, Jacques Adda); Hyponik (на 28 март с Throwing Snow, Dark Sky, Darling Farah и Moniker), а на 29 март всичко ще завърши триумфално със специално парти и гост-изненади.
1000names фотография © Максимилиан Праматаров
Освен обявените за предварителна продажба билети за Horizon 2013, вече може да намерите и...
– уикенд пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 120 лева)
– еднодневен пас – 39 лева (+ ползване на ски съоръжения – 80 лева)
Фестивалът Horizon 2013 се случва от 23 до 29 март в Банско
"Born Free... As Free As The Wind Blows" гласи семпъла от Beauty Surrounds You, финалния трак от дебютното издание Worth Making A Noise About на родното бийт дуо 1000names и наистина, освободени от бийт предразсъдъци, Маргг и Никко "родиха" в бийт еуфория своя проект за наше удоволствие преди 15 години... Днес, 4 албума и стотици срещи на дансинга по-късно, 1000names се завръщат на фестивалния радар с паметно соаре на Sofia Live Festival, а на микс фона от добре познати и неиздавани 1000names парчета, с Маргг и Никко, маркираме всичко онова, което е Worth Making A Noise About от тези 15 години...
Тази година отброяваме 15 години от дебютното ви издание Worth Making A Noise About... Какво си струва да отбележим шумно от тези 15 години?
Маргг: Самият факт, че се намериха хора, които да повярват в музиката ни и да я издадат на плочи, които остават като артефакт във физическия свят, за мен лично си остава едно голямо постижение, което бих отбелязал на тази годишнина.
Никко: Добре го каза Маргг.
А какво бихте направили по друг начин от тези 15 години ?
Маргг: Благодаря ти за този въпрос :)... трудно ми е да отговоря – от една страна бих казал, че ако бяхме продължили да работим с темповете отпреди около 10 години, сега може би щяхме да сме едни от големите имена на някои определени фестивали, но нямаше да имаме други неща, които имаме днес... така, че в крайна сметка не бих променил нищо. Нещата следваха естествения си ход.
Никко: Така е, нищо не бих променил. Освен нагласата, че вървим в правилната посока.
Днес, най-важното нещо в света на 1000names е...?
Маргг: Приятелството, което успяхме да съхраним.
Никко: Семейството, приятелството ни и все още музиката.
Важният урок, който научихте през тези 15 години е...?
Маргг: Винаги оставай верен на себе си. Някои хора направиха какво ли не за 15 секунди слава, но в крайна сметка интересните идеи остават, а парите бързо се харчат.
Никко: Стояхме далеч от наркотиците.
Какво ви дадоха соло проектите – Musical Statues и Puma & The Dolphin – което нямаше как да усетите в 1000names комбината?
Маргг: Свободата да експериментираме всеки в посоката, която го вълнува.
Никко: Повече тревоги и малко повече смелост.
Защо включихте точно тези парчета в микса? Разкажете по-подробно историята зад създаването на някое от тях?
Маргг: Подбрахме бийтове, които намираме за интересни и които трябваше да работят заедно в контекста на един цялостен микс. Има няколко неиздавани парчета, които винаги сме искали да бъдат чути, но не намерихме къде и как. За конкретна история не се сещам, за нас правенето на музика беше ежедневие (все още е), така че идеите се раждаха, докато работихме върху тях. Това е един многопластов процес на надграждане и сриване на идеи и когато имаш резултат, който те удовлетворява, е празник.
Никко: Беше интересно да отворим старите папки. Спомените нахлуха, хаха, а има още толкова забравени хард дискове.
Кое ви "пали" в електронната музика днес?
Маргг: Мен лично ме зарежда общността от ембиънт артисти, които работят в различни посоки и многообразието от светове, които се създават. Интересно ми е когато някой успее да изгради нещо впечатляващо с минимални средства.
Никко: Да, ембиънт сцената ми е интересна и на мен. Също така, obscure dance music, mutant disco, outsider African conga nights, slow techno vibеs... всичко, което е странно и танцувално.
Трите парчета, които не излизат от плейлиста ви напоследък са... ?
Маргг: Тези дни доста послушах новия албум на Mac DeMarco, колаборацията на Fred аgain.. с Brian Eno и саундтрака на Chihei Hatakeyama – Life Is Climbing. Иначе, предимно слушам Spotify плейлисти на различни ембиънт артисти.
Никко: Имам доста плейлисти в Spotify, за различните ми настроения. Напоследък ембиънт графата набъбна доста. Харесва ми да ходя пеша, харесва ми да имам саундтрак за тези разходки. Напоследък слушам Артър Ръсел, Kate NV, Green-House. Интересни артисти със собствен почерк.
Къде се намира вътрешния мир според 1000names? И как се стига до него?
Маргг: Вътрешният мир в условията на жестока война е нещо много трудно за постигане, но за мен това са моментите със семейството, когато не е обичайната лудница и си играем или четем книжки, и просто наблюдавам как децата растат и реагират на света.
Никко: Думата мир загуби значението си.
Според вас, като продуценти и изпълнители, кой е звукът, който въздейства най-емоционално върху Човека?
Маргг: Музиката има свойството да въздейства силно емоционално върху човека, но ако трябва да конкретизирам един звук, то това би бил гласа на любим човек. Не знам дали има един звук, който да въздейства еднакво емоционално на всички хора еднакво.
Никко: Всичко е ритъм.
Ако имаше възможност да изпратите обект (представящ човечеството като форма на живот) в Космоса, то това ще е...?
Маргг: Някой от ангелите в църквата Свети Петър във Ватикана.
Никко: Нещо, което ще се разгради отсамосебеси.